Образна диагностика
Изтегляне 0.58 Mb.
|
|
в) видим рязък образ на всички съдове и фиброзни разклонения, както и на края на мускулус пекторалис (musculus pectoralis) при липса на движение; г) видим рязък образ на структурата на кожата (розетки и пори) по дължината на мускулус пекторалис (musculus pectoralis). 1.3. Детайли на качествения образ: микрокалцификати 0,2 мм. 2. Изисквания за дозата, получена от пациента: Входяща повърхностна доза за възрастен пациент със стандартни размери - 5 (пет) см компресирана гърда, с противодифузионна решетка: 10 mGy. 3. Изисквания за добра рентгенографска техника: 3.1. Рентгенографски уред: специален апарат за мамография (материал на анода: Mo). 3.2. Номинален размер на оптичния фокус: 0,3 mm. 3.3. Обща филтрация: 0,03 mm Мо или 0,5 mm Al еквивалент. 3.4. Противодифузионна решетка: специална движеща се решетка r = 5; 27 сm-1. 3.5. Филм-фолийна комбинация: специална, с висока разделителна способност и специална обработка на филмите. 3.6. Разстояние фокус - филм: 60 сm. 3.7. Анодно напрежение: 28 kV. 3.8. Автоматичен експонационен контрол: избор на доминанта - по възможност в близост до зърното, в областта на паренхима. 3.9. Време на експонация: < 2 s. 3.10. Защита от облъчване: стандартни лъчезащитни принадлежности. 4. Други изисквания: 4.1. Компресия на гърдата до степен, която е поносима за пациента. 4.2. Изборът на материала на анода, на общата филтрация и на анодното напрежение, необходими за достигане на задоволително качество на образа при допустима стойност на средната входяща повърхностна доза, се определя в значителна степен от плътността и дебелината на изследваната гърда: при по-плътна и/или по-дебела гърда (дебелина при компресия, по-голяма от 6 см) трябва да се предпочете волфрамов или родиев анод, алуминиева или друга специална филтрация и по-високо анодно напрежение. ІІ. Изисквания за получаване на качествен образ при ултразвуково изследване на коремните органи 1. Диагностични изисквания и изисквания за получаване на качествен образ при ултразвуково изследване на черен дроб: 1.1 Сканирането се извършва в реално време със секторен, конвексен или линеен трансдюсер. 1.2. Използвана честота - 3,5 MHz или 5 MHz - подбрани в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента. При новородени и кърмачета може да се използва и 7,5 MHz честота на звука. 1.3. Изследването се извършва в легнало по гръб и ляво странично положение на пациента при задържан дълбок инспириум. 1.4. Ултразвуковото сканиране трябва да включва сагитални, трансверзални, субкостални и интеркостални срезни равнини, така че да се изобразят всички чернодробни повърхности и участъци от паренхима. 1.5. Степента на структурна ехогенност на паренхима се определя сравнително - по отношение на кортикалната част на паренхима на десния бъбрек и трябва да бъде малко по-висока от нея и с малко по-ниска ехогенност от паренхима на слезката. 1.6. Изобразяват се всички лигаменти и фисури на органа, както и куполът на десния лоб заедно с диафрагмата и десния костодиафрагмален синус. 1.7. Проследяват се чернодробните венозни съдове, левият, десният и главният клон на порталната вена, хепаталната артерия и интра- и екстрахепаталните жлъчни пътища. Оглеждат се участъците на абдоминалната аорта и вена кава инфериор, разполагащи се в чернодробната област. 1.8. Избор на подходящи технически параметри, работна честота и форма на използвания трансдюсер в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента. 2. Диагностични изисквания и изисквания за получаване на качествен образ при ултразвуково изследване на жлъчен мехур и жлъчни пътища: 2.1. Сканирането се извършва в реално време със секторен, конвексен или линеен трансдюсер. 2.2. Използвана честота - 3,5 MHz или 5 MHz - подбрани в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента. При новородени и кърмачета може да се използва и 7,5 MHz честота на звука. 2.3. Изследването се извършва 4 - 6 часа след последния прием на храна. 2.4. Пациентът е разположен последователно по гръб и ляво странично положение при задържан дълбок инспириум. 2.5. Извършват се лонгитудинални и трансверзални сканирания по отношение на жлъчния мехур. 2.6. В ляво странично положение се използва субкосталният достъп към жлъчния мехур. 2.7. И в двете заемани от пациента положения се прилага интеркосталното сканиране. 2.8. Последователно се преминава към изобразяване на жлъчните пътища, от проксимално към дистално. Трансверзалното сканиране се използва за изобразяване на десния и левия главен жлъчен проток. 2.9. Проксималната част на главния жлъчен проток се изследва в ляво странично положение, при дълбок инспириум и лонгитудинално сканиране по оста му. 2.10. Дисталната част - ретродуоденална и интрапанкреасна, се сканира също в ляво странично положение, както и в лежащо на гръб положение на пациента. За по-добро изобразяване на изследвания сегмент е добре пациентът да заеме полуседнало положение. В този случай се използват трансверзални срезове. 2.11. Ако има наличие на много газови колекции в стомах, дуоденум и чревни бримки, пациентът поема 100 - 200 мл течност и сканирането се извършва по описания по-горе начин. 2.12. Измерването на главния жлъчен проток се извършва в лонгитудинален срез, като се фиксира курсорът между вътрешното очертание на двете срещуположни стени. Измерването трябва да се извършва каудално от проекцията на десния клон на порталната вена и отразява предно-задния размер на жлъчния проток. 2.13. Избор на подходящи технически параметри, подходяща работна честота и форма на използвания трансдюсер в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента. 3. Диагностични изисквания и изисквания за получаване на качествен образ при ултразвуково изследване на слезка: 3.1. Сканирането се извършва в реално време със секторен, конвексен или линеен трансдюсер. 3.2. Използвана честота - 3,5 MHz или 5 MHz - подбрани в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента. При новородени и кърмачета може да се използва и 7,5 MHz честота на звука. 3.3. Изследването се извършва в дясно странично положение на пациента. 3.4. Трансдюсерът се поставя по средна аксиларна линия, косо, в интеркосталното пространство, обикновено в 10-ото междуребрие или непосредствено субкостално. 3.5. Изобразяват се всички повърхности и участъци от паренхима, както и лявата диафрагмена купола и левият костодиафрагмален синус. 3.6. Структурата е хомогенна, малко по-висока от тази на реналния кортекс и черния дроб. 3.7. Избор на подходящи технически параметри, работна честота и форма на използвания трансдюсер в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента. 4. Диагностични изисквания и изисквания за получаване на качествен образ при ултразвуково изследване на панкреас: 4.1. Сканирането се извършва в реално време със секторен, конвексен или линеен трансдюсер. 4.2. Използвана честота - 3,5 MHz или 5 MHz - подбрани в зависимост от възрастта и хабитуса на индивида. 4.3. Пациентът заема легнало по гръб положение и диша повърхностно. Могат да бъдат използвани и други позиции, като ляво или дясно странично, както и полулегнало положение. 4.4. Опашката на панкреаса се изобразява и при сканиране дорзално вляво - пациентът лежи по корем, или като се използва слезката като акустичен прозорец. 4.5. При извършване на прегледа се прилага компресия, за да се разместят газовите колекции, разполагащи се в чревните бримки в тази област. 4.6. Първо се идентифицират някои основни съдови структури, служещи за ориентири при изобразяването на жлезата. В трансверзален срез се визуализират: порталната вена, която се разполага вдясно пред долната празна вена и има овална форма. Тя е свързана с лиеналната вена, която преминава наляво. Тялото и опашката на панкреаса се разполагат пред тези структури. Извършват се и парасагитални сканирания в същата област. 4.7. Трансверзалното сканиране с лек наклон (или преместване) на трансдюсера каудално изобразява главата на панкреаса. Тя обикновено се разполага вентрално от съединяването на лявата ренална вена с долната празна вена. 4.8. Парасагиталното сканиране вдясно от срединната линия изобразява процесус унцинатус, разполагащ се между горната мезентериална вена вентрално и долната празна вена дорзално. 4.9. Горните мезентериални съдове - вена и артерия, се разполагат дорзално от мястото на съединяване на главата и тялото - т. нар. панкреасна шийка, която се разполага и зад антралната част на стомаха. 4.10. Ехогенността на структурата варира в широки граници - от еднаква с тази на черния дроб при деца и млади хора до хиперехогенна при възрастни и стари хора. 4.11. При трансверзално сканиране в областта на тялото на панкреаса се визуализира малък сегмент от панкреатичния проток. 4.12. Избор на подходящи технически параметри, работна честота и форма на използвания трансдюсер в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента. 5. Диагностични изисквания и изисквания за получаване на качествен образ при ултразвуково изследване на бъбреци: 5.1. Сканирането се извършва в реално време със секторен, конвексен или линеен трансдюсер. 5.2. Използвана честота - 3,5 MHz или 5 MHz - подбрани в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента. При новородени и кърмачета може да се използва и 7,5 MHz честота на звука. 5.3. Пациентът лежи на гръб. Сканирането се извършва в дясно или в ляво предно косо положение субкостално. 5.4. Пациентът лежи наляво или надясно и също се сканира субкостално. И при двете горни позиции е необходим дълбок инспириум, задържан максимално дълго време. Слезката и черният дроб се използват като акустични прозорци. 5.5. Пациентът лежи по корем и се сканира дорзално в лумбалната област. 5.6. Сканирането се извършва в сагиталната и лонгитудиналната по отношение на оста на органа линия, като се оглеждат всички ултразвуково представени елементи на органа и парареналното пространство. 5.7. Задължително се извършва сканиране в трансверзалната равнина, от полюс до полюс. 5.8. Двата уретера се визуализират в проксималната си част в съседство със синус реналис и в каудална посока като тънки тубуларни структури. Дисталните им части могат да бъдат огледани трансвезикално. Средните им сегментни се изобразяват единствено когато са дилатирани. 5.9. Ултразвуковото изследване на пикочния мехур е неотменна част от изследването на отделителната система. Единственото условие е той да бъде изпълнен с 200 - 300 куб. см течност. Извършват се сканирания в сагиталната и трансверзалната равнина. 5.10. Избор на подходящи технически параметри, работна честота и форма на използвания трансдюсер в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента. IІІ. Изисквания за получаване на качествен образ при компютър-томографски изследвания 1. Череп - изследване на мозъка 1.1. Подготвителни стъпки: Индикации: травми, очаквани или известни огнищни или дифузни промени в мозъка при невъзможност да се осъществи магнитен резонанс. Предварителни изследвания: неврологичен статус. Подготовка на пациента преди изследването: информирано съгласие, въздържане от поемане на храна (но не и на течности), ако прилагането на контрастно средство е възможно да се наложи. Предварително топографско сканиране: странична проекция от вертекса до черепната основа или до шийните прешлени при множествени травми. 1.2. Диагностични изисквания: а) визуализация на: - целия главен мозък, целия малък мозък, основата на черепа, и - съдовете след интравенозно контрастиране; б) видим рязък образ на: - границите между бялото и сивото вещество; - базалните ганглии; - вентрикуларната система; - гръбначномозъчната течност - пространство около мезенцефалона; - гръбначномозъчната течност по конвекситета на мозъка; - големите кръвоностни съдове и хороидалните плексуси след венозно контрастно усилване на образа. 2. Изисквания към дозата, получена от пациента: за възрастен пациент със стандартни размери: Компютър-томографски дозов индекс CTDIW за един срез: 60 mGy. Произведение доза - дължина за облъчената област - DLP: 1050 mGy.cm. 3. Изисквания за добра техника: 3.1. Позициониране на пациента: легнал по гръб. 3.2. Изследван обем: от foramen magnum до вертекса. 3.3. Номинална дебелина на среза: 2 - 5 mm в задната черепна ямка; 5 - 10 mm в хемисферите. 3.4. Стъпка: равна на разстояние между срезовете. 3.5. Размер на изследваната област: размера на главата (около 24 cm). 3.6. Наклон на гентрито: 10 - 12° над орбито-меаталната (OM) линия. 3.7. Анодно напрежение (kV): стандартно. 3.8. Аноден ток и количество електричество (mAs): възможно най-ниските за получаване на нужния образ. 3.9. Алгоритъм за реконструиране: за меки тъкани. 3.10. Ширина на прозореца от СТ числа: 0 - 90 HU (мозък); 140 - 160 HU (мозъка в задната черепна ямка); 2000 - 3000 HU (кости). Ниво на прозореца от СТ числа: 40 - 45 HU (супратенториалния 30 - 40 HU (мозък в задната черепна ямка); 200 - 400 HU (кости). 3.11. Защита от облъчване: стандартни лъчезащитни принадлежности. 2. Корем Изискванията при изследванията на конкретен паренхимен орган и при очаквана патология се осъществяват съобразно утвърдени правила за добра практика в образната диагностика. Диагностични изисквания: 1.1. Визуализация на: 1.1.1. Диафрагмата; 1.1.2. Целите черен дроб и слезка; 1.1.3. Ретроперитонеално разположените органи (панкреас, бъбреци); 1.1.4. Абдоминалната аорта и проксималните отдели на илиачните съдове; 1.1.5. Коремната стена; 1.1.6. Съдовете след венозно контрастно усилване на образа. 1.2. Видим рязък образ на: 1.2.1. Чернодробния паренхим и интрахепаталните съдове; 1.2.2. Паренхима на слезката; 1.2.3. Дуоденума; 1.2.4. Периваскуларното ретроперитонеално пространство; 1.2.5. Червата; 1.2.6. Очертанията на панкреаса; 1.2.7. Бъбреците и проксималните уретери; 1.2.8. Аортата, бифуркацията й и общите илиачни артерии; 1.2.9. Лимфни възли под 15 мм; 1.2.10. Клонове на абдоминалната аорта; 1.2.11. Долната празна вена, нейни притоци и специално бъбречните вени. 2. Изисквания към дозата, получена от пациента: за възрастен пациент със стандартни размери: 2.1. Компютър-томографски дозов индекс CTDIW за един срез: 35 mGy. 2.2. Произведение доза - дължина за облъчената област DLP: 780 mGy.cm какви апарати? 3. Изисквания за добра техника: 3.1. Положение на пациента - легна по гръб с ръце на нивото на торакса или главата. 3.2. Изследван обем - от купола на черния дроб до аортната бифуркация. 3.3. Дебелина на среза - 7 - 10 мм, 4 - 5 при очаквани малки лезии, серийно или при възможност спирално. 3.4. Разстояние между срезоевете (pitch - допиращи се) 1,0. 3.5. Размер на видимото поле - според най-големия диаметър на корема. 3.6. Наклон на гентрито - без наклон. 3.7. Анодно напрежение (kV): стандартно. 3.8. Аноден ток и количество електричество (mAs): възможно най-ниските за получаване на нужния образ. 3.9. Алгоритъм на реконструкция - стандартна или мекотъканна. 3.10. Ширина на прозореца - 160 - 600 HU, 2000 - 3000 (за кости). 3.11. Ниво на прозореца - 30 - 60 HU при усилване, 0 - 30 HU без усилване, 400 - 600 HU кости. IV. Изисквания за получаване на качествен образ при образни изследвания в денталната медицина 1. Челюсти РА проекция съгласно т.Г.І.2. Череп РА проекция Латерална съгласно т.Г.І.2. Череп латерална проекция РА проекция в положение нос брада с отворена уста - основни показатели, подобни на тези за РА проекция. Пирамидите се проектират под образите на максиларните синуси. 2. Зъби - сегментни снимки 2.1. Диагностични изисквания: 2.1.1. Изисквания за качествен образ: - При ретроалвеоларна техника: срединно положение на зъба във филма; видимост на всички части на зъба; при по-голям брой зъби в един филм симетрично положение на същите във филма и видимост на всичките им части. - При паралелна техника: посочените в изискванията, видимост на един зъб оклузално. - При интерпроксимална техника: видимост на коронките, шийките и съседните части на корените на зъбите на долната и горната челюст в зоната на изследване. - При аксиална техника за долната челюст: образите на корените и коронките на еднокореновите зъби са насложени; възможно е слабо отклонение при по-голям брой корени или отклонения в развитието на зъбите; видимост на вестибуларните и лингвалните повърхности на изследваните долни челюсти. - При аксиална техника за горна челюст: изследваните зъби са слабо косо изобразени напред и надолу спрямо осите им. 2.1.2. Детайли на качествения образ: - Видимост на коронките, шийките и корените на изследваните зъби, на пулпните камери и кореновите канали, на периодонта, видимост на ръбовете на алвеоларните стени и междукоренови прегради. - Видимост на детайли на спонгиозната костна структура и промени над 0,3 - 0,5 mm. 2.2. Изискване за дозата, получена от пациента: падаща въздушна керма при сегментна снимка на моларен мандибуларен зъб: < 2,5 mGy при 70 kV. 2.3. Изисквания за добра рентгенографска техника: 2.3.1. Специален стол или стоматологичен стол, осигуряващи стабилно положение на тялото и главата на пациента. 2.3.2. Номинален размер на оптичния фокус: 0,5 - 0,6 mm. 2.3.3. Обща филтрация на рентгеновото лъчение: > 1,5 mm алуминиев еквивалент при U 70 kV и > 2,5 mm алуминиев еквивалент при U > 70 kV. 2.3.4. Преобразувател на образa: - Рентгенов филм за зъбни снимки при обикновената техника с клас на чуствителност Е. - Сензор при дигиталната техника. 2.3.5. Разстояние фокус - филм: - При обикновена ретроалвеоларна и паралелна техника 20 cm, а при косите и аксиалните рентгенови снимки 30 - 40 cm. - За изометричен образ 40 cm. 2.3.6. Анодно напрежение: оптимално 60 - 70 kV. 2.3.7. Aноден ток: 2 - 10 mА. 2.3.8. Време за експонация: 0,01 - 3,2 s. 2.3.9. Размери на облъченото поле на повърхността на кожата: не по-големи от 6 cm в диаметър или 35 mm x 45 mm при правоъгълно сечение. 2.3.10. Лъчезащита на пациенти: оловно-гумена яка с оловен еквивалент 0,25 mm и при нужда - престилка с оловен еквивалент 0,25 mm или по-голям. 3. Панорамна томография: 3.1. Диагностични изисквания за качествен образ: 3.1.1. При затворена уста - видимост на максиларните синуси, ябълчните кости, цялата долна челюст и долночелюстните стави, целите горни челюсти, съзъбията на долната и горната челюст. 3.1.2. При отворена уста: посочените в точка 1.1 структури. Долната част на тялото на долната челюст може частично да не се вижда. 3.1.3. При сегментни снимки на темпоромандибуларните стави - степента на отваряне и посочените в точка 1.1 структури в зоната на ставите. 3.1.4. Детайли на качествения образ: оптимална видимост на структурите, изобразени в среза, посочени в точка 1.1. 3.2. Изискване за дозата, получена от пациента: 75 mGy.mm за произведението доза - ширина. 3.3. Изисквания за добра рентгенографска техника: 3.3.1. Изследването се провежда в право положение, а при невъзможност на пациента да стои прав - в седнало положение. 3.3.2. Номинален размер на оптичния фокус: 0,5 - 0,6 mm. 3.3.3. Обща филтрация на рентгеновото лъчение: 2,5 mm алуминиев еквивалент (осигурява се от техническото устройство на рентгеновия апарат). 3.3.4. Преобразувател на образа: - Специални рентгенови филми и филм-фолийни комбинации с номинален клас на чувствителност 400 за обикновена техника; - Сензор при дигиталната техника. 3.3.5. Анодно напрежение: 60 - 90 kV; 3.3.6. Аноден ток: - 9 - 16 mА при обикновена техника; - 9 - 16 mА при дигитална техника. 3.3.7. Време за експонация: 2,5 - 25 s. 3.3.8. Лъчезащита на пациенти: специална оловно-гумена престилка с оловен еквивалент 0,25 mm или по-голям. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|