Образованието и смисълът на живота 1

1
Образованието и смисълът на живота
1

Джиду Кришнамурти

Пътувайки по Земята, човек вижда в каква забележителна степен човешката натура е една и съща навсякъде: в Индия и Америка, в Европа и Австралия. Това е особено вярно за колежите и университетите.
Ние произвеждаме като по калъп един вид човешки същества, чийто главен стремеж е да добият сигурност, да станат известни или да се забавляват, влагайки възможно най–малко разум.
Традиционното образование прави свободното мислене крайно трудно. Непрекъснатото съобразяване с утвърдените вече модели на поведение води до посредственост. Да се различаваш от групата или да устояваш на натиска на обкръжението е трудно, понякога дори рисковано, защото ние се прекланяме пред успеха. Усърдното му преследване: търсенето на някакво признание в материалната или в тъй наречената „духовна” сфера, на външна или вътрешна сигурност, и желанието за комфорт; целият този процес потушава недоволството, слага точка на искреността и насажда страх, блокиращ интелигентното разбиране за живота. С годините в сърцето и съзнанието се настанява все по–трайна леност.
В търсенето си на комфорт ние обикновено намираме някой спокоен житейски ъгъл, където конфликтите са възможно най–малко, и после се страхуваме да се покажем „навън”. Този страх от живота, от усилията и новите начинания убива приключенския ни дух. Образованието и цялото ни възпитание са ни превърнали в хора, боящи се да бъдат различни от ближния си, страхуващи се да мислят противоположно на общоприетото, уважаващи престорено и власт, и традиция.
За щастие има хора, устояващи на изкушението за подобен комфорт, които желаят искрено, без предубеждения за ляво и дясно, да изследват нашите човешки проблеми; повечето от нас обаче не демонстрират автентичен бунтарски дух. Когато капитулираме невъзмутимо пред обкръжението си, бунтовническия ни дух започва да умира и скоро след това е довършен окончателно от житейските ни отговорности. Негодуването е 2 типа. Едното е яростното негодуване, представляващо лишена от дълбоко разбиране ответна реакция на съществуващия ред, другото е дълбокото психологическо разумно негодуване.
Има много хора, които въстават срещу доминиращата идеология, за да пропадат лесно в следващата,
„нова” идеология – сред още повече илюзии и завоалирани оправдания. Обикновено ние скъсваме с една група, или дадени идеали, и се присъединяваме към друга група и новите идеали, създавайки по този начин поредното идейно течение, срещу което след време пак ще се наложи да се бунтуваме. Ответната реакция е родила опозиция, а реформата – нужда от допълнителна реформа.
Но съществува и интелигентен бунт. Той, вместо да е ответна реакция, е продукт и следствие на най–
дълбоко себепознаване, постигнато чрез осъзнаване на собствените си чувства и мисли; с приемането на случващото се такова, каквото е, и с неизбягването на безпокойствата, поддържащи будна интелигентността ни. Защото другото име на будната интелигентност е интуиция – която е и единственият истинския наставник в живота.
И така, какъв е смисълът на живота? Защо живеем и за какво се борим? Ако сме били обучавани просто да ставаме „нещо повече”, да имаме по–добра работа, да бъдем по–ефективни, да разширяваме влиянието си над останалите, тогава нашият живот ще бъде блудкав и празен. Ако ние сме били образовани да бъдем просто учени или изследователи, сраснали се с книгите, или специалисти, вманиачени в знанието, тогава ние също ще сме дали своя принос за разрухата и мизерията по този свят.
След като животът има по–важен и по–обширен смисъл, каква е ползата от образованието, което до този момент не ни е помогнало да го открием (този смисъл)? Ние можем и да сме високо образовани, но ако
1
Публикувано за първи път през 1957 г.

2 ни липсва здравата връзка между мислите и чувствата, нашият живот е непълноценен, противоречив и пропит със страхове. След като не култивира цялостното виждане за живота, смисълът от такова образование е много малък.
В нашата сегашна цивилизация сме раздробили живота на толкова много сектори, че образованието (с изключение на ученето на една определена техника или професия) има наистина много малък смисъл.
Вместо да пробужда всеобхватната му интелигентност, образованието насърчава човека да следва само един от многобройните възможни пътища, като по този начин го възпрепятства да се погледне и възприеме като самия всеобхващащ процес. Фактът, че образованието се опитва да реши многобройните проблеми на съществуванието така, както са разделени – всеки на неговото си ниво и в различните им категории,– е свидетелство за тотално неразбиране на естеството на нещата.
Личността е съвкупност от различни същности, заради това наблягането на разликите между тях, и развиването само на част от тях за сметка на другите, предизвиква многобройни усложнения и противоречия.
Образованието би трябвало да се грижи за обединяването на тези различни същности, защото когато връзката липсва, животът става поредица от конфликти и страдания. Каква е стойността на обучението на адвокати, ако раздорите не спират? Каква е стойността на знанието, ако продължаваме да сме объркани?
Какъв е смисълът от внушителните технически и индустриални постижения, когато ги използваме, за да се убиваме един друг? Какъв е смисълът от нашето съществувание, щом то предизвиква насилие и толкова голяма мизерия? Въпреки че можем да имаме пари или можем да ги спечелим, въпреки че имаме различни удоволствия и организирани религии, ние все още сме в непрестанен конфликт.
* * *
Трябва да различаваме понятията лично и индивидуално. Личното е случайно. И под случайно аз разбирам условията, в които се раждаме – обкръжението, в което раснем, с неговия национализъм, суеверия, класови разделения и предразсъдъци. Личното или случайното не е нищо друго освен моментно явление, въпреки че този момент за някой може да продължи и цял живот. И тъй като настоящото образование е основано на личното, на случайното, на временното, то води до извращения в мисленето и втълпяването на страх за собственото оцеляване.
Всички ние сме били подготвяни от формалното си образование и обкръжението си да преследваме своите лични ползи и сигурност и да се борим за оцеляването си. И въпреки че го прикриваме с лицеприятни фрази, ние сме били подготвяни професионално в една система, която е базирана на експлоатация и алчност.
Такова обучение неизбежно води до объркване и мизерия за нас самите и за целия свят, защото създава у всеки индивид онези психологически бариери, които го разделят и го държат разединен от останалите.
* * *
Образованието не е просто въпрос на трениране на ума. С тренирането може да се постигне ефективност, но не и пълнота. Ум, който е бил подложен само на трениране, ще бъде продължение на миналото и не ще може никога да открие новото. Ето защо, за да разберем какво е правилно образование, ще ни се наложи да изследваме в дълбочина цялостния смисъл на живота.
Повечето от нас не отреждат първостепенна важност на откриването на смисъла на живота като цяло, а образованието ни набляга повече на второстепенни ценности, превръщайки ни в хора, компетентни само в определена сфера на знанието. Ала да се набляга предимно на знанията и ефективността – неща без съмнение необходими, но не и достатъчни,– води само до конфликт и объркване.
Съществува ефективност, която е вдъхновена от любовта и която отива далеч отвъд ефективността на амбицията. Освен това без любовта, правеща възможно цялостното осмисляне на живота, ефективността предизвиква само жестокост. Не се ли случва тъкмо това по света в момента? Нашето сегашно образование

3 води към индустриализация и война; неговата първостепенна задача е да развива ефективността; а ние сме заклещени в машината, задвижвана от безмилостна надпревара и взаимно унищожение. Ако едно образование води до войни, ако то ни учи да унищожаваме или да бъдем унищожавани, дали не се е провалило вече тотално?
* * *
За да създадем правилно образование, ние очевидно трябва да разберем смисъла на живота като цяло, и затова се налага да можем да мислим различно от общоприето, директно и искрено. Съобразителният мислител не е разумна личност, защото се нагажда към вече установеното мислене. Той повтаря стандартни фрази и разсъждава без да излиза от утъпканите вече пътеки. Ала ние не можем да разберем съществуванието си просто абстрактно или теоретично. Да разберем живота, означава да разберем себе си и това е началото и краят на образованието.
Образованието не е просто придобиване на знания, събиране и съпоставяне на факти. То е да виждаш смисъла на живота като цяло, а изучаването на цялото не би могло да започва от изучаването на някоя негова отделна част – което всъщност се опитват да правят и правителствата, и организираните религии, и авторитарните партии.
Функцията на образованието е да създава човешки същества, които да са пълноценни и следователно интелигентни. Възможно е да получаваме образователни степени и да бъдем ефикасни и без да сме интелигентни. Интелигентност не означава повече информация, и далеч не е резултат от многото изчетени книги, нито се състои от остроумните отговори в защита или нападение. Възможно е един неук човек да е много по–интелигентен от някой учен.
Ние сме превърнали изпитите и образователните степени в критерии за интелигентност и сме създали изключително находчиви мозъци, на които обаче им убягват повечето жизненоважни човешки въпроси.
Интелигентността е способността да усещаш същественото – онова, което Е. И да пробуждаш тази способност у себе си и другите, това е то ОБРАЗОВАНИЕ.
Образованието би трябвало да ни помага да откриваме най–трайните ценности, за да не се вкопчваме повече единствено във формули и изтъркани лозунги; то би трябвало да ни помогне да премахнем националните и социалните бариери, вместо да ги подчертава непрекъснато, пораждайки вражди между хората. За нещастие настоящето образование ни прави покорни, механични и крайно безразсъдни. И въпреки, че ни събужда в интелектуално отношение, вътрешно то ни оставя ограничени, блуждаещи и инертни.
Без цялостното осмисляне на живота, нашите индивидуални и колективни проблеми ще се разпростират и задълбочават постоянно. Целта на образованието не е да произвежда просто учени, техници или службогонци, ами пълноценни мъже и жени, свободни от страхове, защото само сред такива хора може да има дълготраен мир.
Нещото, което слага окончателен край на всички страхове, е себепознанието. Ако човек трябва да се бори с живота всеки един момент, ако ще се среща с всичките му мистерии, усложнения и изненади, ще му се наложи да бъде безкрайно гъвкав и следователно свободен от теории и предразсъдъци.
Образованието не трябва да окуражава личността да се нагажда към обществото или да бъде някакво негово отражение. То трябва да й помага да открива истинските ценности в безпристрастно индивидуално изследване. Когато няма себепознаване, изразяването на индивидуалността се превръща във възгордяване, с присъщите й агресивност и амбиции. Образованието би трябвало да събужда способността да бъдеш осъзнат, а не просто удовлетворен от плодовете на собствения творчески израз.