Образователни системи
Класически концепции за развитието на личността
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Биологизаторското
| 2. Класически концепции за развитието на личността Исторически са се обособили няколко основни схващания за развитието на личността, за отношението между биологичното и социалното. Биологизаторското схващане, т. нар. ендогенна теория (19, 88), приема, че главно в развитието на личността е това, което и е дадено от природата, че развитието е само растеж и количествени изменения на онези качества, които са предопределени от наследствеността и са заложени в зародиша, че всичко е свързано с наследствените дадености без взаимодействие с външните условия и влияния. Отделни представители на тази концепция твърдят, че вродените биологични влечения играят ръководна роля в развитието. През втората половина на XIX век и началото на XX век в биологизаторската концепция господства мнението, че умствените, волевите и др. качества на личността са предопределени и се отрича значението на възпитанието за формирането на личността. Представителите на тази най-консервативна група учени смятат, че ролята на въздействието на възрастните върху развитието на детето е нищожно малка. Главна причина за появяването у децата на добри или лоши наклонности, на едни или други специални способности (математически, музикални, лингвистични) и черти от характера (упоритост, жестокост, доброта или избухливост) е генетичната вроденост на тези особености. Те са получени от детето в готов вид от неговите родители и от по-далечни прадеди. Като пример за защита на ръководната роля на биологичния фактор, в частност на наследствеността, често се използува музикалния род на Бах. Първият музикално надарен човек в това семейство се появява през 1550 г. След пет поколения се ражда гениалният музикант Йохан Себастиян Бах, получил в последствие световна известност. В това семейство музикантите са общо 57, от които 19 изтъкнати. В семейството на чешките цигулари Бенда се наброяват 9 видни музиканти, в семейството на Моцарт - 5. Известни са семейства, където в няколко поколения има хора, надарени с големи артистични, музикални, художествени дарби - напр. семейството на драматичните актьори Самойлови, на художниците Маковски и др. Като отричат прижизненото влияние на родителите (напр. на музикално надарените деца) върху детето представителите на това направление приписват на биологичния фактор, именно на наследствеността, решаваща роля в развитието на личността на детето. Най-пълен израз подобни идеи намират в педологията (“педо” - дете, “логос”- наука). Възникнала в началото на XX век в САЩ педологията бързо се разпространява в Европа и бившия СССР, след което нейното съществуване като наука е прекратено. Зигмунт Фройд вижда главната движеща сила за поведението и на човека в “биологичната дълбочина” на индивида, в инстинктите и подсъзнателните влечения (17; 18). Италианският юрист Чезаре Ламброзо създава една от най- реакционните теории за углавното право, като обяснява всички престъпления - кражби, убийства, насилия и др., с наследствеността. Според автора на теорията за "родения" престъпник "престъпниците не се създават - те се раждат" и основните причини за престъпното поведение са заложени в биологичната природа на човека. За Ч. Ламброзо значение имат единствено биологичните особености на човека и в съответствие с това той формулира изводите си за причините за престъпността. Той извежда редица антропологични белези за различните типове престъпници - крадци, насилници, убийци, а впоследствие прави антропоцентрична характеристика и на политическия тип престъпник (1, 133-134). Към основната си типологична схема Ч. Ламброзо отнася следните типове пръстъпници: роден, случаен, душевноболен и престъпник по страст (1, 135). В. Торндайк, американски психолог и педагог, признава решаващата роля на наследствеността, на вродените инстинкти в развитието на детето. Сложните и разнообразни процеси в развитието на детето той обяснява с безкрайно голямото количество инстинкти, които детето носи в себе си. Подобни са възгледите на Джон Дюи, според когото детето винаги носи в себе си определен кръг от вродени способности. Наследствеността ограничава развитието. Най-крайна биологизаторска теория е расизмът, според която наследствена предопределеност имат расите. Едни от тях са “чисти”, “висши”, предопределени да ръководят, а останалите са “низши” раси. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|