Защо избрах професията спортен педагог?
Изтегляне 30.26 Kb.
|
|
Ш уменски университет "Епископ Константин Преславски“ Въведение в прогамата Есе
Защо избрах професията спортен педагог? Изготвил: Проверил: Денчо Желев Йорданова Аз съм привърженик на теорията, човек да работи това, което обича. Казано по друг начин – работата да ти е хоби. В моя случай обичам спорта, забелязах, че се разбирам добре с децата (старая се да пазя детското в себе си), търпелив съм по природа и реших, че моето призвание ще бъде – учител по физическо възпитание и спорт. Историята започва още в най-ранната ми детска възраст. От дете съм голям фен на спорта и в частност футбола. Всяка свободна минута прекарвах на стадиона. Още от тогав знаех, че това е страст за цял живот. Живеех за футбола. Ежедневието ми протичаше само в тренировки и старание да ставам все по-добър и по-добър... Оттогава нататък живота ми се стече така, че ми предоставяше и големи и малки възможности да бъда футболен играч, за които няма да изпадам в подробности. В един момент живота ми поднесе и нова възможност за развитие в сферата на спорта- да бъда треньор по футбол на децата от моя роден град Приех, въпреки, че не се чувствах подготвен и се оказа, че работата много ми харесва. Работата с деца е колкото интересна и пленяваща същевременно много специфична и отговорна. Гледам на всяко дете, което тренира при мен, като на човешко същество, което ми се е доверило за постигането на собствените му мечти. На първо място треньорът на деца, трябва да обича децата. Да усеща от катво има нужда всяко отделно дете, както спортно-технически, така и като отношение и подход в тренировъчния процес. Едно полезно упражнение, поднесено по неподходящ за детето начин, с неадекватно отношение при коригиране на грешките, се превръща в стресово преживяване, което вместо да помогне, нанася вреда. Характеристиката на добрия треньор се състои от знания, умения за демонстрация и комуникация, проследяване и коригиране на допусканите грешки, по начин, който няма да стресира децата, любов и отдаденост към работата. Във времето, в което тренирах децата ми донесе такова удоволстие и осъзнах, че това е моето призвание - тогава взех решението да стана и спортен педагог. Смятам, че учителят трябва да бъде преди всичко човек. Той трябва да вдъхва доверие, да бъде съпричастен с вълненията и потребностите на своите ученици, но в същото време да бъде и взискателен. Постигането на този баланс е изключително трудно и изисква много усилия, търпение, постоянство. Съвременният учител трябва да бъде много добре подготвен, да бъде в крак с всички новости, но и да бъде обаятелна и чаровна личност, която да увлича учениците си.От него се изисква самостоятелност, предприемчивост, творчество, отлични качества за общуване, адаптивност, организираност, аналитичност, способност за трезва преценка и постоянен стремеж към усъвършенстване. Той трябва да обича своята роля и да не може да си представи да работи нещо друго. В днешно време учителят трябва да бъде не само педагог, но и психолог, естет, изповедник. Истинският учител намира удовлетворение в постиженията на своите ученици, той е щастлив от това, което прави, виждайки всяка година реалните резултати от работата си. Аз съм от тези, които напълно съзнателно, а не по силата на обстоятелствата съм избрал тази професия, защото през моя ученически живот съм имал учители, които са оставили трайна диря в съзнанието ми. Искам да приличам в много отношения на тях, но искам да бъда и себе си. Вярвам в силата, която образованието и спорта имат, за да променят обществото ни към по-добро. Шумен 2024 Изтегляне 30.26 Kb. Сподели с приятели:
|