Съвременно състояние на проблема за развитието на

Проблемът за диалектиката между социалното и биологичното привлича вниманието на представители на различни научни дисциплини. Неговото решаване спомага да се изясни защо човекът е качествено ново звено в историята на живота на земята, а също така дава възможност да се уточни пътят, по който възниква и се формира съзнанието както в процеса на появата на вида Homo sapiens, така и в онтогенезата на всеки конкретен човек.
Ние не знаем по какъв начин се е осъществявало изграждането на съзнанието в хода на еволюцията на прародителите на човека, но можем със сигурност да твърдим, че то липсва у първите предшественици и е изцяло присъщо единствено на хората от вида
Homo sapiens. Същото трябва да се каже и за всяко новородено. Като притежава човешки мозък с генетично детерминирани свойства, то няма съзнание и ако по-нататък не се включи в процеса на социалното общуване, не може да го придобие в хода на развитието на биологичните си особености. Съзнанието на човека като функция на мозъка е извън сферата на действие на биологичните закони. То е изключително социално по своя произход и същност. Съзнанието, чиято социална същност е надбиологичното, отличава човека от животните (8, 13).
Въпросът за ролята на биологичното в процеса на формирането и развитието е особено актуален през последните десетилетия. В много отношения това се обяснява с излизането в предните редици на науката на такива раздели като генетиката и молекулярната биология и свързаните с тях нови постижения. Значително се задълбочават съвременните представи за същността на живота и законите за развитието на живота.
Това дава нови естественонаучни потвърждения, че материалното и духовното, природното и социалното не са разделени в човека, а са в диалектическо единство.
Докато генетичното наследяване е процес, който протича на биологично ниво, независимо от желанията и волята на личността, то социалното онаследяване е целенасочена дейност, която се основава на опита на предшествуващите поколения. Като усвоява и овладява социалното наследство и по такъв начин формира своята социална програма, човекът се проявява като творческа личност, със съзнание и воля. Трудът за целенасочено изменение на социалните условия, волята, идеалите и светогледът са извън пределите на биологията и са надбиологични. Те се предават чрез социалното онаследяване и за всяко следващо поколение се явяват като социална програма, която му предстои не само да усвои, но и по-нататък да развие (8, 109).
В процеса на овладяването на социалната програма се формират личностните качества на човека. Поради това социалната програма е съдържателна основа на личността, на нейната индивидуалност.
Появата на надбиологичното не е възможна, без да съществуват определени биологични предпоставки.
Човек, притежавайки

социалната същност като главна детерминанта на поведението си, заедно с това цял живот се подчинява на законите на биологията.
Очевидно биологичните закони са неизменно вътрешно условие на живота и дейността на всеки човек. Молекулярните, клетъчните и много организмови процеси и функции на човека се подчиняват на биологичните закони, благодарение на които се запазва неговото дълбоко единство с целия органичен свят. Това означава, че развитието и жизнената дейност на човека не са възможни без действието на генетичните му програми. Генетичната програма на човека осигурява раждането на индивиди с универсален, неспециализиран мозък, чиято функционална система се формира в условията на социалния бит. Изграденият преди 40 хил. години генофонд на човечеството е биологичната предпоставка за гигантския социален прогрес в миналото и не поставя някакви ограничения за бъдещото развитие на цивилизацията. При нарушаване на генетичните програми възникват такива деформации като физически дефекти у новородени, умствена изостаналост, съкращаване на живота и т. н. (8).
Като се признава важното значение на общобиологичните закони на човека, трябва да се има пред вид, че той има и особени биологични черти, различни от животинските. Тези особености се натрупват в процеса на своеобразната биологична еволюция на човешките предци, която предшествува появата на вида Homo sapiens.
Насочващата еволюция се извършва под определящото влияние на социалните фактори (преди всичко на труда), което води до затвърдяване на тези генетични особености, които осигуряват общата готовност за поява на съзнание в онтогенезата на индивидите.
Биологичните особености на човека трябва да се разглеждат не само от гледна точка на запазването на общия генофонд, но и на измененията в проявите на генотиповете при различни социални условия. От една страна, трябва да се имат предвид генетично програмираните черти, развитието на такива човешки телесни черти като мозък, ръце, ларинкс и др., които комплексно осигуряват типологичната, универсалната готовност на новороденото за навлизане в социално-практическата дейност.
От друга страна, възниква биологично ненаследствено доизграждане, резултат от човешката дейност на едно дадено поколение по определена социална програма. Под влияние на възпитанието и дейността с всяко следващо поколение все повече се развива мозъкът на човека. Новите професии изискват нови навици за ръцете, забележимо нараства продължителността на живота при подобрените условия на живот и успехите в медицината. Подобен нарастващ прогрес не се осъществява в резултат на натрупване на генетични ненаследствени, а на социално обусловени положителни изменения в развитието на индивидите. Биологичните особености на хората са уникални и те нямат аналогични в животинското царство по типа на своето развитие (8, 15).

Сложният процес на развитието на човека е обусловен от единството на биологическите и социалните фактори. Това единство, разбира се, не е механическо съчетание на наследствените фактори и факторите на средата, а е сложно, диференцирано, динамично и изменчиво съчетание, както по отношение на отделните психически функции, така и по отношение на различните етапи на възрастовото развитие на детето. Следва особено да се подчертае, че личността не е пасивен продукт на взаимодействието между природното и социалното.
Човекът не е само социално същество. Нецелесъобразно е да се противопоставят биологичното на социалното у човека - социалното не изтласква биологичното, а се реализира и чрез закономерностите му.
Именно биологичните предпоставки осигуряват на човека възможност за социално развитие.
“Детството от живота на homo sapiens не е превръщане на животното в човек, а на детето във възрастен, т. е. постепенно възхождане към все по-високи степени и стадии на един и същи изцяло човешки живот, осъществявано в условията на игровата, учебната и трудовата дейност. Иначе казано, новороденото дете съвсем не е животно или полуживотно, което само впоследствие става човек. То е именно човек макар и току що започващ своя жизнен път” (6, 89).
У човека никога не изчезва биологичното, природното. На всеки етап от своето развитие той става природно същество и се подчинява на определени биологични закономерности. Биологично има и в човека, и в животните, но в двата случая то е съществено различно, тъй като човешката биология е продукт на човешката история, тя е опосредствувана от социалното (3, 52).
Днес никой вече не може да отрече наличието на генотипна детерминация не само на общите, но и на индивидуалните особености на човешкия организъм.
Генотипът предопределя анатомо- физиологическата структура на организма, той програмира организма като цяло и отделните му системи, стадиите на съзряване, основните морфологични и функционални признаци. Гените в организма се намират в изключително сложни взаимодействия помежду си и определят редица прояви на организма, имат различно поведение в различни условия, мутират и т. н. Въпреки голямата консервативност на наследствения апарат, продуктите на човешката дейност атакуват гена и могат да породят изменения, за които не е ясно върху кои особености на организма и как ще се отразят - силни лекарствени препарати, повишена радиация, интоксикация, глобално замърсяване на околната среда и др. Много признаци на детския организъм може да се окажат вродени, без да бъдат генетично обусловени, те могат да бъдат последица от въздействието на продуктите на човешката дейност върху ембриона (Вж. 3, 53).
Доказано е, че по-тясно свързани с наследствеността са интелигентността, бързото реагиране, интуитивните способности,

проявите на темперамента като устойчивост на настроението и др. особености, свързани с действието на жлезите с вътрешна секреция.
Вродени могат да бъдат не готовите способности, а само потенциалните възможности за тяхното развитие, т. е. заложбите.
За изясняване на съотношението между природното и общественото, не е без значение разработената от К. К. Платонов

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: