Образователни системи
Фактори за развитието на личността
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| 4. Фактори за развитието на личността Важен принос в изясняването на природата на наследствеността имат изследванията на Г. Мендел, А. Вайсман, Хуго Де Фриз, Т. Морган. Откритието на Г. Мендел за наследяването на родителските признаци при граха и потвърждаването на това откритие, води до разкриването на наследствеността като свойство на всяко живо същество. А. Вайсман достига до идеята за съществуването на наследствено същество, а Т. Морган създава хромозомната теория за наследствеността. Утвърждава се схващането, че хромозомите са структурни елементи на клетъчното ядро, а гените - материалната основа на наследствеността. По-късни изследвания доказват, че във всяка клетка има химично вещество - дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) (7, 78). Като фактор конкретно на човешкото развитие наследственият генотип обуславя типологическите особености на нервната система. Анатомо-физиологическата структура на човека се определя от наследствеността. Човек от момента на своето раждане е носител на специфично човешка биология, формирана от предшествуващия човешки филогенезис. Той притежава преди всичко биологична готовност за своето онтогенетично формиране. Установено е, че децата унаследяват около 300 генетични особености от родителите си. Това са унаследени нервно-физиологични механизми, които са само материална основа на способностите и се наричат заложби. Биологичните свойства на човека в хода на тяхното развитие претърпяват специфични изменения. Наследствеността обаче не носи готови форми на поведение. Наследствената програма на човека осигурява продължаването на човешкия род. Друг важен фактор за развитието е средата. Под среда се разбира комплексът от външните условия, в които човек живее (9, 141). В понятието среда се включва както външната, природна географска среда на човека, така и социалните отношения. Понятието "социална среда" може да бъде разглеждано много широко (макросреда) - обхващащо цялата социално-икономическа система в цялост, и в тесен смисъл (микросреда) - непосредственото обкръжение на човека (семейно, учебно, трудово) (7, 79). Социалната среда по специфичен начин си взаимодействува с географската среда. Географската среда включва климата и всички природни условия и ресурси. Различните географски условия слагат отпечатък върху развитието на човека (Вж. 7, 80). Д. Василев формулира една относително нова тенденция за преувеличаване ролята и значението на семейната среда за развитието на личността. "Семейната среда с нейната специфична емоционална атмосфера и духовна култура създава първите, решаващите предпоставки за по-нататъшното развитие на човека. Но семейството като клетка на обществото не е чуждо на влиянията на макро- и микросредата, то не може да остане извън тези влияния. Семейството създава основите, а обществото осигурява или затруднява по-нататъшното развитие на личността. Опитите на някои автори да докажат, че обществото е безсилно да промени нещо, ако семейната среда е неблагоприятна за развитието на детето, разкриват опит да се оправдаят егоистични решения на обществото, да се прехвърли вината за всяко неблагополучие в развитието върху семейството, т. е. обосновава се предопределеност на развитието от семейната среда" (7, 81). Взаимодействието на личността със средата, с продуктите на човешката дейност, са толкова богати и разнообразни по съдържание и характер, че те независимо от възпитанието и обучението могат да обуславят редица особености в процеса на развитието. Повечето автори са единодушни, че опитите да се сведе развитието изцяло и само до възпитанието и обучението са нецелесъобразни. Решаването на въпроса дали са детерминирани генетичните личностни свойства на човека, или се формират в него по степента на активното му включване в сферата на социалните отношения, е от важно значение и за педагогиката. Известно е, че най-пластични и особено възприемчиви към възпитание са децата. Именно в детството се осъществяват морфофункционалното (биологичното) развитие на човека и овладяването на социалния опит. Съвпадането на оптималните срокове за възприемане на социалната програма и биологичното развитие още веднъж показват, че съществува диалектическо единство между социалната и генетичната програма в човека. Периодът на детството или по-точно периодът на достигане социална зрелост се дели на няколко етапа - кърмачески, яслен, предучилищен, училищен и т. н., всеки от които притежава някакви оптимални възможности за придобиване на социални качества от детето (8, 264). |