Възпитателната цел е предвиждане на резултата от извършваната възпитателна дейност. Липсата на ясно поставена цел лишава възпитанието от неговата най-основна и значима характеристика. Без
цел той се превръща в стихиен, неосмислен процес. Липсата на целенасоченост създава условия възпитателната практика да се занимава с частни, маловажни въпроси без да има предвид целенасоченото формиране на подрастващата личност.
Целта на възпитанието всякога обективно отразява потребностите на обществото. Те са детерминирани от степента на развитост на производството на материални и духовни блага.
3. 2. Продължителност на възпитателният процес Тя е особеност, която разкрива неговия перманентен характер.
Възпитанието започва с раждането на човека и продължава до края на живота му. Относителна завършеност бележи към края на горната училищна възраст. С приключването на задължителния образователен цикъл не се изчерпват възможностите за активно взаимодействие на човека с възпитателните фактори.
3. 3. Сложен процес Това е така, защото трудно може да се установи влиянието на различните фактори върху формирането на подрастващите.
Организационно-функционалният му механизъм (технологията на възпитанието) е детерминиран от редица закономерности, чиято същност се
изследва от физиологията, психологията, социологията и др. Теорията на възпитанието не може да ги пренебрегне при изграждане на своя организационно-функционален модел.
Нещо повече, върху целесъобразността на избраната възпитателна технология оказват влияние не само неповторимостта, динамичността,
подвижността, променливостта на нейния субект, но и времето и мястото на нейното протичане (2, 63).
Сложността на възпитателния
процес се състои и в това, че за разлика от обучението неговите резултати много по-трудно се установяват и измерват.
Сподели с приятели: 
