Видове територии по собственост

Разпределение на селскостопанския фонд по начин на трайно ползване

Поземлената реформа още не е приключила. 15,89 % от територията на общината е временно общ5инска и предстои да се установяват собствениците й. Средната площ на един земеделски имот е 3,6 дка. Така раздробената земеделска земя не е пригодена за механизирана обработка, необходимо е тя да бъде комасирана.

На територията на общината работят 4 земеделски кооперации в селата: Левски, Попинци, Бъта и Баня. Няма големи арендатори. Регистрирани са около 100 бр. земеделски производители.

Земеделската техника, която се използва в селското стопанство, е стара и амортизирана, наследство от ликвидацията на бившите ТКЗС-та.

В южната част на общината, в селата Левски, Попинци и Бъта, преобладават излужените канелени горски почви, които имат по-голяма мощност и по-добро естествено плодородие. Те са подходящи за зърнени култури и трайни насаждения. Почвите в останалите населени места са плитки и по-неплодородни. Подходящи са за отглеждане на някои житни култури (ръж, тритикале), трайни насаждения (сливи), етерично маслени култури (лавандула). От направените практически опити за отглеждане на маслодайна роза се установи, че в Панагюрище с успех може да се отглежда и тази култура.

Зеленчукопроизводството в района е слабо застъпено. Съществуващите оранжерии в селата Попинци и Бъта не се използват пълноценно.

Картофите са една от традиционните култури, които се отглеждат в района, главно в Панагюрище. Площите се движат в рамките на 1 550 – 1 700 дка, като средните добиви силно варират в зависимост от климатичните условия през различните години от 650 – 1 400 кг/дка.

Трайните насаждения бележат спад в последните години. Най-много площи от трайните насаждения заемат: лозята, следвани от сливите , лавандулата и вишните. В последните години се създават малко трайни насаждения, а в същото време някои от старите насаждения вече отпадат, поради остаряване (вишни, сливи). Средните добиви са незадоволителни. Относителният дял на трайните насаждения трябва да се увеличи и те да заемат полагащото им се място в структурата на селското стопанство. Има възможност и за отглеждане на маслодайна роза в гр.Панагюрище и с.Поибрене.

Най-голяма площ от зърнено-житните култури се пада на пшеницата. Площите й варират в рамките на 22 000 – 23 000 дка. Тя е застъпена главно в селата Левски, Попинци, Бъта и Баня. Добивите са в границите от 133 до 232 кг/дка. Това се дължи на климатичните условия през различните години и от неправилната агротехника (обработка на почвата, торене и др.). Ечемик се отглежда в селата Левски и Попинци. Наблюдава се намаляване на площите, като средният добив се движи в границите на 180 – 217 кг/дка. Ръжта е на второ място по площ от зърнено-житните култури. Отглежда се главно във високия район на общината – Панагюрище и Оборище, като средните добиви се движат в границите на 160 – 210 кг/дка. В с.Левски се засява и тритикале на площ от около 1 400 - 1 500 дка. Средният добив се движи от 1 280 - 2 220 кг/дка. Незначителни площи се засяват с овес, грах на зелено, фуражни култури. Наблюдава се намаление на площите със зърнено-житните култури за сметка на изоставените и необработваемите площи.

• 
  комасация на земеделските земи;
  
• 
  промяна структурата на производството – увеличаване на трайните насаждения, маслодайната роза и лавандулата;
  
• 
  използване на съвременни технологии за отглеждане на селскостопанските култури;
  
• 
  осигуряване на информация за пазарите на селскостопанската продукция;
  
• 
  обвързване на производството на селскостопанска продукция с изграждането на преработвателни предприятия
  

Животновъдството е вторият важен подотрасъл на селското стопанство в общината. То се развива главно в семейното стопанство и служи за задоволяване на личните нужди. Все още броят на козите е голям, а пашата за тях е ограничена. Говедата и овцете намаляват. Отглеждат се в дребни семейни ферми. Малко са едрите животновъди, отглеждащи предимно говеда за месо и то при пасищни условия. От район с развито овцевъдство и говедовъдство през последните години се забелязва тенденция за трайно намаляване на животните.

В последните години се забелязва повишен интерес към пчеларството, за което има добри условия за развитие.

Ветеринарното обслужване е на добро ниво. Всички населени места се обслужват от ветеринарни специалисти. В Панагюрище функционира Районна Ветеринарна Лечебница.

• 
  увеличаване броя на говедата и овцете;
  
• 
  регулиране броя на козите;
  
• 
  развитие на семейните ферми;
  
• 
  предоставяне от общината на терени за изграждане на ферми и извеждане на животните извън населените места;
  
• 
  закупуване на елитни животни за подобряване на породния състав;
  
• 
  обединяване на стопаните в асоциации и сдружения, които да защитават техните интереси;
  
• 
  сключване на предварителни договори за реализация на продукцията от животновъдството
  

Стопанисването на горския фонд на територията на община Панагюрище се осъществява от Държавно лесничейство-Панагюрище. Районът на лесничейството обхваща територии с разнообразен релеф, разположени по източните склонове на Ихтиманска Средна гора (част от планина Белица), западните склонове на Същинска Средна гора и простиращите се на юг от нея по-малки и по-големи възвишения на Горнотракийската низина, сред които е и Панагюрската котловина.

Общата площ на горския фонд на територията на община Панагюрище е 31755,6 ха, разпределена по видове собственост, както следва: ДГФ – 26433,2 ха; общински фонд – 2654,7 ха; частни гори – 1200,7 ха; църковни гори – 187,4 ха; гори на други юридически лица . 48,2 ха; ВСО – 184,4 ха и гори извън КВС – 1047 ха. Общият запас с клоните е 4 043 057 м³.

Основна дейност на стопанисването на горския фонд е охраната на горите, дивеча и рибата, за което се грижат 29 служители, разделени на четири охранителни участъка.

Другата основна дейност в лесничейството е дърводобивът. Годишният обем на предвидената за сеч дървесина с клоните е: от ДГХ – 58 882 м³; от общински гори – 4 369 м³; църковни гори – 291 м³ др.юридически лица – 26 м³; гори извън КВС – 1 889 м³ частни гори – 3 014 м³ и гори ВСО – 281 м³. Сече се предимно в горите от ДГФ, а за задоволяване нуждите на местното население от дърва за огрев и строителни материали – по тарифа на корен в селата Баня и Попинци, в общински гори след съгласуване с Общинска администрация-гр.Панагюрище.

Лесничейството извършва и странична дейност, която включва паша, добив на сено, добив на билки и горски плодове, предоставяне на листен фураж, осигуряване на коледни и новогодишни елхи, сградно- и пътно строителство.
6.ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ

6.1.Търговия и услуги

Търговското обслужване на територията на общината се извършва от голям брой малки частни фирми. Частният сектор и специално едноличните търговци, осигуряват почти изцяло услугите в общината, но нараства и броят на тези от тях, които се занимават с производство (металообработване, оптика, дървообработване, хлебопроизводство и др.).

Преобладава броят на магазините и павилионите. Поради липса на достатъчно средства повечето от предприемачите, които започват свой самостоятелен бизнес, се насочват предимно към търговия и ремонтни дейности.

Търговската дейност се изразява предимно в търговия на дребно на следните видове стоки: хранителни стоки; текстил, облекло и обувки; парфюмерия и козметика; домашни потреби; горива и авточасти; строителни материали; медикаменти; селскостопански продукти и семена; препарати за растителна защита; канцеларски материали и офис-консумативи и др.

През последните години се забелязва тенденция на запазване на търговските обекти, като в някои области на услугите се откриват и нови търговски обекти.

Услугите, които се предлагат на територията на общината са: правни услуги; счетоводни услуги; кабелна телевизия; фризьорски услуги; авто-ремонтни и авто-тенекеджийски услуги; автомивка; ремонт на битова техника; ветеринарни услуги; услуги със земеделска техника; финансови услуги – банкови и застрахователни; компютърни и интернет услуги; занаятчийски услуги; заведения за обществено хранене и развлечения и др.

В община Панагюрище липсва многофункционален магазин от типа на хипермаркетите, който да предлага всички необходими стоки за бита.

Поради липса на такъв магазин, голяма част от домакинствата пазаруват в магазините на “Била”, “Метро” и др. в близките областни центрове, с което задоволяват своите потребности, но това води до насочване на паричния поток извън община Панагюрище. Малките и не дотам приветливи магазини не могат да задоволят напълно нуждите на потребителите с качествени стоки. Голяма част от търговците предлагат определени промишлени стоки за бита само по заявка на клиентите.

Местоположението, благоприятните климатични особености, щедрата природа, уникалните археологически и исторически паметници, значимите събития от Април 1876 г. и лечебните минерални извори – правят община Панагюрище удобно и привлекателно място за туризъм. Близостта до столицата София (96 км), до големите областни центрове – Пловдив (78 км) и Пазарджик (43 км) и удобната изходна позиция за посещения на забележителни природни и исторически обекти в Средна гора, Копривщица, Старосел и Хисар – определят стратегическото местоположение на гр.Панагюрище. Приходите от туризъм за последните години са устойчиво ниски, с тенденция към намаляване. Те са крайно недостатъчни за възможностите на общината.

Характерът на релефа е средно до ниско-планински и хълмист със средна надморска височина 683 м. Намиращите с в близост до града най-високи средногорски върхове – “Богдан” (1 604 м), “Бунай” (1 579 м), в съчетание с чистият въздух и около 20-те защитени природни обекта и исторически местности, разположени сред красиви високопланински ливади и прохладни букови и дъбови гори – са предпоставка за развитието на пешеходният и екологичен туризъм. В района са построени няколко туристически хижи: “Павел Делирадев”, “Оборище”, “Райна Княгиня”, “Мала Братия” и др., които се нуждаят от обновяване и ремонт.

На 16 км от гр.Панагюрище се намира известният планински курорт Панагюрски колонии (1 040 м), основан в началото на ХХ век с цел отдих и укрепване здравето на децата от Панагюрска околия. Въздухът там е оценен като лечебен за белодробни заболявания. На територията на селището съществуват 8 големи детски лагера и бази за отдих, от които само една е действаща. Необходими са сериозни инвестиции за ремонт на базите и превръщането на селището в Национален център за ученически отдих и туризъм.

В района на общината липсват изградени екологични пътеки и разработени маршрути, въпреки щедрите природни дадености.

Многобройните археологически находки и исторически паметници в община Панагюрище, свидетелстват за богатото древно минало на района. Уникалното, със световно значение Панагюрско златно съкровище, редицата тракийски некрополи, гробници и храмове, многобройните средновековни крепости (“Красен” и “Душковченин”) и калета, допринасят за развитието на културно-познавателния туризъм. Музейната мрежа в града е добре развита и организирана в музеен ансамбъл, който включва Централен исторически музей и няколко Възрожденски къщи с етнографски експозиции. Построени в средата на ХІХ в, в тях е пресъздадена атмосферата от навечерието на Априлското въстание, показан е бита, традициите и основните занаяти на населението. За него свидетелстват паметникът в местостта “Оборище” – мястото на Първото Българско Велико Народно Събрание, експозициите в Историческия музей, Тутевата къща, Дудековата къща, Лековата къща, къща-музей “Райна Княгиня”, мемориалният комплекс “Априлци”, изграден в центъра на града и др.

Необходимо е експонирането на мястото, където е открито Панагюрското златно съкровище, изработката на точно копие на съкровището и патентоване на запазена марка “Панагюрско златно съкровище”. Други стъпки са реставрация на тракийската гробница край с.Баня и средновековната крепост “Красен”, и довършването на комплекса Панагюрска градска чаршия. Създаването на спектакълът “Звук и светлина – Априлско въстание” ще допринесе за атрактивността на града.

Минерални извори и балнеолечебен туризъм

На територията на общината се намират няколко минерални извора, които със своя състав и лечебни свойства са предпоставка за развитието на балнеолечебния туризъм. Термални минерални води има в гр.Панагюрище, с.Баня и с.Поибрене, като във всяко от селищата е построена по една минерална баня.

Водата в гр.Панагюрище е с температура 40°С. Подходяща е за лечение на травми и заболявания на опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовата и храносмилателната система.

Водата в с.Баня е с температура 25 – 40°С. Използва се за лечение на опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдови заболявания и др.

Минералната вода в с.Поибрене е с температура 33 – 42°С.

Като цяло ресурсът от минерални води не се използва пълноценно.

Съществуват големи горски масиви с естествени гори от дъб, габър, горун и благун, а във високите части на Средна гора – високостеблени букови гори. Ловно стопанство-Панагюрище обхваща 17 500 ха. В него се намира голямо разнообразие от различни видове дивеч – благороден елен, елен-лопатар, сърна, дива свиня, муфлон, както и голямо количество дребен и прелетен дивеч, хищници – вълк, лисица, чакал и грабливи птици. Интерес представляват ловния резерват за муфлони край с.Елшица и базата за обучение на ловни кучета край с.Баня.

В община Панагюрище съществуват различни възможности за създаване на ловни резервати, предприятия за развъждане на дивеч и развитието на местен и международен ловен туризъм.

Селски, зимен и алтернативен туризъм

В община Панагюрище и трите вида туризъм не са добре развитие.

В с.Поибрене е единствената къща за селски туризъм с 20 места. На Панагюрски колонии функционира ски-писта за начинаещи, със ски-влек. Слабо е застъпен алтернативният, конгресният и фестивалният туризъм. Необходимо е разработването на алтернативни форми на туризъм – велотуризъм, дегустация на напитки в приятна обстановка, природо-опознавателен туризъм, спортен риболов, специфични маршрути, напр. “Тракийски селища в Средна гора”, посещения на фолклорни събития, организиране на конгреси, конференции, семинари, обучения и други.
6.3.Туристическа инфраструктура

Хотели, места за настаняване и туристически хижи

Легловата база в общината е крайно ограничена. Функционира само един хотел със 120 легла. Съществуват няколко места за настаняване с около 40 легла. Детските лагери и почивни домове на Панагюрски колонии не работят, както и трите балнеосанаториума с общо 600 легла в с.Баня. Туристическият поток се пренасочва към съседните общини. Необходимо е изграждането на туристическа спалня на територията на града с около 120 места за посрещане на туристите. Туристическите високопланински хижи се нуждаят от инвестиции за възстановяване, както и от ремонт за адаптирането им към повишаващите се изисквания на туристите.

Наличната база е сравнително достатъчна за задоволяване нуждите на туристите. В гр.Панагюрище и в с.Баня функционират открити модерни спортно-развлекателни комплекси с минерални басейни. В общинският център е изграден съвременен оздравителен център с термални минерални води, басейн, вани за билколечение, фауна и фитнес. Втори фитнес-център предлага фитнес-зала, солариум, сауна и възможности за лечебни процедури. Доизграждането и разширяването на съществуващата спортна инфраструктура ще доведе до по-пълно задоволяване на потребностите на туристите.

Въпреки богатото си културно и историческо наследство и природните възможности, туризмът в общината не е достатъчно развит. Това се дължи на редица причини, между които: липса на готовност за приемане на туристи, слаба организация и реклама в страната и чужбина, недостатъчното качество и разнообразие на туристическо предлагане, не се използват възможностите за целогодишен туризъм и за предлагане на алтернативни форми на туризъм, ниски професионални умения. Недостатък е и липсата на концепция и конкретни програми и действия за информационно-рекламно обезпечаване на туризма.

За по-пълноценно използване на природните дадености е необходимо разработването на екологични маршрути и исторически пътеки. Усилията следва да се насочат и към разширяване, модернизиране и обновяване на съществуващата леглова база в района и към рекламно и информационно обезпечаване на отрасъла, към повишаване на квалификацията на кадрите, към нови виждания за развитието на селския, ловния, рекреативния и алтернативен туризъм с цел – създаването на качествено нов туристически продукт.
6.5.Строителство

На територията на общината съществуват редица фирми, които развиват комплексна строителна дейност. По-значими от тях са:

• 
  “Водоснабдителен комплекс” ООД – строителство и експлоатация на водоснабдителни системи и съоръжения;
  
• 
  “Хидрострой-Инвест” АД – хидротехническо строителство, услуги;
  
• 
  “Хидромонтаж-инженеринг” ЕООД – строително-монтажни работи;
  
• 
  “Хидрострой-екип” АД – хидротехническо строителство, бетони, механични услуги;
  
• 
  ДП “Строителство и възстановяване” – Пловдив, клон Панагюрище – промишлено и гражданско строителство, производство на бетонови и варови разтвори;
  
• 
  “Импас” ООД – строително-монтажни работи, търговия със строителни материали;
  
• 
  “Строител-96” ООД – пътно строителство, благоустрояване, търговия със строителни материали§
  
• 
  “Джеста” ЕООД – строителен инженеринг, изпълнение на строително-монтажни работи с сприложение на съвременни строителни технологии;
  
• 
  “Строймат-Володя Цветков” ЕТ – производство на метални изделия и метални конструкции, отоплителна техника, заваръчни технологии.
  

Транспортът на територията на община Панагюрище е автомобилен – за превоз на пътници и товари. Появата на много частни превозвачи и децентрализацията в автомобилния транспорт доведе до засилена конкуренция в този сектор.

Пътническият транспорт има утвърдени традиции в транспортното обслужване на населението и икономиката. Частният сектор в пътническата дейност успя да покрие изцяло междуградските линии. Организиран вътрешноградскси транспорт – липсва. Междуселищните превози се осъществяват от превозвачите: “Автотранс-Панагюрище” – ЕООДа, ЕТ “МИК-ГЦ”, ЕТ “Валка 66-Христо Илиев”, СД “Транс Експрес с-ие”, ЕТ “Кармелина 98”, ЕТ “Олимпс”. Преобладаващ дял от превозите се извършват от “Автотранс-Панагюрище” ЕООД, който е правоприемник на ДФ “Автотранс”-гр.Панагюрище. По някои от линиите превозвачите, покриващи схемата на обслужване, работят на загуба. Тези превози имат социален характер, като за тях се получават и субсидии от Държавния бюджет.

Факторите, които до голяма степен затрудняват дейността на транспортните фирми, са старите транспортни средства, с които разполагат фирмите, намалелият пътнико-поток, наличието на конкуренция. Обновяване на парка и закупената нова техника от някои превозвачи, доведе до подобряване на качеството и обогатяване асортимента на предлаганите услуги.

Независимо от проблемите, автомобилният транспорт запази своята роля и място при превоза на пътници и товари. В този аспект неговото преструктуриране ще осигури ефективност и качество на транспортното обслужване.

Съществуващата железопътна линия Панагюрище-Пловдив, чрез която общината се свързва с националната ж.п.мрежа, беше закрита за пътнически превоз през 2003 г., поради големият спад в пътнико-потока и лошото състояние на съоръженията. Все още се използва за доставяне на някои от основните масови товари, като: горива, обемисти и извънгабаритни товари и др. стоки. Съхраняването на ж.п.линията Пловдив-Панагюрище е стратегическа цел за община Панагюрище. С нейното по-нататъшно функциониране стават възможни контактите на община Панагюрище с 5-те общини от Пазарджишка и Пловдивска област, през територията на които тя преминава. За тези общини ж.п. линията е с обслужващ, а не с транзитен характер. Тя е подходяща за транспорта на масови и насипни товари, които заемат не малък дял в товарната листа на общината. Необходимо е обновяване на машинния парк и релсовия път, за да може да бъде възстановен и пътническият превоз.