Обща част Предмет,хар и зад на крими
Изтегляне 419.49 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2а.Престъпността в България
- 3а. Традиционна престъпност
- 6а Престъпност на “белите яки”
- 7а Корпоративна престъпност
- 5а. Икономическа престъпност
- 8а. Компютърна престъпност
- 9а.Екологична престъпност
- 10а. Пътно-транспортна престъпност
- 11аМладежка престъпност
- 12а.Престъпност на непълнолетните
Специална част1a.Престъпн.в съвр.свят:Краят на ІІ Свет.война поставя началото на бързо нарастване на престъпността в развитите капиталистически страни. Благодарение на плана “Маршал” се възстаноняват икономиките в страните от Западна Европа.Постепенно се подготвя създаването на единен икономически ред, световното стопанство се доларизира. С падането на Берлинската стена вече не остават никакви прегради за пълната глобализация,която от своя страна води и до глобализация на престъпността, която става транснационална. Не остава място по земното кълбо, където да не се отчита висока престъпност. Транснационалната престъпност се характеризира с висока адаптивност. Тя също е организирана. Протича ускорен процес на конвергенция на организирана и конвенционална престъпност.В страните от Централна и иИзточна Европа престъпността се покачва главно с развитието на пазарната икономика. В по-малка или по-голяма степен в тях протича процес на приватизация. Политиката за борба с престъпността вече е различна. Миланския план за действие, приет през 1985г., се оказва твърде остарял. През м.12.2000г. в Палермо беше приета Конвенцията на ООН с/у транснационалната престъпност. Последиците от транснационалната престъпност са:1. заплаха за суверенитета на държавите; 2.заплаха за националната стабилност и държавния контрол; 3. заплаха за демократичните ценности и демократичните институции, особено за страните, които са в процес на изграждане на демокрациите си;4. заплаха за националната икономика – потоците от мръсни пари могат да разбият националната икономика; 5. заплаха за приватизацията (проявява се главно при страните в преход). 2а.Престъпността в България: В началото престъпността в България има не сложна структура. След 1989г. в резултат на социалните промени в страната общата характеристика на престъпността се измени. Увеличи се броят на регистрираните престъпления и коефициента на престъпност. През 1989г. броят на престъпленията на 100 000 души от населението е бил 663, през 1990г.- 763, през 1991 г.- 2042., а през 1992г.- 2646.Тогава за първи път се заговори за взрив на престъпността. След 1992г. престъпността се развиваше неравномерно, най-вече в минус, с ново покачване през 1994г.,след което отново следва рязък спад. През 1997г. е отбелязан нов по-висок ръст-2898 на 100хил.души население. Как се обяснява това? Със социалните изменения в страната трябва да се очакват изменения и то в посока нарастване на ппрестъпността.Причината е комплекс от фактори от национално значение, свързани с измененията от политически и финансов характер-процес на раздържавяване на собствеността, процес на връщане на земята на нейните собственици и др. Основна цел – изграждане на стопанство върху принципите на свободна конкуренция не се реализира, налице е имитационно стопанство, което не е планово. Промените по законодателен път бяха свързани с безработицата. Раздържавяването на земята затрудни обработката й, част от животните бяха ликвидирани,което затрудни производството, свързано с обработката на суровини с животински произход. Ликвидацията на предприятията, които ангажираха голям брой работна ръка увеличи безработицата. Невъзможността за професионална реализация засегна предимно млади хора.Постепенно бедността се превърна във фактор, който ражда престъпност.Правопропорционално с увеличаването на дела на безработните се увеличи и маргинализацията в обществото. Създадоха се относително затворени общности,в които животът протича по собствени правила.Това води до: 1.ювентизация (подмладяване)-увеличи се делът на престъпносттта сред непълнолетните и младежите; 2. интелектуализация-за кратък период от време сред извършителите на престъпления има хора с висок образователен ценз (отнася се предимно до икономическите престъпл.). С нарастването на броя на неграмотните през последните години картината се променя,независимо от това,че делът на хората с висше образование нараства; 3.етнизация на престъпността-най-тежката характеристика на престъпността. Поради нарастване на бедността и безработицата сред ромската общност тяхната активност нарастна няколко пъти.При агресивната престъпност-1:7 (българи-роми).Измени се и агресивността на хората от турския етнос; 4.Утвърждаването на организираната престъпн.в България- днес тя е част от ежедневието на обществото ни. Тъкмо през преходния период бяха допуснати най-високи нива на престъпността.В резултат на развитието на престъпността у нас в периода на преход се увеличи процеса на виктимизацията поради това,че хората могат да бъдат не само реални,но и потенциални жертви. 3а. Традиционна престъпност: Това е престъпността, която се представя в статистиката. Над 2/3 от общата престъпност се пада на конвенционалната престъпност.Тя подлежи на по-точни измерения,защото за нея се води статистика.Така че тя е феномен,който сравнително най-добре се познава.Изследвана е престъпността и самите престъпници.От 30 до 40% от цялата конвенционална престъпност е делът на тежката престъпност. Конвенц.престъпност има следната структура: 1.Основен дял-престъпления против собствеността, следвани от престъпленията против личността.Сред регистрираната престъпност относителния дял се променя, защото престъпленията против личността се разкриват винаги много по-бързо.На следващо място – общественоопасните -12-14% при регистрираните и 20% при санкционираните. Престъпност против собствеността- обединени са от един общ обект.Доминиращият вид в тази престъпност е кражбата. Взломните кражби са м/у 22 и 34%, част от тях са джебчийските.В последното десетилетие кражбата промени своите измерения в зависимост от това къде се извършват кражбите.Техниките непрекъснато се усъвършенстват.Много често една замислена като обикновена кражба прераства в грабеж.Кражбите могат да се извършват индивидуално,в съучастие или групово. Практиката показва, че привилегия на мъжете е да извъшват кражби, при жените процентът е много нисък (обратно е при джебчийските кражби,които се извършват предимно от жени).Малолетните извършват противообществени прояви,а не престъпления, защото са наказателно неотговорни. При кражбите преобладават извършителите с ниско образование.Съотношението по етнически признак е 1:14 (българи-роми).Грабежите са едни от най-тежките престъпления в наказателноправната с-ма на всяка страна. Особено тежки са наказанията при грабежи-съчетание м/у престъпление срещу собствеността и престъпление против личността. Тази тежка престъпност е с много висока латентност.Често пострадалите не уведомяват разследващите органи. Част от грабежите се извършват от въоръжени лица.Използва се оръжие, за да се сломи съпротивата на жертвата.Преобладаващата част от извършителите на грабежи са мъже.С оглед на възрастта най-активни са непълнолетните, следвани от младежите. И тук има мамолетни лица, извършители на грабежи, които са въвличани в тях, защото не носят наказателна отговорност. Престъпност против личността – това са най-вече умишлените убийства.По брой престъпления от този вид България е на първо място в Европа. 6а Престъпност на “белите яки”: Едуин Съдърланд в книгата си “Престъпността на белите яки” (1949г) застъпва тезата,е това е нов вид престъпност. Проблемът е за престъпленията, извършвани от хора, които имат респектиращо и влиятелно положение в обществото.За да е налице такъв вид престъпност трябва да са изпълнени две условия: 1.извършителят да има високо социално положение;2.да е извършил престъпление в изпълнение на служебните си задължения. След излизането на книгата критиката обявява, че тази престъпност е мит. В същността “престъпността на белите яки” е кастова престъпност, а щетите, които предизвикваа са огромни, защото хората с “бели яки” са уважавани хора. Съдърланд не довършва докрай анализа си, стига до извършителя на престъплението и неговите общи характеристики. 7а Корпоративна престъпност:Най-общо тя е съвкупност от индивидуални или групови престъпления, извършени от членовете на легитимна организация-от нейно име и за нейна сметка. Корпорат.престъпност е особен вид престъпност,която уврежда интересите на отделните граждани и обществото. Предпоставки за наличие на корпор.престъпност:1. корпорацията трябва да е законна и да функционира легитимно; 2.лицата, извършили престъплението трябва да са организационно свързани с корпорацията и действията, които са извършили да са в интерес на кооперацията. В криминологията въпросът за корпоративната престъпност се поставя сравнително късно –края на 70-те год.и на практика е продължение на престъпността на “белите яки”. Щетите, които причинява корпоративната престъпност са много големи и проблемът за нея следва да се разглежда в процеса на глобализацията на престъпността. Легитимните корпорации трябва стриктно да водят своето счетоводство.Мръсните пари могат да доведат до фалит на корпорации.След изпирането на мръсните пари престъпните корпорации могат да станат силно конкурентноспособни. 5а. Икономическа престъпност: Нетрадиц.престъпн.със собствени характеристики.Характерно за икон.престъпност е, че преди всичко тя е интелектуална престъпн.,при която отсъства насилие и в по-голямата си част е латентна.Нейната детерминация е по-специфична. В Б-я относит.дял на иконом.престъпн.в общия дял на престъпността е сравн.малък.Иконом. престъпн.е специфично социал.явлен.,възникнало в резултат на иконом.отнош.,изразяващо отнош. м/у правнореглам.ред, неполагане на необход.грижи за опазване на имущест.,като с това се увреждат интерес.на група хора или цялото общест.В историч.аспект иконом.престъпн.става популярна след ІІ Св.война. Там,където иконом.отнош.са по-добре развити може да се очаква по-голяма икон.престъпн.По своя състав икон.престъпн. е разнородна – тя е съвкупн.от умишл.и непредпазл.престъпл.В сферата на иконом.в никакъв случай не бива да се подценяват непредпазл.деяния, защото те често причиняват големи щети. Възгледите за иконом.престъпност са различни и няма легална дефиниц.на понят.Формират се няколко групи автори: някои считат,че това престъпл.се обединява около един критерий-злоупотреба с доверие, други считат,че е неправ.да се включ.престъпл.в цялата схема на иконом.престъпл.(осн.това са измамите). Измамите в сферата на иконом. придобиват масов характер. Има и една група автори, които считат, че към икон.престъпн.трябва да се включ.престъпл.на т.нар.”бели яки”. Престъпността на “белите яки” обаче е нещо специфично.В сферата на икон.престъпн. в основата стои собствен.и отнош.на собственост и това е критерият по който тя се различава от стопан.престъпн. Почти невъзможно е да се очертаят границите на иконом.престъпн.,но те зависят най-общо от няколко неща:1.от производството – да се отчита има ли налично стопанство или не;2.от пазара и паз.отнош..Където има конкурентен пазар, а не имитационен може да се очаква развитие на всички форми на иконом.престъпн.;Форми на иконом.престъпн: 1. документи престъпл.;2.длъжностни присвояв.; 3.престъпл.по служба; 4.безстопанств.;5.контрабанда; 6.подкуп.Нови форми са: престъпл. против кредиторите и финанс.с-ма; престъпл. в парично-кредитната с-ма и контрабанда. Икон. престъпн. има за последици: сериозно засягане на принц.на пазар.икон.;нарушава търгов.морал; създав.се обект.услов.за някои от конкурентите;създават се затрудн.за данъкоплатеца; подрива се държ.политика на разпределение- едни се обогатяват много за сметка на мнозинството. Наличието на мощна “черна икономика” е опасн.за самото общест.Чрез средствата с които разполагат представителите й могат да се превърнат в нещо като “д-жава в д-жавата”.Превенция-трябва да има воля за контрол над този вид престъпн.и достатъчно сила да се посегне на групировките, да се отнеме имущ. им, когато се установи,че е придобито чрез престъпл. 8а. Компютърна престъпност: Компютърната престъпност е сравнително нов вид престъпност и представлява почти неразработен проблем Компютърната престъпност това е съвкупност от престъпления, за които се използва специфично електронно средство и е едно специфично явление, не обособено самостоятелно. Специалистите, които работят в областта на компютърното дело, имат различни схващания:1. Компютърен саботаж –осъществява се с компютърни вируси,които внасят смущения в работата на компютъра или невярна информация. Този проблем не е лесен за разрешаване. Специалистите твърдят, че ако тази дейност се инкриминира това би означавало застой развитието на компютърното дело. 2.Компютърен шпионаж – извличане на необходимата инфолмация от съответната система; 3.Повреждане на информация или на самото техническо средство (комп.измама). Това престъпление е най-сериозно.Извършителите са хора с висок образователен ценз, могат да бъдат длъжностни или недлъжностни лица. Технически лица,които имат възможност да работят с компютърни системи и на трети лица, които нямат нищо общо с компютрите. Това означава,че тези престъпления могат да се извършват и от голямо разстояние. Престъпленията, които се оказват компютърни, са твърде малко на брой.В последно време се увеличават,но не придобиват масов характер. Това означава, че тяхното разкриване е твърде малко. Една от особените прояви на компютърната престъпност е хакерството. Превенцията на този вид престъпност може да се извършва с постоянното усъвършенстване на компютърните технологии. 9а.Екологична престъпност: Екологичната престъпност е сравнително нов вид престъпност, от вида на квазиконвенционалната престъпност и представлява съвкупност от противоправни деяния,които застрашават околната среда и нейните компоненти. Свързана е с човешка намеса, която нарушава хармонията в природата. След ІІ Св-война бе застъпен тезисът,че човекът ще промени природата. Законодателните виждания отразяват общите познания, които имаме в момента и по тази причина екологичната престъпност беше формулирана твърде късно. Вредната човешка намеса може да бъде умишлена или непредпазлива.В съвременния свят проблемът за екологичната престъпност става все по-остър поради големите щети, които нанася.Тези щети могат да бъдат отчетени непосредствено след престъплението, но могат също така да бъдат отчетени и след дълъг период от време. Екологичните престъпления в много по-голяма степен от останалите са в зависимост от възгледите на законодателя. Трудно се определят границите на екологичната престъпност и това може да стане само в границите на действащото законодателство, което е крайно недостатъчно.Еколог.престъпност може да бъде от местно, национално или регионално ниво.Когато са засегнати интересите на много страни има глобално значение. Причи за екол.престъпност: производствено-техническа детерминация; Извършители: отделен човек, група от хора или поведение на институции. Превенцията е труден проблем, добре е да се постави акцентът върху новите технологии, но това е възможно в страни, които имат големи финансови възможности. Цената на еколог.престъпления е много висока, но реално тя не може да бъде изчислена. В ОНН от години се работи за изработването на конвенция,свързана с екол.престъпност. Със създаването на една такава конвенция вече възникват определени отговорности и задължения, но страните, които не разполагат с достатъчно средства не биха могли да изпълнят поетите задължения по конвенцията. 10а. Пътно-транспортна престъпност: Това е нетрадиционен вид престъпност, свързана непосредствено с техническото развитие, създаването и пускането в експлоатация на съвременни технически средства за индивидуален и масов транспорт. Тя е съвременна престъпност. И има сравнително голям дял в общата престъпност. Тя също е разнородна – включва умишлени и непредпазливи престъпления по суша, вода и въздух. Характерно за правната регламентация на пътно-транспорт.престъпност е, че много от нормите са от техническо естество и поради това отношението е много по-различно от умишлените престъпления. Ако тези норми не бяха скрепени със санкции, тяхното спазване щеше да бъде свързано с целесъобразното поведение на човека. Пътно-транспорт.престъпност често има тежки последици – телесни повреди, понякога и смърт, повреждане на скъпоструваща техника и др. През последните години като че ли не се прави разлика между ПТП и пътно-транспортно престъпление. А е редно да се отдаде голямо значение на непрекъснато усложняващата се пътно-транспортна обстановка – употребата на алкохол, зачестяване на случаите на бягство от местопрестъплението. 88% от пътно-трансп.престъпл.са извършени от младежи. При разглеждане на проблема с пътн.-трансп. престъпност трябва да се има предвид:1.професионалното ниво на водача;2.естествените свойства на човек- наблюдателност, възприятия, познаването на превозното средство, познаване на правилата за движение и др. Специалистите считат, че по-голямата част от престъпленията са свързани с личните качества на водача и неговото психическо състояние. Условия,които трябва да бъдат преценени с оглед детерминацията на тази престъпност: 1.количества МПС за дадена отсечка;2.характер на МПС;3.опитността на водачите; 3.познаване на управляваното МПС; 4.познаване на правилата за движение;5.придобит професионален опит;6.състояние на пътя и пътната маркировка; 7.продължителността на пътя. Превенцията се състои в създаване на нови МПС и подобряване на инфраструктурата и означенията, съвременно законодателство, развитие на застрахователното дело. Тази престъпност има по-различна характеристика от тази на конвенционалната престъпност, но цената й е много по-висока. 11аМладежка престъпност:Участието на младежи в престъпността и в извършването на най-тежки престъпления е един от най-актуалните проблеми. Неслучайно почти всички социологични теории са изградени на анализа на младежката престъпност,която представлява съвкупност от престъпленията, извършени от млади хора за опредеелен период от време. Понятието “млади хора” е чисто социологическо, в различните страни се имат предвид различни възрастови граници.У нас под млади хора се разбират лицата от 14 до 29 год.,като основанията за това са чисто управленско-политически. Самите законодателни или поднормативни актове са изрично насочени към младежта. В западните страни границата на младежта се свежда до 25 години. Основанията за такава горна граница са:1.особеностите на престъпната активност на хората в тази възраст. Именно при младежите до 25г. могат да се проследят проблемите на социологизацията.;2.Това е възрастта на най-високата конфликтност. След тази възраст постепенно младият човек излиза от възрастта на високата конфликтност, защото проумява, че голяма част от възгледите му за живота са били илюзии и започва да се съобразява със социалните норми.След ІІ Св.война в цяла Западна Европа цари разруха, в резултат едно цяло поколение от млади хора израства в разбити семейства.Децата изпитват ограниченията-морални,материални,религиозни,идващи от новия ред.Младежите обаче винаги са искали дане бъдат ограничавани.Конфликтите,които се зародиха м/у управляващите и младите хора доведоха до младежката престъпност. Говори са за вълна от агресия,вкл.и сексуална.Увеличаването на агресивната престъпност доведе до изменения на структурата на общата престъпност.При организираната престъпност се разви груповата престъпност при младежите-феномен, който доби високи размери.Постепенно младеж.престъпн., както в Европа, така и в целия свят доби застрашаващи размери. Спрямо възрастта младежката престъпн.се дели на няколко групи:1.непълнолетни (у нас до 18г.);2.група на младите пълнолетни-18-21г.;3.лицата м/у 21 и 25г. Младите пълнолетни често имат в проявите си фактори, характерни за непълнолетните,нещо което трябва да е има предвид с оглед тяхната ресоциализация. 12а.Престъпност на непълнолетните: Непълнолетните са точно определени от съответния законодател навсяка определена страна.Когато се говори за престъпн.на непълнолетните трябва да се има предвид,че тя включва освен престъпленията и противообществените прояви.Точно по тази причина подрастващите се третират като малолетни и непълнолетни.Относит.дял на непълнолетните в общата престъпност е малък-средно 7%.Тези престъпления са извършени от деца в най-малката възрастова група.Едновременно с това се развива биологичната и социалната компонента, развива се характерът на личността.При определени обстоятелства вече непълнолетния носи наказателна отговорност..Това е период на интензивно приобщаване на непълнолетните към възрастните. І период-от 14 до 16г.-непълнолетните от този период са неустойчиви, организмът им не е подготвен, извършва се половото узряване не само като физиологичен процес,но и като социален.През този период половото съзряване придобива не съвсем осъзнава социална окраска.Проявява се еротичното влечение при момчетата и по-слабо при момичетата, ненасочен към определен обект в този момент.Може да се увеличи рискът даденият непълнолетен да стане жртва на сексуално насилие.Непълнолетните непрекъснато оценяват другите и подражават на някого.В тази възраст те са много зависими от семейството,защото се подчинени на някакъв контрол от родителите. ІІ период-16-18г.- При непълнолетните от тази група физическото и полово съзряване е почти завършило.На тази възраст се възприема най-бързо, нарастнала е възможността за контрол, може да се упражнява труд.д-ст при определени условия,може да се сключва брак. Лицата в тази възраст най-често извършват колективни престъпления – повече и по-тежки. Най-честите престъпления в този период са кражбите (отнемането на МПС е нещо типично за непълн.) Превенция- за борба с престъпността на непълнолетните е създадена най-добрата система от мерки. Първият закон за борба с детската престъпност е приет през 1958г. с който се създава и Централна комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетните.По места се създават районни комисии и Детска педаг.стая, създават се поправителни домове и приюти за бездомни деца. 13а.Престъпн.на жените:Престъпн.при жените е много по-ниска,отколкото при мъжетеСредно мъжете извършват 10пъти повече ппрестъпл.от жените.В периода 1980-90г.съотнош.м/у престъпл.е 1:6-жени-мъже.Престъпн.при жените е относит.стабилна.Основн.дял при женск.престъпн.са кражбите на лич.имущ.Джебчийските кражби също показват относ.висок дял-30-50%.Престъпл.при жените често са свързани и с раб.им мяст-длъжностни присвояв.и с престъпл.вътре в семейств.,от битов характ.Жените често са обеект на сист.насилие и малтретиране затова често престъпл.имат чисто ситуационен характер,но е възможно и да са дълго обмисляни.Жените често използват отровата като средство за извършв.на умишл.убийство.При тях групов.престъпн.е по-огранич.,по принц.жените вършат престъпл. индивидуално.Рецидивизмът при жените е по-рядко срещан.Във възрастов аспект значит.по-високо е участ.в престъпл.на жени на по-зряла възр.Общо сред осъден.жени само 3-4% са непълнолетни. Преобладаващ е броят на омъж.жени в съотн.3:1 спрямо неомъжените.Профил на жената престъпница-млада, окол 25-30г.,омъжена жена,живееща в град,която извършва престъпл.против собств.По принц. жените влизат в конфликти много по-рядко от мъжете.Много често женската престъпн.е свързана с извоюване на опред.жизнен стандарт. 14а.Рецидив.престъпн.:Това е съвкупност от престъпл.,извършени от лица,които преди това са извършили др.престпл.Съшеств.2 подхода към рецид.престъпн.:1.чисто нормативистичен-за рецидив говорим,когато лицето е осъжд.с влязла в сила присъда.Тук се различават общ и специален рецидив; 2.социологичен подход-той не държи сметка за това има ли даденото лице минали осъждания.Достатъчно е да се установи дали то има в миналото си др.престъпни прояви.Наличието на рецид.престъпн.е наличието на един от признаците за тежестта на общата престъпн.При рецидивистите се проявява професионализъм,който е признак не само на обществ.опасн.на извършителя,но и на самото деяние. Рецидивът при регистр.престъпл.е винаги по-малък,защото те са трудно разкриваеми.Рецидивистите оставят по-малко следи и доказателства.По-голямата част от рецидивистите са абсол.аутсайдери,трудно приспособими към обществото,след освоб.им от затвора те бързо вършат нови престъпл.В резултат на дългия престой в затвора настъпв.много промени в личността и стават напълно негодни да общув. норм. Рецидив.престъпн.има относ.малък дял в общата престъпн.Профил на рецидивиста-млад мъж на възраст м/у 20-35г.,с ниско образов.,насочващ се към престъпл.най-често против собств.Превенцията на рецид. прест. се състои най-вече във връщането на човека към здрава социал.среда.Целта е по-скоро да се прекрати рецидива,преди да е извършено ново престъпление. Изтегляне 419.49 Kb. Сподели с приятели:
|