Обща част Предмет,хар и зад на крими

Изтегляне 419.49 Kb. страница 1/3 Дата 25.10.2018 Размер 419.49 Kb. #98365

Навигация на страницата:

• 2.Криминолог. в мата на науките
• 6.Престъпление и престъпн.
• 8.Личността в криминол.
• 10.Механизъм на престъпн.повед
• 11. Типолог.на престъпн.
• 21.Теор.за иконом.детерм.

Обща част 1.Предмет,хар.и зад.на крими.:Терм.криминология е съставен от лат.сума crimen(престъпл.) и старогръцк. Logos(учение)и в букв.превод означава “учение за престъпл.”Криминолог.е обществ.наука за престъплението, за престъпниците и престъпността, както и за причините за тяхното съществ.в обществ. живот,за превенцията и контрола над престъпн. повед.и престъпността като социал. явлен. Методът на криминолог.е методът на обществ.науки,в който са акумилирани методи на различни по своята същност частни науки,модифицирани с оглед характ.на криминологичното познание. Криминолог. се занимава с проблеми,които са извън нормалн. социал. живот на отделния индивид. Противодейств. на д-жавата с/у престъпността е неотделимо от принудата. В криминолог.се развива успешно сравнителния метод. Той спомага за бързото развитие на тази наука и за провеждането на съвместни или паралелни многонационални изследвания. Криминологията е самостоят.обществ.наука и е независима от правн.науки и социологията. 2.Криминолог. в мата на науките:Криминолог.като обществ.наука е част от общата с-ма на обществ. науки. Отделн.обществ.науки в разл.степен влияят на криминоолог.познание,а от там и на самааата наука. Иконом., филос.и социолог.дават голяма част от теоретич.основи на криминолог. Като интер-дисциплинна наука криминолог.има еднопосочни връзки с др-науки като биолог.медиц.в т.ч. цитология, психология,генетика и др.,чието развитие обогатява криминооол. познание.Връзката м/у криминоол.и наказ.право е генетична,защото криминолог.се отделя и обособява като самостоят. наука именно от наказ. право. В голяма степен те имат общо поле на изследване, което двете науки извършват от самостоятел. позиции и с разл. методи. Различията са значит.и принципни-престъплението е основ.понят.на наказ.пр. и криминолог.,но правото изучава престъпл. като юридич.факт,а криминолог.го изучава като социален факт.Методите, които използват наказ.право и криминолог.са различни. Наказ.право има строго определ. догматич.метод на изследв.Криминолог.е автономна в избора на изследоват.методи,които могат да са от разл.области на знанието,стига те да са научни.Обектът на изследв.на наказ.пр.и криминолог. също е различен.НП изучава прав.норми,а криминолог. -тяхното социално основаание, изхождайки от психологич.,икономич.и др.позиции.В сферата на превенц.връзката м/у наказ.проц.право и криминолог.е много близка,най-вече с оглед събиран. на криминолог. информация,която е от голямо знач.за криминол. познание. Връзката м/у криминол.и криминалистиката е двустранна.Криминалист.е наука за начина и тактиката за разкрив.и разследв.на престъпл.и разработва техн.сред.,които могат да се използват за предпазв.от престъпл.Връзката м/у двете науки личи най-яснопри организ.и осъществяв(на превенция и контрол над престъпн.Криминолог.си взаимодейства в област.на превенц.и с пенологията. Резулт.от изследв.на пенолог.се използв.при разраб.на стратегии и превантивни програми. 3.Криминол.школи:1.Класич.школа:неин основопол. е Ч.Бекариа,в чиято книга “За престъпл.и наказанията” (средата на 118в.)са формулир. осн.принц. на класич.наказ.право.Той за първи път изполва подхода за систематизир. възгледите на престъпн.,престъпл.и превенц.и така поставя началото на изграждане на с-ма от науч.знан.за престъпн.повед.и неговите причини.Ч.Бекариа пръв развива концепц.за своб.воля на човека и изключ.й роля за извършв.на престъпл.Най-сериозн.заслуга на клас.школа в криминол.е преодоляв.на схематизма на възглед.за престъпл.и престъпника,поставяйки по този начин началото на научна криминолог. теория. 2.Позитивист. школа-формира се през втор.полов.на 19в.под въздейств.на възглед.на Ч.Ломброзо. Позитивистичн. школа отхвърля схващ.за свобод.воля и правн.подход към изследване на престъпл.и престъпн.и обосновават необходим.от изясняване на прич.следств.връзка м/у социал.факти и мноожест. криминог.фактори. Позитивист.отричат основн. полож., залегнали в класич.школа-въпроса за умисъла и индивидуализац.на наказ.отговорн.С книг.си “Престъпн. човек” Ломброзо поставя начал.на отделянето на криминолог.като самостоят.,отдел.он НП наука. 3.Марксистка школа-формира се в/у принц.на материалист.теория на историята на маркс,Енгелс и Ленин.Според марксист. престъпн. като социал. явлен.е иконом.и социал.обуслов. Предпоставяйки класов.характ.на престъпн. маркс. теор.разкрива своя парт.характ.,който я откъсва от общия науч. процес;4.Клинична криминолог.-преминава през 3 осн.периоди на развит.: 1.преобладава схващ.на Ломброзо и негов.послед.,че престъпн.личност притежава строго опред. белези, установ.въз основа на психиатр.и антропол. изследв. 2.повлиян от учен.за психоанализ.Представит.му отричат схващ.на Ломброзо за определеността на престъпн.и акцентират в/у скритите пулсации към девиантност,които съществ.във всеки човек (Фройд, Юнг, Сеченов и др.)3.характериз.се с изследв.на Жан Пинател,който застъпва тезата,че м/у престъпн.и непрестъпн.няма естеств.разлика.Според него в основ.на престъпн. личн. стоят егоцентризма, агресията, афективн.и лабилността. 5.Критична криминолог.-възниква през 60-те год.на 20в.в САЩ.Възприема престъпл.като израз на своб.воля на гражд.да манефистира неодобр.си към господств. полит.с-ма. 4.Кримин.и нак.полит.:Криминол.е тясно свърз.със социал.,икон.и прав.полит.на д-жавата.Тази връзка е обуслов.от интереса на управляв.към престъпн.като обществ.явлен.и стремежа им да осъществ.контр.над нея.Д-жавата има интерес да ограничи процесите на виктимиз.на обществ.и от предпазв.на гражд.от опасността да станат жертви на престъпл.Във всяко общество пробл.на престъпн.се оказват в центъра на политиката и в този смисъл криминол.е в извест.смис.отраж.на полит.Наказ.полит.определя общите принц.и насоки,както и методите за превенц.и контр.над престъпн.Ч.Бекариа в книг.си “За престъпл.и наказ.”формулира голяма част от принц.на наказ.полит.Тя се формира в съответ.със степ.на научно познан.за престъпн.,престъпл.и престъпника и се основава на опред.принц.:хуманност на каза.; съразмерн.м/у престъпл.и наказ.,равенст.пред з-на;хуманно оотнош.към осъден.,особено към лишените от свобода. Целта на наказ.полит.е да се създаде обща конвенц.за превенц.и контр.над престъпн.,т.е. тактиката и средств.за постиг.на оптим. контр.на престъпн.Наказ.полит.на практика се проявява в по-тесни граници.Тя се ограничава до дейн.на полиц.и др.органи на МВР,следств. орг., прокурат.,съда и местата за лишав.от своб.Криминолог. съдейства за формиране на наказ.полит.и така осъществява своите социал.практ.задачи: 1.усъвършенств.на деств.законодат. в съотв.със съврем.потребн.за контр.над престъпн.;2.усъвърш.на държ.апарат посредством изгражд.на с-ма от органи за превенц.и контр.и организ.и нормативни предпоставки за взаимодейств.м/у тях. 3.ограничав.на престъпн.чрез ефективна превант.политика,съчетана с контр.над престъпн. 5.Нова социолна защ.:НСЗ се появява като нова идеолог.с/у репресивн. право, прилагано в Итал.и Герм.след 30-те г.на 20в.Създателите й считат,че действащ.наказ.прав.с-ми са претърпели провал,а осн.средство на наказ.пр.-наказанието,се е оказало недостатъчно ефективно.НСЗ поставя в центъра личността,а прав.с-ма или институцион. устройство се разглежда доколкото има отнош.към личността с оглед осигуряване на морална своб.на човека, наруш.з-на и неговото поправяне.Тази концеп.приема изцяло,че правонаруш.в процеса си на социализация и адаптиране към обкръжав.среда усвоява престъп. повед.В този смисъл,обществ.,което създава разл. емоцион. проблеми,е виновно за съществув.на престъпници и правонаруш.,т.е.вината на отделната личност трябва да се изключи.НСЗ се обявява против отмъщ.и въмездието,характерни за класич. наказ. пр., защото осъждан.и последващ.изтърпяване на наказ.не изчерпват и не разреш.пробл.,които е породило престъплението.Новата концеп. счита,че най-ефективно средство за неутрализ.на правонаруш.е изолиран.му от обществ.,като в/у него трябва да се прилагат единств. възпитат. мерки,които са одвоб.от принуда.Теорията за НСЗ приема,че наказ.закон трябва непрекъсн.да се хуманизира,да се търсят нови решен.за третиране на правонаруш.,създаваки по този начин възстановяв.на чувств.на увереност у правонар.и изгражд.на нова ценностна с-ма.Медиацията по своята същност е недърж.с-ма за извънсъд.разрешав.на конфл.,мкл.и такива,възникн.в резулт.от извърш.престъпл.Тя се утвърждава като алтернатива на държ.съди като средство за борба с леката престъпн.Медиац.е израз на нова нааказ.полит.и признание за кризата в наказ.пр.и негов.с-ма от традиц.наказ.Тя получава тласък в развит.си в резултат на усъвършенств.на института на компенсир.на жертвите на престъпл.от страна на д-жавата.Постепенно тази полит.на неформално правосъдие се институционализ.Основн.организац.принц.на работа в нея е доброволността.Медиац.е включ.в съвремен.стратегии за разреш.на конфликти м/у гражд.,голяма част от които крият опасност да доведат до престъпления. Използв.й е подчинено на идеята за икономия на нааказ.процес и освобожд.на орган.на наказ. правосъд от разглеждане на случаи, непредставляв.значит. обществ.интерес. 6.Престъпление и престъпн.:Престъпл.и престъпн.увреждат и застрашават общест. отнош., независимо от степента на тяхн.развитие.Престъпл.е проява на отклоняващо от общоприет.норми повед.Такова дивиантно повед.включва всички прояви на отклон.от прав.и морални норми,които се посрещат с неодобр.,полууучават негат.оценка в обществ.и голяма част от тях биват санкционирани.Примери за такова повед.са престъпл.по НК,противообществ. прояви,при които липсват признаци на престъпл.,всички прояви на социал. патолог.и др.Приема се,че престъпл.е понятие на нак.право,а престъпн.-осн.категория на криминолог.съществ.2 осн.подхода при разглежд.на понят. престъпл.:1.легалистичен-заключявя су в строго придърж.към легалн.закон. опред.;2.антилегалист.-привърж.на този подход търсят предимно социал. аспекти на опред. деяние. Престъпл.е социал.факт,който се състои в изискв.да не се вреди другиму.То застрашава общ.интер.и това е основ.за криминализ.на опред.деяния.Тяхното социално съдърж.е обстоятелството, което ги запазва като престъпл.или при опред.услов.е основ.за тяхното декриминализ. Престъпн.е негативно социал.явлен.,което въвзиква със създав.на държ.организ.и закономер.присъства в обществото.Тя не е просто съвкупн.от престъпл.,в нея отделн.деяние губи своята индивид.Престъпн.е масово явлен.Тя е съвкупн.от престъпл.,извърш.през оппред.период от време на опред.територия.Това колич.определение обхваща всички престъпл.-явни и латентни, умишл.и непредпазл.Чрез престъпн.може да се представи обемът на престъпн.,нейната структ.и ниво,както и да се определят тенденц.за изменение. 7.Латентна престъпн.:Тя е криминологич.категория за означаване на престъпн.,която се явява разлика м/у обема на действ.извършените престъпл.и обема на регистр.от съотв.държ.органи престъпл.Явната престъпн.изчерпва обема на регистр.престъпн.,за която дава сведен. полицейската статистика.По-голяма част от нея е санкцион.от съда престъпн. или престъпл., за които з-нът е предвидил др.мерки за санкцион. на извършителите им.У нас латен.престъпн.се представя като сбор от престъпл.,които са останали неразкрити от орган.на МВР,прокур.и съда и не са отразени в отчета на наказуем.деян. Латент. престъпн.може да бъде представена в няколко групи:1.Всички деян.,съдържащи посочените в НК признаци за съотв.престъпл.,които обаче не са станали известни на компетен. държ. орг.; 2.Случаите, когато престъпл.е станало известно на съотв.комп.орг.,но извършит.му е останал неразкрит; 3.случаите, когато престъпл.и неговия извършител са известни на комп.орг.,но по различни причини наказ. преследв. не е осъществено. Латентността е вътрешноприсъщо свойство на престъпн.да остане неизвест.,а с това и ненаказ. Именно това свойство на престъпн.определя границите на латентн.престъпн.,която е знач.по-голяма от установената. Латентн.престъпн.се обуславя от редица фактори: 1.степен на социал. дезорганиз.; 2.слаба контр.с-ма и мн.др. Общите методи за изучав.на латен. престъпн. са: 1.допитване до насел.;2.допитв.до правонаруш.; 3.допитв.до жертвите;4.допитв.до информат. Специалн.методи на изследв.са: 1.научни изследв.;2.наблюд.;3.опити;4.документни проучвания; 5.оценки на експерти. 8.Личността в криминол.:Проблемът за личн.е от изключ.знач.за криминолог.Традиционно обаче тя се ограничава с личност.на престъпн.,поставяйки си няколко изследов.задачи:1.Да разкрие социалнопсих.свойства и сачества на бичн.,нейната ценностна с-ма и степ.на “кримин. поразеност”; 2.Да разкрие фактор.за антисоц.разв.на личн.и тяхното градиране според степ.на криминогенност в отдел. периоди от живота на престъпника;3.Да разкрие механизмите на прест.повед.,да изучи потребн.,интереса и процеса на мотивиране,решен.и социалнопсих. отнош.към престъпл.,жертв.,наказ.и др.4.Да разкрие зависим.она активността на личността от възраст.й особености и пола и др.Цялостн.изследв.на проблема за личността обхваща няколко етапа:1.Изучав.на личн.по време на предварит.произв.-обхваща нормал.и патолог.личн.или личността със симптоми на отклон.По време на предв.разследв.най-точно може да се устан.социал.изолация на личността в обществ.и да се измери степ.на групова интеграция; 2.изучав. на личността в хода на следств.-разкрив.на темперам., способностите, интересите, потребн.,мотивац.и др.Метод.на изследв.на личн.са:1.социолог.методи-чрез интервю или анкета с цел събиране на криминол.информ.;2.социалнопсих.методи-използват се за разкрив. на социалнопсих. закономерн.на развит.и повед.на личн.;3.Психологически методи-разкрива се нивото на психич.зрелост на индивида и съст.наа неговото самосъзнан.,което е от особ.важн.при оценяв. на личн.; 5.Психиатрично изслед.-негов обект са лицата с патолог. психика, извърш. престъпл.,жертвите или трети лица. 9.Личност на престъпн.:Осн.въпроси,свърз.с личн.на престъпн.най-общо се свеждат до следното: 1.кои и какви свойства характериз. личн.,извърш. престъпл.,и могат ли някои от тях да обусловят престъпн.й повед.или да благоприятстват за него;2.кои качества на личн.отличават престъпн.от непрестъпн.; 3.възможни ли саа и в каква степен корекции в личн.на престъпн.и неговото повед.;4.каква кримин. полит.и какви мерки за превенци контр.трябва да провежда съврем.д-жава.Личн.на престъпн.може да бъде определ.като криминолог.кятугареь за означаване на наказат.отгов.лицев опред.негов аспект-като представ.на негативна социал.група с присъщата за нея с-ма от отклоняващи се отнош.и връзки. Престъпникът е личност с деформ.или с признаци на започнала деформ.съзнание,нарушена цен.с-ма и двойнственост в общуването. Основ. моменти, които характериз.личността на престъпн.са: 1.лицето трябва да е наказателноотгов.-наказ.з-н определя възрастов.граници,в които лицето може да бъде субект на престъпл.и съотв.да бъде носител на наказ.отгов.;2.престъпн.трябва да се разглежда като представит.на опред. социал.група.Социалн.група на престъпниц.е негативно образувание в обществ. структура,която се отличава с особена устойчивост,защото нейн.основ. обединяващ фактор е престъплението. Криминолог. се интересува конкретно от престъпника.Тя изучава неговото битие като член на обществ.,но и като носител на особ.негативни качества от гледна точка на принадлежността му към социал.група на престъпн.;3.Престъпн.е личност с деформ.или с признаци на деформация съзнание и самосъзн.;4.Една от най-характерн.особен.на личността на престъпн.е двойствеността му в общуването-той може да поддържа нормал. контакти дори с хора,които са пострадали от престъпл.и без да подозират кой е извършителят му. 10.Механизъм на престъпн.повед.:Престъпл.често е резултат от възникнал конфликт м/у отделна личност и съществуващите обществ.норми.Конфликтът е временно или трайно отриц.отнош.на личн.към опред.обекти или страни от действ.Отношен.на обекта предхожда формиран.на отношен.към социалн.норма,което се изразява в отнош.към:1.нравств.норма като универс.средство за регулиране на взаимоотнош.в обществото;2.към прав.норма с нейната задълж.и гарантир.с държав.принуда.Престъпл.се извършва в конкретна криминална ситуация, която включва няколко самостоят.етапа:1.предкриминална ситуация-етап на възникв.на идеята, мотива и решен.да се извърши престъпл.;2.актуална кримин.сит.-етап,в който се осъществ. престъпл.; 3.посткриминал.ситуац.-този етап започва след извършв.на престъпл.и разкрива поведението на извършителя му след разреш.на конфликта.Престъпл.е съзнат.ден.на личността, която е насочена към реални промени в действителн.,която е породена от опред. източник. Умишл.престъпл.е волев акт на личността,който се извършва по опред.вътр.програма,която съставлява психологич.елемент в конкретното поведение.Непредпазлив.престъпл.имат две форми-самонадеяност и небрежност.Характерно и за двете форми е,че деецът нито иска,нито осъзнава в момента на извършв.опасн.послед.от деян.си,въпреки че е бил н състоян.да ги предвиди. Източник на престъп. активност на личн.е противореч.м/у възникналата и преживян. необход.от промени в действител.и нежелан.или невъзможн.при конкретн.обстоят.те да бъдат реализир.по правомерен начин.Мотивът е елем.от структ.на всяко волево действие и тъй като престъпл.е волев акт,то винаги е мотивирано. Немотивир.могат да бъдат само непредпазл. деяния. Най-често срещаните мотиви са:корист, отмъщение, себезащита, себеутвърждав., престъп. солидарн., полит.мотиви и др.При вземането на решен.за извършв.на престъпл.решаващо знач.имат особеностите на волята и темперамента на лечността.Вземан.на реш.преминава през 3 етапа:1.подготв.-определя се оконч.целта на престъпл.;2.същински-на този етап се взема крайн. решен.; 3.изпълн.етап-извършват се необх.действ.за реализ.на решението. 11. Типолог.на престъпн.:Степента на криминализ.на личността отразява най-общо: 1.криминалн. й деформация; 2.”възрастов.”й криминалност;3.криминалн.й патология.Като основ.критерий за типологизиране степента на криминализ.на личността дава възможн.да се определят няколко типа престъпници:1.Случаен престъпник-въпросн.лице извършва престъпл.в резултат на случ.стеч.на обстоят.;2.Личност с незначит.степен на криминализ.-лицето притежава незнач.брой отриц.качества и свойства на личността,формирани при неблагопр.усл.на живот; 3.Личност с повиш.степен на криминализ.-лицето притеж.отр.и значителен брой полож. качества, но и формир.вътреш.готовност да извършва престъпл. В/у решен.му все още силно влияят ситуацията и поведен.на жертвата и др.лица;4.Личн.с висока степен на криминализ.-лицето притежава формир.комплекс от отр.качест.,които слагат своя отпечатък в/у цялата личност,има силно израз.вътреш.готовн.да извършва престъпл.;5.Лице с много висока степ.на криминализ.-лицето е с изява асоциалност,нормалн.му среда на живот е сред криминал. прояв. лица, извършва престъпл.без всякакви задръжки с цел себезапазване.Не се страхува от таказ.и проявява професион. отнош.към престъпл. 12.Виктимология:Термин.виктимол.произлиза от латин.дума victima (жертва) и старогръцк. Logos (учение) и означ.учен.за жертвата.Виктимол.има предмета и метода на криминолог.и се развива в нейн.граници съобразно концепциите за пресъплен.и престъпността, престъпника, престъплен.и др.Основ.виктимолог. понят.е понятието жертва (пострадал или потърпевш)Жертва е лицето,което в резултат на субект.желание на престъпника или на обективно стекли се обстоят. е понесъл морални,материал.или физич.вреди от противоправн.деяние. Жертвата може да бъде разглеждана в 2 смисъла:жертва в широк смис.-това са формалн.и неформалн.социални групи, чиито общи интереси са непосредств. засегнати от престъпл.;жертва в тесен смис.-това е радбиране за физич.жертва само в границ.на наказ.право.Виктимността е понятие,с което се означава онази съвкупност от качества и свойства на личността,на отделн.човеш.индив.или на определ.общкност,която повишава опасн.да станат жертва на престъпл. Виктимността е една възможност,която може да съществ.в едно лице,което може и никога да не стане реална жертва наа престъпл.Виктимизац.е глобал. процес в общест.и има непредвид.последици.Тя действа по отнош.на всички-големи групи от хора или отделни лица.С оглед възрасттаа могат да се обос. няколко групи с повиш.виктимн.:1.новород.дете,което може да стане жертва,защото е нежелано от майка си или от двам.родит.;2.малки деца,които затрудняват реализ.на родител.сиили стават обект на сексуал.насил.;3.подрастващи девойки-като обект на сексул. престъпл.; 4.младежи, отбиващи военна служба;5.младежи на възр.18-25г.,намиращи се в период на най-висока конфликтност;6.лица на преклонна възр.,които често стават обект на агрес.действ. 13.Виктимол.типол.:За разлика от престъпника,който е вменяемо лице,което е достигн.опред.възраст,жертва на престъпл.може да бъде всеки човек от момента на ражд.до смърт.му.Този факт затруднява изключ.много формир.на виктим.типол.и налага да се спазва едно основ.изискв.:виктимол.типол.трябва да отразява връзк.м/у личн.и поведен.на жертв.и поведен.на престъпн.преди и по време на извършв.на престъпл.Направ.досега изследв.дават основан.да се приеме,че при формир.на типологизиращи критерии във виктимол.трябва да се имат предвид социалн., нравств., естетич.и психич.особен.на жертв.и нейното повед.Комплексното им използв.дава възможн.да се създаде един обобщ.критерий за осъществяв.на виктимолог. типол. Такъв критерий може да бъде степента на виктимност,отразяващ в най-общ вид: 11.виктимог. деформация на личността; 2.възрастов.виктим.; 3.професион.виктимн.;4.виктимната патология. Степента на виктимност,като основ.типологиз. критерий, дава н(възможн.да се обособят няколко типа жертви:1.Случ.жертва-лицето става жертва в резулт.на случ.стеч.на обстоят.-озов.на виктимно място и време.;2.Жертва с незнач.риск.качества-лиц.живее при норм.за всички риск.фактори,но виктимн.муе нараснала непредвидено под въздейств.на опред. неблагопр. ситуация; 3.Жертва с повиш.риск.кач.-в тази група попаадат 2 осн.типа жертви: а)жертви на непредпазл. престъпл.;б)жертви на умишл.престъпл.-лица,чиито социал. статус или изпълняв. социал.роли съдърж. повиш. риск на виктимн.;4.Жертва с много големи риск.кач.-лицето се отлич.с трайна асоциалн.и антисоциалн.;5.Добровол.жертва-лицето заявява желание престъпн.да извърши неправомер.действ.по отнош.на него(евтаназия). 14.Виктимизация:Тя е процес на превръщ.на отд.човек,групи от хора или общест.в реални или потенц.жертви на отд.престъпл.или на престъпността като цяло.Виктимиз.е в пряка зависим.от криминализ.-колокото едно общест.е поо-криминализ.,толкова то е по-виктимизирано.Процесът на виктимиз.се осъществ.на 2 нива:макрониво-виктимиз.на големи групи от хора или на цялото общество;микрониво-отнася се доо оотдел.индивид. Виктимиз.на общест.е крайна степен от развит.на такива процеси,в резулт.на които сигурн.за живота,здрав.и имущ.на хората отпада поради невъзможн.на д-жавата и нейн.орг.да контрол.разрушит.процеси в страната.При опред.истор.,иконом.и социал. обстоят. обществ.може да се окаже изцяло виктимиз.,докато то никога не може да е напълно криминализ. Виктимиз. в общест.е процес на създав.на обект. предпост.повече или по-малко хора да станат жертва на престъпл.В този смисъл се различ. ниска,средна и високаа степ.на виктимиз.,като тази степен е в пряка зависим.от обема и структ.на престъпността.Политик.на д-жавата за осигур.на реална защита на насел.трябва да се базира на опред.концепц.и стратег.за превенци контр.над престъпн.Едно от необх. изискв. за провежд.на антивиктим.полит.е ресурс.обезпеч.на мерки от социал.,икон.и юрид.характ., насоч.към намаляв.на виктим.фактори.Стратеегиитее за реализ.на антивикт. полит.включв.няколко осн. момента: 1.Соц.подпомаг.на дезорганиз.и конфл.семейст.и засилв.контр.над тях; 2.Социал. позпом. на маргин.групи и засил.институууц.и социал.контрол над тях;3.Разработв.на социал.прогр.за защита на гражд.и на жертв.на престъпл.;4.Разраб.на спец.прогр.за защ.наа гражд. и на жерт.на престъпл.; 5.Усъвърш.на с-мата от техн.средства за индив.и груп.защита на гражд.и тяхн.имуущ.;6.Организ.на системен контр.и наблюд.на местата,където пребив.постоянно или за определ.време лица от риск.групи; 7.Усъвърш.на законодат.чрез реглам.на правомощ.на орган.на реда и др.властн.орг. 18.Психолог.теории:Психиката та престъпн.отдавна е превърната в проблем,който занимава едни от най-известните психолози в света.В особеностите на психик.се крият фактор., превръщащи човека в престъпн. Учен.на Ив.Павлов за типов.висша нервна дйн.обвързваа комплекса от осн.свойства на нервн.процеси-възбуда и потискане с тяхн.сила,равновес.и подвижност:1тип-силен,уравнов.,подвиж.(сангвиник);2тип-силен,неуравн., подвиж. (холерик); 3тип-силен,уравнов.,слабо подвиж.(флегматик);4 тип-слаб (меланхолик).Учението за обект. детерминизъм на псих.живот на човека има знач.за криминол.с оглед разработв.теорията на личността на престъпн.и жертв.,както и за кримин.и виктимол.типолог.То се използва успешно и при изясняв.психолог.на престъпн.повед.и при разработв.на проблем.,свърз.с вземан.и изпълн.на реешението.Основата на аналитич.психол.е постав.от Карл Г.Юнг,който разделя хората на 2 рязко разл.типа:екстравер.и интроверти. Според него екстрав.са по-склонни да извършв. престъпл., защото обикн. прояв. агресията си към хора и вещи.Безспорно най-изразен психологизъм в обяснен.на престъпн.повед.се съдържа в теор.на З.Фройд и негов.послед.Те разглежд. човеш.псих.като субстрат от въздейств.на неосъзнати вродени,атавист.и агрес. инстинкти, постав.под контрола на суперего.Фройд се насочва към търсене на мехавизм.,по който се разреш.дълб.вътр.конфликт,водещ до престъпл.В тях той намира причин.на поведен. Търсен.на скрит.прич.на чов.дейн.от психоаналит. дава възможн.да се разбере психик.на правонаруш.и да се разкрият мотив.на престъпл. 17.Биолог.теории:Биолог.обуслов.на прест.повед.за първи път се формулира като науч.пробл.от Ч.Ломброзо.Филос.база на негов.търсен.е разбир.,че прест.повед.е предпоставено от биолог. наследств.и някои др.фактори.Основ.идея в концепцза родения престъпник е,че в човеш.прир.е дълбоко вкорен. инстинкт. към престъпление.Ломброзо подлага на психиат.и антропол. изсл. затворници и дууш.болни и така стига до извода,че дадения по рождение психофиз.строеж е причина за склон.на човека към извършв.на престъпл.Той разработва и първ.научна класиф.на престъпн.:1.прест.по рождение; 2.престъпн. по навик (в тази катег.спадат и душевнобол.лица) 3.престъпн.по страст (тук влизат и полит.прест.); 4.случаен престъпн.В книг.си “Престъпн.човек” Ломброзо допълва теор.си и разработва схема на признац.на престъпността:1.аномал.в структ.на черепа;2.морфол.и хистол.аномал.на мозъка; 3.антопометрични и физиогномични аномалии; 4.аном.на тялото; 5.психолог. особ., включв усещания, чувства, рефлекси и др. Изследв.на Ломброзо поставят начал.на клиничната криминол.,доразв.в последств.в редица страни.Енрико Фери е един отнай.известн.последов.на Ломброзо.Той изгражда нова типолог.на престъпн.като добавя в типолог.на Ломброзо един нов вид престъпници-престъпн.по лудост.Според него попадащите в тази катег.престъпн.следва да бъдат настанявани в психиатр. заведения. 19.Социолог.теории:Теор.за аномията възниква в края на 19в.и е първ. социол. теор., обясн. прест. повед. Неин създател е Е.Дюркхейм,който възприема морал.дълг като осн.идея за изгражд.на филос.система.Той счита,че обществ.е духов.реалност,която може и трябва да се изучава от социолог. Дюркхейм свързва морал.постъпки,които се извършват в общест.за зависими от др.обществ(фактори-иконом., психолог., правни и религ.Издигайки култа към индивида,той търси единството м/у отдел.личност и общест.,което може да осигури моралн. единст. на страната.Дюркхейм застъпва тезата,че д-жавата не само трябва да гарант.прав.на отдел.личност,но и е длъжна да ги създава.Солидарн.и социал.сплотеност,според него,са в основ.на общ.живот.Самоуб.е пробл.,който особ.много занимава Дюркхейм.Той приема,че самоуб.се предопределя от външ.на индив.причини,а не от негови вътр. качества. Аномията, според Дюркхейм,е състоян.на дезорганиз.,когато около индив.настъпва пълен крах.Тя може да бъде 2 вида:1.иконом.-когато е наруш.нормат.ред,установяващ материал.благосъст.на разл. общ. класи; 2.семейна-когато е наруш. сем. порядък,кото осигурява хармония в личн. взаимоотн.и взаим.уваж.Дюркхейм разгранич.следн.типове суицидни прояви:1.Егоист.самоуб.-при него индив.е осъзнал пълната си изолац.от общест.и то престава чрез своите механизми да регулира социал.му повед.; 2.Алтруист.самоуб.-свърз.е предимно с древни обичаи,а в съврем.типичен прим.са самоуб.камикадзе;3.Аномично самоуб.-свърз.е с кризисни периоди в обществ.,при наруш.на изграден.вече социал.стереотипи на повед.; 4.Фаталистично самоуб.-възниква в резл.на засилен контрол от страна на непосред.обкръж.,когато самоуб.се явява изход от нежелан натиск;Теор.за дифер.асоц.на Едуин Съдърленд се основава в/у 9 хипотези:1.Прест.повед.се научава; 2.Прест.повед.се научава в интеракция с др.лица в процеса на общув.; 3.Основ.част от науч.на прест.повед.се извършва в групи с близки личност.отнош.;4.Когато прест.повед.се учи,наученото включ.:техники за извърш.на престъпл.и специф.насока на мотиви,цели и отнош.;5.Специф.насока на целите и мотив.се научава от определен.на прав.кодекси като благопр.и неблагопр.;6.субект.става правонаруш. 20.Конфликт на култ.:Според Торстън Селин в основ.на престъпността стои конфликтът на културите.Тази теор.се използва за обяясняв.на съществ.различ.в престъп.активн.на лицата от разл.културни среди като се вземат предвид и фактори като расова,религ.,етнич.и полова принадлежност. Теор.на субкултурите възниква при опред.соц.услов.в края на 20-те г.на 20в.и се развива главно в САЩ.Основоположник на теор.е Фридерик Трешър,който се заема да изучава над 1000 младеж.прест. организ. в Чикаго.Резулт.от това изследв.му дават възможн.да разкрие характ.и структ.на престъпн. общности и да търси последиц.от социал.дезорганиз.в градската среда.Клифърд Шоу и Хеенри Макей внасят корекции в изводите на Трешър относно характ.на млаадеж.крим.групи.Според тях основ.за възникв.на субкултура,както и на прест. млааадеж. образ., чиито възгледи и норми да съвпадат с тези на възрастните престъпн.са:1.непълнол.трябва да са част от кримин.действ.на възрастн.,т.е. да са в едно семейство или съседска общност; 2.контактът с престъпн.,особено ако те по закон или на практика осъществяваат контрол над непълнол.,ускорява усвояв.на норм.и ценностите на субкултурата.Теорията на дрейфа се основава на разбир.за полож.на младия правонаруш.в съврем.общество,за което са характерни от една страна множество забрани,а от друга-редица възможн.за тяхн.преодоляв. или заобикал.Според Дейвид Матза(автор на теорията)обществ.е толкова сложно структурирано и обвързано с противоречия,че млад.човек сравн.лесно може да дрейфува м/у нормат.позволеното и забран.поведен.От тази възможн.най-често се възползват хора от низшите социалноиконом. слоеве,защото ниският им социал.статус се приема от правоприлаг.органи за смекчаващо вината им обстоятел. 21.Теор.за иконом.детерм.:Привържениците на теор.за иконом.детерм.поставят в основ.на обществ.живот и живота на отделн.индивид икон.фактор. Марксистката теория за престъпн.е свърз.с имената на Маркс,Енгелс и Ленин.Техните възгледи за философ.на историята, т.нар. историч. материализъм, дават обяснен.на възникв.,съществув.и ликвидирането на престъпността като социал.явлен.Според Маркс и негов.последов.в основата на общест.развитие е материалното произв.,а решаваща движеща сила на всички историч.процеси са материал.услов.на живот.Те разглежд. производството на матер.блага като единство от:1.производителни сили-това са средствата за производство и хората,които привеждат в действ.тези средства; 2.производств. отнош.-отнош.м/у хората в процеса на производство;формите на собств.в/у средств.за производ.и произтичащото от това положение на различн.социал.групи в производств.и техните взаимоотнош. К.Маркс изследва диалектиката м/у производит.сили и производств.отнош.и стига до извода,че на опред.етап от развит.си производств. сили на обществ.влизат в противоречие със съществув.производств.отнош.и тогава настъпва епохата на социалн.революция.Според Ленин престъпн.,както и др.надстроечни явления,има класов характ.,а причината за съществ.й е в “нарушенията на правилата на общежитие”,в експлоатац.на народа,нуждата и неговата нищета.Начинът за ликвидиране на престъпн.е в премахването на тази главна причина.Вилеч Бонгер също отхвърля биолог.фактори и счита,че човеш. повед.е изцяло социал. обусловено. Според него престъпл.е антисоц.акт,а престъпн.е детерминирана от иконом.Разделението на обществ.поставя една класа в зависимо полож.от друга,само защото тя притежава необх.средства за производство. Капиталистич. начин на производство противопоставя буржоазията на пролетариата, а продължителността на раб.ден,наемния детски труд,лошите жилищни условия, гладът и мизерията раждат престъпност. 22.Неоклас.икон.теория:Основн.принц.на неокл.теор.са формулирани от представ.на Чикагската икон.школа.Гари Бекър с книг.си”Иконом.подходз към изясняв.на човеш.повед.” предлага нова теория,която има за цел да изясни характ.на криминолог.детерминация.Тази теор.е изградена в/у възгледа за иконом.като интеграция на социалноикон.наука под върховенството на икономиката,разглеждана като всеобхватна програма на познанието.Тази икон.програма обхваща различни човеш.действ.,чиято проява е рацион.избор.Неоклас.икон.теор.разкрива голямо сходство с теор.на играта.Участващите в пазарн. отнош. са играчи и правото трябва да осигури рацион.пазарно повед.на стопан.субекти.Бейкър изследва вариантите на иконом.поведение на отделн.участник на пазара и отнася това повед.към третото направление в иконом.програма.На тази основа той формулира общо учение на поведението,а също и неикономич.форми на повед.-брак,любов, религия и др.Според Бекър престъпн.повед.е проява, външен израз на едно рацион. решение. Доколкото престъпн.и икономич.повед.са проява на рацион. избор измежду възможни варианти,то престъпн.повед.по своята същност е икономич.поведение.Така се стига до извода,че престъпн.не е нищо друго,освен проява на икон.активност.Според тази теория потенциал. престъпн. разполага с огранич.ресурси за действие.На пазара той излиза с определени,но не много на брой комбинации на поведение,едни от които са допустими от з-на, а други-не. Извършв. на престъпл. означ.че в конкр.ситуация рацион.избор на съотв. играч е бил противозаакон. вариант на поведение.Този избор е повлиян от социал.предпоставки: бедност, безработица, ниско труд.възнагражд.и др. Концепц.за “престъпн.на изобилието” има подчертано социологич. характ.Тя се основава на възгледа,че престъпн. нараства пропорционал.на увеличаващото се благосъстоян. Класич.фактори на престъпн.на непълнол.-бедност, разбити семейства,поради пиянство и проституция на родителите от слабите социал. слоеве,безработиц.и експлоатацията,и особено ниското заплащане, постоянната несигурн.за работата и пр.вече не могат да обяснят високата престъпна активн.на децата,юношите и младеж.в новите иконом.условия. Ф.Шафщайн изследва престъпн.в страната на европ.икон.чудо-Германия и заключава,че иконом.нужда не може повече да бъде прич.за престъпн.Фалк добавя,че богатството,също както и мизерията,носи зло и ражда престъпност..Високият жизнен стандарт стимулира желанието към ново забогатяване,непрекъснато увелич.на личното богатство и завоюване на нов социал.статус и един от начините да се постигне всичко това е престъпл.В действителност концепц.за престъпността на изобилието е един съврем.възглед за престъпн.в съвършено нови икон.услов.Но тя не може да даде обобщен отговор на въпроса защо нараства престъпн.заедно със значителн.подобряване на материал.услов.на живот на хората и дали “благосъст.днес”не е само степен,съотнесена към миналото. Изтегляне 419.49 Kb. Сподели с приятели: