Обща теория на правото като наука
обект на правнат наука е механизма на правното регулиране
Изтегляне 24.8 Kb.
|
| 4. обект на правнат наука е механизма на правното регулиране. Този механизъм включва три компонента:
а) съвкупност от правни норми или цялото действащо законодателство б) правни отношения в)действията на субектите на правото по изпълненията на правата и задълженията I. Всяка наука, включително и правната си има свой обект и свой предмет. Обектът е по-широко понятие и той представлява съответния дял от действителността, който предмета изучава. Предметът е специфичната гледна точка, от която всяка наука изучава своя обект. 1. Правото може да бъде предмет от гледна точка на историята. Историята изучава различните правни исторически дисциплини. Изучава възникването и развитието на правните и държавни форми ( средновековно право, средновековна държава и т.н.). 2. Правото може да се изучава и от гледна точка на социологията. Социологическата гледна точка означава връзка между правото и другите социални явления. Това са въпросите за взаимодействие между право и морал; право и политика; право и държава; право и икономика 3. Политологическа гледна точка. От нея се изучават две неща – връзката на правото с определена партийна политическа идеология; до колко правото отговаря на определена партийна идеологическа гледна точка. В съвременния свят определено стои на позициите на неолиберализма, като правна и политическа философия. 4. Философска гледна точка. – означава правото да се изучава през призмата на някаква филосифско-морална система , дори и религиозна система ( доколкото всяка религиозна система може да се включи към философията). II. Собственоправни гледни точки върху предмета. 1. Теория известна като формален монизъм в правото. Създадена е от австрийския юрист Ханс Келзен и се нарича правен нормативизъм. Според тази теория предмет на правото е правната норма в нейното абстрактно логично съдържание. Всяка правна норма, според Келзен, създава една особена нормативна причина. Тази причинност, създадена от нормата (от закона), е различна от всякаква друга социална или природна причина. Именно тази причнност представлява нормата в нейното абстрактно логично съдържание. Съществува природна причинност, съществува и особена причинност (законова) – тя е правна, не е нито природна, нито социална. 2. Теория – Изтегляне 24.8 Kb. Сподели с приятели:
|