Общество-околна среда

През 60-70-те год. на ХХв. възникват много теории.През този период се зараждат и първите екологични движения.Цялостна теория няма-поставят се отделни проблеми.

Според материалистичната доктрина движението на материята се приема за основно нейно свойство.Това движение се разглежда през ХVІІІ-ХІХ в. на 3 равнища:

1.равнище-нежива природа.

Действат относително точни закони с ясни причинно-следствени връзки.Те описват движението на материята на това равнище.

Действат законите на биологията,биохимията,биофизиката,генетика.За това равнище е характерно,че материята придобива свойството при определени външни условия да може да се самовъзпроизвежда в разнообразие от външни форми-биологични форми.

Действат и социални закони.Характерно:освен , че материята се възпроизвежда в хомосапиенс , съществува възможност проявена в човека да възприема информацията от обкръжаващата среда ,информацията да се обработва и на базата на този анализ човекът да определя своето поведение. Първостепенни в човека са социалните цели,а те се определят чрез този процес на възприемане и анализ на информацията-това отличава човека от други биологични видове-разум , способност да мисли.

Материалистите твърдят , че между тези 3 равнища има съотношение на взаимовръзка на принципа база –надстройка ( нежива природа – жива природа – социум ).

Проявлението на екологичните проблеми е всъщност един обективен и закономерен резултат на самото движение и той се проявява като противоречие между целите на развитието на равнище ( подобряване на начина на живот ).От една страна ние сме биологични индивиди и като такива се нуждаем от блогоприятна природна среда , а от друга като социални индивиди , на базата на този процес на възприемане на информация и възможност за абстрактна обработка на информацията въздействаме върху околната среда, стремим се да подобрим начина си на живот. Като мислещи същества ние се нуждаем от тази информация.Това противоречие между биологична и социална същност не се е проявило изведнъж , а се проявява в резултата на развитието социалното същество.Противоречието се засилва в исторически аспект с развитието на материалното производство.В настоящият момент човек има такива възможности , които надхвърлят по потенциал на въздействието и мащаб естествените глобални процеси.Този съвременен етап на развитие е настъпил в средата на ХХв.-около 50 г.Външни белези за това са :

• 
  овладяване на атомната енергия;
  
• 
  развитие на компютърните технологии.
  

• 
  равнище на производството и технологиите;
  
• 
  географски и климатични особености;
  
• 
  степен на увреждане компонентите на околната среда.
  

• 
  водената политика;
  
• 
  равнище на екологична култура:-на отделни индивиди ; - на обществото.
  

Науката е интердисциплинарна – използва научни дисциплини на други науки – биология , химия , физика , химия и т.н.

1.природна среда ;

2.жизнена среда.

Околната среда е комплекс от естествени и антрипогенни фактори и компоненти които се намират в състояние на взимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живото, здравето на хората,културното и историческо наследство.Това е легалната дефиниция за околна среда.Компонент-атмосферния въздух , водите , почвата,земните недра , природните обекти, минералното разнообразие и неговите елементи.Фактор-биват: естествени и антропогенни-вещества , процеси , рискови енергийни източници.З-на за опазване на околната среда под фактори разбира , тези фактори които влияят негативно.

Тенденция , която се проявява в развитието на нормативната система , изразяваща в постепенно навлизане на все повече норми , които имат за цел да регулират отношенията във връзка с опазване на околната среда.Дори в най-древните нормативни източници има норми с екологична насоченост във връзка с природни обекти , чиято защита е била във връзка с защитата на правото на собственост.С развитието на обективното право повече норми са били насочени към регулиране на отношенията във връзка с опазване на околната среда.Навлизането на норми с екологична насоченост наричаме екологизация на правото.

Устойчивото развитие можем да определим като една правна идея,първичен принцип за социално развитие на обществото и тази концепция е постепенно изработена в хода на международното сътрудничество.

Първата значима международна среща , проведена в рамките на ООН е международната конференция от Стокхолм от 1972г.На нея е признато правото на индивида и обществото като цяло на благоприятна и продуктивна околна среда.Страните се задължават да развият международното сътрудничество за постигането и.

През 1983г. – по предложение на главния секретар на ООН е създадена международна комисия по околната среда и развитието със статут на независим орган в системата на ООН.Конкретната задача на Комисията е да предложи глобална програма за развитие и по-конкретно да анализира отново проблемите на околната среда.На базата на анализа трябва да предложи решения за преодоляване на проблемите , да предложи общ подход , стратегия.Комисията завършва работата си 87г. и предоставя един доклад пред общото събрание на ООН , в който е изложена концепцията за устойчиво развитие.Доклада е приет и изпратен като препоръка при решаване на екологични проблеми на всички държави членки на ООН.Както е формулирано в този доклад устойчивото развитие е това развитие , което удовлетворява потребностите на съвремието , на днешните поколения , но същевременно не поставя под заплаха способността на бъдещите поколения да удовлетворяват своите потребности от благоприятна околна среда.Устойчивото развитие включва 2 понятия:1.необходими потребности за достойно съществуване; 2.ограничаване на потреблението на ресурси и въздействие върху околната среда с оглед отчитане на интереса и на бъдещите поколения. Т.е. основното в концепцията е признаване на правото на всички държави да използват компонентите на околната среда за достойно съществуване , като същевременно се ограничи въздействието върху околната среда.

Устойчивото развитие се определя от различни фактори – ръста на технологиите – колкото по – развити , толкова е по възможно да се запази околната среда, самата организация на обществото , ръста на населението – потребление на природните ресурси.

ООН организира през 99г. среща на държавни глави в Рио де Жанейро ,на която са представени 179 държави.На нея се приемат важни документи:1.Декларация за околната среда и развитието. 2.Конвенция за биологичното разнообразие.3.Рамкова конвенция за климата и др.Някой от водещите срани не подписват декларациите-САЩ. През 2002г. принципа за устойчиво развитие е препотвърден в Йоханесбург.

3.Държавна екологична политика – понятие и основни принципи.Правомощия на централните държавни органи във връзка с опазване на околната среда: Народно събрание , Президент , Министерски съвет.
Политиката е преди всичко целенасочена дейност на базата на определени идеи , програми , която се провежда от значимите субекти в обществото с цел да се реализират предварително набелязаните програми..Политиката винаги има определени принципи. Колкото по-абстрактен е принципът , толкова повече конкретни проявления има.Когато политиката се извършва от държавни органи говорим за държавна политика.Държавна политика – целенасочени действия на държавни органи в съвкупност от идеи , принципи и конкретни действия за постигане на определени цели.Политиката се определя от обективни и субективни фактори.Държавната екологична политика е целенасочена дейност на държавните органи за опазване на околната среда.Характерно за нея е –винаги и определена от правото и същевременно правото е най-важния инструмент за реализиране на държавната политика.

Условно се приема , че има легална дефиниция –ЗОС - опазването на околната среда е определено като комплекс от дейности които са насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда , към нейното възстановяване , запазване , подобряване.Същевременно чл.15 от КРБ задължава държавата и нейните органи да осъществяват държавна политика с цел опазване и възпроизвеждане на околна среда , както и с цел разумно използване на природните богатства и ресурсите на РБ. ×ë. 15. Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ îñèãóðÿâà îïàçâàíåòî è âúçïðîèçâîäñòâîòî íà îêîëíàòà ñðåäà , ïîääúðæàíåòî è ðàçíîîáðàçèåòî íà æèâàòà ïðèðîäà è ðàçóìíîòî èçïîëçâàíå íà ïðèðîäíèòå áîãàòñòâà è ðåñóðñèòå íà ñòðàíàòà.И в двата нормативни текста има предметно определяне на държавната политика , като конституционния текст е по-общ – принцип за устойчиво развитие.Основната цел на държавната екологична политика е –да се осигури благоприятна околна среда , да се намали риска за човешкото здраве.Държавната екологична политика може да се разглежда като природо-защитна / превантивна /, природо- възстановителна /отстраняване на нанесените вече вреди – замърсителя плаща /

1.принцип на устойчивото развитие;

2.намаляване и предотвратяване на риска за човешкото здраве;

3.участие на обществото в процеса на вземане на решения;

4.принцип за превантивност;

5.принцип за научна обособеност;

6.принцип за отговорност за замърсяване на околното среда;

7.принцип за интегриране на политиката за опазване на околната среда;

8.принцип за международно сътрудничество.

Правомощия:НС-всички актове , които НС приема във връзка с околната следа ; парламентарен контрол , свързан с действията по реализиране опазването на околната среда ; ежегодно утвърждава с решение доклад за състоянието на околната среда ; ежегодно определя държавния бюджет в неговите рамки и финансовите средства , предвидени за опазване на околната среда ; ратифициране на международни конвенции.От 1971г. НС има и специален помощен орган – Комисия по опазване на околната среда и водите.От 1986г. съществува Министерство на околната среда.МС – чл.106 КРБ ръководи и осъществява външната и вътрешната политика на страната – в частност МС осъществява и ръководи държавната екологична политика.Има нормативни правомощия ; изпълнява държавния бюджет , включително в частта по разходване на средствата за опазване на околната среда ; може да отмени незаконосъобразни актове на министри.Президент – налага вето ; представлява държавата и сключва международни договори в случаите предвидени в закона ; обнародва законите ; осигуряване на националната сигурност.Съгласно концепцията от 1998г. приета от НС въпросите за осигуряване на благоприятно околна среда са част от въпросите за националната сигурност.

4.Правомощия на Министерството но околната среда и водите като специализирано функционално централно ведомство.Мониторинг , управление и контрол в областта опазването на околната среда. Правомощия на други централни ведомства.Правомощия на органите на местно самоуправление.

• 
  ръководни – органът отговарящ за разработването на държавната политика;
  
• 
  контролни – министъра е задълженият орган да следи за състоянието на компонентите на околната среда.Във връзка с изпълнението на това правомощие има цялостна система- автоматична система за екологичен мониторинг , чрез който се подпомага това правомощие ; задължен е да контролира опазването на биологичното разнообразие ; контролира състоянието и охраната на защитените територии.
  
• 
  координационни – координира правомощията на други органи по отношение опазване на околната среда;
  
• 
  собствени нормотворчески правомощия –наредби , инструкции:общи административни актове – заповеди; индивидуални административни актове.
  
• 
  правомощия във връзка с международното сътрудничество;
  
• 
  финансово-разпоредителни правомощия – разходва определен бюджет във връзка с опазване на околната среда;
  
• 
  управленски правомощия – ръководи министерството като администрация; ръководи и организира националната система за наблюдение и контрол върху състоянието на околната среда ; разрешава за всеки отделен случай транзитно превозване на опасни вещества през територията на РБ.;определя реда за създаване и поддържане на различни регистри , свързани със състоянието на компонентите на околната среда; обявява защитените територии и обекти.
  
• 
  Санкционни правомощия – определя размера на санкциите , налагани на Юр.лица за замърсяване или увреждане; забранява или спира дейности увреждащи околната среда.
  
• 
  Специални правомощия – задължението да изисква доклад за състоянието на околната среда.
  

• 
  правомощия на собствена , самостоятелна компетентност;
  
• 
  правомощия на съвместна компетентност.
  

В структурно отношение най-близо до министъра като орган е неговия политически кабинет ( заместник-министри , началник на кабинета на министъра , главен секретар на министерството и отговорния служител за връзки с обществеността и медиите ).Администрацията на министерството по – нататък е организирана в 15 дирекции и Инспекторат.Министерството има и свои териториални органи – регионални инспекции по опазване на околната среда и водите-РИООСВ.

Към министъра има и консултативни органи:1.Всеки експертен екологичен съвет.

Извън министерството но включени в системата органи пряко подчинени на министъра са:1 Изпълнителна агенция по околната среда-ИАОС;2.Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Специализирана администрация е организирана в дирекции – 9 :

• 
  Дирекция “Води”
  
• 
  Дирекция “Опазване чистотата на въздуха”
  
• 
  Дирекция “Земни недра и подземни богатства”
  
• 
  Национална служба за защита на природата
  
• 
  Дирекция “Координация на регионалните инспекции”
  
• 
  Дирекция “Управление на отпадъците”
  
• 
  Дирекция “Превантивна дейност”
  
• 
  Дирекция “Стратегия , европейска интеграция и международно сътрудничество”
  
• 
  Дирекция “Фондове на ЕС за околната среда”.
  

Предмет на ЕП – този кръг от обществени отношения , които са свързани с опазване на околната среда , които са насочени към предотвратяване на замърсяването и увреждането на околната среда , свързани с управление на околната среда.Това са обществени отношения във връзка с осигуряване на благоприятна околна среда.От гледна точка на това , че се защитава най-висшата ценност човешкото здраве – това са охранителни отношения в най-общ смисъл.Всички тези отношения имат за цел запазването на нормалните условия на живот.

В ЕП се използва предимно властническия метод на правно регулиране , но в редица случаи се използва и метода на равнопоставеност – комбинация от двата метода.Преобладават императивни правни норми.

На някакъв етап от общественото развитие екологичните кризи се появяват – възниква необходимост от подробна правна регулация , предотвратяваща възникването на екологични кризи и гарантираща опазването на околната среда и живота.Норми , които защитават отделни природни ресурси могат да се открият от най-дълбока древност.В този смисъл норми с екологична насоченост има при възникването на правото като социален регулатор.На този етап екологичната насоченост не е била самостоятелна , а винаги е била в рамките на опазването на собствеността върху съответния природен компонент , ресурс или част от него.На даден исторически етап натрупването на правни норми с екологична насоченост е довело до обособяването на отделен правен отрасъл – ЕП.Според някои все още няма отделен правен отрасъл –ЕП.ЕП се разглежда като част от административното право или като особена пресечна точка между админ.право , гражд.право и наказ.право.У нас първият закон на екологичното право е от 1898г. Закона за горите.В последствие постепенно са е натрупали норми в закони за промишлената дейност , за водите, Закони за поставяне под особена закрила на обекти.1936г. под въздействието на това обществено движение се приема Закона за защита на околната среда. След Втората световна война във връзка с индустриализацията има екологизация в правото – Закон за горите – 1950г. , З-н за водите , З-н за защета на природата – 1967г.Конституцията от 1971г. чл.20 има специална правна норма , която изрично прокламира правото на благоприятна околна среда е задължението на държавата да осъществява екологична политиа за опазване и възпроизводство на околната среда.С промяна в края на 90-те год. и във връзка с развитието на националната правна система , този правен отрасъл се развива значително – приеха се закони : ЗООС от 1991г. , З-н за чистотата на атмосферния въздух , новите закон за горите , за водите и др.У нас ЕП като научна дисциплина се създава 60-те год. на ХХв.Външен критерий , който достатъчно ясно показва наличието на правен отрасъл – нормативна база ( ЕП има достатъчно развита нормативна база – над 300 норм, актове , от които около 20 закона , около 50 конвенции и др. международни договори , над 200 подзаконови нормативни акта ).

1.Предмет на правна регулация –обществените отношения.Те са и съдържание на политиката.2 групи отношения:отношения свързани с природоопазването и отношения във връзка с прекратяване на негативното влияние.

Над 300 НА са източници на ЕП.Между НА съществува взаимовръзка в различни направления:

• 
  предмет на регулиране
  
• 
  съподчиненост на отделните НА.
  

Има конституционни норми –чл.15 и чл.55 от КРБ.

×ë. 15. Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ îñèãóðÿâà îïàçâàíåòî è âúçïðîèçâîäñòâîòî íà îêîëíàòà ñðåäà, ïîääúðæàíåòî è ðàçíîîáðàçèåòî íà æèâàòà ïðèðîäà è ðàçóìíîòî èçïîëçâàíå íà ïðèðîäíèòå áîãàòñòâà è ðåñóðñèòå íà ñòðàíàòà.

×ë. 55. Ãðàæäàíèòå èìàò ïðàâî íà çäðàâîñëîâíà è áëàãîïðèÿòíà îêîëíà ñðåäà â ñúîòâåòñòâèå ñ óñòàíîâåíèòå ñòàíäàðòè è íîðìàòèâè.Òå ñà äëúæíè äà îïàçâàò îêîëíàòà ñðåäà.

Нормите на международното право имат приоритет пред вътрешното право.България е страна по около 50 конвенции.

Легални понятия:

1.Природен ресурс – част от органична или неорганична природа които се използват или могат да се използват за задоволяване на човешките потребности.Ресурсите се делят на: възобновяеми – по естествен начин могат да възстановят своето състояние и невъзобновяеми – не могат да се възстановяват.

2.Замърсяване и увреждане на околната среда – Замърсяване-промяна на качеството на даден компонент в следствие на привнасяне на физически , химически или биологически фактори , независимо дали се превишават действащите в страната норми.Увреждане – изменение на няколко компонента което води до влошаване на качеството на живот на хората , до обедняване на биологичното обогатяване.

3.Изменение на околната среда – такова , което води до влошаване на качеството на живот на хората , до обедняване на биологичното разнообразие и до затруднено възстановяване на природните екосистеми.При изменението негативните последици са трайни , един или повече компоненти са увредени и е влошено качеството на живот.До изменение се стига чрез натрупване на замърсители.

4.Емисия – някакво пряко или непряко изпускане на вредни вещества , шумове , вибрации от организирани или неорганизирани източници.

5.Норми за допустими емисии – различни стойности за маса на вредните вещества и други негативни фактори , които не следва да бъдат надвишавани за един или повече определени периода от време.
7.Право на информация за състоянието на околната среда.Права и дейност на обществените ( неправителствени ) организации за опазване на околната среда.

Един от най-важните принципи е принципа за информиране на гражданите , за състоянието на околната среда.Информацията е инструмент за защита на човешкото здраве.В ЗООС ( стария и новия )- специални глави , посветени на правото на информация.Стария закон не разрешаваше отказване на информация.Той даваше по-добри гаранции на гражданското общество във връзка с получаването на информация.Беше възприет принципа на служебното начало и различните органи , които събираха информация , бяха длъжни да я разпространят. Новия – прие обратния принцип и регламентира предпоставянето да става по общия ред. Установи основания при които органа може да откаже да я предостави.Единствено правото на информация за емисии на вредни вещества като стойностни показатели е неограничено.Новия закон , както и стария определят какъв е предметния обхват на информацията за околната среда – що е то информация за околната среда:

1.данни за състоянието на компонентите;

2.данни за факторите , които влияят върху компонентите на околната среда;

3.данните или описание на мерките които се предприемат от държавните органи или др.лица във връзка с опазването на околната среда;

4.данните за различните видове емисии , изпускани от източниците на замърсяване;

5.общи финансови данни за разходите , извършени във връзка с опазване на околната среда;

6.данните за състоянието на човешкото здраве и доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на околната среда , или определени форми , влияещи върху околната среда.

1.МОСВ;

Новия закон отстъпи от принципа на служебното начало и възприе общия ред за предоставяне.МС е длъжен ежегодно да внася доклад в НС за състоянието на околната среда.След приемането му следва да се публикува от МС.След 90г. има само 3-4 доклада – не се изпълнява това задължение.В Б-я има около 250 организации за опазване на околната среда.

Начина по , който се засяга правната сфера на субекта е Санкцията.Юр.отговорност бива:наказателна , административна , дисциплинарна и гражданска.

Административната и наказателната не могат да се комулират , другите може.

10.Процедура за оценка на въздействието върху околната среда ( ОВОС ) на предстоящи инвестиции. ( екологична експертиза ) Дейности , подлежащи на ОВОС.Етапи на процедурата. Правомощия на органите осъществяващи ОВОС.

Процедурата за оценка на въздействието върху околната среда е специално превантивно средство , което има за цел главно да предотврати бъдещо негативно въздействие върху околната среда. Когато някой има намерение да изгражда комбинат , завод и т.н. , той е длъжен според закона да подложи своето инвестиционно намерение на оценка за това какви биха били негативните последици от реализацията на това.Да се направи анализ.И на базата на анализа да се вземе решение. Самата процедура според закона протича по следния начин:

- връща за доработване;

- положителна оценка – инвеститора съвместно с компетентния орган следва да организират обществено обсъждане , в което могат да участват всички заинтересовани ФЛ и Юр.лица. Обикновено присъстват представители на местното население , местните органи на самоуправление , представители на неправителствени организации и други недържавни органи. За общественото обсъждане се уведомява чрез средствата за масова информация – това е задължение на инвеститора.Докладът и материалите , които го придружават са на разположение на всички заинтересовани.Всеки участвал има право да предостави становище по инвестиционното предложение в 7 дневен срок.След изтичане на срока инвеститора предоставя на компетентния орган резултатите от общественото обсъждане.На това обсъждане се води протокол.Ако има писмени становища инвеститора е длъжен да ги предостави.Компетентния орган пристъпва към оценка по същество – 3 месечен срок за вземане на решение.Решението се съобщава на инвеститора в 7 дневен срок и се оповестява чрез средствата за масова информация. Заинтересованите могат да обжалват по ЗАП / ЗВАС.Решението е валидно за срок от 3 години – трябва да започне предварително строителство- ако не започне решението се обезсилва.

11.Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване от действащи промишлени обекти.Комплексни разрешителни и процедура по издаването им.Национални схеми за управление на околната среда и одитиране. Екомаркировка.

Обществото въздейства върху околната среда главно чрез промишлена дейност.Новия Закон урежда и предотвратяването на промишлено замърсяване от действащи промишлени обекти. Преди процедурата беше за действащи и нови обекти , сега – само за нови.Въведена е система за предотвратяване на промишлени аварии , предприятията са длъжни да я въвеждат , тези които боравят с опасни вещества:

1.Задължение за част от промишлените обекти , които боравят с опасни вещества е да въведат системи за предотвратяване на промишлени аварии.Разрешителен режим се изисква.

2.Издаване на комплексни разрешителни – не само на тези които работят с опасни вещества.

3.Въвеждане на национални схеми за опазване на околната среда ( доброволност )-не са задължителни като 1 и 2 .

Изпълнителната агенция по стандартизацията дава на определени организации сертификат за одитиращи операции.Те правят Еко одит.

Изготвя се план и той става доброволен за съответния обект.Така се постигат обикновено допълнителни подобрения.След като са приети и одобрени от одитиращата организация планове се издава сертификат и той се регистрира в Министерството по опазване на околната среда и водите.

Комплексни разрешителни – това е втория метод за предотвратяване на промишленото замърсяване.Комплексни разрешителни – нормиране на емисиите на отпадни вредни вещества за конкретна промишлена инсталация.

Екомаркировка – сертифициране на дадена дейност или крайният продукт.Показва , че продукта е произведен чрез производствена практика , която не уврежда околната среда.
12.Правно регулиране на опазването на въздуха от замърсяване.

Нормативната уредба във връзка с опазване на въздуха е дадена в ЗООС , З-на за чистотата на атмосферата въздуха и около 20 подзаконови НА.

Правната защита обикновено се определя в 2 направления:

• 
  група норми , които създават минимуми , които целят да бъде предпазен съответния компонент от разхищаване;
  
• 
  минимуми , които целят предотвратяване на негативните последици от социални действия – замърсяване , увреждане.
  

1.Това са норми , които определят какво следва да е качеството на въздуха – З-на за чистотата на атмосферния въздух определя най-важния показател по който се нормира качеството на въздуха- 11 на брой – серен двуокис , азотни окиси , оловни аерозоли , прахови частици и т.н.Извън тези показатели на подзаконово равнище се нормират различни допустими норми на съдържание на вредни вещества.

Министърът на околната среда може да определя допълнителни показатели извън тези в закона. За отделни райони може да се определят допустими отклонения от нормите.Освен определяне на допустимите концентрации Министерство на околната среда и водите и Министерство на здравеопазването могат да определят т.нар. алармени прагове за вредни вещества.Определят се най-често по препоръка на международни здравни организации.Това са алармени стойности за концентрация на дадено вещество , като се презумира , че е налице риск за човешкото здраве.

Емисионен дебит / количество / -вредни вещества изпускани за единица време.

Във връзка с предотвратяването на замърсяване , освен че се нормират емисиите има обща забрана да се пускат промишлени инсталации Има задължение да се поддържат в изправност от както и да се водят дневници , колко и какви вещества се изпускат.

Във връзка със замърсяването на въздуха има редица международни конвенции , които регламентират главно предотвратяването , разрушаването на озоновия слой.

13.Правно регулиране на опазването на повърхностните води от замърсяване и разхищение. Правно регулиране на опазването на подпочвените води и земните недра.

Нормативна уредба – ЗООС , З-на за водите и около 30 подзаконови НА.Има и международна правна регламентация – Спогодба между България и Гърция за ползване водите на р.Места.За разлика от въздуха , водата не е неизчерпаем ресурс , особено тази с питейно качество.

Защитата и е в 2 направления :

• 
  ползване ;
  
• 
  предотвратяване на негативното въздействие.
  

1.Водите с оглед качеството си се категоризират и на засилена защита подлежат тези , които са с питейно-битови качества.

2.Закона определя приоритети за ползването на различни видове води , като ползването за питейно-битови нужди е с приоритет пред всички останали.

3.Ползването на водата се извършва на базата на някакво разрешение когато е за ресурс и е възмездно – такса за водоползване.

Воден ресурс – количество води в даден воден обект.

Предпазване на водите от замърсяване:

Има създадени 4 речни басейна:

1/ дунавски –различни реки от територията на страната , които се вливат в р.Дунав.Центъра е Плевен;

2/ черноморски – център Варна;

3/ източнобеломорски –Пловдив;

4/ западнобеломорски - Благоевград – р.Струма и р.Места.

Директорите на басейновите дирекции издават разрешителни.

3.Забранено е да се заустяват отпаднали води в реки , които са за питейно-битови нужди.

Има изисквания за изграждане на пречиствателни съоражения.

14.Правно регулиране на опазването земята ( почвите ) от замърсяване и разхищаване.Задължения за рекултивация ( опазване на повърхностния почвен слой и рекултивация на замърсени почви ).Опазване на почвеното плодородие и екологоцелесъобразно използване на земеделските земи.

Земята съгласно КРБ е основно национално богатство , което се ползва с особена закрила –чл.21 (1) Нормативна уредба – ЗООС , З-н за опазване на земеделските земи , З-н за опазване на почвата от замърсяване.Особеното по отношение на земеделските земи е , че има група норми , които са насочени към това този ресурс да бъде съхранен и рационално използван.И по отношение на земите във връзка с ползването им има категоризация , като на засилена защита подлежат най- плодородните земеделски земи от 1-4 –та категория.И тук има разрешителен режим свързан с преструктурирането на земеделските земи за други цели.Това е главно за строеж на няакви обекти.Промяната на предназначението се разрешава от Комисия към областните дирекции “ Земеделие и гори”, когато площта е до 50 декара.Над 50 декара – от Комисията за земеделски земи към Министерство на земеделието и горите.За земи от 1-4-та категория по принцип не се допуска преотреждане.Има икономически регулатор за преотреждане под формата на такси за единица земеделска земя , с цел да се намали потреблението на земите от разхищаване. Други норми – за замърсяването – се въвеждат забрани и норми определящи допустимото използване на химични вещества – пестициди , минерални торове и т.н.

Такива вещества които не са получили регистрация и използването им не е разрешено е забранено да се използват.

Нормират се и възможни отлагания на вредни вещества от въздуха и на качеството на водите които могат да се използват за напояване.Целта е да не се замърсяват земите от други компоненти на околната среда.

Качеството на земята – маса вредни вещества.1кг. почва – тежки метали и други които могат да попаднат в почвата.

Различните промишлени предприятия са длъжни да имат съоръжения за събиране и обезвреждане на отпадни води с цел недопускане замърсяване на почвата.

За битовите отпадъци задължение за обезвреждането им имат главно кметовете на общините.

Уредбата е подобна като тази на повърхностните води.Поради различието в естествения им състав те имат отделна правна регламентация.Уредба – З-на за морското пространство , вътрешните водни пътища и пристанищата.Международни актове – Конвенция на ООН по морско право , Конвенция за предотвратяване замърсяването на Черно море , Конвенция за превозване на нефт и нефтени продукти.Няма норми които да регулират ползването на морските води , но има такива за ползването на биологичните ресурси:

• 
  забрана за морски риболов с тралове;
  
• 
  забрана за улавяне на определени видове.
  

Нормира се качеството на морските води и се определя концентрацията на вредните вещества в тях.

Морска среда – обхваща морските води , крайбрежната ивица , устията на реките , биологичните ресурси , континенталния шелф , морското дъно.
18.Правен режим на защитените природни обекти.Видове защитени природни обекти. Процедура за обявяването им.

Повече от век природозащитниците искат да се ограничи човешкото въздействие за де се запази природата , такава каквато е.Тя има уникален характер и е ценност в своя естествен вид. Под закрила се поставят не само територии , а и отделни биологични видове.Защитени природни обекти като понятие , включва както защитените територии , така и видовете.Природни обекти – такава част от природата или природната среда , която е поставена под особена закрила и тази закрила се регламентира от правото с цел да се намали до абсолютен минимум човешкото въздействие.Защитените територии се поставят под особена закрила защото са изключително ценностни части от националното богатство , затова подлежат на засилена форма на опазване.Охранителния режим има приоритет пред други режими.

Защитени обекти според закона са :

1.резерватите

2.поддържани резервати

3.националните паркове

4.природните паркове

5.природните забележителности

6.защитените местности.

Собствеността върху защитените територии маже да бъде:държавна , общинска и частна.Тези територии които са с национално или международно значение са изключителна държавна собственост според закона.

Там където приоритет не е запазването на биологичното разнообразие , обикновено се допускат определени видове човешки дейности.С най-строг режим на защита са резерватите.За тези територии важи общата забрана за извършване на каквато и да е човешка дейност , освен изрично изброената в закона.Резерватите са тези територии с определена площ в които има типични образци на еко-системите и затова се поставят под засилена защита.Има забрана за извършване на каквато и да е човешка дейност с изключение на упоменатите дейности в закона:научна и образователна , защита от пожари , опазване на генетичния ресурс , охрана.Допуска се преминаване на хора с цел туризъм по точно упоменатите маршрути ,ако има такива.Разрешение за други дейности може да даде само Министъра на регионалното развитие и благоустройство. Поддържани резервати – територии включващи екосистеми с редки или застрашени животински или растителни видове.Допустима е човешка намеса за поддържане на възпроизвеждането им.Затова се казва че те са “поддържани резервати”.Национални паркове – у нас са 3 :Рила , Пирин и Централен балкан.Тук няма обща забрана за извършване на определени човешки дейности , а имаме списък на човешки дейности които изрично са забранени. Националните паркове са територии с голяма площ , за това и по отношение на тях не може да има обща забрана.Природни паркове – могат да се включат и териториите на населените места , територия с разнообразна екосистема.Тук охранителния режим е най-малък , най – либерален ( забранен е добива на полезни изкопаеми и др.).Природни забележителности –обекти на неживата природа – скални форми , пещери , водопади с изключителна стойност поради рядкостта им.При тях имаме обща забрана – забраняват се дейности които могат да нарушат естественото им състояние.Защитените местности – има обща забрана за извършване на дейности но е разрешен туризма , научните дейности и др.подобни. Това са територии с характерен или забележителен ландшафт.При тях се цели да се запази този естествен вид и имаме обща забрана за извършване на дейности.

Процедура за обявяването им – по закон.

Предложение за обявяване на национални и природни паркове могат да се правят от различни Министерства и ведомства , от общини , от областни управители , от научни или обществени организации.Обществени организации – само за парковете.След това се оформя съответната документация – обществено обсъждане – министъра съставя комисия – решението на комисията се взима с обикновено мнозинство.