Програма за наблюдение и оценка на трансграничното замърсяване на атмосферния въздух в Европа



страница1/4
Дата27.02.2017
Размер0.62 Mb.
#15838
ТипПрограма
  1   2   3   4


ИНСТИТУТ ПО ОКЕАНОЛОГИЯ








БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ПЪРВОНАЧАЛНА ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО,
ФОРМУЛИРАНЕ НА КРИТЕРИИ ЗА ДОБРО СЪСТОЯНИЕ
И ЕКОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ ЗА МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА НА Р БЪЛГАРИЯ

Договор № 203 / 09. 08. 2012 г.





2013

Варна


Докладът е изготвен в съответствие с изискванията на Договор № 203 / 09.08 2012 г. „Първоначална оценка на състоянието, формулиране на критерии за добро състояние и екологични цели за морската околна среда” и Техническата спецификация към него и с изискванията на НООСМВ, Закона за водите и Директива 2008/56/ЕС /РДМС/.

Възложител: Изпълнител:

Басейнова Дирекция за Черноморски район Институт по Океанология

Министерство на околната среда и водите Българска академия на науките



ИЗГОТВИЛИ:

проф. Снежана Мончева: Институт по Океанология, БАН, Варна – координатор проект

доц. Валентина Тодорова: Институт по Океанология, БАН, Варна – ключов експерт

доц. Валентина Дончева: Институт по Океанология, БАН, Варна – ключов експерт

д-р Александър Шиваров: Икономически университет – Варна – ключов експерт

д-р Виолета Великова: SuRDEP - ключов експерт



СЪКРАЩЕНИЯ

БДЧР - Басейнова Дирекция за Черноморски район

ГД “Околна среда” - генерален директорат “Околна среда”

ДВ – Държавен вестник.

ДСМОС - Добро състояние на морската околна среда

ЕЕС - European Economic Community - Европейската Икономическа Общност

ЕК - Европейска комисия

ЕМЕП – вж. EMEP - European Monitoring and Evaluation Programme - Съвместна програма за наблюдение и оценка на трансграничното замърсяване на атмосферния въздух в Европа

ЕС - Европейски съюз

ИИЗ - Изключителна икономическа зона

ИО-БАН – Институт по океанология-Българска Академия на Науките

КБ - координационен борд

КТЗВДР - Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния

МОСВ - Министерство на околната среда и водите

МТС – Министерство на транспорта и съобщенията

НООСМВ - Наредбата за опазване на околната среда в морските води

ПОСОСВ - Първоначалната оценка на състоянието на околната среда в морските води

ПУРБ – План за управление на речните басейни

РДВ - Рамкова директива за водите

РДМС – Рамкова директива за морска стратегия

GFCM Споразумение за Генерална комисия по риболова в Средиземно море

ACCOBAMS - Agreement on the Conservation of Cetaceans in the Black Sea, Mediterranean Sea - Споразумение за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан

BSC – Black Sea Commission - Черноморска комисия

BSC SAP IR - Strategic Action Plan Implementation Report - Доклад за изпълнение на Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море

BSERP - Black Sea Ecosystem Recovery Project - Проект за възстановяване на екосистемата на Черно море

BSIMAP - Black Sea Integrated Monitoring and Assessment Program - Интегрирана програма за наблюдение и оценка на Черно море

BSIS - Black Sea Information System - Черноморска информационна система

CITES - Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Flora and Fauna - Конвенция по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна.

COM Decision - Решение на Комисията

DPSIR - Driving Forces-Pressures-State-Impacts-Responses -движещи сили – натиск – състояние – въздействие – реакция.

EU - European Union Европейски съвет

FIN - Finland - Финландия

FR - France - Франция

GEF - Global Environmental Facility - Глобален екологичен фонд

GES - Good Ecological Status, вж. ДСМОС Добро състояние на морската околна среда

GR - Greece - Гърция

ISM Code - International Safety Management Code - Международен кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването.

JRC - Joint Research Centre - Съвместен изследователски център

MARPOL - Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби

MSFD- Marine Strategy Framework Directive, вж. РДМС – Рамкова директива за морска стратегия

N/A - not applicable, not available –няма налични данни или неприложимо

OSPAR - Oslo and Paris Conventions - Конвенция, подписана в Осло и Париж, за защита морската среда в Североизточната част на Атлантически океан.

RO – Romania- Румъния

SE – Sweden - Швеция

SoE - State of Environment Report - Доклад за състоянието на околната среда

TDA - Transboundary Diagnostic Analysis - Трансграничен диагностичен анализ на Черно море

UK - United Kingdom - Обединено кралство

UNDP - United Nations Development Programme - Програмата на ООН (Организация на обединените нации) за развитие

Увод

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕРНО МОРЕ

В.Пейчев, Д. Трухчев, К.Стефанова

Черно море е най-голямото вътрешно море на Земята с площ 423 000 км2, обем на водните маси 555 000 км2 , средна дълбочина 1315м и максимална дълбочина 2258 м. Чрез Керченския проток то е свързано с Азовско море, чрез протока Босфор - с Мраморно море. Бреговата му линия е слабо разчленена и е с обща дължина 4125 км. Черно море е остатък от древния океан Тетис, който през Мезозойската ера е свързвал Атлантическия с Индийския океан. В централната част на басейна седиментният комплекс заляга непосредствено върху базалтов слой - т.е. отсъства гранитният слой.

Черно море притежава редица специфични характеристики, които го отличават от останалите 69 морета на Световния океан и е необходимо да се вземат под внимание при формулиране на критериите за добро екологично състояние и екологичните цели на морската околна среда. Такива са: големият речен отток, слабата връзка със Световния океан и ограниченият водообмен, наличието на сероводород в дълбоките водни слоеве, относително ниската соленост, ограниченото биоразнообразие.

Основните характеристики на климата по крайбрежието на България и морската акватория са типични за климат от континентален тип, леко смекчен от Средиземноморския. Последното е свързано най-вече с годишната изменчивост на количеството валежи и с по-високите зимни температури. Максимумът на средномесечната температура на въздуха се достига през юли и август, минимумът е през януари-февруари. Наблюдаваните атмосферни процеси са свързани непосредствено с процесите в Европейския естествен синоптичен район, включващ територията на Северна Атлантика и Евразия. В него има два активни атмосферни центъра (Исландски минимум и Азорски максимум), влияние оказват и два сезонни атмосферни центъра – средиземноморски циклонален, а в студеното полугодие - източно-европейски антициклонален (т.н. сибирски или азиатски). На основата на характера на атмосферната циркулация са класифицирани 9 типа циркулационни процеси: в западната част на басейна и по българското крайбрежие преобладават ветровете от изток, североизток и запад. Динамиката на атмосферата над морето и свързаните с нея метеорологични условия, в частност - и ветровите, има добре изразен годишен ход. През цялата година западната част на Черно море се отличава с по-високи скорости от останалите акватории на морето (изключение прави единствено северозападната част на морето): средните скорости на вятъра в открито море са по-големи от тези по крайбрежието и през студеното полугодие надхвърлят 7 m/s, в отделни региони достига и до 8 m/s, докато на крайбрежието не превишава 7 m/s. Средната скорост на вятъра през зимните месеци и в морето, и на сушата значително превишава лятната скорост. През зимата преобладават ветровете от северната четвърт, най-рядко се срещат югоизточните. С приближаването на лятото постепенно се увеличава броят на случаите със североизточни, източни, югоизточни и южни ветрове, най-малко се наблюдават западните и югозападните ветрове. Характерните бризови скорости достигат 3-5 m/s през деня и 1-3 m/s нощем.

Водосборната област на Черноморския басейн е 1874,9 км2, тя има асиметрична форма и обхваща обширни части от Централна и Източна Европа и е 4,4 пъти по-голяма от площта на морето. Големият воден (353,3 км3/год.) и наносен (72 млн.т/год.) отток на реките причинява и голям трансграничен пренос на биогенни вещества и замърсители в Черно море. Най-големите реки са Дунав (водно количество 208 км3/год.), Днепър (43.4 км3/год.), Риони (13.38 км3/год.), Днестър (9.1 км3/год.), Чорохи (8.71 км3/год.), Къзъл-Ирмак (5.6 км3/год.). Най-голямата българска река, която се влива в Черно море, е Камчия и има водосборна област 5357,6 км2, водно количество 0,61 км3/год. и наносен отток 462 000 т/год.

В резултат на значителното количество речни води, които постъпват в Северозападната част на Черно море, нивото му има наклон в южна посока и е с 53 см по- високо от нивото на Мраморно море. Големият речен наносен отток води до висока скорост на натрупване на утайки и до формиране на един от най - мощните, неозойски, седиментни комплекси в Световния океан, които в Западночерноморската падина имат дебелина 13-14 км, а в Източночерноморската - 11-12 км.

Притокът на води от Азовско море се оценява на 50 км3/год., а оттокът- на 35 км3/год. Притокът на води от Долно-босфорско течение е около 175 км3/год., а оттокът от повърхностното Горно-Босфорско течение е 385 км3/год. Тази слаба връзка със Световния океан в сравнение с обема на водните маси и в съчетание със слабия водообмен между повърхностните и дълбочинни води, е причина за много бавното обновяване на водите на черноморския басейн, което изцяло се извършва на 642 години и е важен фактор за екологичното му състояние.

До средата на 70-те години изпарението варира слабо около 400 km3 .y-1, през следващите 15 години спада до 300 km3 .y-1 и се стабилизира около това значение. В общото количество на валежите (средногодишно 237 km3) се отбелязва тенденция на нарастване - от около 120 km3.y-1 през ранните 70 години на миналия век до около 300 km3.y-1 в средата на 90-те с допълнителни отклонения от ~100 km3.y-1. В годишното разпределение на количеството валежи се очертава ясно тенденция на увеличение в посока северозапад-югоизток - от по-малко от 400 до над 2500 мм/год. Притокът от дренирането на подземни води е ограниичен (8 км3/год.).

Междугодишните изменения на нивото на Черно море се определят от съотношението между основните съставящи на водния баланс: речния приток, изпарението и водообмена през Босфора. В приходната част най-значима роля (повече от 40% от всички постъпващи води) играе речният приток, при това неговата междугодишна изменчивост е особено голяма. От друга страна в Черно море измененията в притока на речни води съществено се компенсира с разходната част на водообмена през Босфорския пролив. Затова като сумарен резултат многогодишните колебания на морското ниво са неголеми и за периода 1923-1985 г. не превишават 15 сm. От подобен порядък (15-20 сm) е и положителната междугодишна тенденция на нивото за посочения период. Измененията в нивото в Черно море за сметка на приливите и отливите не надвишават 10-15 сm: максималният в Бургас (т.е. в условията на най-големия в западната част на басейна залив) е 11,2 сm. За сравнение – най-големите приливи (до 17 сm) в Черно море се наблюдават в Одеския залив.

Край бреговете на България промените в атмосферното налягане предизвикват колебания на нивото с амплитуда около 0,6 сm, а бризовата циркулация – 3-4 сm. Най-активно бризът се проявява през лятото, когато скалата на спектъра на нивото на денонощни честоти е 3-4 пъти по-голяма, отколкото през зимата. Ясно изразените сезонни изменения на нивото възникват основно заради вътрешно-годишните различия в речния приток, атмосферните валежи и изпарението от повърхността на морето. Под влиянието на тези фактори през топлото полугодие нивото е по-високо, а през студеното – по-ниско. Най-големите изменения на нивото са свързани с въздействието на устойчиви, напречни и надлъжни на бреговата линия по своята посока ветрове. Те предизвикват явлението “upwelling” (известно още с русизма „сгонно-нагонно колебание”) – изтласкване на повърхностни водни маси от крайбрежието по посока към вътрешността на морето или противоположното “downwelling”, когато повърхностните води се „притискат” към сушата. Особено често се наблюдават през есенно-зимния сезон като измененията в нивото могат да надвишават 1 m. Сейшите, свързани със собствените колебания на морето и отделни обособени заливи и обусловени от директното въздействие на външни сили (вятър, атмосферно налягане и др.), имат ниска амплитуда на колебанията - като цяло за басейна до 7 cm, но в Бургаския залив могат да надхвърлят 50 cm. Периодът на сейшевите осцилации варира от няколко часа до 1–2 часа и няколко минути, а продължителността им в повечето случаи е ~6–10 h. Цунами е морска вълна предизвикана от силни подводни земетресения или интензивни свличания на сушата: за Черно море са отбелязани няколко силни земетресения, генерирали подобни вълни: Ялта (11–12 септ. 1927 г.), Анапа (12 юли 1966 г.), Tурция (27 дек. 1939 г.). Последните не са били опасни – височината на вълната в различните акватории, предизвикано от турското земетресение, например е достигнала до 53 cm.

В резултат на глобалното затопляне на климата се наблюдава повишаване на черноморското ниво със скорост около 1,5 мм/год. като началото на евстазията е през 1924 г.

Режимът на ветровото вълнение в Черно море е слабо изучен поради отсъствието на регулярни инструментални наблюдения на вълнението в откритоморските части. Според характера на ветровата активност над морето, силно вълнение се развива най-често през есента и зимата. За откритоморските акватории, в зависимост от скоростта на вятъра и ускорението на вълновия вектор, доминират вълни с височина 1–3 m; максималната височина на вълната може да достигне 5–6 m, а при особено силни щормове - даже и по-висока. Често се образуват вътрешни вълни в граничните слоеве между водни маси с различна плътност.

Главната особеност на Черно море е Основното черноморско течение (ОЧТ), което обхваща целия басейн в единен циклонален кръговрат, течението преминава покрай брега на разстояние средно 10-30 мили от него, а местоположението на неговата струя съвпада приблизително с района на материковия склон. Може да се приеме, че това течение условно разделя шелфовата зона от вътрешността на морето с дълбочини повече от 80-100 m. Между ОЧТ и брега се развиват шелфови и крайбрежни течения. ОЧТ може да се разглежда като фронтално течение, разпространяващо се по повърхността на раздела между по-солените води. Най-съществените трансформации на вектора на скоростта се наблюдават в горния 200-метров слой. Доказано е, че общата циклонална циркулация в горния 300-метров слой на Черно море съществува през цялата година, но от зимата към есента отслабва два и повече пъти. От своя страна зимно-пролетното усилване и лятно-есенното отслабвани на ОЧТ определя смяната на режимите на разпространение на водите от студения междинен слой (вж. по-долу) – основният процес на вентилация на водите на басейна. Струята на ОЧТ изпитва вълнообразни колебания в хоризонталната плоскост, приближава се или се отдалечава от брега и при определени условия генерира вихри с хоризонтален мащаб до няколко десетки километра. Основните особености на струйния характер и интензивното меандриране на ОЧТ с формиране на средномащабни антициклонални и (по-рядко) циклонални вихри, са свързани с т.н. баротропно-бароклинна неустойчивост.

Крайбрежното течение, което възниква от постъпилите речни води в северозападната част, достига своите истински мащаби, когато приеме дунавските води. Край румънския и българския бряг това течение се насочва на юг. В района на н. Калиакра, когато в него се влее частта от Основното черноморско течение, (известна като Кримско течение), се образува мощно течение, насочено на юг, към региона на Босфорския пролив. Западният шелф пред българския бряг се характеризира с най-интензивната динамика в целия басейн – тук са регистрирани абсолютните максимални скорости на течението. По посока към брега, солеността намалява, скоростта на течението отслабва и се появяват условия за възникване на противотечения, насочени на север. Непосредствено до брега, в зависимост от неговата конфигурация, съществуват местни течения, те са слаби и върху тях по-силно влияят ветровете, като цяло обаче доминира южният пренос. Южното течение е най-интензивно през зимата и пролетта, през лятото, когато то отслабва, северното противотечение е по-забележимо, а през есента понякога даже е значително. Силните ветрове откъм морето усилват повърхностното крайбрежно течение – незначително през всички сезони, освен есенно-зимния. При силни и продължителни ветрове откъм сушата се наблюдава отток на повърхностни води от брега и компенсиращо издигане на води от подповърхностните слоеве – upwelling. През зимата обратното явление (downwelling), в съчетание със силното охлаждане на крайбрежните води, създава условия за образуване на вертикална циркулация и спускане на води по склона на шелфа до по-големи дълбочини.

Хидрологическите процеси и тяхната сезонна изменчивост определят до голяма степен характера на общата циркулация и химическите свойства на водите на Черно море, състоянието и функционирането на морската флора и фауна и на екосистемата като цяло. Морето притежава твърде специфична хидрология – това е най-големият аноксичен (безкислородни условия) басейн, със силно развита вертикална стратификация. Пресните води, постъпащи в Черно море чрез речния приток и валежите, се преразпределят от теченията и турбулентността в горния слой на морето с дебелина 5-10 m през пролетта и лятото и до 40-60 m в края на зимата. Солеността на водите в този слой е в границите 17.5-18.5 ‰. Солените (35-36 ‰) мраморноморски води постъпват в югозападната част през Босфорския пролив чрез Долно-босфорското течение на дълбочини около 60 m и потъват в по-дълбоките слоеве. Затова в средно-многогодишен режим хоризонт 60 m определя границата на непосредственото влияние на повърхностните пресни води и на солените води от Мраморно море; това са двете първични водни маси, постъпващи в Черно море «отвън». Притокът на средиземноморска вода през Босфора подхранва дълбочинните слоеве с по-солена вода.

Съществена особеност на Черно море е присътствието на постоянния халоклин - слой с високи градиенти на соленосттта, разположен между 120 и 200 m. Градиентите на плътността способстват за блокиране на процесите на вертикално смесване между указаните два типа водни маси и поддържат съществуването на устойчиви слоеве на кислорода и сероводорода. Сезонната изменчивост на температурата T и солеността S характеризират термохалинната структура на морската вода; вертикалният водообмен до голяма степен зависи от тази структура. Под 1000 м T,S се променят значително по-слабо и средните им значения варират между 9.0-9.1 ºС и 22.3-22.7 ‰.

Във вертикалната хидрологична структура на водата се отделят следните основни компоненти:

- горен еднороден слой и сезонен (летен) термоклин, свързани основно с процесите на ветровото смесване и годишния цикъл на потока топлина през повърхността на морето;

- студен междунен слой с минимална в дълбочина температура, който възниква в резултат на есенно-зимната конвекции и чрез преноса от теченията на студени води от северозападната част;

- постоянен халоклин (пикноклин) – слой на максималното нарастване на солеността и плътността с дълбочината, намиращ се в зоната на контакта между горната (черноморска) и дълбочинната (мраморноморска) водни маси;

- дълбочинен слой – от 200 м до дъното, където няма сезонни изменения на хидрологичните характеристики, а пространственото им разпределение е относително еднородно.

Цветът на черноморските води е синьозелен, но при интензивни „цъфтежи” на фитопланктон се променя от светлозелен до кафяв. Максималната стойност на прозрачността на водата в дълбоководието е 28 м.

Около 87 % от общия обем на Черно море съдържа сероводород (H2S), който се появява на дълбочина под 150-200 м. Сероводородът е отровен за живите организми с изключение на някои бактерии, които го консумират. За горна граница на анаеробната зона се приема концентрацията на сероводород от 0,3 мг/л, под която кислород практически отсъства. На дълбочина 200 м съдържанието на сероводород е 0,5 мг/л; на 400 м - 4 мг/л; на 1000 м - 8 мг/л; над 1500 м - 9 мг/л. Общоприето е схващането, че главен източник на сероводорода в Черно море са процесите на анаеробно разлагане на органичното вещество от сапропелни седименти, което се извършва от сулфат-редуциращи бактерии.

Наличието на сероводород в дълбоководната зона на басейна, както и ниската му соленост, ограничават биоразнообразието в него. Черно море е обитавано от над 1000 вида растения и около 2000 вида животни. Известни са над 1650 вида едноклетъчни фитопланктонни водорасли; 285 вида дънни макрофити и няколко вида покритосеменни морски треви.

Поради ниската соленост фауната на Черно море е около три пъти по- бедна от тази на Средиземно море. Установени са 86 зоопланктонни вида; 650 вида червеи; 640 вида раккообразни; над 200 вида мекотели; 167 вида риби.

Бозайниците в Черно море са представени от три вида делфини и единични екземпляри на обикновения тюлен.

Черно море е сред моретата от затворен тип, особено чувствителни на антропогенно влияние, за което ключови екологични проблеми са еутрофизацията, нерационалното използване на биологични ресурси и увеличаване броя на интродуцираните видове. Екосистемата на Черно море претърпява значителни промени през годините, включително загуба на местообитания, колапс на рибните запаси, инвазия на ктенофората Mnemiopsis leidyi, масови цъфтежи на фитопланктона, често водещи до хипоксия и загуба на бентосни съобщества. Тези хронологични промени се дължат на едновременното действие на интензивната еутрофизация и климатичните сигнали. Така, екосистемата на Черно море в своята еволюция преминава през няколко етапа: до началото на 70-те години (пре-еутрофизация), период на еутрофизация с две фази на ранна и интензивна еутрофизация (от 70-те до средата на 90-те години) и съвременен период. Етапът на еутрофизация включва "ера" на инвазия на M.leidyi, намаляване на рибните запаси и увеличаване честотата на цъфтежите на фитопланктона. Периодът след средата на 90-те години съвпада с интродукцията на новата ктенофора - Beroe ovata и до голяма степен функционирането на планктона се контролира от взаимодействие на Beroe/Mnemiospis (хищник/ жертва).

Съвременната структура на екосистемата е различна от документираната през 1960-те, поради сложността и нелинейния характер на процесите и синергичното взаимодействие от изменението на климата, нивото на еутрофикация, инвазивните видове и експлоатацията на рибните ресурси.

Фигура 1. Карта на териториалните води и Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България в Черно море и разположение на станциите на мониторинговата мрежа: крайбрежен мониторинг по РДВ (зона в зелено); мониторинг ИО-БАН.



Каталог: UserFiles -> File
File -> Седмичен информационен бюлетин
File -> Седмичен информационен бюлетин
File -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
File -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
File -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
File -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
File -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица
File -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница