Община белене информация за инвестиционно предложение за

Физични фактори

Инвестиционното предложение включва рехабилитация на най-засегнатите зони от водопроводната мрежа, изграждане на канализационна мрежа на града, ПСОВ и заустващ колектор.

Иизграждането на ПСОВ заедно със заустващия колектор са избрани имоти извън регулацията на гр.Белене, с начало - около 500 m. от югоизточната й граница.

В периода на извършване на строителните работи на обектите от ИП, източник на шум в околната среда ще бъде използваната техника (багер, булдозер, фадрома, обслужващи товарни коли) с нива на шум в границите 75 ÷ 100 dBA. Строителната дейност включва разнородни видове работи – изкопни, насипни, арматурни, бетонови. Цялата дейност ще бъде съсредоточена на площадката на ПСОВ и отделните работни участъци по трасетата на водопроводната и канализационнна мрежи. На тези места може да се очаква еквивалентното ниво на излъчвания шум да достигне около 85 dBA.

Строителната дейност ще се извършва през дневния период.

Граничните стойности за шум за различните територии и зони са регламентирани в Наредба №6 за показателите за шум в околната среда отчитащи степента на дискомфорт през различните части от денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредното влияние на шума върху здравето на населението (МЗ, МОСВ, Д.в. бр. 51/2006г.).

По време на изграждането на ПСОВ и колектора се очаква превишение на хигиенната норма за шум за производствени зони в близост до работещата техника на площадката. Шумът ще бъде значим фактор на работната среда.

Съседните на площадката на станцията терени са земеделски, необработваеми земи, за които няма изисквания по отношение на шумовиия режим. Поради голямото разстояние до гр.Белене, строителната дейност на площадката и колектора не е източник на шум за територията му.

С реаолизирането на ИП не се предвижда изменение на съществуващата инфраструктура, не се предвижда и изграждане на нови инфраструктурени обекти (пътища, кабели и др.).

По време на експлоатацията отделните подобекти няма да са източник на шум за територията на града, поради достатъчното отстояние от него ( ~ 500 m.).

2. Въздействие върху елементите от Националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение

Община Белене попада изцяло на територията на ПП „Персина”, обявен със Заповед № РД-684/ 04.12.2000г. на МОСВ. За опазването на заливните крайдунавски гори и вътрешни блата са обявени и други защитени територии (по смисъла на Закона за защитените територии - ЗЗТ, ДВ, бр.133/1998 г .... изм. и доп. ДВ, бр. 28/2005 г), влизащи в границите на парка.

В обхвата на инвестиционното предложение в частта за „Изграждане на заустващ колектор с начало площадката на ПСОВ и край – точката на заустване при р. Дунав“, попадат следните защитени зони:
• ЗЗ „Персина” - код BG 0000396

Защитена зона по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Площ - 224 045.20 дка.

• 
  16 типа природни местообитания;
  
• 
  10 вида бозайници;
  
• 
  58 вида птици;
  
• 
  7 вида земноводни и влечуги;
  
• 
  12 вида риби;
  
• 
  6 вида безгръбначни;
  
• 
  2 вида растения
  

• ЗЗ „Комплекс Беленски острови” - код BG 0002017

Защитена зона по Директива 79//403/ЕИО за съхранението на дивите птици. Площ - 68 970.30 дка.

» Предмет на опазване:

Мястото включва най-големия наш дунавски остров Белене, с намиращите се на него три сладководни блата, заедно със заобикалящите ги стари заливни върбови гори, както и съседните острови Милка и Китка (Люта), изцяло покрити със заливни гори. Разположени са от км 576 до км 560 на р. Дунав, североизточно от гр. Белене, на 18 км западно от гр. Свищов.

Преобладаващо местообитание са естествените заливни гори предимно от върба /Salix sp./ и бяла топола /Populus alba/, а на остров Милка - от бял бряст /Ulmus laevis/. Формирането им е пряко свързано с водния режим на реката. Високите води не позволяват пълното развитие на пролетната растителност. Оттеглянето на водите съвпада с високите летни температури, в резултат на което на острова се развива буйна лятна растителност. Дървесно-храстовата островна растителност е с по-беден видов състав в сравнение с тази по крайбрежието на Дунав, като доминират бяла върба /Salix alba/ и полска къпина /Rubus caesius/. Трите блата на остров Белене (Песчина, Мъртвото и Дюлова бара) са свързани помежду си и чрез канал се оттичат в Дунава. При високи пролетни води през гардата, когато е отворена, в езерата постъпва прясна вода по канала. В блатата се развиват типични блатни съобщества - жълта водна роза /Nuphar lutea/, плаващ ръждавец /Potamogeton natans/ в по-дълбоките и щитолистна какичка /Nymphoides peltata/, жабешка водянка /Hydroharis morsus-ranae/ и дяволски орех /Тrapa natans/ в по-плитките участъци. Блатата са обрасли в различна степен с тръстика /Phragmites australis/, ежова главичка /Sparganum ramosum/, жиловлековидна лаваница /Alisma plantago-aquatica/ и др. Типична за блатата тук е формацията от Azola filiculoides. Част от територията на остров Белене е покрита с ливади. Тревните асоциации са представени от няколко растителни групировки, които често преминават една в друга, като преобладават обикновеният троскот /Cynodon dactylon/, микелиевият дихостилис /Scirpus michelianus/ и др. В източните и западните части на островите се образуват пясъчни коси, обикновено без растителност.

Комплекс Беленски острови предоставя мозайка от важни местообитания за гнездене, хранене и почивка на водолюбиви птици през цялата година. Той поддържа 141 вида птици, от които 40 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 62 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Днес комплексът е важно местообитание с международно значение за редица застрашени видове птици, като белооката потапница /Aythya nyroca/, червената чапла /Ardea purpurea/, белобузата рибарка /Chlidonias hybridus/ и морския орел /Haliaeetus albicilla/. Блатата се явяват едно от малкото гнездови находища на червеновратия гмурец /Podiceps grisegena/ в България. Макар и в малка численост, на острова гнезди и ливадният дърдавец /Crex crex/. По време на миграция тук се среща и водното шаварче /Acrocephalus paludicola/. През зимата, по време на миграция и през гнездовия период островният комплекс е място където редовно се струпват за хранене и почивка значителни количества къдроглави пеликани /Pelecanus crispus/, малки корморани /Phalacrocorax pygmeus/ и големи корморани и са представени от няколко растителни групировки, които често преминават една в друга, като преобладават обикновеният троскот /Cynodon dactylon/, микелиевият дихостилис /Scirpus michelianus/ и др.