Община чипровци tехническо задание за изработване на общ устройствен план на община чипровци
Изтегляне 0.92 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Хидрографска мрежа
- Почви
- Геоложки условия и полезни изкопаеми
КлиматКлиматът в общината е умереноконтинентален с леко планинско влияние. Средната януарска температура е от -1º до 0ºC, a средната юлска температура е 20º C. Средната годишна температура в общината е 9,7ºC. Пролетта се характеризира с обилни валежи и нейната сравнителна краткост. Последните пролетни мразове са между 20 и 25 април. Лятото е горещо и на много места валежите са недостатъчни. Между 24 и 26 октомври падат първите есенни мразове. Годишните валежи не са разпределени равномерно през годината. Главният максимум на месечната валежна сума е през месеците май-юни, а главният минимум на месечната валежна сума е през месеците януари и февруари. Средната годишна сума на валежите е 776-816 мм на кв. метър. Валежите са недостатъчни за развитието на съвременно земеделие и животновъдство.
През територията на общината протичат реките Огоста и Превалска. В техните водосбори попадат и голям брой къси, и маловодни притоци(фиг.3). Чрез техните води се захранва язовир Монтана – стратегически важен източник за областта. 38 на брой са късите и малки рекички на територията на община Чипровци, които се пълнят с вода само през пролетта, когато се топят снеговете или валят по – големи количества поройни дъждове. Множество извори има в долищата и овразите. Територията на водните течения и водните площи заемат 2340 дка. От тях 1690 дка е площта на реките, 104 дка са заети от язовири, водоеми и канали.
Фиг. 3 Хидрографска мрежа Община Чипровци. На територията на общината липсват минерални извори. Слабо изключение е водата на Шарената чешма в Чипровци, която съществува от много години. Тя е със съдържание на калциеви и флуорни съединения и с успех би могла да се използва за лекуване на заболявания на стомаха, черния дроб и жлъчката. Слабо се използват водите на язовир „Мартиново“, на Чипровска Огоста и на Мартиновска Огоста. За сега водите на реките се използват изключително за напояване и риболов. Добивът на електроенергия е осъществява във ВЕЦ „Железна“.
Тъмносивите и светлосивите горски почви преобладават в долините на река Чипровска и река Превалска, както и в Предбалкана. Кафявите горски и планинско-ливадните почви са разположени на територията на Стара планина. Наличието на тези почви е благоприятно за картофопроизводството, билкарството, овощарството, а на някои места и на лозарството. В долинните разширения може да се отглежда царевица, ръж и овес. Част от почвите в общината не са в добро екологично състояние. Има земи с отнето ( временно или постоянно ) почвено плодородие. Има и деградирани земи: ерозирани, кисели, засолени и замърсени с пестициди. В предпланинската част на общината са най-много почвите с киселинен характер. В общината има и почви замърсени с тежки метали, макар и малко. Те се намират в Мартиново, Чипровци и Белимел, там трябва да се приложат екологични мероприятия за очистване на тези землища. Друг голям проблем в общината са пустеещите, годни за обработка земеделски земи. Тези земи главно се намират около селата Горна Лука, Превала, Белимел и Челюстница. Причини за това явление в национален мащаб са: урбанизация, намаляване и застаряване на селското население, раздробеността на земеделските парцели, големите рискове и ниската възвращаемост на инвестициите в селското стопанство и неразвития пазар на земята.
От полезните изкопаеми с най – голямо значение са находищата на железни и оловни руди ( Чипровско – Мартиновски руден район Фиг. 4 ) . От нерудните полезни изкопаеми с най – голямо значение е находището на декоративна брекча край с. Челюстница. 
Фиг. 4 Полезни изкопаеми в България. Площта на териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци е най-малка – 36дка, като кариерите заемат 35дка.
Горския фонд в общината заема 144 905 дка, или 50,51% от цялата територия на общината. Преобладават предимно широколистните гори: дъб, бук, габър, ясен и липа. Разпространени са също: цера, полския клен, мъждряна и хвойната. В долините на реките Огоста и Превалска се срещат бяла върба и бяла топола. В резултат на залесяването, провеждано систематично през последните 50-60 години в района има бял, черен бор, сребрист бор и ела. На територията на община Чипровци са маркирани и запазени 5 многовековни защитени дървета: цер на 300 години в с. Железна, зимен дъб на 300 години в с. Бели мел, дървото Благун на 250 години в с. Белимел, летен дъб на 150 години в с. Челюстница и цер на 150 години в с. Челюстница. От направения анализ ясно се вижда, че община Чипровци разполага с богат и разнообразен горски фонд. Пред ОУПО трябва да се поставят задачи за опазването му; за определяне на точни и конкретни граници на горските територии, чието предназначение не може да бъде променяно; да се отразят границите на териториите с различно предназначение и устройствения им статут според нормативната уредба. Да се потърсят възможности за развитие на различни туристически и рекреационни дейности, където това е възможно. Да се осигури необходимия достъп и акуратност на техническата инфраструктура.
|
