Община чипровци tехническо задание за изработване на общ устройствен план на община чипровци
Икономически активности – състояние и тенденции
Изтегляне 0.92 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Растениевъдство
- Животновъдство
- Горско стопанство
Икономически активности – състояние и тенденции
Площта на земеделските земи в община Чипровци е 122586 дка или 42.7% от територията на общината. Преобладаващи са частните земеделски стопанства с относително малки парцели земя. Броят на земеделските стопанства в община Чипровци e 725. В общината преобладава планинският и полупланински релеф, което е основна предпоставка земеделските стопанства да са едни от най-дребните със средна използвана земеделска площ 17 дка. Земеделските стопанства заемат 41% (301 бр.), с размер на използвана земеделска площ от 0.1 до 5 дка. Голям е и броят (25%) на земеделските стопанства с използвана земеделска площ от 5 до 10 дка. Общо земеделските стопанства с използвана земеделска площ до 10 дка са 2/3 от всички използвани земеделски площи в общината, но те обхващат само 16% от земята. Постепенно с увеличаване на размера на използвана земеделска площ намалява броят на земеделските стопанства, като най-големите по площ (над 100 дка) са 21 бр., в които е съсредоточена половината от използваната земеделска площ.
За периода 2007-2012 г. се наблюдава намаление на засетите площи. Почвите в съчетание с климатичните условия и релефа благоприятстват картофопроизводството, билкарството, овощарството, а на някои места и на лозарството. В долинните разширения може да се отглежда царевица, ръж и овес. Видовете земеделски култури според засетите площи през стопанската година 2011-2012 са: пшеница (63.6% от засетите площи), овес (19.1%); картофи (16.5%) и трайни насаждения (ябълки) – 0.8%. Основните аспекти в развитието на растениевъдството в общината са следните:
За отделните периоди напояваните площи се изменят в зависимост от засетите площи. Като цяло делът на напояваните площи е малък. Основен проблем е лошото техническо състояние на изградените напоителни полета. В района на община Чипровци се срещат приблизително 1250 вида растения. В този брой не се включват културните растения и плевелите, а само онези, които са се “заселили” тук по силата на природните закони. Естествената флора на района се е запазила почти навсякъде с изключение на някои местности в селата Мартиново, Чипровци и Белимел. Дивите растения в района включват 20 дървесни вида, 14 вида храсти и над 100 вида треви от общо 58 семейства. По склоновете на Балкана и Предбалкана растат голям брой билки: жълт кантарион, здравец, кокиче, десетки багрилни растения като брош, сърпек, вратига, смрадлика, кисел трън и др. Всички тези природни дадености могат да се превърнат в база за екотуризъм и добиване на етерични масла и багрилни вещества директно от природата. В Чипровци успешно е финализиран процесът по връщането на земеделските земи, което представлява важна стъпка в провеждане на поземлената реформа Чипровската планина и нейните стъпаловидни югоизточни и южни склонове, по които има естествени пасища, са благоприятна предпоставка за развитие на пасищното животновъдство (кози, овце), както и за билки и диворастящи плодове (малини, къпини, ягоди и др.). През последните години делът на животновъдството и на отглежданите животни намалява. Една от най-важните причини за това е преминаването на животновъдството в общината почти изцяло в дребния, основно семеен частен сектор, където няма условия за стопански ефективна концентрация и за въвеждане на съвременни технологии при отглеждане на голям брой животни, независимо от наличието на естествени ливади, мери и пасища. Важна роля за стабилизиране на подотрасъла има развитието на животновъдство, базирано на местни породи, фуражи и пасища, развитие на фуражното растениевъдство.
Площта на горските територии на общината е 144905 дка, или 50.5% от общата територия. В горскостопанско отношение територията на община Чипровци се включва в обхвата на Държавно горско стопанство (ДГС) – Чипровци. Територията на горското стопанство е разположена в югозападната част на област Монтана. На север граничи с ДГС "Монтана", на изток и югоизток с ДГС "Говежда", на юг с високопланинското пасище по главното било на Стара планина, където минава и държавната граница с Р Сърбия, на запад с ДГС "Чупрене", а на северозапад с ДГС "Белоградчик". Гората е разпръсната на различни по големина комплекси върху северното подножие на Западна Стара планина - Чипровска планина. ДГС е оградено от вододелните била на р. Лом и р. Лопушанска Огоста и от централното било на Чипровска планина. На североизток оградна е Широка планина от Предбалкана. Климатичните условия в района на ДГС не се отличават с особености, които да създават опасности за процеса на вегетацията на горската растителност. Общото фитосанитарно състояние на горите на територията на ДЛ “Чипровци” е сравнително добро. Разпределението на горската площ по вид на земите показва, че преобладаващата част (92.4%) е залесена. Незалесената дървопроизводителна площ е 2.4%, като включва: сечища; пожарища и голини. Недървопроизводителните площи са 5.2% от горските територии. Преобладаващи са широколистните гори. Видовете собственост на горските територии е представена на фигура 6:
Лесоустройственият проект на ДГС осигурява добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд, като основните насоки на организация на горското стопанство в общината са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им. Горските ресурси на общината са представени предимно от широколистните гори: дъб, бук, габър, ясен и липа. Разпространени са също: цера, полския клен, мъждряна и хвойната. Край реките Огоста и Превалска се срещат бяла върба и бяла топола. В резултат на залесяването, провеждано систематично през последните 50-60 години в района има бял, черен бор, сребрист бор и ела. Сега в община Чипровци са маркирани и запазени 5 многовековни защитени дървета: цер на 300 години в с. Железна, зимен дъб на 300 години в с. Бели мел, дървото Благун на 250 години в с. Белимел, летен дъб на 150 години в с. Челюстница и цер на 150 години в с. Челюстница. Горите също са върнати на техните собственици в лицето на частните стопани, общината, училището и църквата. Текат последните процедури и съдебни спорове по окончателното възстановяване на собствеността върху горите.
|