Първокласникът познава света на звуците и картините, на собствените си желания и родителските забрани.
Той умее да казва Аз искам, аз мога като изказ на непосредствен контакт с реалността около себе си.
Детето в първи клас
не може (и затова е нужно училището) да проумее причината за собственото си желание и намерение, както и следствията от стореното/казано. Затова му е нужно абстрактно-логическото мислене. Такова се развива с опознаване света на буквите и цифрите.
Доброто съчетаване на детската поривност в чувства и действия и
осмислянето наказаното и показаното, създава хармонично поведение.
Първокласникът може да постигне такова поведение ръка заръка със своите родители и учители.
ПОГЛЕДЪТ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТА
В първи клас децата имат сериозен психологичен проблем в съзряването и развитието си. Те търсят и налучкват своя начин за намиране на собственото място между връстници,
без посредничеството на възрастните. Това е психологическата задача на тяхната възраст. В науката този етап от човешкото развитие се определя като втора възрастова криза. През такава
криза преминава всяко дете, независимо от житейската му ситуация.
Първокласникът се намира пред дилемата:
ИЛИ
ДА СИ НАМИРАМ ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ,
ДРУГАРЧЕТА В ИГРА?
ДА УЧА, ЗАЩОТО ТАКА ИСКАТ ВЪЗРАСТНИТЕ ПОГЛЕДЪТ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТА
Когато детето не постигне желаното, то
скъсява дистанция, привлича внимание деструктивно - събаря тетрадки, задига лични вещи, спъва, говори нецензурни
думи по адресна другия, сърди се необуздано и т.н.
19
В душата на детето е потребността от добър контакт с връстниците, от общуване. В поведението му – често пъти тази потребност от контакт- е само незрелия, агресивен начин за постигнето му.
