Общински план за развитие на община горна малина
Изтегляне 1.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.3. Геология
- 1.4. Почви
- 1.5. Водни ресурси
1.2. КлиматКлиматът на община Горна Малина е умерено континентален. Преобладаващи са западните ветрове. Котловинния характер на общината и наличието на планински масиви на юг (Средна гора) и на север (Стара планина), предотвратява проникването и влиянието на средиземноморски топли течения. Това определя наличието на сравнително студена и продължителна зима и относително горещо лято, съответно късни пролетни и ранни есенни студове. Следствие на това са късните пролетни и ранните есенни слани – през втората половина на м. май и на м. септември. Температурният максимум в общината е в края на юни и първата десетдневка на юли, а минимумът – през м. февруари. Разликата между летните и зимни валежни суми е средно около 15 до 20% . Във връзка с географското положение и котловинния характер на територията продължителността на слънчевото греене за равнинната част е между 1980 до 2010 часа. 1.3. ГеологияВ геоложко отношение територията на община Горна Малина попада в източното Софийско поле и принадлежи към Софийската котловина. Средната надморска височина е 580 – 600 м., а околните планини се издигат над 1000м. Релефът е равнинно-хълмист. С равнинен релеф са Саранското поле, Камарското поле и Софийското поле, планинския релеф е характерен за западна Стара планина и Средна гора. В геоморфоложки аспект територията на общината попада в Средногорския регион. В структурно отношение това е млад плиоценски-кватернерен гребен, който от юг и север се ограничава от сноп надлъжни разломи. Добре изразени са и напречните и коси разломи, които заедно с надлъжните оформят блоковия строеж на доплиоценската скална подложка. Едни от блоковете са издигнати, а други потънали. Амплитудата на тези движения е различна – от 28 м. до 1190 м. Върху неравната повърхност на подложката трансагресивно и дискордантно залягат плиоценските езерно-речни отложения, които оформят типичен равнинно-хълмист разчленен релеф с акумулационна повърхнина. Върху нея са развити алувиални и алувиално-пролувиални материали с кватернерна възраст. По плоските водораздели се маркират покривни алувиални и полуавиални чакъли с плиоценска възраст. В слоевете от плиоцена има разсядане, което показва, че по-старите разломи живеят и днес и с тях е свързана и повишената сеизмичност на котловината. Според сеизмичното райониране на страната районът попада в територия с интензивност IX-та степен и сеизмичен коефициент – 0.27. Пъстрата скална подложка от предимно мезозойски материали практически няма отражение върху състоянието на геоложката основа и нейните инженерно-геоложки и физико-механични деформационни и якостни характеристики. Това са горнокредни андезити, туфи и туфити, пясъчници, мергели и мергелни варовици, горноюрски варовици, пясъчникови оолитни варовици, пясъчнливи шисти и кварцити, среднотриаски варовици и доломити и долнотриаски пясъчници. 1.4. ПочвиПочвената покрива в община Горна Малина е разнообразна, но характерна за района. Почвите са кафяви и канелени горски за територията на Камарското поле, за териториите в Софийското поле са алувиални и делувиални и частично черноземни. Кафявите горски почви преобладават в най-високите части от територията на общината, докато в по-ниските части са разположени канелени горски почви. Равнинните терени са заети от алувиално-ливадни, алувиално-делувиално ливадни, делувиално-ливадни, ливадно-блатни, засолени ливадни и излужени смолници. Кафявите горски почви са образувани върху карбонатни скали, в комплекс с плитки хумусно-карбонатни почви. В зависимост от района на разпространение, хумусния хоризонт варира (10-60 см.), профил (50-70 см.) и слаба до средна запасеност с органично вещество (2.0-3.0 % хумус). В по-високите части кафявите горски площи имат маломощен хумусен хоризонт (около 20 см.), лек скелетен механичен състав (глинестопесъчлив до леко песъчливоглинест). Част от тези почви са засегнати от процесите на ерозия. Канелените горски почви се отличават със слабо мощен (20-25 см. хумусен хоризонт, мощен профил (100-220 см.), средно до тежко песъчливоглинест механичен състав (30-35% физична глина. Отличават се с маломощен хумусен хоризонт (20-22 см.) и профил (30-50 см.), леко до средно песъчливоглинест (20-35 % физична глина), слаба запасеност с органично вещество (1.0-1.5% хумус). Алувиално-ливадните почви се характеризират с колебание в диапазона на отделните показатели, но общо се отличават със средна мощност на хумусния хоризонт (30-40 см.) и профил (80 см.), средно песъчливоглинест механичен състав (30-45% физична глина). Излужените смолници се отличават с най-голяма мощност на хумусния хоризонт (70-75 см.) и профила (180 см.), най-тежък механичен състав (70-75% физична глина). Естествената растителност в общината е главно тревна. От дървесните видове се срещат топола и дъб, а във високите части смърч и бор. Земеделските земи в общината се характеризират с много ниска замърсеност с тежки метали и ниски нива на радиоактивност. Това позволява на територията на общината да се отглеждат всякакъв вид култури – зеленчукови, зърнено-житни и бобови, технически, фуражни, както и овощни насаждения. 1.5. Водни ресурсиОбщина Горна Малина е бедна на води и водни запаси. През нея текат река Макоцевска, десен приток на Лесновска, която се влива в река Искър и р. Азмака, разположена в близост до с. Белопопци. На територията на общината са разположени три микроязовира - в с. Г. Малина, с. Д. Камарци и в с. Белопопци. Равнинната част на общината се характеризира с високи подпочвени води. Средногодишните валежи в общината са около 600 мл/м2. Заплаха от наводнения създават язовир „Белопопци”, който е със завирен обем 145 000 куб.метра, както и язовир „Долно Камарци”, който е със завирен обем 330 000 куб. метра.И двата язовира са разположени над населените места, което поражда заплахата от наводнения. Обилните дъждове и интензивно снеготопене вливат в язовирите значителни количества вода, това довежда до значително повишаване нивата на язовирите. При контролирано изпускане на завишените водни количества и поддържане на съоръженията в добро техническо състояние риска от наводнение се свежда до минимум. Поради планинския характер и силно пресечения терен на общината, водата бързо се оттегля, но нанася значителни щети върху инженерната инфраструктура /пътища, улици, водостоци, канализация/. В заливните зони на язовирите и на реките Макоцевска и Азмака попадат повече от 500 имота. Каталог: images -> docs docs -> Социалните услуги (2011 – 2015) Съдържание: Раздел а контекст и оценка на нуждите docs -> Решение №286/30. 08. 2012 г., Прот. №18 наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на docs -> Доклад обобщава информацията за дейността на институциите в областта на интелектуалната собственост през месец януари 2008 docs -> Валентин топалов docs -> Република българия министерство на здравеопазването docs -> Пожарната безопасност и защита на населението docs -> Агенция „митници” docs -> Национален клуб за Аниме и манга „накама docs -> Патентно ведомство docs -> На Инициативен комитет, упълномощен от жителите на село Лозенец, община Стралджа, област Ямбол Изтегляне 1.59 Mb. Сподели с приятели:
|