Етническия състав на община Горна Малина се различава от средното за страната, тъй като в общината почти няма население от турски етнически произход. Тази разлика е за сметка на по-високия дял българи. По отношение на ромския етнос – делът му в община Горна Малина е много близък до средното за страната.
Графика 3. Етническа структура на населението
Източник: НСИ
2.3. Социално-икономически статус на населението
Предвид образователния и възрастов статус на населението в община Горна Малина преобладават икономически неактивните групи. До голяма степен това се дължи на по-високият дял пенсионери. Всеки втори жител на общината е пенсионер. Делът на икономически активното население е с близо 10 пункта по-ниско от средното за страната.
Графика 4. Структура на населението по икономическа активност
Източник: НСИ
Населени места
|
Общо
|
Икономически активни
|
Икономически неактивни
|
общо
|
заети
|
безработни
|
с. Априлово
|
902
|
436
|
366
|
70
|
466
|
с. Байлово
|
259
|
98
|
77
|
21
|
161
|
с. Белопопци
|
491
|
152
|
135
|
17
|
339
|
с. Гайтанево
|
209
|
66
|
57
|
9
|
143
|
с. Горна Малина
|
1271
|
750
|
649
|
101
|
521
|
с. Горно Камарци
|
173
|
77
|
60
|
17
|
96
|
с. Долна Малина
|
339
|
165
|
136
|
29
|
174
|
с. Долно Камарци
|
432
|
175
|
171
|
4
|
257
|
с. Макоцево
|
201
|
80
|
62
|
18
|
121
|
с. Негушево
|
168
|
64
|
59
|
5
|
104
|
с. Осоица
|
229
|
62
|
-
|
-
|
167
|
с. Саранци
|
207
|
87
|
81
|
6
|
120
|
с. Стъргел
|
308
|
76
|
-
|
-
|
232
|
с. Чеканчево
|
296
|
122
|
102
|
20
|
174
|
Общо за общината
|
5485
|
2410
|
2088
|
322
|
3075
|
Табл. 11. Население на 15 и повече години по населени места и икономическа активност към 01.02.2011 година Източник: НСИ
При анализ на статуса на заетост сред активното население или населението в трудоспособна възраст, прави впечатление, че делът на безработните в община Горна Малина е дори леко по-нисък от средното за страната. Тази тенденция е благоприятна и най-вероятно се дължи на близостта със столицата. Особено в контекста на икономическата криза, фактът, че община Горна Малина не е силно засегната е много позитивен.
Графика 5. Статус на заетост сред икономически активното население
Източник: НСИ
Регистрираните безработни в бюрото по труда1 са 188 човека, което прави относително равнище на безработица в община Горна Малина – 7,9%. Анализа на дисперсията на безработните по възрастови групи, по образование и по продължителност на регистрацията показва (с известни уговорки поради спецификата на данните и малкото на брой безработни), че безработицата в общината може да бъде класифицирана като структурна, което означава, че в общия случай тя е временна и краткосрочна по продължителност и по-скоро има положителна роля за трудовия пазар в общината, отколкото негативна. Най-висок процент безработни се наблюдава при хората без специалност, с основно и по-ниско образование.
№
|
Показатели
|
Община Г. Малина
|
Безработни лица по възраст:
|
1
|
- до 18 – 34 г.
|
5
|
2
|
- от 20 до 24 г.
|
9
|
3
|
- от 25 до 29 г.
|
27
|
4
|
- от 30 до 34 г.
|
18
|
5
|
- от 35 до 39 г.
|
13
|
6
|
- от 40 до 44 г.
|
20
|
7
|
- от 45 до 49 г.
|
34
|
8
|
- от 50 до 54 г.
|
28
|
9
|
- над 55 г.
|
35
|
Безработни лица по образование:
|
1
|
Висше
|
11
|
2
|
Средно специално и професионално
|
71
|
3
|
Средно общо
|
28
|
4
|
Основно и по-ниско образование
|
78
|
|
- с основно образование
|
47
|
|
- с начално и по-ниско образование
|
31
|
Безработни лица по професионален признак:
|
1
|
С работническа специалност
|
53
|
2
|
Специалисти
|
35
|
3
|
Без специалност
|
100
|
Безработни лица по продължителност на регистрацията в бюрата по труда
|
1
|
Безр. лица до 1 мес.
|
29
|
2
|
Безр. лица от 1 до 4 мес.
|
49
|
3
|
Безр. лица от 4 до 6 мес.
|
24
|
4
|
Безр. лица от 6 до 12 мес.
|
50
|
5
|
Безр. лица от 1 до 2 год.
|
25
|
6
|
Безр. лица над 2 год.
|
11
|
Безработни лица над 1 год.-общо
|
36
|
Равнище на безработица (%)
|
7,9
|
Табл. 12. Брой и структура на регистрираните безработни лица в БТ
Източник: Агенция по заетостта
Освен от заплати и пенсии, друг допълващ източник на доход за населението е собствената селскостопанска продукция. На практика четири пети от населението отглежда своя продукция. Изнасянето на пазара е рядкост, повече домакинства отглеждат тази продукция за собствена консумация.
Графика 6. Отглеждане на собствена селскостопанска продукция в домакинствата
Източник: БРЕЙНСТОР ООД
Структурата на населението обуславя и структурата на доходите. Около 60-62% от доходите в общината са от трудова заетост, а около 35% от пенсии. Средно в едно домакинство доходът от работна заплата е около 620 лв., а доходът от пенсия е 326 лв. Мнозинството от населението на общината разполага със среден доход на човек от домакинството в рамките на около 200 или 300 лв. (65% от населението).
Преобладаващата част от жителите живеят в тухлени жилища. Над половината от домакинствата разполагат с повече от три стаи. Много голяма част от жилищата (93%) се отопляват с дърва и въглища. До момента около 40% от жилищата са преминали през различни реконструкции с цел топлоизолация – смяна на дограмите (36%), топлоизолация (6%). Всяко пето домакинство използва енергоспестяващи електрически лампи. Намеренията за промени в краткосрочен план също са налице – 20% смятат да сменят дограмата, 21% да топлоизолират жилището си. Тези нагласи се движат по-скоро в рамките на очакваното. Имайки предвид, че тухлените еднофамилни жилища като цяло са с по-добра топлоизолация от останалите жилищни сгради, интензивността, с която се правят реконструкции с цел топлоизолация може да бъде определена като много добра.
Сподели с приятели: |