Общински план за защита при бедствия

Възлагане на експертиза за състоянието всички язовирни стени и разработване на прогнозни сценарии за оценка на последствията от наводнение от потенциално опасните обекти.

2.2.Отговорни длъжностни лица от общинската администрация за възлагане изготвяне на експертизи.

- Дирекция специализирана администрация;

- Директор “Дирекция специализирана администрация”

3.Система за наблюдение нивото на водите в реките Ботуня и Лева и Рибине в с. Лесура и потенциално опасните язовири с ранно предупреждение и оповестяване на органите за управление, силите за реагиране и населението.

3.1.Поради липсата на елементи на наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване в сектор водни системи, се налага процедура за проектиране и изграждане на такава автоматизирана система.

3.2. Отговорни общински звена и длъжностни лица от общинската администрация за осъществяване на дейността.

- Дирекция специализирана администрация;

- Директор Дирекция “Специализирана администрация”
До изграждане на автоматизирана система за наблюдение нивото на водите в реките и язовири отговорни лица за тази дейност са: за гр.Криводол - главен експерт “АСД, УОМП и ЗБ”, а за населените места кметовете на кметства и кметски наместници.

4. Обучение на органите за управление, силите за реагиране и населението.

4.1. Отговорни длъжностни лица от общинската администрация за организиране и провеждане на обучението. – за гр.Криводол и общинска администрация главен експерт “АСД, УОМП и ЗБ”, а за населението в населените места кметовете на кметства и кметски наместници.

4.2.Провеждане на учения за отработване на взаимодействието между органите за управление, силите за реагиране и населението при наводнения.

4.3. Източници на финансиране :

4.3.1. Общински бюджет :

-средства за сключване на договори за абонамент с предприятия собственици на тежка техника (кранове, булдозери, челни товарачи др.), крайно необходима за предотвратяване или възстановяване при наводнения;

- средства за провеждане на непосредствени аварийно-възстановителни работи;

4.3.2. Целево финансиране от държавния бюджет:

- разходи за формиране на доброволни формирования и сключване/изпълнение на договори с доброволци.

- усвояване на средства от целево финансиране получено на база изготвени заявки за изграждане/ рехабилитация на съоръжения за защита по реда на Междуведомствената комисия.

- усвояване на средства от целево финансиране, получено на базата на проект за изграждане/модернизиране на националната система за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване, за сегмента ,,дежурен по областен съвет по сигурност - дежурен по общински съвет по сигурност, дежурни сили за реагиране на териториалните органи на държавната власт.
5. Дейности по намаляване на риска.

Тук се включват следните мерки:

- набелязване на съоръжения за рехабилитация или изграждане (язовирни стени, защитни диги и др.) и изготвяне на предложение за включване в националната програма за защита при бедствия;

- набелязване на речни корита за почистване, и осигуряване на финансиране чрез общинския бюджет за границите на населените места, изготвяне на заявка за финансиране към операторите на водостопански обекти, които не се управляват от общината, а създават риск за нея;

- подготовка на заявки за експертиза на състоянието на критичните водостопански обекти и съоръжения (към техните оператори);

- изграждане/модернизиране на системите за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване на органите за управление и силите за реагиране;

- подготовка на заявки за прогнозиране на водните количества, включително прогнозната височина на водния стълб и прогнозните заливни зони, по поречието на реките Ботуня, Лева и Рибине(МОСВ).

- обучение на органите за управление и силите за реагиране.

- провеждане научения за отработване на взаимодействието между органите за управление, силите за реагиране и населението при хипотетични бедствия.

ІІ. Взаимодействие между органите на изпълнителната власт.

1.Организация на действията на органите за защита при бедствия. Начин на взаимодействие между органите на изпълнителната власт и връзки с областните и национални структури за справяне със бедствията – операнивни центрове (ОЦ).

1.1.Общото ръководство на дейностите по защита при бедствие се осъществява от кмета на общината и председател на общинския съвет за сигурност.

1.2. Щаб за координация – в него влизат представители на местните органи на изпълнителната власт /общинска администрация, кметовете на засегнатите населени места, НС”ПБЗН”, полиция, център за спешна медицинска помощ, “ВиК”, електроразпределение, строителни фирми които имат абонаментен договор, др./

Редът за координиране, нарастването на групировката от сили и средства необходими за ограничаване на бедствието и извършване на спасителните дейности са:

1.3. Сили и средства за реагиране и ликвидиране на последиците при бедствия

1.3.1.Сили и средства за реагиране на застрашените обекти/ ТД, ЕТ, и др./

1.3.2. Доброволни граждански формирования за защита при наводнения от населените места на застрашената територия;

1.3.3.Сили и средства на общината;

1.3.4. Силите и средства на основните и други съставни части на единната спасителна система /ГД”НС”, НС”ПБЗН”, центрове за спешна медицинска помощ и други лечебни заведения и др.

1.3.5. Сили и средства на незастрашени обекти от общинската критична инфраструктура /търговски дружества, еднолични търговци юридически лица с нестопанска цели др./, по разпореждане на кмета с мотивирано искане до техните ръководители или упълномощени лица /оперативни дежурни/

Ред за привличане на допълнителни средства разположени извън общината - става чрез мотивирано искане от кмета на общината до ОЦ.

Оповестяването се осъществява от дежурните длъжностни лица по действащата свързочно - оповестителна система с използване на каналите на съобщителна система, местния радиотранслационен възел, местна кабелна телевизия.

При получено предупреждение за очаквани проливни валежи /обилно снеготопене/, т.е. вероятна опасност от наводнение от ОЦ - дежурния по общинския съвет за сигурност уведомява кмета на общината и председател /зам. председател/ на общинския съвет за сигурност и по негово указание оповестява населението, членовете на общинския съвет за сигурност, операторите на язовири на територията общината, планираните сили и средства след което докладва на дежурен по областен съвет за сигурност;

Оповестяването на органите за управление, Щаба за координация и силите за реагиране става чрез телефонна връзка /стационарна и мобилна/ .

Оповестяването на населението става със средствата за масово осведомяване/ с използване на каналите на съобщителна система(сирени), местния радиотранслационен възел, местна кабелна телевизия/.

По решение и със заповед на кмета на общината и председател на ОбщСС се обявява “бедствено” положение и създава щаб за координация, които да ръководи спасителните дейности.

2.1.Ръководството на дейността по възстановяване се осъществява от кмета на общината и председател на ОбщСС.

2.2. Отговорните лица ангажирани за определяне на местата и обектите /инфраструктура/ за възстановяване, степенуване по важност на обектите и извършването на възстановителните работи са председателя, заместник председателите и членовете на Общинския съвет за сигурност.

2.3. Редът за координация на дейностите по възстановяването на електрозахранване и водоподаване става след предварително съгласуване с кризисния щаб и оперативните групи на място, за да се избегнат вторични инциденти.

2.4. Отговорно длъжностно лице от общинска администрация, координиращо дейностите по възстановяването, качеството по изпълнението им и законосъобразното изразходване на отпуснатите средства е зам. кмет по финансово-стопанска дейност и общинска собственост.
3. Подпомагане (неотложна помощ) на засегнатото население.

3.1.Вътрешно за общината подпомагане.

3.1.1.Длъжностно лице от общинска администрация, отговорно за подпомагане на засегнатото население е заместник - кмета по устройство на територията, хуманитарни дейности и обществен ред.

3.1.2. Дейности за осигуряване на подслон , храна, вода и други от първа необходимост на нуждаещите се, са оценяване нуждите на засегнатите хора след което те се доставят и разпределят в зависимост от предварително оценените нужди.

3.1.3. Отговорно лице от общинска администрация, определящо най необходимото на нуждаещите се е гл. специалист социални дейности и здравеопазване.

3.1.4.Редът за извършване на спешни доставки е следния :

на първо място са доставките на вода, храна и лекарства ;

на второ място са доставките осигуряващи настаняването на изведени и засегнати хора.

След това се доставят, ако има нужда, строителни материали за подпомагане възстановяването на домовете на засегнатите.

3.1.5. Отговорни длъжностни лица за доставките и разпределението са зам. кмет по устройство на територията, хуманитарни дейности и обществен ред и специалистите от отдел социални дейности и за населените места – кметове на кметства и кметски наместници.

3.2. Външно за общината подпомагане.

3.2.1.Ред за изготвяне на заявките /исканията/ :

след доклад на отговорното лице от общинска администрация, определящо най-необходимото за нуждаещите се от подпомагане, се изготвя списък с необходимите неща, който съдържа населено място, трите имена на нуждаещото се лице /глава на семейство/ и опис на необходимите неща.

На базата на този списък се прави обобщена заявка по количества и място на доставка./подготвя се типова заявка/.

3.2.2.Длъжностното лице отговарящо за изготвянето на заявките за Криводол е гл. специалист социални дейности и здравеопазване”.

3.2.3.Определяне на местата, където ще се изпращат заявките.

Местата където ще се изпращат заявките ще бъдат в зависимост от конкретните нужди, това може да е НС”ПБЗН” област Враца, БЧК и др.

3.2.4. Определяне на местата където ще се получават помощите :

- за гр. Криводол е старата сграда на общинска администрация на ул. “Освобождение” № 4, а за населените места - пред сградите на кметствата.

3.2.5. Отговорни лица за разпределението, раздаването и отчитането на подпомагането са за Криводол е ст.специалист УПЗСУ, а за населените места – кметове на кметства и кметски наместници.

3.3. Отговорно лице от общинска администрация, координиращо външното и вътрешно подпомагане е заместник кмета по устройство на територията, хуманитарни дейности и обществен ред и заместник председател на ОбщСС.
4.Прилагане, преглед и актуализация на плана на общината.

4.1. Начин на проиграване на плана.

Планът се проиграва в учебни сборове и тренировки /щабни и общи/, ръководени от председателя на ОбщСС за усвояване на плана за защита от наводнения.

4.2. Длъжностни лица, отговорни за преглед на плана .

гл.експерт “АСД,УОМП и ЗБ” и гл.специалист “Бюджет и финанси”

4.3. Участващи в проиграването на плана :

Кмет на общината и председател на ОбщСС;

Заместник кметове и зам. председатели на ОбщСС;

Членовете на ОбщСС;

Гл. специалист “Социални дейности и здравеопазване”.

Кметовете на кметства и кметски наместници

И всички длъжностни лица, имащи отговорности по изпълнение на плана.

4.4. Ред за актуализация на плана.

Планът се променя след изготвяне на предложение за корекции до кмета на общината и председател на ОбщСС от длъжностните лица свързани с неговото изпълнение при промяна някои от данните използвани при съставянето му.

В бюджета за 2013г. са предвидени средства за осигуряване на Плана за защита при бедствия в размер на 12400лв. При евентуални такива ще кандидатстваме и за средства в МКВП към МС.

Плановете за защита при аврия в АЕЦ”Козлодуй” или трансграничен пренос на радиоактивни вещества се разработва въз основа на чл. 9, ал. (2) от Закона за защита при бедствия(Обн. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.80 от 14 Октомври 2011г.).

Плана за защита при авария в АЕЦ”Козлодуй” или трансграничен пренос на радиоактивни вещества се разработва с цел да се повиши капацитета на органите за управление и администрацията на местно и национално ниво за организиране и координиране на превантивната дейност, за предварително обмислено управление на действията и взаимодействията по време на авария в АЕЦ”Козлодуй” или трансграничен пренос на радиоактивни вещества, както и при възтановяване на щетите.

1.Анализ,оценка и прогнозиране на възможните рискове от авария в АЕЦ”Козлодуй” или трансграничен пренос на радиоактивни вещества, които биха възникнали на територията на общината.

2.Мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от тях.

3.Мерки за защита на населението.

4.Разпределение на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на набелязаните мерки.

5.Средства и ресурси, предвидени, предвидени за ликвидиране на последиците от тях.

6.Начин на взаимодействие между органите на изпълнителната власт.

7.Ред за навременното уведомяване на органите на изпълнителната власт и населението при опасност или възникване на авария в АЕЦ”Козлодуй” или трансграничен пренос на радиоактивни вещества.

В АЕЦ “Козлодуй” в експлоатация са четири реактора ВВЕР-440 /водно-воден енергиен реактор, цифрите показват електрическа мощност от 440 MW/ и два реактора ВВЕР-1000. Реакторите са въведени в експлоатация, както следва:

• 
  1 блок – октомври 1974 г.
  
• 
  2 блок – ноември 1975 г.
  
• 
  3 блок – декември 1980 г.
  
• 
  4 блок – юни 1982 г.
  
• 
  5 блок – ноември 1987 г.
  
• 
  6 блок – декември 1993 г.
  

Като ядрено гориво се използва уран-235. Като топлоносител и забавител са използва вода. От там и името му е Водно-воден енергиен реактор.

ВВЕР-440 е двуконтурен. Шест циркулационни помпи движат водата в реактора под налягане 12.5 МРа. Водата отнема топлината от топлоотделящите елементи, отива в парогенератора, където се образува пара и се подава в турбината. В системата на първи контур се включват: реактора, циркулационните помпи и тръбите, по които водата постъпва от реактора към парогенератора.

Във втори контур влизат: паропровеждащата част на парогенератора, турбогенератора и тръбопроводите, по които парата от парогенератора постъпва в машинното отделение.

Реакторът е монтиран в бетонна шахта, около която са разположени парогенераторите и циркулационните помпи. Цялото оборудване е поставено в защита, намаляваща дозите на неутронното гама-лъчението до допустимите норми. Като защитни материали се ползват вода и желязобетон. Горната част на реактора с органите за управление е поставена под специален защитен капак, предпазващ разпространението на радиоактивни вещества в атмосферата в случай на авария.

Преди изхвърлянето в атмосферата въздуха от помещенията, в които е възможно изтичане на радиоактивни аерозоли, се пречиства от специални аерозолни и водни филтри.

През последните години в експлоатация са въведени и два реактора ВВЕР-1000. Корпусът им е със същите размери, но активната зона е с диаметър 3.12 м и височина 3.5 м. Състои се от 151 работни касети. Във всяка касета има 331 канала, 317, от които са запълнени с ядрено гориво, а останалите служат за управление и контрол на енергоотделянето.

Водата в реактора се нагрява до температура около 320⁰С и се създава налягане около 160 атмосфери, при което могат да се разрушат и разхерметизират тръбопроводите в самото реакторно помещение. Разхерметизацията на тръбопроводите създава възможност за изтичане на радиоактивна вода (пара) в работните помещения и околната среда.

Строгото спазване на технологичните параметри, оптимилните конструктивни решения на защитните бариери, дублирането и утрояването на важни възли, наличието на автоматизирани системи и строгата дисциплина на оперативния персонал в комплекса свеждат до минимум вероятността за възникване на авария. Въпреки това, в случай, че възникналата авария доведе до изхвърляне на радиоактивни газове и аерозоли извън териториата на атомната централа, се предприемат предварително обмислени и планирани действия за ограничаване нивото на облъчване на околното население до възможния минимум.

АЕЦ “Козлодуй” е разположен на около 50 км от общинския център – Криводол. В зоната за аварийно планиране на централата /30 километрова зона/ попада единствено с. Фурен.

При възникване на тежка авария в района на централата и непосредствено прилежащия до нея район в радиус от 3 километра (санитарно-защитна зона), поразяващите фактори са парният взрив, проникващата радиация и радиоактивното замърсяване, а извън санитарно-защитната зона, само радиоактивното замърсяване. Освен това в района на обекта могат да възникнат пожари и разрушения.

Проникващата радиация представлява поток от гама лъчи и неутрони и по своята същност не се различава от проникващата радиация, формираща се при ядрен взрив.

Радиоактивното замърсяване се формира от изхвърлените при аварията радиоактивни вещества, състоящи се от продуктите на делението на ядреното гориво, съставляващи около 250 вида радиоактивни изотопи. Изхвърлените при аварията радиоактивни вещества се издигат на височина неколкостотин метра до няколко километра, отнасят се от въздушните течения на големи разстояния и се отлагат върху повърхността, почвата, растителността, водата, храните от животински и растителен произход.

Особеностите на радиоактивното замърсяване при авария в АЕЦ се определят от два основни фактора: формиране следата на радиоактивния облак и характера на самите изотопи (радионуклиди), определящи степента на замърсяване.

Формирането на следата на радиоактивния облак се характеризира със следните особености:

• 
  Паровъздушната смес не може да се издигне на такава височина, както се получава при ядрен взрив от ядрен боеприпас и движенията на радиоактивния облак не може да се прогнозира по методиката за прогнозиране на радиоактивното замърсяване при ядрен взрив.
  
• 
  По различни причини изхвърлянето на радиоактивни вещества от аварирала централа може да продължи няколко денонощия, което означава различни метеорологични условия, неравномерно разпределение на зоните на радиоактивно замърсяване и невъзможност за прогнозиране.
  

• 
  В зависимост от времето на експлоатацията на АЕЦ спрямо момента на аварията, в активната зона се натрупват много изотопи с по-голям период на полуразпадане (дългоживеещи), понеже краткоживеещите за това време са се разпаднали. Това определя продължителността на радиоактивното замърсяване.
  
• 
  Поради по-ниските температури, при които се извършва изхвърлянето се очаква появяването на по-едри аерозолни частици, които поради високата си активност носят наименованието “горещи частици”, съдържащи два и повече изотопи от реакторното съдържание.
  
• 
  Голяма част от радиоактивните изотопи се утаяват върху земната повърхност, полепват по растенията и могат да останат там в течение на по-дълъг период от време.
  

Потенциалните пътища за облъчване на организма на човека през различните фази на аварията са:

• 
  Външно облъчване при преминаване на радиоактивния облак.
  
• 
  Общо външно облъчване от радиоактивните вещества, отложени на земната повърхност и различните обекти.
  
• 
  Вътрешно облъчване при вдишване на аерозоли.
  
• 
  Контактно облъчване при радиоактивно замърсяване на кожата и дрехите.
  
• 
  Вътрешно облъчване при употреба на вода и хранителни продукти, замърсени с радиоактивни вещества.
  

Съществуват два вида етапи за въздействие на йонизиращите лъчения върху живия организъм – физичен и химичен.

При физичният етап йонизиращата частица предава енергията си на атомите и молекулите на биологичния обект.

При химичния етап, вследствие йонизацията и възбуждането на сложните молекули се разкъсват химичните връзки и разпадат химичните структури.

Живият организъм чрез имунната система разпознава поразените клетки и може да ги елиминира, т.е. има вероятност за обратимост на пораженията, които могат да бъдат без видими последствия за здравето. Това е при облъчване с неголеми дози.

Измененията, произтичащи в организма под действието на радиацията, могат да се проявят сравнително кратко време след облъчването (часове или дни) – остри лъчеви поражения, или след сравнително дълъг период от време (години даже десетилетия) – късни поражения.

Радиоактивно заразяване на Община Криводол е възможно да се осъжестви и от трансграничен пренос на радиоактивни вещества.

Причини за това замърсяване могат да бъдат тежки аварии в атомни централи на други държави или ползване на ядрено оръжие. Най-тежка обстановка ще се създаде при аварии на атомни централи в съседни страни – Румъния или Сърбия.

В зависимост от метеорологичните условия, при които ще се извърши утаяването на радиоактивния облак е възможно райони, които са по-отдалечени от авариралата централа да са по-силно заразени от останалата част.

ИЗВОДИ ОТ ВЕРОЯТНАТА ОБСТАНОВКА И ОСНОВНИ ЗАДАЧИ ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ НЕЯ

1. 
   При радиационна авария в АЕЦ “Козлодуй” най-сложна обстановка за Община Криводол ще се създаде при северен, североизточен вятър, като голяма част от Общината ще попадне в зона на опасно радиоактивно заразяване. Може да се наложи провеждане на евакуация и въвеждане на режим на поведение и действие в условия на повишена радиация при строг дозиметричен и лабораторен контрол.
   
2. 
   Времето на началото на радиоактивно заразяване при авария в АЕЦ “Козлодуй” е много кратко, от 5 до 8 часа, което налага защитните мероприятия да бъдат добре планирани, предварително да е създадена организация за провеждането им и да се проведат в кратки срокове.
   
3. 
   Необходимо е органите за управление, силите предвидени за извършване на СНАВР и населението да са запознати с плана и правилата за поведение и действие и ежегодно да се обучават.
   
4. 
   Системата за оповестяване и информиране и колективните средства за защита трябва да се поддържат в изправност и готовност за ползване, а индивидуалните средства за защита – за бързо извозване и раздаване.
   

1. 
   Критерии за определяне на съоръжения възстановяване на съоръжения -съоръженията които бихме могли да възтановим на територията на общината това са съществуващите противорадиационни укрития(ПРУ), като такива са приспособени помещения в училището и детската градина в гр.Криводол. В сградите на общинска администрация и общинското общежитие има изградени ПРУ но липсва изградена вентилация и повредена ел. инсталация. Критерийте по които ще се определят кои, укрития ще се възтановят, са тяхното състояние и значение за общината .
   
2. 
   На този етап проради липса на средства общината не може да възтоновява ПРУ. При възможност ще бъдат възтановени ПРУ в общинска администрация, СОУ”Кирил и Методий” и ОДЗ”Славейче” и другите учебни заведения на територията на общината.
   

На територията на общината няма такива обекти .

3.1.Непрекъснатият контрол на радиационната обстановка в Областта, в частност в Общината се осъществява чрез:

• 
  Автоматизирана система за външен радиационен контрол на АЕЦ “Козлодуй” – Системата има 10 измервателни станции, разположени на площадката на централата и в радиус 1,8 км от нея. Тя непрекъснато следи гама-фона, а при повишаване на стойностите измерва и концентрацията на радиоактивния йод. Информацията постъпва в центъра за управление на аварийните ситуации. АЕЦ “Козлодуй” извършва и радиационен контрол на околната среда в 100 километровата зона от централата в 36 пункта контролира радиоактивното замърсяване на въздуха, почви, води и гама-фон. АЕЦ разполага и с подвижна лаборатория за гама-спектрометричен анализ на водни, почвени и биологични проби, взети от определени точки. Същата може да измерва мощността на дозата в движение по маршрута, както и автоматично да определя приземните концентрации на йод и аерозоли.
  
• 
  Сили на НСПБЗН:
  

• 
  Национална автоматизирана система за радиационен мониторинг – В Областа е разположен 1 бр. автоматична станция за непрекъснато измерване на радиационния фон. Данните постъпват в Националния център за околна среда. В РИОСВ – Враца е изградена радиометрична лаборатория, която е оборудвана с гама-спектрометър , нискофонова алфа-бета система, прибор за повърхностно замърсяване, гама-дозиметър и др. Тя извършва гама-спектрометрични изследвания на почви и води.
  
• 
  РЗИ-Враца – отдел “Радиационна хигиена”, който осъществява радиационен контрол на хранителни продукти, питейна вода и източници с радиоактивни лъчения на територията на Областта. Към отдела има изградена радиометрична лаборатория оборудвана с гама-анализатор, апаратура за радиометричен анализ, дозиметри и др.
  
• 
  Към Националния институт по хидрометеорология в Областа има постове за следене на радиационния фон.
  
• 
  Дружество “В и К” – Враца имат два броя апаратура /АВВ и АВР/ за отчитане на общата бета-гама активност на питейната вода.
  

Ранното предупреждиние и оповестяване на органите за управление, силите за реагиране и населението се осъществява от дежурните длъжностни лица по действуващата свързочно-оповестителна система с използване каналите на националната съобщителна система, българското радио и телевизия и местните радиотранслационни възли и кабелни телевизии.

3.2.Отговорни длъжностни лица са оперативните дежурни по ОбССУК

4. Обучение на органите за управление, силите за реагиране и населението.

4.1. Отговорни длъжностни лица от общинската администрация за организиране и провеждане на обучението. – за гр.Криводол и общинска администрация главен експерт “АСД, УОМП и ЗБ”, а за населението (като обучение по желание) в населените места кметовете на кметства и кметски наместници.

4.2.Провеждане на учения, тренировки за отработване на взаимодействието между органите за управление, силите за реагиране и населението при аврия в АЕЦ ”Козлодуй” или трансграничен пренос на радиоактивни вещества.

4.3. Източници на финансиране :

• 
  общински бюджет –
  

- средства за провеждане на непосредствени аварийно-възтановителни работи;

• 
  целево финансиране от държавния бюджет –
  
• 
  разходи за формиране на доброволни формирования и сключване/изпълнение на договори с доброволци.
  
• 
  усвояване на средства от целево финансиране получено на база изготвени заявки за изграждане/рехабилитация на съоръжения за защита по реда на Междуведомствената комисия.
  
• 
  усвояване на средства от целево финансиране, получено на базата на проект за изграждане/модернизиране на националната система за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване, за сегмента дежурен по областен съвет по сигурност - дежурен по общински съвет по сигурност – дежурни сили за реагиране на териториалните органи на държавната власт.
  

Тук се включват следните мерки:

-Обучение, тренировки на органите за управление и силите за реагиране.

-Провеждане на учения за отработване на взаимодействието между органите за управление, силите за реагиране и населението при хипотетични бедствия.

1.1.Общото ръководство на дейностите по защита при бедствие се осъществява от кмета на общината и председател на общинския съвет за сигурност.

1.2. Щаб за кординация – в него влизат представители на местните органи на изпълнителната власт /общинска администрация, кметовете на засегнатите населени места, НС”ПБЗН”, полиция, център за спешна медицинска помощ, “ВиК”, електро разпределение, строителни и транспортни фирми които имат абонаментен договор, др./

Редът за координиране нарастването на групировката от сили и средства необходими за ограничаване на бедствието и извършване на спасителните дейности са:

1.3. Сили и средства за реагиране и ликвидиране на последиците при бедствия;

1.3.1.Сили и средства за реагиране на застрашените обекти/ТД,ЕТ, и др./

1.3.2. Доброволни граждански формирования за защита при бедствия ;

1.3.3.Сили и средства на общината;

1.3.4. Силите и средства на основните и други съставни части на единната спасителна система/ГД”НС”ГЗ” НС”ПБЗН” центрове за спешна медицинска помощ и други лечебни заведения и др.

1.3.5. Сили и средства на незастрашени обекти от общинската критична инфраструктура/търговски тружества, еднолични търговци юридически лица с нестопанска цели др./, по разпореждане на кмета с мотивирано искане до техните ръководители или опълномощени лица/оперативни дежурни/

3. 
   Ред за привличане на допълнителни средства разположени извън общината.
   

ІІІ.Ред за уведомяване на органите на изпълнителната власт, силите за реагиране и населението при заплаха или възникване на бедствие.

Наличните ситеми за предупреждение и оповестяване са;

• 
  автоматизирана система за външен радиационен контрол на АЕЦ “Козлодуй”.
  
• 
  Пост за радиационно наблюдение – дежурен по ОбСС;
  
• 
  Национална автоматизирана система за радиационен мониторинг – В Областа е разположен 1 бр. автоматична станция за непрекъснато измерване на радиационния фон.
  

Оповестяването на изпълнителната власт, силите за реагиране и населението при заплаха или възникване на бедствие се осъществява от дежурните длъжностни лица по действуващата свързочно-оповестителна система с използване каналите на националната съобщителна система, българското радио и телевизия и местните радиотранслационни възли.

При авария в АЕЦ “Козлодуй” /от 4 до 7 ниво по ИНЕС/, дежурният инженер на смяна оповестява обектовата комисия на АЕЦ, обектовите сили, персонала на АЕЦ, населението в зоната за аварийно планиране и информира дежурните по Областен съвет за сигурност – Враца, Оперативния дежурен на НСПБЗН на Република България, Комитета по енергетика и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.

Дежурният по Областен съвет за сигурност – Враца оповестява общините.

Дежурният по общински съвет за сигурност – Криводол оповестява председателя на ОбСС, кметствата, органите и силите от Общината, предвидени за действие при авария в АЕЦ и докладва на оперативния дежурен на ОЦ. За с. Фурен оповестяването се дублира.

Оповестяването на състава на ОбСС се извършва от дежурния по Общински съвет за сигурност по заповед /разпореждане/ на председателя ОбСС.

Оповестяването се извършва по предварително разработени и утвърдени схеми по телефон или с повикване. В работно време оповестяването завършва до Ч + 5м минути, а в извън работно време – до Ч + 15 минути, от получаването на сигнала.

Оповестяването на териториалните формирования, които по решение на Председателя на ОбСС се привличат за работа, се извършва от дежурния по ОбСС. Оповестяването се извършва по предварително разработени схеми по телефон или повикване. В работно време оповестяването се завършва до Ч + 15 минути, а в извънработно време – до Ч + 30 минути.

ПРИВЕЖДАНЕ В ГОТОВНОСТ

По решение на Председателя на ОбСС се привеждат в готовност общинските сили за провеждане на СНАВР.

Баурене	360	Криводол	3569
Ботуня	127	Лесура	841
Галатин	616	Осен	211
Главаци	209	Пудрия	629
Голямо Бабино	253	Ракево	730
Градешница	468	Уровене	109
Добруша	163	Фурен	215
Краводер	763