Като изходим от сходствата между двете понятия и това, че компонентите на комуникативната дейност се прехвърлят автоматично върху общуването, така и структурните компоненти на комуникацията са валидни и за общуването. Това са:
•
предмет на дейността общуване – партньорът в общуването;
•
потребност от общуване – спецификата на потребността се състои в стремежа на човека към познание и оценка на другите хора, а чрез тях и с тяхна помощ –
към самопознание и самооценка;
•
комуникативни мотиви – причината, поради която е предприето общуването. Конкретните мотиви са тези качества на самия човек и на другите хора, заради които започва общуването. Това са деловите, познавателните и личностните качества и
съответно такива са и мотивите;
•
действие при общуване – единица на комуникативната дейност, цялостен акт, адресиран към другия
човек и насочен към него; различават се инициативни и ответни действия;
•
задачи на общуването – тази цел, за постигането на която в дадени условия са
насочени разнообрази действия, извършвани в процеса на общуване;
•
средства за общуване – операции, с помощта на които се осъществява
комуникативната дейност; могат да бъдат експресивно-мимически, предметно-действени и речеви;
•
Сподели с приятели: