В този период основната цел на общуването с възрастния е да се привлече неговото внимание, като се използва целия арсенал от действия, на които бебето е способно – усмихва се, плаче,
размахва ръце, крака. Бебето още не реагира на съдържанието на самите съобщения, интересува го само вниманието от страна възрастния.
Интересното е, че на тази възраст за бебето не са важни външните качества или способностите на възрастния. То отделя преди всичко цялостната личност на възрастния, обърната към него. Затова личностните мотиви са тези, които го подбуждат към този вид общуване.
Като се
има предвид, че ситуативно-личностното общуване е водеща дейност през първите шест месеца от живота на кърмачето, редица учени (Н.Н. Авдеева, Н.А.
Хаймовская и др.) извеждат хипотезата, че от развитието на общуването в този период зависи изграждането на детската личност и развитието на взаимоотношенията с другите хора. Благодарение на тази форма на общуване детето:
•
започва да отделя себе си като субект на общуването. У него се изгражда една от първите форми на самосъзнание – положителното самоусещане, което се изразява в
положителните емоции на бебето, в стремежа му да привлече вниманието на възрастния, в неговата активност;
•
към пет-шест месечна възраст детето изгражда първата афективно- личностна връзка с близкия до него човек и можем да кажем, че съществува реална
привързаност към близкия, която е предпоставка за развитие на чувство на увереност и активна позиция към света наоколо;
•
развиват се когнитивните и емоционалните процеси и се дефинират други видове активности на детето – предметно-манипулативна, игрова и други.
Приносът на ситуативно-личностното общуване за изграждането на емоционална връзка между детето и грижещия се за него възрастен насочва вниманието на Лисина и колегите ѝ към привързаността.
Сподели с приятели: