1. 1 Частна собственост, частна инициатива

Очевидно след някакъв момент настъпва промяна. Елементарният анализ показва следното: колкото повече се увеличава количеството труд, т.е. броят хора, които упражняват лов и събиране, толкова по-голям натиск се упражнява върху средата - започват да изчезват животните. В един момент, въпреки че расте бавно, човешкото население става достатъчно многобройно, за да започне да упражнява натиск върху своята среда. Специално при лова и събирането този натиск води до намаляване на стойността на пределния продукт. Хората стават толкова много, че всеки следващ ловец започва да носи по-малко от предходния. Това означава, че пределният ловец започва да носи по-малко. На практика се проявява следната зависимост: колкото повече хора започват да упражняват определен труд, толкова по-малко производителен става той, толкова по-малко производителна става всяка следваща единица труд, вложена в тази дейност.

В същото време, в онази далечна епоха, земята е била безкрайна спрямо броя на хората. По този начин при уседналото земеделие, това, че човек обработва дадено парче почва и отглежда животни, не създава същия проблем. Земята е толкова голяма, че колкото труд да се влага, все още има място и за още един да възприеме този начин на производство и да изкара горе-долу толкова продукт, колкото и останалите, занимаващи се със земеделие на техния си култивиран по-отдавна терен. Това може да бъде илюстрирано графично, както е направено на Фигура 2.1.

Фигура 2.1. Стойност на пределния продукт на труда

На фигурата СППтр показва стойността на пределния продукт на труда съответно при лов и събиране (СППлов) и при уседнало земеделие (СППагро) в зависимост от количеството на труда (Ктр) вложен в определения тип дейност. Стойността на пределния продукт на труда при лов и събиране е относително висока при малки количества вложен труд (при малобройно население), но с ръста на населението започва да спада. Стойността на пределния продукт на труда при уседнало земеделие е постоянна поради относително високата наличност на ресурса земя.

Непрекъснатата линия показва разпределението на труда между двете дейности в зависимост от неговото количество. След много години увеличаване на населението идва момент на качествена промяна, когато с по-нататъшното нарастване на човечеството настъпва преминаване от лов и събиране към земеделие. Естествено, някои остават да се занимават с първия вид производство - тези, за които стойността на пределния продукт продължава да е по-висока от този в земеделието. Но общата тенденция е друга. Колкото повече нараства количеството труд, което в случая е равносилно на броя на хората, толкова по-голяма пропорция от труда се насочва към уседнало земеделие и постепенно то започва да доминира като начин на производство.

Въпросът е защо се получава именно това развитие? Защо точно тогава? Защо изведнъж толкова бързо, в сравнение с милионите години преди това? Този проблем може да се опише с хипотезата на един естественик - Стивън Джей Гулд. Негова е идеята за така нареченото пробито, или пунктирано равновесие. Има някакъв стазис (състояние), съществуващ много дълго време. И изведнъж - бум, страшно бърза промяна, след това нещата отново остават в някакво равновесие за много дълъг период. Една идея, която никак не е далеч от диалектическите закони на Хегел за количествените натрупвания, които водят до качествени изменения. Маркс също е възприел тази идея в своя исторически материализъм.

1.3. От лов и събиране към усядане - особености на взаимодействието

И така, проблемът е защо нещата се променят изведнъж. Точно тук вече идва новата институционална икономика и казва: момент, ние разглеждахме досега тези неокласически в известен смисъл криви, но това, което тогава се е променило всъщност е институционалната рамка. Някъде преди 10 хиляди години, 8 хиляди преди Христос, за пръв път започват да се забелязват признаците на частната собственост. Няколкото милиона години преди това се характеризират с общи, а не с частни имуществени права, т.е. всичко принадлежи на всеки. Разбира се, който намери круши или хване заек - негови са, която група се добере до съответния ресурс, той е неин. Населението започва да се увеличава все повече и повече, поради умението на човека да се приспособява и оцелява. И тези общи имуществени права означават, че всяка една група индивиди трябва да се бори с другите групи, да се състезава за някакви относително намаляващи ресурси за лов и събиране.

Освен това, един от основните проблеми се оказва това, че, особено в по-благоприятните места на нашата планета - Китай, Индия, плодородния полумесец на Близкия Изток, средата може да поддържа значителен брой групи от хора, преди да започне да се напряга, т.е. преди всяка от тях да започне да схваща останалите като противник, който трябва да бъде изтласкан от този относително малък ресурс. Едно от основните оръдия на изтласкването е твоята група да е по-голяма от другата. Но това означава, да храниш повече хора в групата, което от своята страна оказва все по-силен натиск върху средата. Защото изведнъж се оказва, че основна характеристика на оцеляването е групата да има повече хора.

Доказателство за тази теза е съществуването и до ден днешен на население, което се занимават с лов и събиране на малки тропически острови. Там е постигнат стазис - населението стои на една постоянна бройка и е в пълна хармония със средата. То не яде нито повече, нито по-малко от количеството, което е необходимо за възпроизводство на растенията и животните. Не се увеличават хората, броят им е постоянен, но те нямат и друга конкурентна група. Така се е случило, че тази група живее хармонично и в равновесие със средата.

Не такъв е случаят при големите плодородни територии, можещи да изхранват голям брой хора. Те неминуемо се разпадат на групи, които започват да се състезават и основен фактор на успеха е числеността им. Това е стимул за все по-голямо население, което вече е съчетано със склонността да се бият за територията, за правото да ловуват тук или там. Например белите заселници в Северна Америка наблюдавали при индианците сложна система за разпределение на ловните територии върху иначе доста голям континент. В един момент за оцеляването на хората става особено важно да попречат на други групи да ползват дадена територия или някакъв ресурс. Това изключване е много по-лесно по отношение на уседналото земеделие, отколкото при лова и събирането. Много по-лесно и по-производително е да се задели някаква територия, да се започне обработката й - да се засява и събира реколта или да се отглеждат животни, отколкото да се чака раждането на плодове или появяването на животни в някакъв район.

1.4. От лов и събиране към усядане - имуществените права

Оказва се, че когато хората започват да стават твърде много, когато е необходимо някакво изключване на групи от използването на определени ресурси, уседналото земеделие става доста по-конкурентно. При него изключването става по-лесно, т.е. с по-малък разход на ресурси, а при всякакви обстоятелства защитата на даден ресурс е нещо скъпо (сделковите разходи са високи). Изключването е нещо скъпо и съответно сметката му трябва да се включва в стойността на пределния продукт от съответния тип дейност. Така че, естественото увеличаване на населението е стимулирано от желанието на групата да бъде по-многобройна, за да може да изтласква другите групи тогава, когато натискът върху средата започва да става осезаем, а това прави разходите при лова и събирането относително по-големи отколкото при уседналото земеделие. Освен това в плодородните територии, там където миграцията е трудна (заобиколени от земи с неблагоприятни условия например като поречието на Тигър и Ефрат), става много важно за групите да останат на същото място, ако загубят някоя битка. Също така за група, намираща се в центъра на плодородна земя, е трудно да мигрира, защото трябва да премине през териториите на други групи. При такива условия започват да се въвеждат изключителни имуществени права. Изключителни имуществени права означават права на дадена група хора да изключи други групи хора от употребата на определен ресурс, в случая - земя.

Въвеждането на изключителни имуществени права върху земя се състои във въвеждане на правила за поведение, свързани с употребата на този ресурс. Първоначално правилата вземат формата на различни табута и обичаи. Такива табута и обичаи съществуват в малките групи, за които стана дума, живеещи и досега в едно доста тъничко равновесие със средата си. И така тези изключителни права, т.е. това, че определена група ползва дадено парче земя, а другата група не го ползва, изключена е от него, се въвеждат именно там, където миграцията е трудна, където вариантът да отидеш да си търсиш късмета другаде, става доста опасен и скъп.

От друга страна, ресурсите са натоварени достатъчно много и тяхното свръх-използване е реална опасност за населението. Това е така, защото когато един възстановим ресурс е оскъден, а всички имат достъп до него, техният стимул е да ползват възможно най-много възможно най-бързо, преди някой друг да е обрал плодовете, при което способността на ресурса да се възстановява е унищожена и той бива похабен. За да не се допусне това похабяване, решението е да се предотврати всеобщият достъп до ресурса, което означава да се въведе възможността за изключване.

Местата, където въвеждането на изключителни имуществени права се оказва необходимо, са именно центровете на плодородните области. Разбира се, това става чрез подбор. Някои групи започват да отделят средства и ресурси, за да защитават някаква територия и да я работят уседнало. Други групи продължават да номадстват, да се бият с останалите за дивеч, улов и т.н. Първият тип групи се оказват много по-конкурентноспособни, с много по-голяма способност да оцеляват. В продължение на няколко хиляди години те започват да се налагат, да доминират като брой. В това се състои и първата икономическа революция.

1.5. Първа икономическа революция - определение и значение

Както видяхме от анализа, единствената същностна промяна, която е настъпила при преминаването от лов и събиране към уседнало земеделие, е въвеждането на изключителни имуществени права върху плодородната земя. Технологиите на лова и на земеделието не са се изменили. Оттук следва и дефиницията: първата икономическа революция е революция на имуществените права върху производителните ресурси от общи към изключителни.

Правата на собственост са взаимоотношенията между субекти по отношение на дадена вещ. Терминът "изключителни имуществени права" в случая означава, че определени субекти биват изключени от ползването на даден ресурс.

В момента, когато дадена група изключи ефективно други групи от ползването на своето парче земя, тя изведнъж започва да придобива много сериозен интерес земята да произвежда колкото се може повече. Интерес, който преди тя е нямала, защото дори земята да се работи прекрасно, да роди богато, може да дойде съседната група и да вземе продукта. Самият факт, че успяваш да изключиш ефективно, поражда стимул да си все по-производителен при ползването на съответния ресурс. Именно през този период започват да се въвеждат все по-добри и по-добри технологии на земеделие. По-добрите технологии водят до по-висока производителност на труда, а и на самата земя. По онова време това са и двата основни фактора на производството - макар че може да се говори и за някакъв земеделски капитал, но той не е бил съществен. По-голямата производителност води до нарастване на жизнения стандарт, който за няколко хиляди години става неимоверно по-висок, отколкото за милионите години преди това.

С други думи, поради първата икономическа революция, определена като въвеждане на изключителни имуществени права, поради въвеждането на тази, така да се каже, институционална, сделкова, технология, съчетана с добре известните вече земеделски технологии, се създава стимулна структура, водеща към все по-голяма и по-голяма производителност. Това означава, че кривата на съвкупното предлагане се премества в благоприятна посока, както е показано на Фигура 2.2.

Фигура 2.2. Първа икономическа революция и съвкупно предлагане

Поради промяната в стимулите на хората и следващата я промяна в производителността на основните фактори на производство, човечеството вече е в състояние да произвежда повече блага с по-малък разход на ресурси. Чрез по-високата производителност може да се поддържа все по-многобройно население, което именно през този период рязко нараства. Освен това, чрез технологията на изключване много територии, които преди това не са били благоприятни, започват да се използват и стават обект на миграция, увеличават се площите, обработвани уседнало. Разширява се хранителната база, тъй като започват да се отглеждат повече видове земеделски култури. Разнообразява се наборът от блага, които се произвеждат и потребяват. И в крайна сметка жизненият стандарт сериозно нараства през този период от човешката история в сравнение с предходния период.

2. Кратък исторически преглед: античност

2.1. Значението на силата за имуществените права

Основата на първата икономическа революция е въвеждането на изключителни имуществени права, а изключването изисква способност да се прибягва до насилие. Не можеш да изключиш всички други хора, да им попречиш да направят нещо, без възможност за принуда. Изключителните имуществени права означават защита на ценен ресурс. А пък това бранене изисква сила. И колкото ресурсът е по-ценен, толкова по-склонни ще бъдат другите групи към принуда, към употреба на сила, за да отнемат ресурса и да придобият контрол върху него.

Това обяснява огромно значение в целия древен свят, а и в цялата история на изключителните имуществени права, което има технологията на насилието. Тя е още една много важна технология, която трябва да отчитаме, за да разбираме историческите процеси. Има технология на конкретното производство, открихме технологията на изключителните имуществени права, а се оказва, че с нея много тясно е свързана технологията на насилието, или технологията на употребата на сила. Не е възможно да си представим, например, персийската империя, установила една голяма имуществена институционална рамка върху доста обширна територия, без нейната огромна армия.

2.2. Население, сила и имуществени права

Както бе посочено, един от основните фактори на развитието е динамиката на населението. Тази динамика, както ще видим и по-нататък, остава много важна и в следващите исторически епохи. Тя е един от факторите, определящи ограниченията пред човечеството. По един начин би изглеждал светът днес, ако хората бяха 12 милиарда и коренно различен щеше да бъде, ако бяха само три. Но населението на Земята е 6 милиарда и светът изглежда такъв, какъвто го виждаме. Конкретно по отношение на античността се наблюдава постоянно увеличение на населението, което обуславя конкуренция между различни човешки групи (общества) за контрол върху плодородна територия. Ръстът на населението определя интензивността на конкуренцията, докато нейното съдържание се изразява използването на различни технологии на насилие и форми на организация на имуществените права.

По отношение на последните, особено важни са различията в това кой е субект на изключителните имуществени права в древността. С големи уговорки може да се каже, че имуществените права се разделят на два широки вида - държавни и частни. Нищо не пречи държавата да бъде изключителен собственик, доколкото тя е в състояние да изключи други държави.

Например, държавни са били изключителните имуществени права в Египет, Месопотамия, Персия, в Микенска Гърция. Там държавата в лицето на владетеля е била собственик на земята. В по-ново време така е било и в Османската империя, където султанът е бил собственик на цялата земя. Отделен въпрос е как е уредена под-собствеността, ползването и т.н., но султанът е бил титуляр на собствеността, който е можел да преотстъпва части от нея. Фараонът и съответните владетели в Месопотамия са били собствениците на земята.

Финикийското общество, Елинистична Гърция и Рим са се характеризирали с частни изключителни права на собственост - там собствеността, или поне съществени части от нея, е била на отделен индивид или семейство. Това е било със сигурност така по отношение на най-важния за времето ресурс - земята.

Различните форми на организация на имуществените права са неразривно свързани и с различни форми на обществена (политическа) организация и на организация на употребата на сила. В обществата с държавна собственост се наблюдава по-голям мащаб на политическата единица и относително по-големи армии. По-големите държави са били способни да заделят необходимите ресурси за издръжка на по-големите армии, както и до ги оборудват от един момент нататък с относително скъпите коне, които да подобрят боеспособността им. Подобно е било развитието в Египет и в Месопотамия (особено Вавилон, Асирия и Персия). Големият мащаб на тези държави е основното им конкурентно предимство при "състезанието" на различните общества в древността.

В обществата с частна собственост, с частни изключителни имуществени права, нуждата от защита и военна конкуренция води до обединяване на частни собственици. Обикновено, за да бъде това то ефективно, да решава проблемите, тези обединения са малки. Поне на някакъв първоначален етап, държавите с частни имуществени права са относително малки. Например, Финикия представлява няколко града, Елинистична Гърция се състои от съвсем мънички държавици, първоначално Рим също е просто един град-държава. Но тези образувания са значително по-гъвкави от големите. Първо, частните имуществени права създават стимулна структура, която е в полза на все по-производително създаване на блага, в доста по-голяма степен отколкото при държавните изключителни права. Освен това частните имуществени права водят до голямо разнообразие във формите на държавно управление - има демокрации, монархии, тирании, триумвирати и т.н. Това им дава възможност да се адаптират към различни състояния на вътрешната и външната среда.

Държавите с частни имуществени права в древността са поне в началото си малки, и поради стимулите основани на частната собственост - относително богати, което ги прави привлекателни за нападения и разграбване от страна на конкурентни групи. Това създава за тях много голям стимул да подобряват военните технологии. Военните технологии в древността претърпяват значително развитие - многобройна пехота, конница, колесници (предимно в големите общества с държавна собственост), гръцка /македонска/ фаланга, римски легион. Връзката между организацията на имуществените права и тази на армиите е твърде пряка. Например, реформите на Дарий І в Персия успяват да утвърдят властта на владетеля върху огромна за тогава територия чрез разделяне на държавата на сатрапии. Чрез това разделяне той постига военна бързина (всеки сатрап разполага с военна сила), но за да я постигне, той трябва да гарантира определени имуществени права на сатрапите върху определените територии. Друг пример е Елинистична Гърция, при която основни развития в устройството на демокрацията и на гласуването е свързано с това кой и как участва във войската въз основа на това с каква собственост разполага.

В крайна сметка някои от древните държави стъпват на натрупания вече опит и постигат съчетание между имуществени права, военни технологии и държавно управление, което да е много по-конкурентоспособно от останалите. Връх по отношение на тази конкурентноспособност в античността постига Рим.

2.3. Пример: Рим

Древният Рим е общество с частни имуществени права, с променливо управление - отначало монархия, после република, и накрая империя, и с военна технология основана на римския легион, чието основно предимство е високата степен на организация и координация. Тази държава е била толкова конкурентна, че започва да завладява все по-големи територии. Военното превъзходство на Рим над останалите в първите векове е било толкова смазващо, че защитата на значителни територии е била относително евтина. В определен момент, по времето на Pax Romana, е било достатъчно някъде да има един легион, който само да седи като заплаха и никой не се осмелява да нападне. Така че целият разход по изключването е само този за изхранването и развлечението на войниците, което лесно е било осигурявано чрез облагане на плодовете на частната собственост.

Евтината защита води до все по-голямо разширяване на териториите. А разпростирането върху все по-големи територии, обединени от относително единна уредба на имуществените права от една страна и от друга страна от мир, от липса на конфликти, води до разрастване на пазарите. Разбира се, пазари е имало и много преди Римската империя, но те изобщо не могат да се сравнят с мащабите, постигнати в рамките на тази държава.

Разрастването на пазарите поражда по-голяма специализация. Специализацията води до по-висока производителност, а от там и до забогатяване, което прави римската армия още по-конкурентоспособна и води до по-нататъшно увеличаване на територията и разрастване на пазарите. Всичко това означава огромно по мащаба си подобряване на качеството на живот. Жизненият стандарт от разцвета на Римската империя (ІІ век), включващ продължителност на човешкия живот, здраве, хранителна диета и други измерители на благосъстоянието, е достигнат от Западна Европа едва в края на 18-ти век, или повече от 1500 години по-късно.

Но колкото по-богата става Римската империя, толкова повече се развиват неблагоприятни за нея процеси. Първо, населението й нараства и изхранването му започва да става по-ресурсоемко. Второ, империята започва са става все по-привлекателна плячка за околните групи. Едно племе не би се осмелило да поеме рисковете на нападението, ако може да заграби богатства, които биха му стигнали за няколко месеца, но би се изкушило, ако те ще задоволят нуждите му за няколко години. Колкото по-голяма става разликата между Римската империя и останалия свят, толкова той започва да става по-агресивен спрямо нея. Самото присъствие на легионите вече не е достатъчно да пази границите, легионите започват да водят истински битки, а ресурсите, необходими да поддържат територията на империята по този начин са многократно повече.

От друга страна останалият свят също се учи. Военното превъзходство на Римската империя започва относително да отслабва, въпреки че военната им технология не стои на едно място. Но другите също се научават, да се организират и да се борят по-ефективно с римляните. А колкото по-агресивни са те, толкова повече неща усвояват, защото влизат в практически сблъсък, който е по-полезен от теоретичните занимания.

Вече споменатото нарастване на населението на Рим достига степен, която води до намаляваща възвращаемост на труда. В този смисъл късната Римска империя е в период на упадък на много неща, включително и на производителността. В един момент се оказва, че защитата на огромната държава е твърде скъпа. Разбира се, има редица версии защо е паднала Римската империя, но на новите институционални икономисти тази допада най-много. Защитата става относително скъпа, околните групи са относително конкурентоспособни и в крайна сметка предимството за съществуването на Римската империя (способността евтино да осигурява господство на единна рамка на имуществените права върху огромна територия) изчезва, след което изчезва и самата държава.

следва

3. Кратък исторически преглед: феодализъм

3.1. Тъмните векове - феодализъм

С понятието "тъмни векове" се обозначава периодът между падането на Западната Римска Империя през V век и началото на значителни промени в Западна Европа през Х век. След разпадането на Римската империя населението намалява поради увеличените военни конфликти и снижената производителност. Относително единната рамка от имуществени права върху огромна територия престава да съществува. В следствие на това пазарите се разпадат, намалява специализацията, настъпва обедняване, което естествено води и до ограничаване на населението. След време то достига някакво ниво, което остава относително стабилно през тези векове.