Разграничение на владението от други фактически действия
Посочените признаци разграничават владението от други, сходни фактически действия. Например от т.нар. търпими действия, които се извършват със съгласие на владелеца. Тези действия са откъслечни и се извършват със съгласието на собственика, а извършващият ги няма намерение да свои вещта. Не са владение и т.нар. „съизволени действия“, които произтичат от упражняването на признати вещни права. Например, който има учредено право на строеж, може да складира в парцела строителни материали, да извършва изкопни работи, да прокарва инсталации.
Владение и държане. Член 68, ал. 2 от ЗС определя държането като „упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя“. Общото, между владението и държането е, че и при двете действия се упражнява фактическа власт върху вещта. Разликата е само в анимуса, в намерението – държателят няма намерение да свои вещта. Той държи вещта за другиго, за владелеца или за собственика. От тях той е получил фактическата власт на основание, което изключва намерението вещта да се държи като собствена.
Владението може да е установено дори и неправомерно. Все пак връзка между владение и държане има и тя се проявява въз възможността държането да прерасне във владение със съгласието на предшестващия владелец. Възможна е обратна хипотеза – владението да се превърне в държане, като се промени намерението.
Владение и право на владение. Владението е фактическа власт, фактическо господство. Член 68 от ЗС не се интересува от това дали лицето, което упражнява фактическа власт върху вещта има или няма право да я упражнява. Владението е факт, а не право. Иначе е при правото на владение. Правото на владение не е самостоятелно вещно право, а съставна част от съдържанието на едно субективно право. То е едно от правомощията на собственика или на ползвателя. Правото на владение се основава на притежанието на едно субективно право и фактическата власт се упражнява по силата на притежаваното вещно право. Освен това, при упражняване правото на владение въобще не се поставя въпрос за намерението, с което се осъществява фактическата власт. Няма и нужда да се питаме какво мисли собственикът или ползвателят, когато си служи със своята вещ, когато придобива плодовете от имота.
Сподели с приятели: |
