1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Форма на индивидуалния административен акт
| Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие
Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. (Това нормативно разрешение е спорно. Щом вторият орган е трябвало да бъде сезиран с предложение за издаването на акта, това означава, че именно този орган е компетентен по въпроса за издаването или неиздаването на административния акт. Да се презумира, че мълчалив отказ възниква независимо дали органът, овластен да издаде акта, е сезиран с предложение или не, това означава, че този орган не е сезиран нито с предложение, нито с искане да издаде акта, нито по някои от останалите, посочени в чл. 24 АПК, начини на инициатива за започване на производството по издаване на индивидуалния административен акт.) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони (вж. чл. 53, ал. 4 АПК). Форма на индивидуалния административен акт Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: наименование на органа, който го издава; наименование на акта; адресат на акта; фактически и правни основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; разпореждане относно разноските; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; дата на издаване на акта и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон (вж. чл. 59). От всички реквизити на акта най-важни са разпоредителната му част и фактическите и правни основания за издаване на акта (мотивите). В разпоредителната част всъщност се съдържа волеизявлението на административния орган. Тази част е дотолкова важна, че нейната липса всъщност е липса и на акт, а това води до нищожност. За разлика от това, липсата на мотиви, дори когато е пълна, не води до нищожност, а само до унищожаемост. Това е така, защото, погледнато по същество, мотивите не съдържат волеизявлението на административния орган (то се съдържа в разпоредителната част); мотивите са само обосноваване на акта. Съдилищата имат вече немалка практика, от която личи какви изисквания се предявяват към мотивирането на административните актове. Мотивите не трябва да съдържат някакви общи разсъждения, а “конкретните съображения” (р. 77-72-адм. ВС) за този именно административен акт, съставна част от който са те и чието издаване трябва да обосноват. Съдилищата изтъкват също, че мотивирането на административните актове е необходимо “за да може да бъде проконтролирана” дейността на административния орган по издаването на акта (р. 7-71-адм. ВС), “за да се провери законосъобразността на акта” (р. 59-79-адм. ВС). Следователно, липсата на мотиви поставя съда в невъзможност да упражни своя контрол и съставлява “съществено нарушение на закона” (р. 56-72-адм. ВС), което прави акта незаконосъобразен и “само по себе си” е основание за отмяната му (р. 65-72 –адм. ВС). Тъкмо защото липсата на мотиви е порок, който води само до унищожаемост, съдебната практика допуска саниране (заздравяване) на акта чрез последващо излагане на мотивите. В Тълкувателно решение № 16-1975-ОСГК на ВС се приема, че мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване н административен акт, могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта до по-горния административен орган, в съобщението до страните за издаването на акта, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. А в р. 206-76-ІІІ г.о. ВС е прието (за административен акт, който не подлежи на обжалване по административен ред, а направо по съдебен ред), че мотивите могат да се допълнят и в препроводителното писмо до съда. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|