2.По настоящем – изпълнението е едностранна сделка на длъжника. Тук автор на волеизявлението е длъжникът, а адресат е кредитора. Длъжникът прави волеизявление, че този акт погасява дълга. Недостатъкът тук е, че не може да се обясни възможността престацията да се извърши от недееспособен длъжник.
3.Изпълнението като юр. постъпка – изпълнението е правомерно действие, но не се съпътства от волеизявление нито на едната страна, нито на другата страна.
Изпълнението е юридическа постъпка (най-точно), това е неговата правна същност. Тя винаги изисква действие на длъжника, а в определени хипотези изисква и действия на кредитора. Не е сделка, нито договор. 4.Теория на Апостолов – изпълнението няма своя собствена правна същност. Правната му същност зависи от съдържанието на облигационните отношения и се изпълнява. Напр.изпълнението във вид на договор и т.н.
Принципи – под принципи се разбират обобщени правила, които стоят в цялата основна част на разпоредбите.
1.Принцип на точното изпълнение –това е е осн.принцип.
Едно изпълнение е точно, когато съответства на дължимото по време, количество и качество.
Изпълнението следва да съответства на необходимата престация. Изпълнява се от длъжника на кредитора –способен да получи, с дължимия предмет, количество, качество и в дължимия момент и на уговореното място място. И най-дребното отклонение означава, че няма изпълнение.
2.Принцип на реалното изпълнение То включва точното, но и всякакво неточно изпълнение. Реални са и:
*забавеното изпълнение, както и *лошото изпълнение (напр. когато има разминаване в качеството), онова, което е
*частично, също е реално.
На реалното изпълнение противостои пълното неизпълнение.
Тук има 2 хипотези:
