1. Политологията като академична

3.Демокрация и политика

Идва от “демос” и “кратос” –народовластие. Понятието определя кръг от идеи, тип държавно управление. В наши дни демокрацията означава принципи на държавно управление. Науката “демокрация” идва от Древна Гърция. За пръв път с този термин се обясняват взаимоотношенията между държавата и гражданите. Това е време на полисите. Целта е била хармония.

Херодот – баща на историята. Той пръв разграничава демокрацията от олигархията и монархията.

Перикъл – определя демокрацията като определение в полза на обществото. Той е един от най-дълго управляващите и Атина при него достига своя апогей. Той очертава принципите на демокрацията: - равенство пред закона; защита на изпадналите в беда; уважение към съда; общите дела стоят над личността; дискусиите трябва да водят до мъдри решения; отхвърля се тиранията.

Свободата е основно благо на демокрацията. Аристотел смята, че има 5 вида демокрация: 1)Равенство на имащите и нямащите. 2)Еднакво отношение към властта. 3)Всички граждани по произход имат право да участват във властта. 4)Всеки гражданин има право да заема длъжност. 5)Върховната власт принадлежи на закона.

Решенията се вземат от Еклесията(НС), а се осъществяват от демагозите(народни водачи).

Еклесията – сбор от всички граждани на агората(градския площад). Аристотел въвежда термина полития – държавна уредба. Политията съчетава най-добрите страни на олигархията и демокрацията.

Тома Аквински – счита, че когато един порочен режим се осъществява от мнозинството се казва демокрация.

Никола Макиевели – разделя формите на държавно управление на правилни и неправилни. Демокрацията е правилна.

“Демокрацията на зависимостта”(Томас Джеферсън) – осигурява правата и свободата на хората.

Идеите на Монтескьо за равенство на властите.

Русо: народен суверенитет и политическо равенство; обществен договор.

Кои опасности съпътстват демокрацията?

-Гражданските войни;

-Вътрешните смутове и смущения;

Ейбрахам Линкълн – “Демокрацията е власт на народа”.

Мил – “Демокрацията е тирания на обществото”, “За личността е все едно дали се подчинява на един или множество тирани”.

Карл Попър- “Отговорното общество и неговите врагове”. Демокрацията се определя от това кой управлява и кой потребява властта”.

Полър: Система от институции. Правото на народа да сменя правителството. “Демокрацията се предпочита не защото е порочна, а за да се избегне тиранията”.

Чърчил – “Демокрацията е най-лошата форма на управление, но по-добра не е измислена”.

Морис Дюберже – кн. “Политически партии”. Нереално е да се счита, че съществува управление на народа чрез народа.

Ралф Дарендор – Действително демокрацията не е управление на народа. Според него реалната демокрация е плурализма на гр. общества на независими организации и институти като звена на правния институт.

ІІ.Антична полисна демокрация.

1.Елинска демокрация – след старите монархии се установяват демократичните, олигархични и аристократични държавни форми.

Властта в полиса се дели на три вида. 1)Събрание на свободни граждани – еклесия. 2)Единични или повече съвети. 3)Магистратите.

Реалната власт в Еклесията. Събранието контролира дейността на съветите. Взема решение чрез декрети. Има пряко участие на народа.

Значение на ораторското изкуство(риториката).

Събранието се свиква 4-5 пъти. Не се изисква форум, освен при по-особени случаи. Обсъждането става чрез заявяване на несъгласие. Всяка година на 6то събиране се решава дали да се използва острахизъм. Най-често острахизмът бил заточение.

Значение са имали демократичните съдилища.

Елинската демокрация е пряка демокрация. Съвременните демокрации са непреки.

2.Римска сенатска република – разновидност на атинската демокрация. Всеки римлянин е имал право да участва в управлението на полюса. Властта е в ръцете на Сената и консулите – първите писани закони и създадените институти на трибуните. Длъжността на трибуна е допускала те да спират действия на патриците и да предотвратяват лична или обществена злоупотреба със закона. Консула може да осъди на смърт.

Има разпространение на трите власти: 1)Сенат. 2)Консули. 3)Трибуни.

Макиевели – “Равновесието на трите власти е направило републиката съвършена”.

Консулите – Олицетворяват изпълнителната власт – квестори; единни ковчежници – общо-финансови форми; цензори – наблюдава правата на гражданите.

Сената – “селекс” – улегнал, солиден(директно, представително). В състава му влизат патриции. Сената участва активно в живота на хората. Той ръководи консулите, урежда назначаването на ректори и квестори. Приема и изпраща посланници.

Комиции – след І век н.е. западат. Корумпират се.

1.Историческа ретроспекция.

Едва през 17-18в. се формират; либерална демокрация; представителна демокрация; плуралистична демокрация и т.н. До 18в. в Европа – власт е абсолютната монархия. Монархията олицетворява и трите власти. Преходът от автокрацията към модерната политическа демокрация свата под влияние на икономическите, политически и културни фактори. Това води до създаване на средна класа.

2.Основни етапи. 1)Индустриална революция. 2)Великата Френска политическа революция. 3)Американската борба за независимост. 4)Създаване на малка харта.

Благодарение на Великата Френска революция се възприема идеята за свободата. Също се заражда фиберализма.

Форми на пряка демокрация: избори, референдум, плебисцити. За съвременната политическа демокрация е присъща мирната конкуренция. Мирната конкуренция намира израз в изборите. Истинската демокрация означава строго разделение на властите.

Другата характеристика на съвременната демокрация е наличието на плуралистична система. Партиите са между най-практикуваните институции. Присъщ е принципа на подчинение на мнозинството. Според Артър Силинджър: “Опозицията е същността на демокрацията”.

Милтън Фридмън: “Единствените хора, които имат истинска свобода на словото са университетските професори и предпенсионирани”.

Атанас Буров: голям англофил и русофил. “България не бива да се лишава от две дървета в българската градина”. “Демокрацията е голям лукс, тя е цвете, което вирее на богата почва”.

ІV.Видове демократични конституционно-плуралистични режими.

Имаме два типа:

1)Парламентарна монархия

Белези:

-обвързване на законодателната и изпълнителната власт, парламент и правителство и липса на реална власт на парламента и държавния глава;

-малките партии служат за балансьори, което може да бъде слабост на парламентарните режими;

-президентите се избират от парламента – Гърция, Италия.

2)Типична парламентарна монархия – Англия, Холандия, Испания, Белгия.

3)Типична парламентарна република – Германия, Италия, Гърция, Израел.

4)Президентски режим – типичен пример е САЩ, където има най-висока степен на разделение на властите. Конгресът и президентът имат приблизително еднаква власт. По конституция президентът е първата власт. Изпълнителната власт се олицетворява от парламента. Президентът е и министър-председател.

5)Полупрезидентски режим – съвместно управление на правителството от парламентарен тип със държавна глава от президентски тип. Примери: Франция, Австрия, Португалия.

V.Недостатъци и опасност на демокрацията:

-криза на политическото представителство – голяма част от гражданите не са представени в изборния процес;

-апатия и безразличие – желание за участие в изборния процес;

-опасност от корпоративно управление – да бъдат представени интересите на корпоративните групи;

-елитът може да манипулира обществото.

Франсис Фокояма “Ендизъм” – край на историята. Той твърди, че с края на Студената война настъпва края на историята. Този край на историята не важи за Китай и др.

Самюел Хънтингтън: кн.”Списъка на цивилизациите”.

Алвин Тофлер: “Вълнова теория на конфликтите”.

1)Вълна – цивилизацията е неизбежно свързана със земята.

2)Вълна – цивилизацията на фабричното производство.

3)Вълна – цивилизацията на информацията, която се олицетворява компютъра.

Бертран Шнайдер определя демокрацията като една мъдрост, идеал.

І.Политическият процес(ПП) има четири етапа. 1)Анализ на структурата на обществото. 2)Генезис на политическия процес. 3)Внасяне чрез държавната власт на ред в обществото. През този етап възникват политическите партии. 4)Въздействие и отражение на ПП върху взаимоотношенията между социалните групи и обществото.

ІІ.Политическия процес се характеризира със: 1)Рационалност. 2)Динамика – взаимодействие между участниците в ПП. 3)Цикличност – едно политическо решение води до друго. 4)Многообразие на формите на политическата дейност. 5)Индикативност(показателност) – дава се информация за различните политически режими.

ІІІ.Фази или етапи в ПП. 1)Идентифициране и поставяне на проблема. 2)Подготовка за решаването на проблема. 3)Вземане на решението. 4)Действия по изпълнение на политическото решение. 5)Политически изводи и равносметка. 6)Евентуална поява на нов проблем.

Политическа система(ПС).

ПП минават през еднакви етапи и стадии, но се изявяват различно в различните общества. На лице са алтернативи на формите, които взема ПП чрез различните видове режими. Говорим за либерална демокрация, партокрация, автокрация, теокрация, корпоративна демокрация.

Съществуват различни определения за ПС.

ПС представлява съвкупност от сложни, многостранни взаимовръзки между обективните фактори, социалните групи и структури, обуславящи ПП. Понятието ПС разширява своето значение и освен като научен термин то става реалност в политическата и реална сфера.

В Западна Европа и САЩ ПС дори измества държавата като централен регулатор на механизмите и взаимоотношенията между социалните групи на обществото. Дори се говори за разтваряне на държавата сред останалите институции. За редица народи държавата е основния елемент на общественото устройство. Държавата е една огромна сила.

І.Елементи на ПС(на конституционното инженерство): 1)База – тя е съставена от икономиката; историческите традиции; политическата култура; международното положение на държавата; политически идеи и теории. 2)Структура – ПС в една държава трябва да има конституция; партийната система; групи за натиск(лобизъм); бюрокрация; средства за масова информация и комуникация; МИК. 3)Ефективност – видове: *икономическа – анализ на съвкупният национален продукт, инфлация, безработица и др.; *социална – анализ на жизненото равнище, наука, образование, социална осигуреност; *политическа ефективност – ролята и значението на ПП, място и дейност на партиите, сила и значение на опозицията.

Демократическа е онази политическа система, която създава условия за най-високи показатели и в трите сфери.

Конституцията – основен елемент на ПС. Съществуват различни теории за мястото и ролята на К. 1)Формалистична концепция – свързана е главно с юридическата интерпретация, с ролята и мястото на К. Според нея К е набор от форми с върховна юридическа сила. 2)Социалистическа – според нея важни са не толкова юридическите норми, колкото фактическите отношения между субектите на политиката, а тези отношения се променят лесно. 3)Смесен тип – тя се свързва с изработването на практически правила в политическата игра, основаващи се на правни норми.

К винаги се счита за основен закон и е абсолютно необходима. Но тя не е панацея(лекарство за всичко).

К е основна съставна част на ПС, обхващаща многообразието от писани и неписани правила, съдържащи принципите, структурите и процедурите на държавното волеизявление както и фактическото протичане на този процес.

Основната функция на К е да определи структурата на обществото, а именно способите, методите и механизмите за предотвратяване и разрешаване на конфликти между социалните групи произтичащи от обективните интереси. Това става чрез: 1)Механизъм за контрол. 2)Механизъм за постигане на консенсус(чрез компромиси).

Консенсус - постигнато съгласие чрез цената на всички постъпки.

Втората функция е да определи начина на определено поведение и действие на участниците в ПС. Това става чрез: 1)Формите на държавно устройство – унитарна държава, -федерация, конфедерация. 2)Форми на държавно управление – монархия, -парламентарна или президентска република. 3)Правомощия на определени държавни органи. 4)Конституционни принципи.

Конституционни принципи.

В основата на всяка К залягат определени политически теории, концепции, възгледи, от които произтичат определени принципи. За това, когато настъпват радикални промени в обществения строй, най-напред се правят промени в К.

Има два типа системи от КП. 1)Произтича от марксистката политическа доктрина.

Човешкото мислене и поведение зависят от икономическите фактори и развитието на обществения живот – може да бъде разбрано само чрез анализ на икономическата инфраструктура. Обществото е класово. То се състои от противоположни класи и между тях стоят неизбежни социални конфликти. Резултатът е революцията или завземане на политическата власт от пролетарията като то произтича в две фази: -диктатура на пролетариата и комунистическото общество.

Практическият резултат е т.нар. народна демокрация.

2)Гражданското общество – тя води началото си от борбата против абсолютизма. С гражданското общество е свързана идеята за самоуправление и то в две насоки: 1.Като обществено явление, изразяващо взаимоотношенията между публичната власт и гражданското общество.

Гражданско общество – структури, институти и дейности.

Контрол и влияние на гражданите върху властта – 2.Гражданското общество като основна фундаментална категория, въздействаща върху анализа на взаимоотношенията между управляващия и управлявания.

Принципи при народна демокрация: 1)Народовластие – експлоататорските класи не участват във властта. 2)Социална собственост върху основните средства за производство – национализация и установяване на държавна и корпоративна собственост. 3)Единство и неделимост на държавната власт. Основните държавни правомощия са в ръцете на представителни органи, на които са подчинени изцяло и изпълнителната и съдебната власт при ръководната роля на компартиите. 4)Социалистическа законност – основно начало в дейността на държавния апарат и метод за осъществяване на пролетарската диктатура с приоритет на обществения интерес.

Принципи на либералната демокрация – чрез примера на ЗЕ и САЩ. 1)Народен суверенитет – т.е. държавната власт функционира чрез делегиране на права от страна на управляваните. Осигурява се възможност за участие им в процеса на упражняване на държавната власт.

2)Либерална икономика – свободен пазар и гъвкави форми на собственост. Не се допуска груба намеса в икономическата дейност.

3)Разделение на властите – то се осъществява чрез механизми, които предотвратяват възможността да се монополизира политическата власт. Намира израз в три насоки: един човек не може да участва в повече от една от трите власти; държавните органи са независими при упражняване на функциите.

4)Правова държава – наличие на хармония между индивидуалната свобода и общественият ред. Върховенство на закона и изключване на възможността законите да нарушават правата на човека.

Правовата държава като ПК.

След 1789г. датират първите опити за създаване на правова държава.

Целта на ООН е търсене на юридическо основание за защита правата на човека. Това означава търсене на баланс между личните и обществени интереси. Принципът на правовата държава не е функция, а насока и начин на мислене, които намират израз в конкретни юридически документи.

Социалната държава като КП.

СД е по-ново понятие в Политологията. За СД се говори от средата на 19в. насам. Това понятие е една реакция на индустриалната революция, водеща до отрицателни явления и последици в социалната област.

Първите социални закони са приети във Германия, която е първата страна възприела СД като КП. При СД се търси баланс между силната централна власт.

Задължението на управляващите да насочват и регулират управлението по посока на социалната справедливост, и да коригират във възможността различна степен.

Конституционен съд.

Той е израз на засилената функция на съдебната власт и изравняването на съдебната власт с другите. В САЩ трите власти са равни от самото създаване. В Западна Европа КС възниква след Втората световна война. В Германия – 1949г., в Италия – 1956г., във Франция – 1958г. Той е орган на съдебната власт. От друга страна е политическа институция, която осигурява баланса между властите. Смята се за върховен съдебен орган.

Правомощия: *решаване на конфликти между граждани и държавата; *спазване на конституционността; *решаване на конфликти между държавните органи; *правото му да отменя неконституционно съобразните решения на законодателната и изпълнителната власт.