1. Политологията като академична

1.Политологията като академична дисциплина

І.Определение и историческа ретроспекция – занимава се с уменията как да се управлява държавата. Политическите взаимоотношения възприемани като обществени отношения поради развиващи се в упражняването от държавната власт, са обект на политическите изследвания и представляват онзи клон от политическата наука и икономика се нарича политология. Политологията е наука за властта и държавното управление. На запад политологията се нарича политическа наука.

ІІ.Историческа ретроспекция – като значение за политическа практика е стара, но като наука е сравнително нова. Произведение на Аристотел “Политология” изследва се държавното устройство на 157града. Целта му е да докаже как функционират те. “Държавата” – трактат на Платон. По-късно Древен Рим възприема държавното устройство на Древна Гърция. Никола Макиавели е родоначалник на тази политическа наука.

Просвещението е период, през който философите обясняват традициите с тяхната рационалност. Утвърждава се значението на разума като отправна точка и критерии на всички неща, които протичат в света. Чрез Ренесанса и Просвещението настъпва разума, който измества каноните.

ІІІ.Представители – Хобс, Спиноза, Пок, Монтескьо, Русо, Кант, Хил и др. Те утвърждават националната школа и развиват политически концепции и доктрини. Това води до първите практически действия. Русо – за него е важна тезата за обществения договор. Държавата трябва да прави нещо за хората, но и те трябва да допринасят за нея. Монтескьо - свързва се с разделение на властите. Това води до гарантиране правата на гражданите. Политологията е едновременно и история на политическата мисъл, но и анализира политическото развитие и устройство.

Развитието на Политологията минава през 3 етапа: 1)Исторически аспект; 2)Еволюционен аспект; 3)Сравнителен подход. Вторият подход е най-сполучлив. Той подпомага за установяването на демократични идеи. Чарлз Мерим се счита за един от основателите на съвременната политология. Набляга на социалните изследвания като метод за проверка на ефективността. Използва различни техники за изучаване и оценяване на политологията.

Към 60те години се появява бихевиористична теория. Нейните привърженици уподобяват политическите процеси с тези в природата. Те считат, че политиката трябва да бъде чиста наука. Утвърждават се три основни раздела: 1)Исторически; 2)Нормативен; 3)Емпиричен. Основен представител на бихевиоризма е Дейвид Истън.

Теорията за рационалният избор е противоположност на бихевиоризма. Според нея основа на политическата наука е анализ на икономическите предпоставки и форми за развитие на обществото. Вторият елемент е изтъкване на значението й съобразно с основната й универсалност. Третият елемент е съобразно с общите и частните интереси на субектите.

В САЩ политологията е дисциплина, която се изучава в колежи, университети, институти. Теорията се разработва в научно-изследователски институти.

В Западна Европа е традиционно изучаването на различни аспекти на политическата теория и практика. Популярни са американските школи. Подхода на сравнението е изключително важен. Политологията е стара и нова наука. Тя е важна и необходима. Служи като метод и средство за изследване и анализ, а също и като практичен инструмент за въздействие върху поведението на субектите.

2.Политика и власт

ІV.Политика – едно от основните понятия в политиката. Понятието политика: 1)Обхваща начини, способи, средства и форми за осъществяване дейността на изпълнителната власт. 2)Характеристика на решения или избор между две или повече възможности. Примери: Политика на замразяване на дохода; политика на увеличаване на раждаемостта. 3)Характеристика на решения засягащи интересите на отделни групи или прослойки от населението. 4)Характеристика на отношенията на различни групи от обществото по даден важен въпрос. 5)Различни отношения между класи, раси, нации. Обобщение: Осъществяването на поредица от действия, при които се вземат решения, произтичащи от тактическите и стратегически програми и планове.

Политиката е връзката между понятията определящи политика и власт. Има икономическа и съдебна власт.

V.Власт – много често властта се сравнява със сила. Макс Вебер дава определение на държавата- организация, която успешно поддържа монопола за легитимна употреба на сила върху определена територия. Под “сила” се разбира не просто ограничаването, а премахването на възможността за действие, личност или класа.

“Принуда” е ограничаване избора на субекта до две възможности “или”, “или”.

Средството е силата. В този случай едната страна постига подчинение над другата. Властта е подчинение.

Разлика между власт и сила.

При равновесието на силата А и Б решават конфликта заедно. Когато А или Б е по-силно краен резултат е на страната на по-силният дори и да не е прав. Във взаимоотношенията между два субекта се търси свобода на действията. Свободата е способността да се избира и да се взема решение.

Енгелс: Свободата е осъзната необходимост. Властта се изразява и чрез насилието. Силата сама по себе си не е власт, а средство. “По-лесно можем да вземем, отколкото да дадем”. Силата има висока цена.

Русо: “И най-силният човек не е достатъчно силен да бъде господар през цялото време, ако не превърне силата в право, а подчинението в дълг.” Властта и силата се нуждаят от узаконяване, което произтича директно от правото. Като контрабаланс на силата служи влиянието. Решението взема не този, който влияе, а върху който се влияе. Влиянието въздейства върху съзнанието, а силата върху физиката. Насилието е винаги умишлено, а влиянието може да бъде неумишлено. Влиянието може да прикрива някаква манипулация.

Разлика между влияние и манипулация. При влиянието автономността при субект Б се увеличава.

Властта е израз на едно отношение или съвкупност от социални взаимоотношения. Властта може да бъде вземана, давана, наследявана, изгубвана и т.н. Властта не е вещ, а опосредствена от вещи и други социални форми отношения на субекта. Характерна за властта е асиметрията, която може да бъде конфронтация или сътрудничество. Обикновено единият субект властва, защото контролира нещо, в което другият субект цени. Форми: геополитическа, демографска, религиозни, венни, комуникационни, технологични и т.н. За разлика от силата въздействието на властта е насочено към субективната природа на човека. Властта е отношение на субекти, свързана със конкретни ценности.

Критерии на властта: 1)Субект на властта, класата, обществото, държавата. 2)Обект на властта, обществени и политически формации, отделни прослойки. 3)Наличието на ценности – променлива величина. В зависимост от ценностите има различни класи. Най-важни при политиката е устройството и разпределението на властовите ресурси. Следователно политическата власт е с такова отношение е на зависимост между субектите, при което ценността е самата власт. Политиката е контролиране на ценности.