Приемство в процеса–понятие и видове.Прехвърляне на спорно право във висящ процес

47.Приемство в процеса–понятие и видове.Прехвърляне на спорно право във висящ процес

2. Видове приемство – има два вида приемство:

2.1. Законово приемство, уредено е в чл. 120: Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника. Законовото приемство настъпва при смърт на физическото лице и прекратяване на юридическото лице. Във всички тези хипотези осъществяването на посочените юридически факти предполага правоприемство в материалните правоотношения. Тъй като процесът защитава материални права, резултат от материалното правоприемство е приемство и в процеса. Приемникът в процеса е универсален правоприемник. Не се използва термина процесуален правоприемник, защото в процеса всяка страна упражнява свое лично непрехвърлимо право на защита. Терминът “процесуален правоприемник” не е коректен, защото материалното правоприемство води до същото самостоятелно право. За това правилният термин е “приемство във висящ процес”. Приемник на ФЛ са неговите наследници, освен ако предмет на делото не е било право предмет на завет, в който случай приемник ще е заветника. Приемника на юридическо лице, което се преобразува или ликвидира обикновено се посочва в акта за преобразуването или ликвидацията.

1) Поставя се въпроса кога материалният универсален правоприемник придобива качеството страна, дали с факта на правоприемството и с акта, който го конституира като страна, т.е. необходимо ли е за приемство в процеса определение на съда. Ако приемем последното то до конституирането на правоприемника няма да има страна и действията на съда ще са нищожни. Ако се приеме обратното, т.е. че с факта на правоприемството автоматично се придобива качеството страна, то независимо от участието на страната действията на съда няма да са нищожни, а извършени при лишаване от право на участие, тъй като съда като не е връчил призовка е възпрепятствал страната от участие.Така или иначе действията на съда ще са неправилни, но пътят за защита е различен. Съдебната практика приема първата хипотеза, на обратното становище е проф. Сталев.

2) Всяко универсално материално правоприемство трябва да доведе до приемство в процеса, но само в процеси, които имат за предмет права подлежащи на материално правоприемство. Не може да има процесуално приемство в процес за развод. Продължаването на процеса от наследниците не е приемство в процеса, защото наследниците защитават свое право.

3) Действия при законово приемство – чл. 182. Делото трябва да бъде спряно, за да може новата страна да се включи в процеса. Ако е починал ищецът съдът служебно трябва да издири наследниците му. Ако е починал ответника, задължение на ищеца е да намери наследниците, ако не строи това в 6месечен срок делото се прекратява. Той обаче може да заведе дело срещу тях в един по-късен момент, тъй като няма сила на пресъдено нещо. Тези правила се отнасят и за прекратяване на юридическото лице.

4) Според проф. Сталев законово правоприемство има освен в тези хипотези и когато с държавен акт спорното право се прехвърля на друго лице, напр. при конфискация на веща предмет на спора с присъда.

2.2. Доброволно приемство – основава се на волеизявленията на някои лица. Обикновено се изискват съвпадащите волеизявления на първоначалните две страни и 3тото лице, като има само едно изключение от това правило. Хипотезите на доброволно приемство са 3 – то се проявява в три случая във връзка с три други института:

1) Процесуално приемство при замяна на подпомаганата от подпомагащата страна – чл. 178.

2) Прехвърляне на спорното право във висящ процес. Под прехвърляне на спорното право според проф. Сталев се има предвид както за прехвърляне на спорното право, така за прехвърляне на спорно задължение, напр. чл. 416 (възможността за прехвърляне на спорно право от ответника става ясна при отрицателния установителен иск или при спора между кредитори). Чл. 121 има отношение и до процесуалното приемство. На първо място той води до процесуална субституция, защото процеса продължава с прехвърлителя, а не с приобретателя. Това е процесуална суброгация, защото прехвърлителя и приобретателя не са необходими другари. След като приобретателя не участва в процеса той се нуждае от защита:

а. Той може да встъпи като подпомагаща страна;

б. Да бъде привлечен от прехвърлителя.

в. По взаимно съгласие на двете главни страни и на него, той може да замести прехвърлителя в процеса, като главна страна. В този случай ще се осъществи доброволно приемство. Необходими са обаче 3 волеизявления, това изрично следва от ал. 2 на чл. 121, която препраща към чл. 117.

Щом е престанал да бъде титуляр на спорното право според проф. Сталев прехвърлителя трябва да съобрази иска си с новосъздаденото правно положение и да измени петитума му – трябва да иска осъждане или правна промяна в полза не на себе си, а на приобретателя. Противната страна съответно може да противопостави на иска възражения, които черпи от отношенията си с новия титуляр на правото. Ако ответникът не е узнал за прехвърлянето на спорното право той няма основание да иска отмяна на решението по чл. 231, б. “а”. Ответникът не може да се позовава и на факта, че е прехвърлил владението си.

Прехвърлянето обаче може да остане неизвестно на съда, защото не се изтъква нито чрез възражения нито чрез встъпване – тогава делото ще завърши между първоначалните страни и при първоначалния иск. Независимо от това, дали решението е станало известно на съда или не решението разпростира своята сила и само приобретателя – чл. 121, ал. 3: Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл. 114 ЗС) и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се касае за движими вещи.

3) Чл. 117 е хипотезата, в която инициативата за промяна на страна принадлежи на ищеца и представлява изменение на иска. Изменение на иска в този случай означава изменение на страна. Изменението на иска може да бъде инициирано само от ищеца. Той може да иска да измени себе си или ответника. За да се осъществи приемство е нужно съгласие на новата страна и първоначалния ответник. Тук е и единственото изключение от правилото, че трябва да има 3 съвпадащи волеизявления – ако ищецът се откаже от иска срещу ответника, съгласието на последния не е необходимо, защото той е така защитен, както и ако искът е бил отхвърлен. Новата страна като главна страна има същото процесуално положение като тази която е заменила. Тя може да извършва всички процесуални действия. Ако новото лице не е носител на спорното право сме в хипотеза, като на замяна на подпомаганата страна и новата страна не може да сключи съдебна спогодба. Следователно новата страна може да предприема процесуални действия: 1) във връзка с процесуалната си роля и 2) във връзка с отношението си към предмета на спора.