10 октомври 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Апартаментният комплекс в Слънчев бряг е собственост на Панагонова и сестра й Ива. Построен е върху терена на може би най-известната дискотека в Слънчев бряг - "Калигула". За целта вдовицата на Бай Миле станала "партия" с известния Димитър Пенов-Сламката, с когото делят офиси в хотел "Поморие" в курорта.

Първоначално общо 85-те студиа и апартаменти се продавали на цени от над 3000 евро на квадрат. И преди кризата Панагонови успели да продадат едва 24 апартамента

След 2009 г. пък в "Блу пърл" нямало нито една сделка - а само около 10-ина капарирани апартамента. И при тях обаче нямало плащания, обясниха брокери от курорта вчера.

За да може да се справят с патовата ситуация, Силвия и Ива Панагонови решили да обзаведат хиперлуксозно апартаментите, да свалят цената на 2500 евро на квадрат и да започнат да търсят елитни купувачи от страните от бившия Съветски съюз. За целта през юни 2010 г. Ива Панагонова регистрирала фирмата "Май стайл груп", която се занимава с интериорно обзавеждане. И в момента апартаментите приличат на космически кораби със супермодерни решения в сребристосиво, се вижда от снимките на апартаментите в сайтовете на няколко агенции за недвижими имоти.

След разстрела на Бай Миле сестрите Силвия и Ива се опитали да развият хотелиерския бизнес в курорта Боровец, където притежават вилните селища "Малина", "Ягода", дискотеката Buzz, ресторанта "Балканите", както и хотелите "Мура", "Ела", "Бреза". За да придобие трите хотела, фирмата на Силвия - "Паганова" ООД, изключила от горския фонд 2,1 дка за 64 654 лв., като платила по 30 лв./кв.м. Така се обзавела с хотелите и известната чайна под ски пистата "Червено знаме" в центъра на Боровец. Силвия и Ива Панагонови дори успели да вземат още един парцел край курорта и планират да построят трето вилно селище. Икономическата криза и разпадът на старите приятелства на Силвия с Младен Михалев-Маджо и Сретен Йосич обаче провалили проекта. Панагонова

дори прекарала в Турция цели 6 месеца при футболните мениджъри Хадни и Сафет Санджаклъ, като се опитвала да изкрънка от тях финансиране на строежите си. Двамата турци, през които Сретен Йосич и Бай Миле продавали и купували български и сръбски футболисти, обаче отказали да й дадат пари. Проблемите на Йосич с правосъдието в Белград също не му позволили да даде рамо на Силвия, независимо че черногорецът живял във вилното селище на Бай Миле в Боровец половин година, преди да бъде задържан през 2002 г. в София и екстрадиран.

Затрудненото финансово положение на Силвия Панагонова лъснало най-вече след ареста на Петър Стоянов-Сумиста през юли 2010 г. Макар двамата да се познавали отлично, вдовицата на Бай Миле отказала да услужи на Вожда с пари покрай разследването и съдебното дело срещу Килърите, разказаха вчера пред "Стандарт" близки до Силвия и Сумиста.

- Като държава с лоша базисна транспортна инфраструктура България се нуждае от сериозни инвестиции в тази сфера. Подкрепям предприетите мерки през последните години за приоритизиране на тези инвестиции. Радващо е, че има увеличаване на усвояемостта на европейски средства и увеличаването на ангажиментите на националния бюджет в тази насока.

- С приемането на програмата за развитие на пътната инфраструктура до 2020 г. държавата пое сериозни ангажименти за финансиране и ангажиране на европейски средства в следващия програмен период на ЕС. Как ще рефлектира това върху бизнеса?

- Очаквам активизиране на страната и в областта на жп сектора, особено в светлината на очакващото се

сериозно увеличаване на европейското финансиране

за периода 2014-2020 г. Положителен елемент в развитието на жп сектора у нас несъмнено ще окажат и подписаните със Световната банка заемни споразумения за 240 млн. евро, както и отпуснатите от правителството чрез Българската банка за развитие средства в размер до 140 млн. лв.

- Възможно ли е според вас въпреки хроничната липса на ресурс и огромните си задължения БДЖ да излязат от колапса, в който се намират през последните години?

- В обема на трафика на железниците в региона се наблюдава значителен спад още от 2009 г., като резултат от международната финансова и икономическа криза от края на 2008 г. В повечето случаи това се изразява в сериозно влошаване на финансовото състояние на държавните железници, включително и на БДЖ.

За излизане от тази криза е необходима сериозна реформа, базирана изцяло на пазарни механизми, свързани със сериозно преструктуриране.

- Тези дни беше обявено, че започва нов, пореден опит за мащабни реформи в жп сектора, който стартира веднага след изборите. Кои са правилните стъпки?

- Считам, че жп секторът се нуждае от мащабна реформа, базирана на пазарни принципи. Според мен някои стъпки в тази насока биха могли да бъдат: приватизация и публично-частно партньорство обвързване на държавните субсидии и получаваните от международни донори средства с ефективни реформаторски действия. Освен това е необходимо да се намали персоналът и да се оптимизират някои от дейностите и линиите, да се модернизират съществуващите жп трасета и да се обнови технологичният парк. Не на последно място, да се пристъпи към въвеждане на високоскоростни железопътни товарно-транспортни мрежи.

- В началото на тази година станахте акционер и влязохте в управлението в две големи частни публични инфраструктурни компании - "Холдинг Пътища" АД и "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество" АД. Какви промени настъпиха в тях след това?

- Да, от близо година придобих известно акционерно участие в публичните компании "Холдинг Пътища" АД и "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество" АД, а от 2011 г. съм и в техните ръководни органи.

Новият ръководен екип има няколко основни приоритета: превръщане на дружествата във водещи фактори в бранша, преструктуриране на компаниите и някои техни стари задължения и увеличаване на тяхната конкурентоспособност. Друг приоритет е активното участие и на двете компании в изграждането на сериозните инфраструктурни проекти на държавата. Пътностроителните компании традиционно печелят някои от най-големите поръчки в сектора.

Както вече сте забелязали, 2011 г. бележи съществен ръст и на спечелените от двете дружества търгове в жп сектора, като ЛОТ 2 от проекта за Реконструкция и електрификация на жп отсечката Харманли-Свиленград (116 497 477, 58 лв.), модернизацията на жп отсечката Септември-Пазарджик (57 083 580,24 лв.) и др.

- Каква е оценката на частния бизнес в областта на жп и пътната инфраструктура и за перспективите за развитието на сектора?

- "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество" АД предлага услуги от цялата гама в областта на строителството и модернизацията на жп инфраструктурата, и производство и реконструкция на технологичния парк.

Както и всички дружества в сектора, така и нашето е пряко зависимо, засега, основно от финансовото състояние и държавната подкрепа към двата основни играча в бранша - НКЖИ и БДЖ. Затова и ние сме силно заинтересовани от по-бързото провеждане на съответните реформи и възстановяване на сектора.

Считам също, че жп секторът има своите сериозни възможности за развитие, особено в светлината на европейските перспективи и екологичните изисквания. Например - доста големи страни в Европа като Франция, Германия, Испания и Италия засилват своята работа върху изграждането на

високоскоростни железопътни товарно-транспортни мрежи

с цел разширяване на транспортните връзки и намаляване на въглеродните емисии.

- По какъв начин "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество" АД се справя с кризата в сектора?

- За съжаление финансовата и последвалата я икономическа криза, както и липсата на реформи в сектора доведоха до значително намаляване на обществените поръчки и до недотам добрите показатели на съпътстващите фирми.

В тази среда "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество" АД се старае да оптимизира своята бизнес програма с цел запазване на своето място в бранша.

- Какво е състоянието на публичното дружество и четирите големи предприятия в него?

- В момента "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество" АД изпълнява програма за преструктуриране на своите дъщерни дружества и техните задължения.

Търсим различни пазарни механизми

Водим преговори с кредиторите, които са банкови и небанкови финансови институции, както и с чисто профилни доставчици. Надявам се, че в крайна сметка "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество" АД ще намери твърда пазарна основа, върху която да стъпи и продължи напред.

"Едва ли някой някога си е представял, че под тези грозни ламарини се крие една археологическа находка. Когато аз ги видях, помислих, че прикриват съоръжения от подземната инфраструктура. Веднага реших, че трябва да извадим изпод ламарините богатството на София. Въпреки кризата инвестираме в култура и културно-историческо наследство. Тази инвестиция ще се върне многократно", каза столичният кмет Йорданка Фандъкова, която лично инспектира вчера работата по проекта. С нея бяха и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов и евродепутатът Андрей Ковачев.

Гробницата е открита случайно през 80-те години на миналия век при разкопки за поставяне на колектор. Тогава тя е частично разрушена. Багерът разбива десния й долен ъгъл. Разбира се, това е по-малкото зло, като се има предвид идеята тотално да се елиминира гробницата, разказва архитект Китов.

Там са намерени два скелета без гробищен инвентар, които в момента се съхраняват в Музея за история на София. "Като архитектура не е нищо особено. От типа тухлени сводести гробници има много", дообясни Китов. Датирана от края на IV и началото на V в. след Христа, тя има обаче уникални стенописи - изрисувани кръстове с преплетени около тях лозници. Разчита се и името на единия от положените - Хонорий, който определено е бил от по-висшите класи, най-вероятно духовник според зам.-министър Чобанов.

"Не искам да губим никакво време за проекта. Ще потърсим и помощ от министъра на културата Вежди Рашидов", каза още Фандъкова. До края на декември трябва да приключи реставрацията и консервацията на гробницата на Хонорий, а до две години - и целият проект за подземния музей.

Когато шефът на Лувъра Анри Лоарет беше в София, той остана възхитен, след като разгледа това, което се открива под "Св. София".

Според сайта на банка в Гърция, която оперира и в България, за ипотечен кредит от 100 000 евро с фиксирани лихви за срок от 30 години месечно в южната ни съседка се дължат по 530 евро. Трезорът има изрично създадена секция, в която убеждава клиентите си, че в случай на финансови трудности заемът може да се разсрочи, да се изплащат само лихви или само главница. У нас за подобен заем се плащат средно по 733 евро на месец. Оскъпяването за целия срок на заема е около 164 000 евро, или общата сума, която трябва да се върне, е 264 000 евро. В Гърция оскъпяването по подобен заем е почти двойно по-малко - около 90 000 евро. Излиза, че спестеното стига за още един апартамент. Ситуацията в Гърция не е изолирана. По данни на ЕЦБ средните лихви по ипотечните кредити в еврозоната варират от 3 до 5 на сто. За потребителски борч тя е между 4 и 7 на сто. В САЩ наскоро лихвата по 15-годишен кредит с фиксирани лихви удари рекордно ниско ниво - 3,54%. За завиждане са страни като Франция, Германия и Великобритания, където лихвите по жилищни заеми са между 3,5 и 5%. Рекордът е във Финландия, където за ипотечен заем се дължат средно 2,3 на сто и под 6 на сто - за потребителски.

Основната причина лихвите в тези страни да са ниски е, че банките в тях ползват евтино финансиране от ЕЦБ. Наскоро европейската финансова институция обяви, че не планира да увеличава лихвата от 1,25% през следващите две години. България не е член на еврозоната и съответно няма достъп до такива "безплатни" пари. БНБ е обвързана от валутния борд и няма право да дава заеми на трезори.

При фирмите този проблем отдавна е решен. Повечето компании, особено тези, които имат чужди централи или собственици, отдавна теглят заеми от чужбина. Плюс в тази посока е, че финансовите им отчети са заверени по международните стандарти от уважавани чужди одитори и затова лесно се тегли кредит от международна финансова институция. Много изгодни са заемите от Япония, където централната банка държи твърдо лихва от 0,1%, но малко български фирми имат достъп до тях.

От Европейската комисия за строителството на АМ „Тракия" са преведени 24 млн. евро, поясни министър Попова. Тя коментира това по повод информациите, че

Европейската комисия може да спре плащания за инфраструктурни проекти у нас, тъй като парите по оперативната програма „Транспорт" няма да стигнат за всички проекти и финансирането на част от тях да остане за след 2014 г. Седмица по-рано европейски чиновник обяви, че сред засегнатите проекти у нас може да са тунелът в Кресненското дефиле по магистрала „Струма" и магистрала „Тракия".

Ситуацията с финансирането на АМ „Струма" е малко по-сложна. Строителството й е доста скъпо поради необходимостта от тунел на Лот 3. Дължината на тунела ще бъде около 13 километра и за неговото строителство са необходими около 1 млрд. евро. Лот 3 ще бъде отложен за следващия програмен период, поясни Павлова. Тя добави, че за изпълнението на Лот 1, Лот 2 и Лот 4 няма проблем. През този програмен период ще бъде започнато проектирането само на Лот 3. „В никакъв случай не трябва да се притесняват гражданите, че когато се търси най-ниската цена, означава, че се търси и ниско качество. В условието на криза фирмите са готови да работят за по-малко пари, само за да имат работа", смята Лиляна Павлова.

Тя допълни, че се очаква и по-ранно пускане на участъци от АМ „Тракия'*. Попова уточни, че по програмата 2007-2014 г. има 1 млрд. евро, с които се финансират всички пътни проекти.


10.10.2011 г., с. 6
ПК „Искря в Първомай открива първите си магазини от веригата КООП през 2012 година
2010 година бе първата изцяло кризисна година за страната. Това обаче не попречи първомайската кооперация да бъде отново сред най-добрите кооперации, намерили място в комплексното класиране на ЦКС. Какво отражение даде кризата върху работата на кооперацията?

- Миналата година беше по-трудна за нас в сравнение с предходната 2009-а. Първите кризисни удари тогава почувствахме в края на лятото, докато цялата 2010 година бе белязана със задълбочаване на икономическата стагнация, което доведе до чувствително намаляване на търговските обороти. В сравнение с 2009 година стокооборотът в търговията спадна с 10-12 процента, което не е никак малко. Причината обаче не е само в кризата, а и заради откриването на двата обекта, собственост на голяма конкурентна фирма в Петрич. Тези големи търговски обекти откъснаха доста наши клиенти и причината не е само в цените, които за определени групи стоки са малко по-ниски, а и в любопитството на хората към такива големи търговски вериги.

Нашата кооперация обслужва две големи села: Първомай с около 4-хилядно население и Кавракирово - с 1800 жители. И двете са близо до Петрич. Една немалка част от населението на тези две села работи в града и всеки ден пътува до него и е съвсем естествено хората да посетят тези търговски обекти и там да направят своите покупки. Това обстоятелство даде отражение върху и без това спадналата покупателна сила на жителите в целия ни район. Тези магазини провеждат и доста сериозна рекламна кампания, особено за стоките в промоция, а това безспорно привлича хората.

- Какъв периметър на действие има първомайската кооперация?

- Кооперацията обслужва 22 села, които, като изключим споменатите села Първомай и Кавракирово, са, общо взето, малки, а доста от тях са и под сто души население. Най-отдалеченото село от центъра е Караджалица - на 40 километра, високо в планината и през зимата е много трудно пътуването до него и заради лошия път. Повечето наши села са в планината, което ни създава много често сериозни проблеми. Но ние сме подготвени за работа в тези тежки условия -направихме профилактичен преглед на автомобилите си, като особено внимание обърнахме на спирачните системи и на състоянието на гумите им. Това е много важно и ние отделяме специално внимание на това. Искаме да сме подготвени за предстоящата зима и да сме в състояние да обслужваме всяко едно от тези 22 населени места, независимо от атмосферните промени. Имаме механик, добър специалист, който работи при нас постоянно и на него се разчита много.

Взели сме всички необходим мерки обектите ни да бъдат отопляеми през зимните месеци. Хляб се кара всеки ден, а само в най-отдалечените ни села, те са три - два пъти в седмицата.

Кооперацията работи с два автомобила и един микробус. И това налага да се правят по два курса ежедневно, за да се посетят всички села всеки ден. Поддържаме 27 търговски обекта, в Първомай те са три, а в Кавракирово са два...

Въпреки спада в стокооборота през миналата година финансовите резултати са близки до тези през по-миналата и това се дължи на направените икономии на много разходни пера, използване по-рационално по-икономичните автомобили. Но не сме повишавали цените, защото би било много рисковано в този момент. Единствено се повиши малко цената на хляба. Но там цената е обвързана основно с цената на брашното. Ние успяхме да закупим по-голямо количество брашно малко преди увеличението. Това ни позволи по-дълго време да запазим старата цена на хляба, но беше неизбежно да не я увеличим, след като ни свършиха резервите.

- Каква се очертава да бъде 2011 година, близо десет месеца от нея вече изминаха и не е чак толкова трудно да се направи една прогноза за крайните стопански резултати?

- Тази година в много отношения беше доста по-трудна от миналата. Но мисля, че няма да паднем под нивото на 2010 година, защото досегашните резултати дават основание да се мисли така. Това означава, че няма да бъде допуснат нов спад в стокооборота в търговията, което за нас е много важно. Данните сочат, че магазинът в село Гега е сред най-стабилните ни търговски обекти, така е било и миналата година, така е и тази. Селото не е особено голямо, но през него минават доста автобуси и има клиенти не само от селото. Този магазин работи с добро работно време, на две смени и така се създават условия за привличане на повече клиенти.

Нямаме никакви проблеми по снабдяването на обектите ни. В Петрич има доста добре развита търговия на едро, контактуваме и с базата на петричката

потребителна кооперация „Струмешница", откъдето също вземаме доста стоки. Изобщо проблем в това отношение няма. Голяма част от фирмите сами ни зареждат, не използваме за тази цел наши коли, което е много важно за нас с оглед на икономиите, които се налага да правим.

- Все още имате куража да поддържате и печелившо хлебопроизводство?

- фурната ни работи добре, дневно се произвеждат около 1200 вкусни хляба. Държа това да подчертая, защото в ценово отношение хлябът ни не се отличава от този, който се предлага в малките частни магазини или в Петрич. Но по отношение на качеството той е доста по-различен - вкусовите му качества са подчертано по-добри от другия предлаган хляб. Разбира се, това не са нашите реални производствени възможности - имаме мощности да произвеждаме двойно и тройно, че и повече продукция, но пазарът е пренаситен от хляб. Имаме две пещи, но работи само една, другата стои в резерв, даже й предвиждаме до края на годината един неголям ремонт. Но конкуренцията е голяма, даже в нашите малки села достигат коли на частни търговци на хляб. Но пък ние продаваме хляб и на магазини в Първомай, изобщо раздвижен пазар...

- В плана Ви за следващата година предвиждате ли модернизация на търговски обекти с цел присъединяването им към националната кооперативна верига?

- Ние направихме доста сериозна модернизация на цялата си търговска мрежа, а това са 27 магазина. Но има още много малко неща, които трябва да направим, за да ни връчат сертификат за принадлежност към търговска верига КООП. Нужно е нещо повече да се направи и ние вече поставихме началото на това „нещо повече".

Какво имам предвид? Вече имаме готов проект за такъв магазин и неговата реализация ще започне през идната 2012 година. Готови са строителните разрешения за изграждане на обекта, който ще бъде в Първомай. Магазинът ще бъде съвсем нов и ще се построи на собствена на кооперативна земя. В нашата инвестиционна програма това строителство е заложено, ще вложим собствени средства, но ще разчитаме в голяма степен и на ЦКС да ни помогне финансово, както и на ОКС в Благоевград. Строителството и обзавеждането на магазина ще струва около 150 000 лева. Това е много сериозна инвесиция, но ще изградим един модерен обект, който ще бъде конкурентоспособен на големите търговски вериги. Магазинът ще има 160 квадрата търговска площ, отделно ще има складови помещения за съхранение на стоките, стаи за персонала и т.н. Предвидили сме да има топли точки в обекта. От тях клиентите ще могат да си закупуват храни, произведени на място.

На вниманието на Управителния ни съвет стои и въпросът за допълнителното саниране и модернизация на един от магазините в Първомай, както и магазина в Кавракирово, за да могат и те да поставят на стената сертификат за принадлежност към нашата търговска верига.

- И така - можем ли да обявим, че през 2012 година поне два магазина ще има първомайската кооперация във веригата КООП?

- Да, може и да са три, но това ще стане едва след като разберем какви ще са измеренията и пораженията от кризата, защото тя не си е отишла и другата година ще бъде даже по-трудна от тази. Но магазини от веригата КООП ще имаме!...

Интервюто взе Симеон ДАНЕВСКИ

Кооперацията има 27 търговски обекта и всички те са основно обновени и модернизирани, казва председателят й Димитър ПЕТРОВ. Какви са другите планове и задачи, които стоят пред първомайската кооперация? Това ще попитаме г-н Петров, председател на ПК „Искра" с. Първомай.