10 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Зад нас стои сериозен чуждестранен инвестиционен фонд
Изтегляне 1.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Deja vu “Випром Пещера” отново е близо до медийна сделка
- Волейбол, русия и "мисис българия"
- 10.06.2011 г., с. 6 Големите телевизии не подписаха меморандума на СЕМ
- СБЖ изгони наемател, близък до Петьо Блъсков
- Позиция на АБРО относно предизборния меморандум
- 10.06.2011 г., с. 8-9 Партиите отново не си дават клубовете
- БСП има 46 партийни клуба.
- Жельо Бойчев, председател на групата на БСП Имаме клубове в 24-те района на София.
- Стефан Иванов, зам.- председател на групата на СДС Цената трябва да е поносима
- Портретна снимка на една колона – Николай Стойчев, общински съветник от ГЕРБ Хронология Не спазени закани
- Бойко Борисов, април 2006 г. пред в. „Стандарт” 10.06.2011 г., с. 12-13
Зад нас стои сериозен чуждестранен инвестиционен фонд - Господин Георгиев, кой купи 34% от “Стандарт нюз”? Това, което знаем, е, че е компанията “ГМ Прес”, но не знаем кои сте. - “ГМ Прес” АД ги купи. -Това ваша фирма ли е? - Да, моя и на мой партньор. - Защо направихте тази сделка? - Смятаме, че това е един от сериозните и водещи вестници в България. Смятаме, че този бизнес върви доста добре, затова решихме да влезем в него. - В годишния финансов отчет на “Стандарт нюз” е отчетена данъчна загуба за 2010 г. Тоест купувате миноритарен пакет от дружество, което не прави пари в момента? - На този въпрос не искам да отговарям. - Имате ли амбиции да участвате в управлението на дружеството - да промените, да подобрите нещо? - Какво да подобрим? В “Стандарт” достатъчно добре си стоят нещата - нито ще сменяме редакционната политика, нито някакви промени ще правим. Водещ си остава господин Батков във вестника. Ние го купуваме, защото искаме да влезем в нов бизнес. Това е ново начинание за нас. - Тоест очаквате да получавате 1/3 от печалбата, като при всеки бизнес? - Би било разумно, затова сме купили 34%. - Може би не знаем цялата картина, но изглежда не логично да купиш миноритарен пакет, без да участваш в управлението, от дружество, което отчита загуба? - Ние имаме представител в управителния съвет на “Стандарт нюз”, така че не може да се говори, че не участваме в управлението. - Значи ще участвате в управлението, но няма да участвате в редакционната политика? - Да. Всичко се запазва, както е било до момента. Ще вървим напред, много неща ще направим, но с течение на времето. Задавате ми въпроси, на които сега не мога да отговоря. - вие ли сте представител на “ГМ Прес” в управата на “Стандарт нюз”? - Да, и аз. Има представител, който е официален. Това е изпълнителният директор на “ГМ Прес”. - Господин Кирил Захариев, който е ваш партньор в “ГМ Прес”, участва ли в покупката на дял от “Стандарт нюз”? - След като той е съдружник и управител на това дружество, значи участва. Фирмата е купила вестника, в сделката не участват физически лица. Зад нас седи един сериозен инвестиционен фонд, който не иска да влиза в България и е напълно нормално. - Тоест сделката е финансирана от инвестиционен фонд, който е от друга държава? - Не е от друга държава, български са капиталите, всичко е нормално. Задавате ми неудобни въпроси, от които не виждам някакъв смисъл. - Ще обявите ли сега или по-късно стойността на сделката? - Държа да остане конфиденциална. Ако господин Батков я съобщи, тогава ще я съобщим и ние. Не искам да изнасям конфиденциална информация. - Кой е инвестиционният фонд, който финансира сделката? - “ГМ Прес” финансира цялата сделка. - Да, но споменахте за инвестиционен фонд преди малко. Казах ви, “ГМ Прес” АД купи вестник “Стандарт”. - вашият партньор господин Захариев участва в много фирми, близки до “винпром Пещера”. има ли участие винпром “Пещера” или близки фирми в сделката? - Няма такова нещо. - и накрая понеже сам споменахте, без да съм ви питал, за инвестиционен фонд. Кажете кой е. - Нищо не съм споменавал. Казах ви, че са български парите и капиталите и “ГМ Прес” е купил 34%. В “ГМ Прес” аз участвам, аз съм председател на управителния съвет. Зад цялата сделка стоя аз. Deja vu “Випром Пещера” отново е близо до медийна сделка Името на “Винпром Пещера” за пореден път се появи в публичното пространство като евентуален купувач на медия. Този път компанията се смята за приближена на фирмата “Гм Прес”, която закупи 34% от “Стандарт нюз”. Проверка в Търговския регистър установи, че изпълнителният директор на “Гм Прес” Кирил Захариев участва и в няколко компании от кръга на “Винпром Пещера”. “нямаме никакво отношение към извършената сделка. Упоменатите хора нито са служители, нито участват в управлението на “Винпром Пещера”, коментира за в. “Пари” димитър димитров, който е мениджър корпоративни комуникации във “Винпром Пещера” ад. Съсобственикът на “Гм Прес” обаче заяви, че именно Захариев е представител на фирмата в управителния съвет на “Стандарт нюз” (виж интервюто). ▶“Винпром Пещера” беше спомената и в сделката за закупуването на всекидневниците “Труд” и “24 часа”. единият от новите собственици на медийния холдинг Любомир Павлов публично обвини вече бившия си партньор по сделката Христо Грозев, че се е опитвал да вкара “Винпром Пещера” като акционер в дружеството, собственик на всекидневниците. По думите на Павлов обаче опитите на Грозев са били парирани. Волейбол, русия и "мисис българия" Георги Георгиев (42 г.) е собственик и основен спонсор на волейболен клуб ЦСКА. Притежава фирми, свързани с туризма, спорта и строителството. Има руски партньори, известен и с добрите си бизнес контакти с Русия. В края на миналата година съпругата му Галена Димова спечели конкурса "Мисис България". Георгиев беше спонсор и на детските отбори на футболен клуб "Ботев"-Пловдив. По-късно спонсор на пловдивския отбор стана собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. ПЪТЯТ КЪМ ПЕЩЕРА Кирил Захариев (42 г.)участва в над 10 фирми. Притежава 100% от "Мегатрон" ЕООД, която е регистрирана на ул. "Данаил Николаев" 75 в Пловдив. На същия адрес са регистрирани голяма част от компаниите от групата на "Винпром Пещера". Това не е единствената връзка на Захариев с един от най-големите производители на алкохол в България. Той е управител на "Вектор фикс" ООД, която е собственост на "Сигма консултинг" ООД - фирмата, която притежава "Кингс Табако" АД. Фирмата официално обяви, че ще участва в приватизацията на "Булгартабак". През 2008 г. Захариев продава дела си в "Прайм ДС" ООД на "Галакси пропърти груп" - фирмата е собственост на основателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петров и развива бизнеса им в областта на туризма и строителството. 
10.06.2011 г., с. 6 Големите телевизии не подписаха меморандума на СЕМ Според членовете на АБРО спазваният от всички Етичен кодекс е достатъчна гаранция за обективното и безпристрастно информиране на обществото Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) отказа да подпише предизборния меморандум, изготвен от Съвета за електронни медии. Един документ е достатъчен Най-големите и влиятелни медии в страната бяха поканени в сряда от председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов да подпишат меморандума. В деня, в който документът трябваше да бъде парафиран обаче, по-голямата част от 13-те поканени медии не изпратиха свой представител. Членовете на АБРО изпратиха в официално писмо своя мотив за отказа да се включат към инициативата на регулатора за предизборен плурализъм. “Членовете на АБРО обаче няма да се присъединят към насроченото за днес подписване на предизборен меморандум, защото смятат, че стриктното придържане към нормите на Етичния кодекс на българските медии е достатъчна гаранция за правото на гражданите да бъдат обективно и безпристрастно информирани”, посочиха в писмената си позиция частните медии. Сред членовете на АБРО са bTV, Нова телевизия, “Дарик”, TV7, BBT, ТВ “Европа”, “Канал 3”, “Евроком”, “Евроком България”, “М САТ”, “Скат”, радио “Фокус”. Всички са “за”, подписите са без значение Въпреки че повечето от поканените представители на медиите не подписаха меморандума, шефът на СЕМ Георги Лозанов беше положително настроен за медийното поведение при предстоящите избори. “Фактически почти всички приеха меморандума по един или друг начин, независимо дали го подписаха или не”, коментира пред в. “Пари” Лозанов. В писмото на АБ-РО се казва, че асоциацията приветства меморандума, въпреки че няма да го парафира. Това даде основание на шефа на СЕМ да смята, че всички телевизии занапред ще спазват принципите, залегнали в изготвените от регулатора текст. Лозанов допусна, че неприсъствието на АБРО е заради “известна доза честолюбие, защото го предлага СЕМ, а не АБРО”. С оптимизъм за предстоящите избори Шефът на медийния регулатор окачестви меморандума като документ, който не притежава административна тежест, но самото му подписване би било демонстрация на воля да се спазват текстовете в документа. В посочения за подписването час в СЕМ присъстваха 6 телевизии. Само три медии сложиха подписи под меморандума - радио “Фокус”, ТВ “Европа” и “Нова българска телевизия”. Как се стигна до меморандума Идеята за създаване на предизборен меморандум дойде, след като преди седмица екипът на “Шоуто на Слави Трифонов” покани за гост Меглена Кунева и открито подкрепи кандидатурата й за президент. След като предаването беше излъчено, от bTV излязоха с официална позиция за случилото се. Ръководството на телевизията се разграничи от предаването, обявявайки конкретното издание като “солова акция”. В текста на предизборния меморандум е записано, че във времето, предхождащо официалната предизборна кампания, в периода на кампанията и по време на самите избори медиите ще се придържат към обективност, равнопоставеност и баланс при представянето на политическите претенденти. Снимка на четири колони – Три от общо 13-те поканени на подписването медии парафираха предизборния меморандум, изготвен от СЕМ СБЖ изгони наемател, близък до Петьо Блъсков Съюзът на българските журналисти (сБЖ) прекрати договор за наем на фирма, близка до издателя Петьо Блъсков. Договорът за стопанисването на Международния дом на журналистите във Варна на “Български имоти корпорация” ЕООД е бил прекратен с решение на управителния съвет на сБЖ. Фирмата е собственост на адвоката Данчо Джиков. Допреди две години обаче “Български имоти корпорация” е собственост на “Южен кръст 2001” - компания на Петьо Блъсков-син. ▶ От сБЖ съобщават, че договорът е прекратен, защото “Български имоти корпорация” ползва изцяло имотите на сБЖ, но не плаща наем. Фирмата не плащала задълженията си от 2010 г. и въпреки че има подписано споразумение за разсрочено плащане, отново не е изпълнила задълженията си по него. Позиция на АБРО относно предизборния меморандум асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори и нейните членове приветстват инициативата на съвета за електронни медии за подписване на предизборен меморандум. Действително нормативната уредба и националният законодател не са очертали стриктно границите на поведение на медиите по отношение на т. нар. политическа реклама извън рамките на периода на предизборна кампания, предвиден в Изборния кодекс, приет съвсем скоро от народното събрание. Осъзнавайки своите отговорности и обществена значимост на мисията и функциите, които изпълняват, гарантирайки основните права на гражданите да се информират и отчитайки нуждата от по-високо ниво на самодисциплина, всички членове на АБРО са подписали и стриктно спазват Етичния кодекс на българските медии. Отстоявайки гарантираното си право да работят без всякаква цензура и уважавайки правото на обществото да получава и да разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация, членовете на АБРО изцяло следват приетия от тях Етичен кодекс. Във връзка с това, отчитайки засилващата се роля на саморегулацията на общностно ниво, прогласена и в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, възприета и в нормите на Закона за радиото и телевизията, смятаме, че медийната политика на членовете ни е насочена изцяло към осъзнато и балансирано отношение към всички политически субекти в интерес на аудиторията. Поетите от медиите отговорности чрез подписването на Етичния кодекс са образец за обективност и безпристрастност без връзка с времевите измерения на отделния политически цикъл. Предвид гореизложеното, приветствайки отговорната инициатива на съвета за електронни медии, ви информираме, че членовете на асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (аБРО) няма да се присъединят към насроченото за днес подписване на предизборен меморандум, като смятат, че стриктното придържане към нормите на Етичния кодекс на българските медии е достатъчна гаранция за правото на гражданите да бъдат обективно и безпристрастно информирани.
10.06.2011 г., с. 8-9 Партиите отново не си дават клубовете ГЕРБ ще преговаря за намаляване наполовина на партийните клубове в София, но инициативата отново се очертава като неуспешна Красимира Янева Темата за партийните клубове за пореден път излезе на дневен ред в Столичния общински съвет. Поводът стана изказване на зам.-председателя на СОС Мартин Заимов, който поиска те да бъдат закрити или да не работят само за политическите партии. Според данните в София има 300 клуба, а като реакция ГЕРБ обяви, че се водят преговори те да бъдат намалени наполовина. Повечето партии обаче не са съвсем съгласни, защото според тях подобни решения може да попречат на партийната им дейност. Настоящият премиер и бивш кмет на столицата Бойко Борисов беше особено активен по въпроса с клубовете и ги беше обявил за “обръчи” (по примера на репликата на лидера Ахмед Доган, че около всяка партия има обръчи от фирми). Не е ясно каква част от тези клубове, за които партиите плащат преференциални наеми, се отдават под наем от самите тях и се ползват за кафенета и сладкарници. За мандат и половина, докато Борисов управляваше София, обаче с тях нищо не се случи. Преди изборите на Синята коалиция Дискусията за броя и бъдещето на тези клубове беше повдигната от заместник-председателя на СОС Мартин Заимов, който беше избран за общински съветник от листата на “Алианс за София”. “И един политически клуб в София е много. Не е необходимо в модерна София да има партийни клубове”, обяви Заимов пред в. “Пари”. Той каза, че повдига сега въпроса, защото в неделя има предварителни избори на Синята коалиция. Обаче има още една причина. “Напомних, че Бойко Борисов, когато беше кмет, няколко пъти обеща да реши въпроса и че този общински съвет 4 години по-късно не е направил нищо”, допълни Заимов. Според него или не трябва въобще да има политически клубове, или партиите трябва да си поделят едно помещение. По думите му твърде дълго политическите формации ползват общински помещения и това трябва да спре. Той предлага тези помещения да се използват от организации в обществена полза. врагове на едно мнение И сини, и червени обаче са против ликвидирането на партийните клубове. Според представители на БСП това ще се отрази пагубно на членската им маса. “Ние имаме утвърдени структури и партиен живот и редуцирането на тези клубове се отразява на членовете ни. В София те са 18 950”, каза председателят на политическата група на БСП в общинския съвет Жельо Бойчев. “Смятам, че партийните клубове са нещо нормално. Повдигането на този въпрос от господин Заимов е, меко казано, неадекватно”, коментира Стефан Иванов, зам.-председател на групата на СДС в съвета. Цените са повишени Пред общинския съвет Заимов изтъкна и че партиите плащали смешно малки суми за наем на общината. “Не е вярно. Наемите бяха увеличени в пъти през последната година”, коментира Жельо Бойчев. От БСП дадоха като пример техен клуб в район “Илинден”. Помещението е с площ 70 кв. м и е към трафопост. От 283 лв. наем общината го била увеличила на 750 лв. Членовете на столетницата смятат, че този наем е висок. Според червените и представители на ГЕРБ не е нормално партиите да плащат наем по пазарни цени, защото не извършват търговска дейност. По думите на Николай Стойнев от ГЕРБ повишаването на цената е било неизбежно, защото някои от договорите за наем са били сключени преди повече от 10 години при смешно ниски цени. Според Закона за политическите партии наемът, който те трябва да плащат, се определя от отчетната стойност на имота и амортизационните отчисления. игра по правилата “Ние вече втора година спазваме указанията на Сметната палата и ползваме клубовете само за политическа дейност. Там, където имаше нарушения, са уведомени съответните районни организации и нарушенията са отстранени”, коментира Жельо Бойчев. Сега предстоят преговорите между партиите от СОС, преди да подпишат споразумение. Нито един представител на политическите формации обаче не каза в какъв срок това споразумение трябва да бъде подписано и дали има шанс това да се случи преди местните избори. ГЕРБ все пак настояват, че клубовете трябва да бъдат намалени наполовина. Снимка на шест колони – без текст Наемите не са пазарни Мисля, че и един партиен клуб е много. Не е необходимо в модерна София да има партийни клубове. В края на мандата на миналия общински съвет са били 307 - 93 на СДС и над 60 на ДСБ, а на другите партии -много по-малко. Днес са намалени. Кому е нужно това, освен на партийните функционери, които се събират там? Това са помещения на всички софиянци. За 20 години достатъчно много обща собственост е била използвана не в посока на интереса на всички софиянци, за да продължава това. Съгласен съм, че партийните функционери трябва да се срещат някъде, но не виждам проблем това да са споделени помещения и партиите да се разбират помежду си в кой момент коя партия да го ползва. Наемът е бил увеличен, но съм сигурен, че не е пазарен наем. Нивото на наема не е важно, а че клубовете са на ключови места и се използват от шепа партийци. Тези клубове са на подходящи места за обществена дейност и не виждам защо тя трябва да бъде партийна. В съзнанието си партийните функционери, без значение на политическата формация, се изживяват като функционери от БКП. Портретна снимка на една колона – Мартин Заимов, зам. Председател на СОС, „Алианс за София” БСП има 46 партийни клуба. Наемът е различен, в зависимост от зоната. Имаме много сериозно повишение на наемите - от последната 1 година - в пъти. В голямата си част това са помещения към трафопостове или в партерни етажи. Там не се извършва друг тип дейност освен партийна. Аз отказвам на тази тема да се правят спекулации. Това е нормална практика в Европа и в света. Парламентарно представените партии трябва да имат възможност да осъществяват своята дейност. Няма как в едни големи софийски райони да събереш един екип и да се провежда партиен живот, да се обсъждат определени проблеми. Ние имаме утвърдени структури и партиен живот и редуцирането на тези клубове се отразява на Жельо Бойчев, председател на групата на БСП Имаме клубове в 24-те района на София. В по-малките по един, а в по-големите - по два. В сравнение с началото на този мандат бяха 2-3 пъти повече. Ние сме се съгласили, че трябва преразпределение на броя на клубовете, за да има за всички парламентарно представени партии и за НДСВ, които имат представители в Европарламента. Има комисия към Столичната община, която води преговори за бъдещето на клубовете. Считам, че партийните клубове са нещо нормално. Освен това вече има в пъти увеличение на наемите. Повдигането на този въпрос от господин Заимов е, меко казано, неадекватно. Стефан Иванов, зам.- председател на групата на СДС Цената трябва да е поносима Сега има близо 300 клуба, а ще станат под 150. На всички клубове, чиито договори са изтекли, те не са подновени. Наемите са осъвременени, защото някои клубове са имали договори отпреди 10 години. Смятам обаче, че не може да се иска плащане на пазарен наем, а цената трябва да бъде поносима за извършване на политическа дейност. Наемите са осъвременени, защото някои клубове са имали договори отпреди 10 години Портретна снимка на една колона – Николай Стойчев, общински съветник от ГЕРБ Хронология Не спазени закани Вземете партийните клубове. Знаете ли колко клуба има в София? 357. От тях 109 са на СДС, 61 са на БСП. Тези клубове са ресторанти, кафета. Това не са ли обръчи? Това кафе, което е в моя клуб и плаща 8 ст. за квадратен метър, а реално на месец печели 20 хил. лв., половината отчита в партията. Ако ДПС е виновно за смесените райони, за геноцида, който извършва към българските фирми там, ако комунистите са виновни за кризата от Жан Виденов включително, за София изцяло са виновни сините партии Бойко Борисов, април 2006 г. пред в. „Стандарт”
10.06.2011 г., с. 12-13 “Телелинк” се обединява с австрийската “Датентехник” за експанзия в Европа Фирмата на Спас Русев очаква приходите на съвместното дружество да достигнат 80 млн. EUR през 2011 г. Българският доставчик на информационни и комуникационни услуги “Телелинк” подготвя навлизането си в Централна Европа. В момента се работи по сливането с австрийската ИТ компания “Датентехник”, което трябва да приключи до края на тази есен, обяви изпълнителният директор на “Телелинк Холдинг” БВ Любомир Минчев. “Телелинк” ЕАД е 100% собственост на “Телелинк Холдинг” БВ, регистрирана в Амстердам, Холандия. Негов съосновател и председател на съвета на директорите е Спас Русев (по-подробно виж карето). защо Австрия “Има нещо, което отличава Австрия от някои други западноевропейски държави - тя е един от най-големите инвеститори в страните от Източна Европа”, каза Михаел Блашич, управляващ директор и акционер в “Датентехник”. “Големите австрийски компании, като “Телеком Аустрия”, ОМВ и други, отдавна имат сериозен бизнес и търговска мрежа в Източна Европа. Но това също се отнася и за международните компании. Те установиха, че връзката между Австрия и Източна Европа е много силна, и затова преместиха във Виена представителствата си за СЦИЕ. Така че джойнтвенчърът с “Телелинк” е изключително добра възможност за бизнес”, отбеляза той. Новата структура на бъдещото обединение все още не е ясна, но цялата процедура трябва да приключи до есента на тази година, каза Любомир Минчев. Новата компания ще носи името “Телелинк Датентехник Груп ъв кампънис” и основният й фокус ще бъдат проникването на нови пазари, адресирането на нуждите на малки и средни предприятия и предоставянето на управлявани услуги. Експанзия Очаква се заедно с новото обединение “Телелинк Холдинг” да генерира общо 80 млн. EUR приходи през 2011 г. За 2010 г. групата “Телелинк” има оборот от 45 млн. EUR. От тях 34 млн. EUR са от българския бизнес на компанията. Компанията има планове за допълнително разрастване. “Телелинк” е теглила два заема на обща стойност 15 млн. EUR от УниКредит Булбанк в началото на годината, като залог е самата компания. Средствата ще бъдат използвани за нови придобивки в Централна и Източна Европа. “Целта ни е да растем, но с такава скорост, че да можем да правим интеграция между отделните компании, за да не се счупи растежът под собствената си тежест”, обяснява за в. “Пари” Цветан Мутафчиев, изпълнителен директор на “Телелинк” за България. Отпечатъци Историята на “Телелинк” започва през 2001 г., като в момента тя е най-голямата компания за изграждане на безжични мрежи на Балканите. Досега има реализирани над 5000 базови станции в региона. Има 12 компании в 10 страни в Централна и Източна Европа и има над 750 служители. Сред клиентите й в България се нареждат трите мобилни оператора, като миналата година компанията стана стратегически партньор на “МобилТел” със сключването на мащабен договор за аутсорсинг. Изпълнявала е проекти за третия румънски GSM оператор Cosmote, била е и основен контрагент на Telekom Austria по изграждането на мрежите на VIP Mobile и VIP Operator в Сърбия и Македония. Компанията работи и в сферата на системната интеграция, включително предлагането на управлявани услуги. Първите реализирани мащабни проекти в тази област са за БТК източването на десетки милиони от агенцията за чуждестранна помощ, чийто директор е в началото на 90-те години на ХХ в. След това напуска България и се установява в Лондон. Спряга се за човека, довел Симеон Сакскобургготски в България. Името му отново се забърква в скандал по време на управлението на НДСВ. Във взривената кола на Иван Тодоров-Доктора са открити негови снимки в компанията на финансовия министър Милен Велчев, транспортния Пламен Петров и Мирослав Севлиевски на яхтата на Русев в Монако. и правителството, а сред клиентите й вече се нареждат и France Telecom, Magyar Telekom, банки и електроразпределителни дружества. “Телелинк” излиза за първи път на чуждия пазар през 2005 г., като основава TeleLink Services Romania. Компанията има подразделения в Сърбия и Македония, а с придобиването на украинската “URT Телелинк” стъпва на един от най-големите източноевропейски пазари на услуги по изграждане на мобилни мрежи. Миналата година компанията купи сръбската “Комутел”, с което засили позициите си в страната и разшири предлаганите услуги по системна интеграция. По-рано тази година към групата на “Телелинк” се присъедини и унгарският системен оператор Metalcom. Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 1.82 Mb. Сподели с приятели:
|