10 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница9/13
Дата25.07.2016
Размер1.82 Mb.
#6658
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

10.06.2011 г., с. 5
И Ямбол скочи срещу депо за отпадъци
Гневно писмо срещу избраната площадка за изграждане на ново регионално депо за битови отпадъци край селата Хаджидимитрово и Дражево изпратиха до екоминистър Нона Караджова и представителя на ЕК в комитета по наблюдение на оперативна програма "Околна среда" Карсен Расмунсен от инициативен комитет в Ямбол. В пространния текст се твърди, че "харесаната" площадка не отговаря на изискванията, че е разположена на територия, под която има сериозни подпочвени води, и че по този начин ще бъде блокирано бъдещото развитие на индустриална градска зона. Ако изборът на площадка не бъде преразгледан и изграждането на съоръжението започне, голяма е опасността след време да се връщат пари на ЕК, твърдят от инициативния комитет. Над 2000 души от Ямбол и съседните села са се подписали под петицията. Регионалното депо трябва да поеме отпадъците от общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа. Досега само за предпроектни проучвания са похарчени близо 370 000 лв., от които 317 хиляди от ЕС. "Изграждането на депото в близост до селата и стопанските обекти ще обезцени имотите и евентуалните обезщетения ще бъдат много по-големи, отколкото средствата, отпуснати да се направи на това място сметище. Категорично сме против въздухът и водата да бъдат отровени за нас и идните поколения", твърди председателят на гражданския протест Димитър Димитров. В момента община Ямбол не разполага със сертифицирано сметище, аналогична е ситуацията и с останалите общини. Междувременно пред спиране е и дейността по изграждането на регионалното сметище за Стара Загора и още 11 общини в землището на село Ракитница. Хората от селото атакуваха решението за избор на площадката пред административния съд.


10.06.2011 г., с. 6
БНБ удължи срока за продажба на ипотекирани имоти
БНБ удължи времето за реализация на обезпечения с оглед на третирането на риска по съответните кредити. Това стана с промени в Наредба №9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. С наредбата се променя от 6 на 12 месеца регулаторно приемливият срок за реализацията на предоставени обезпечения под формата на сгради или урегулирани поземлени имоти. В рамките на този срок банките ще могат да отчитат стойността на тези обезпечения при установяването на рисковата стойност на експозициите и размера на специфичните провизии за кредитен риск. Измененията в наредбата осигуряват по-голяма гъвкавост на кредитните институции в България, смятат от БНБ. Бяха приети и промени в Наредба №3 на БНБ от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.


10.06.2011 г., с. 6
Китайска делегация инспектира автомобилния завод в Ловеч
Делегация от китайската Great Wall, водена от президента на компанията Ван Фън Ин, посети изграждащия се с партньорството на Литекс Моторс автомобилен завод в с. Баховица близо до Ловеч. Видях прекрасен завод, който е построен в доста кратки срокове, с отлични качества, което показва, че Литекс Моторс са положили много сериозни усилия, за да достигнат до този етап, заяви Фън Ин. Другата седмица предстои да започне инсталирането на оборудването, което да приключи до два-три месеца. Така ще е завършена първата фаза и автомобилният завод ще може да заработи. Успоредно с инсталирането на оборудването Литекс Моторс ще започне да провежда обучение, за да може когато се изгради линията, да има персонал, който директно да започне да работи. Основната част от екипа се състои от 25 души, които вече са били две месеца на обучение в Китай. Те са усвоили всичко, на което са били учени там, изтъкна Фън Ин.


10.06.2011 г., с. 7
Влагаме парите си в имоти или ги държим в банки
Половината българи не биха инвестирали в акции при никакви условия, сочи проучване на БАН
Българите предпочитат нискорисковите инвестиции. Затова най-предпочитаният вариант за тях е да влагат парите си в недвижими имоти, следвани от спестяванията в банка, образованието и професионалното обучение на децата, както и осигуровки и застраховки. Това показват данните от представително за страната проучване на Института за икономически изследвания на БАН, което бе представено вчера. Допитването е проведено през май-юни 2010 г. по поръчка на института, като са анкетирани 2000 лица над 18 години, съобщи Спартак Керемедчиев. По думите на ръководителя на проекта и директор на института Митко Димитров нарастването на спестяванията на българите по време на кризата, както и доброто поведение на бизнеса, са основните фактори, помогнали за излизането от нея. Почти половината от българите не биха инвестирали в акции при никакви условия, сочи още проучването. На въпрос при какви условия биха си купили акции от българската борса, ако имат свободни пари, 39 на сто отговарят, че са склонни да го направят, ако ценните книжа им носят високи дивиденти. Сред другите посочени причини са възможността акциите да се продадат на по-висока цена или ако сигурен източник им подскаже, че от тях може да се спечели. Българите имат проблем с информираността за ценните книжа, което води до страх да инвестират на фондовата борса. Над 85 на сто от анкетираните никога не са притежавали акции от български дружества. Изследването отчита, че не се доверяваме на публичната информация, нито на брокери и анализи, а относително най-голямо доверие гласуваме на опита на близки и познати. Около 90 на сто от притежателите на акции посочват, че са ги придобили по линия на масовата приватизация, като 42% от запитаните твърдят, че никога не са получавали дивидент от тях. Средства от книжата са печелили ежегодно едва 6,3 на сто. Димитров коментира, че малка част от населението има възможности за инвестиции в акции. Над 69% от анкетираните смятат, че приватизацията в страната е извършена непрозрачно и е довела до бързо и непочтено забогатяване на близки до властта хора, показват данните от изследването. Противниците на твърдението са едва 3,2 на сто.



10.06.2011 г., с. 21
Боклукът на София - най-скъпият боклук в света
С всяка година цената на чистотата в София набъбва с милиони, като че строим не завод за боклуци, а космически кораб
Разследване
Велиана Христова

Не е известно кой точно "експерт" от общината през 2005 г. натресе варианта боклуците да се балират. В света по принцип балирането се използва рядко и само временно - до 3-5 месеца, тъй като опаковките от полиетилен не издържат повече. С възкачването си за кмет Бойко Борисов веднага се закани да даде на прокурор предишните обитатели на "Московска" (колко познато!) за това, че с 4 млн. лв. са купили от австрийската фирма "Ивенио" прескъпа машина за балиране. Сетне практиката с балите продължи и за ревизията не се чу повече. А трябваше. Защото по данни на самата "Ивенио" по същото време тя е сключила подобен договор за балиране в Бавария, където за пакетиране на една бала боклук са й плащали 10 евро, а според елементарна справка за цените на опаковането в ЕС през 2005 г. пакетирането на една бала боклук е струвало около 9 евро (18 лв.). Това - при доста по-високо платения човешки труд в Европа. В същото време според сключените от кмета Стефан Софиянски и заместника му Минко Герджиков договори за балиране общината е плащала на три фирми по доста завишени цени за всяка бала:

- на "Екоел" - по 34,57 лв. без ДДС

- на "Микс-ПС" - по 33,64 лв.



- на "Чистота" - по 29,87 лв.

Отделно на фирмите е плащано за превоза на балите, за разтоварване, за съхранение. Така си имаме пари, натъпкани в бали защото за балирането всяка година от джоба на софиянци се източват 23 млн. лв. С всички последици за размера на такса смет. През 2006 г. кметът Бойко Борисов за пръв път се изцепи, че завод за рециклиране и оползотворяване на столичната смет може да се изгради много бързо и само за 30-40 млн. евро. Според първите по-реални планове през 2007 г. се предвиждаше съоръженията да бъдат построени на територията на комбината "Кремиковци" и да струват около 100 млн. евро. По това време обаче страната ни пропусна да използва за целта финансите по програма ИСПА. А без да бъдат избрани нито технология, нито място за бъдещия завод, общинската администрация обяви, че цената му ще е 150 млн. евро. В първите месеци на 2009 г. стойността на бъдещия завод скочи нагоре и кметът Борисов обяви официално, че за него трябват 183,8 млн. евро. Разчиташе се, че ОП "Околна среда" на Европа ще даде 100 млн. евро, а 60 млн. евро Столичната община ще вземе като заем от Европейската инвестиционна банка. Същата година през месец октомври, когато Борисов бе вече премиер, и.д. кметът на София Минко Герджиков смъкна паричните очаквания от оперативната програма до 81 млн. евро, които се очакват от Еврокомисията. Средствата ще бъдат разпределени между СО, държавата и ЕС, така че такса смет няма да се вдига, обеща Герджиков. През 2009 г. консорциум на българската фирма "Станилов" и немската "Хайлит" спечели търга за строител на завода с предложена цена 209 млн. лв. Към настоящия момент разтакаването, изчакването и забавянето от страна на общината надуха до 359 млн. лв. цената на бъдещите инсталации за оползотворяване, компостиране на боклука и за депониране на остатъците след преработката. Европейската комисия щяла била да даде 256 млн. лв. от тях. Остава да разберем дали самата Еврокомисия знае това. С каква цена ще ни изненадат след още година? И каква такса смет ще ни натресат, за да се покрият раздуващите се разходи? Преди дни вече се заговори за вдигане на такса смет за гражданите с 20 на сто - "заради екоизисквания". Няма начин България да не изгради завод за боклука на столицата си, понеже ЕК ще ни обрули с жестока глоба заради неизпълнението на екодирективите. Но няма и начин цената на чистотата в София да не скочи драстично заради разтакаването и боричкането на интереси и лобита в Столичната община. Отначало се предвиждаше за преработване на тон смет да се плащат 50 евро. В момента цената вече е 80 евро на тон, но в тази сума влиза само преработката, показват анализите на сдружение "Защита на здравето и живота на населението и околната среда - Суходол". Ще има обаче задължителни допълнителни разходи, които управляващите умело крият от обществеността - ще трябва да се изгради от нула цялата инфраструктура за завода в с. Яна, ще се харчи за транспорт на боклука до мястото на преработване (с. Яна), както и за превоз и изгаряне на полученото гориво (т.нар. RDF брикети). Практиката в други страни, където се среща такава технология за преработване на отпадъците, е произведеното RDF гориво да се изгаря в циментови заводи и ТЕЦ срещу заплащане. Така прогнозната цена от обявените 80 евро на тон ще набъбне поне до 120 евро, които надвишават нивата в най-развитите страни в Европа, твърди председателят на сдружението доц. Венцислав Божилов. Те ще бъдат разпределени на глава от населението в столицата, където в момента и без това такса смет е най-високата в страната. Допълнително трябва да бъдат закупени и необходимите пречиствателни филтри за заводите или ТЕЦ-овете, където ще се горят въпросните брикети. Тези разходи също ще трябва да бъдат поети от Столичната община, т.е. от данъкоплатците в нея. И ще бъдат непосилни. Да не говорим за парите, които ще отидат за инвестиционното проучване и за разработване на самия проект за завода. Той трябваше да заработи през лятото на 2012 г., вече с година и половина се забави строителството му, което по план ще продължи три години. И какво излиза? Ще си имаме завод най-рано през 2018 г.! Не е чудно, че Брюксел поиска от България преработване на намеренията. Еврокомисията заяви, че избраната технология не е най-ефективната, че возенето на брикети от с. Яна до Варна е прескъпо занимание и поиска да провери може ли блокчетата да се изгарят в столичната "Топлофикация". Софийските ТЕЦ-ове обаче не са пригодени екологично за това. И по признание на самата община, ще им трябват 4 години да се пригодят. Еврокомисията е изразила съмнения и в търга за строител на завода. Всяка фирма, кандидатстваща да строи завода, се явява със своя технология. Но има съмнения за корупционна практика и че в самата тръжна документация на общината (подготвена от избраната от кмета Бойко Борисов консултантска фирма "Фихтнер") е била заложена конкретна технология, с която работи един от кандидатите - българо-германският консорциум "Станилов-Хайлит". Той печели търга... "Фихтнер" тогава получи от общината над 4 млн. лв. за консултантските услуги. Тези неща се случиха след няколко посещения на Бойко Борисов в Германия, който много преди търга заяви: "Такава ще е инсталацията." Повечето от другите кандидатстващи фирми от страната и чужбина бяха декласирани. Четири от тях обжалваха избора, без успех... Ако технологията под натиска на ЕК бъде променена и заменена с по-модерна, ще трябва да се прави и нова тръжна процедура. Откъде ще се вземат пари за всичко това, след като ЕС ще финансира (може би) само първата фаза на проекта. А според данните на МОСВ по ОП "Околна среда" са предвидени общо 640 млн. лв. за нови съоръжения за обработка на боклука в цяла България и отделно от държавния бюджет до 2013 г. ще има общо 179,5 млн. лв. Парите няма да стигнат дори само за софийските инсталация, депо и завод. Е, общината може да вземе нов заем. Ще излезе обаче, че правим не завод за смет, а космически кораб. И строим депо за живота! Столичната община вече е обявила обществената поръчка за депото към бъдещия завод и има спечелил изпълнител - фирма "Геотехмин", в която според запознати е работил Румен Миланов, преди да стане съветник на премиера Борисов и да оглави Центъра за противодействие на корупцията (БОРКОР). Но друга участваща фирма обжалва решението, понеже не "Геотехмин", а тя е изпълнила основното изискване за най-ниска цена. За инсталацияата при с. Яна обществената поръчка тепърва ще се подновява. Най-смешното е, че дори Европа да ни даде едни пари за новото депо за отпадъци, то няма да се ползва, докато не построим завода за третиране на отпадъците. Защото в депото всъщност ще се складират остатъците от преработката на сметта в завода. Това призна в края на м. май министър Нона Караджова пред парламентарната комисия по околната среда. Не каза само какво ще ни се случи, ако и съдът в Люксембург ни осъди заради нерешения проблем. Кръгът е омагьосан, сагата на безхаберието, некомпетентността и далаверите продължава. Кризата с боклука на столицата се задълбочава, пак ще се наливат милиони у когото трябва за возене и складиране на необработени отпадъци. На хоризонта отново се задава ешелон със столични бали, тръгнал заникъде. А перспективата за бъдещата цена на хипотетичния ни завод за смет става все по-ужасяваща.
Портретна снимка на една колона – Велиана Христова
Снимка на две колони – Бъдеще незавършено
Снимка на две колони – Обществената поръчка за инсталацията за компостиране тепърва ще се подновява
Хвърляме всичко на бунището
Край Хвърляме всичко на бунището България е единствената страна в Европа, която не третира отпадъците си по никакъв друг начин, освен като ги изхвърля "на боклука". Това показаха данните на европейската статистическа служба Eurostat, огласени през март 2009 г. Дори Румъния постига 1% рециклиране на отпадъците си, докато у нас 100% от сметта се депонират на бунищата. При това се оказва, че в България на човек от населението създаваме повече смет, отколкото във всички останали страни от бившия соцлагер. Средните показатели за ЕС са: рециклират се 24% от боклуците, 18% се компостират, 20% се горят и само 38% се изхвърлят на бунището. Ние пращаме на него 100% от родния ни боклук. А "най-модерният завод", който ще имаме в столицата най-рано след петилетка, предвижда 50% изгаряне, както призна министър Нона Караджова. А при изгарянето (включително на брикети) винаги се отделят замърсяващи и опасни токсични газове. Тяхна алтернатива са модерните технологии за безотпадно и максимално оползотворяване на боклука - за производство на биогаз, от който се получава газ метан с приложение за автомобилите, за производството на електроенергия и пр. По белия свят все повече третират изхвърленото от човека като ресурс, а не като боклук.


10.06.2011 г.,с. 4
Депутатите изкараха един учебен час
Йова АПОСТОЛОВА

Точно един учебен час от 45 минути вместо обичайните 5 часа продължи заседанието на парламента в четвъртък. Неочакваната почивка за депутатите дойде, след като те изчерпаха дневния си ред и нямаше какво да дискутират. Пред журналисти парламентарната шефка Цецка Цачева отрече депутатите да са започнали да се отнасят незаинтересовано към работата си. Тя обясни, че просто в сряда не е имало продължителни дебати по приеманите закони, което довело до по-малкото работа в четвъртък. А законопроектът за военната полиция оставал за петък поради отсъствие на министъра на отбраната. Освен с този закон в петък депутатите ще уплътнят двата часа до парламентарния контрол от 11,00 ч и с полагане на клетва на подуправителя на БНБ и ръководител на управление „Банково" Димитър Костов за втория му мандат. По време на краткото си заседание депутатите отхвърлиха доклада за 2010 г. на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Наскоро председателят й Стоян Кушлев бе сменен от правителството с Тодор Коларов. Според депутатите комисията е имала ниска ефективност. През 2010 г. е имало общо 10 изпълнителни дела, а присъдените разноски и възнагражденията на юрисконсултите по тях са 80 862 лева. Комисията е получила общо 5309 уведомления от разследващите органи и съда, а е образувала едва 177 производства за установяване на имущество от престъпна дейност. От тях само 79 са образувани по нови уведомления за 2010 г., което прави един процент.




10.06.2011 г.,с. 5
Снимка на три колони - Варненски зевзеци издигнаха кандидатурата на сегашния кмет Кирил Йорданов за кмет на Луната. Балони с хелиий отправиха портрета му високо в небето. Така варненците изразиха своят протест пред триметровата дупка, която стои повече от година след пропадане на подземен тунел от древните римски бани.


10.06.2011 г.,с. 7
По-тежко обвинение за ексшеф на бургаски съд
Ивайло КРАЧУНОВ

Ново обвинение повдигна в четвъртък прокуратурата на Атанас Вълков. Бившият ръководител на Бургаския административен съд бе доведен с белезници в Националното следствие и привлечен към отговорност като помагач на майка си Руска в опит да продаде присвоен парцел край Несебър за 2,2 млн. лева. Точно преди седмица Вълков бе върнат зад решетките, след като апелативната прокурорка Стой-нова отмени постановлението на колегата си от градската прокуратура Георги Тафров, с което Вълков бе освободен с „подписка". Оказа се, че с Вълков се е обсъждало споразумение, по силата на което той да бъде признат за виновен като участник в приготовлението на сделката за продажбата на атрактивния парцел и да получи 1 година условно. Стана ясно също, че магистратът, водил разследването, е пропуснал да запорира банковите сметки на Вълков, да сезира комисията за незаконното имане за имотите му и не му е издал забрана да напуска пределите на страната. Това се оказало ключово за отстраняването му в разследването и смяната му с прокурорката Боряна Бецова. „Пълно беззаконие е прокуратурата да повдига ново обвинение на клиента ми и да го държи в ареста, при положение че преди дни сама го беше освободила", коментира адвокат Константин Симеонов.




10.06.2011 г.,с. 9
Монбат" откри завод край Букурещ за 13 млн. евро
Това е най-голямата българска инвестиция в Румъния
Леонора ЛЕКОВА

Високотехнологичен завод за рециклиране на стари акумулатори край Букурещ на българската компания „Монбат" откриха премиерите на България и Румъния Бойко Борисов и Емил Бок. На тържествената церемония от българска страна присъстваха и вицепремиерът Симеон Дянков, икономическият министър Трайчо Трайков и зам.-министърът на външните работи Димитър Цанчев. Българският премиер пристигна с около час закъснение за церемонията, тъй като хеликоптерът му не можал да излети от София заради бурята. Това наложи делегацията да пристигне с правителствения „фал-кон", а пък Трайчо Трайков дойде направо с кола, след като по-рано се прибра от Турция след подписването на споразумението за газопровода „Набуко". Борисов поздрави румънския си колега за решението на Европейския парламент в сряда да даде път на София и Букурещ за приемането им в Шенген. „Имаме прекрасно сътрудничество, работим заедно по Дунав мост 2 и се надявам да го открием догодина", отбеляза Борисов. Той допълни, че инвестицията на „Монбат" показва, че българският и румънският бизнес работят в синхрон. Румънският премиер Емил Бок съобщи, че вложението на собствениците на „Монбат" братя Пламен и Атанас Бобокови е най-голямата българска инвестиция в Румъния. Стойността на новата мощност е 13 млн. евро. Очаква се още през тази година в резултат на рециклирането на стари акумулатори да бъдат произведени близо 15 000 тона олово и сплави. Пълният капацитет на инсталацията е преработка на 40 000 тона акумулатори и производството от тях на 22 000 тона олово годишно. Металът ще се използва отново в заводите на „Монбат". В предприятието ще работят 65 служители. Пламен Бобоков благодари на премиера Бок за доброто отношение към българските предприемачи и определи Румъния като прекрасно място за инвестиции. Това е втората рециклираща мощност на „Монбат" в чужбина. Българската компания вече има такъв завод в Сърбия. „Монбат" АД е част от „Приета ойл груп", която е най-големият производител на моторни масла в Източна Европа. В края на м. г. компанията получи заем от 65 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие. Още тогава стана ясно, че около 15 млн. евро от тях ще са за инвестиция в рециклираща мощност в Румъния.


Снимка на три колони - Премиерите на България и Румъния Бойко Борисов и Емил Бок (вдясно) откриха високотехнологичния завод за рециклиране на акумулатори край Букурещ.



10.06.2011 г.,с. 9
Конкуренцията повиши тройно наемите за земи в Лудогорието
Любомир ИЛИЕВ

Излизането на ДПС от властта освободи наемите на държавните земи в Разградско и те достигнаха пазарните нива, съобщиха местни арендатори. .Досега общинският лидер на ДПС в Исперих Гюнай Хюсмен например обработваше 5000 дка държавни земи срещу символичен наем от 17-25 лв. за декар годишно. Това бяха и стартовите цени при търговете. За въпросните парцели не се явяваха други фирми, защото знаеха, че всичко е предрешено. По същата схема се уреждаха и други близки до ДПС фирми", твърдят зърнопроизводители. „Наистина на търговете за държавните земи тези дни бяха достигнати незапомнено високи цени. Преди те бяха около 25-30 лв. на декар годишно. Сега удариха нива от 60,80, а в някои землища и 95 лв. за декар годишно", каза шефката на областната дирекция „Земеделие и гори" Валентина Френкева. Тя не пожела да коментира дали това има връзка с преминаването на ДПС в опозиция. „Основният фактор за промяната е, че т.г. участваха много фирми от други региони. Конкуренцията вдигна цените. Досега на търговете се явяваха само местни фермери", каза тя. Френкева добави, че наистина до т.г. Хюсмен е обработвал около 5000 дка държавни земи. „На тазгодишните търгове обаче той спечели едва 700 декара", призна тя. Най-високи наемни цени на търговете за държавни парцели в региона са постигнати в землищата на селата Дряновец и Благоево. Там варненската фирма „Кристера-Агро" е спечелила с оферта за наем от 95 лв. на декар годишно.






Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница