35
Въпреки това между едните и другите има някои особено важни прилики.
Като много други създания те са обсебени от идеята за статус и положение.
Норвежкият зоолог и специалист по сравнителна психология Торлайф
Шелдеруп-Еббе отбелязва (в далечната 1921 година), че дори обикновените стопански птици изграждат „йерархия на кълване“
24
Определянето на това „кой кой е“ в птичия свят има важни последици за оцеляването на отделния екземпляр, особено в период на оскъдица. Птиците, които винаги се ползват с
приоритетен достъп до храната, пръсната рано сутрин из двора, са знаменитостите в курника. После идва ред на свирещите втора цигулка, на службогонците и подмазвачите. Следват треторазредните представители на птичия двор и така нататък до най-опърпаните, проскубани и недохранени клетници, които заемат най-ниското, позорно стъпало в птичата йерархия.
Домашните птици, подобно на жителите на предградията, живеят в общности. Това не се отнася за пойните
птици като мушитрънчето, но те също образуват йерархична структура на принципа на доминиране.
Разликата е, че при тях тя се простира върху по-голяма територия. Птиците, които са най-съобразителни, най-силни, най-здрави и с най-голям късмет, заемат най-благоприятната за живот част от тази територия и я защитават.
Това им помага да привлекат благонадеждни партньори и да излюпят малки, които са способни да оцеляват и да напредват в йерархията. Обитаването на среда, защитена от вятър,
дъжд и хищници, както и лесният достъп до качествена храна намаляват ежедневния стрес. Следователно територията е важна и съществува незначителна разлика между понятията за териториални права и социален статус. Може да се каже, че територията е въпрос на живот и смърт.
Ако местообитанието на група пойни птици с ясно изразена йерархична структура бъде обхванато от заразна птича болест, по всяка вероятност ще се разболеят и ще умрат по-слабо доминиращите и подложените на по-силен стрес птици, които заемат най-ниските слоеве в птичето царство.
25
Това важи и за човешките хабитати, когато вълна от птичи грип или друг вирус залива планетата. Най-бедните и най-стресираните винаги умират първи и сред тях броят на жертвите е най-голям. Те са по-уязвими и към неинфекциозни заболявания, като рак, диабет и сърдечносъдови болести.
Както се казва, когато аристокрацията пипне настинка, простолюдието умира от пневмония.
24
Schjelderup-Ebbe, T. (1935).
Social behavior of birds. Clark University Press. Източник: https://psycnet.apa.org/record/1935-19907-007
; виж също: Price, J. S., & Sloman, L. (1987).
„De-pression as yielding behavior: An animal model based on Schjelderup-Ebbe's pecking order.“ Ethology and Sociobiology, 8, 85-98.
25
Sapolsky, R. M. (2004). „Social status and health in humans and other animals.“
Annual Review of Anthropology, 33, 393-418.
36
Поради това, че територията е важна и че има недостиг на добри ареали, търсенето на място за живеене е предпоставка за конфликти. На свой ред конфликтите пораждат друг проблем: как спорещите страни да не понесат прекалено големи щети, независимо от изхода на битката. Това е много съществен въпрос. Представете си две птици, между които избухва свада за привлекателно място за гнездене. Спречкването бързо може да прерасне в истинска физическа схватка. В крайна
сметка едната от птиците, обикновено по-едрата, ще победи, но дори победителят може да получи рани в битката.
При това положение трета птица, невредим и съобразителен страничен наблюдател, може да се възползва от удобния случай и да пропъди постра- далия победител. Една доста неблагоприятна развръзка за първите две птици.
Сподели с приятели: