12 правила за живота

27 очаквания и стремежи. Способни са да си сътрудничат. И дори да се съревновават по мирен начин, тъй като всеки е наясно какво може да очаква от другите. Споделената система от убеждения в психологическо и поведенческо отношение опростява представата на човека за себе си и представата за него през погледа на околните. Споделените убеждения опростяват и света, защото хората, които знаят какво да очакват едни от други, могат да обединят усилия, за да култивират света. Вероятно не съществува нищо по-важно от запазването на това устройство, на това опростяване. Ако то бъде застрашено, това ще разклати големия „държавен кораб“
21
Твърдението, че хората се борят за убежденията си, не отговаря напълно на истината. Всъщност те се борят, за да запазят съответствието между своите убеждения, очаквания и желания. Както и съответствието между своите очаквания и поведението на обществото като цяло. Именно запазването на това съответствие прави съжителството между хората мирно, предсказуемо и продуктивно. То намалява несигурността и внася известен порядък в хаоса от неприемливи емоции, които несигурността неизбежно поражда.
Представете си, че някой е предаден от любимия човек, на когото е имал доверие. Свещеният социален договор между двамата е нарушен. И тъй като делата са по-красноречиви от думите, актът на предателството разрушава крехкия, старателно договорен мир на интимните отношения. Предаденото доверие отприщва вълна от разрушителни емоции: отвращение, презрение
(към себе си и към предателя), вина, тревожност, гняв и страх. Конфликтът е неизбежен и понякога – с ужасни последици. Споделената, обща система от убеждения – с предварително договорени правила на поведение и очаква- ния – регулира и контролира тези мощни, разрушителни сили. Нищо чудно, че хората са готови да се борят за нещо, което ги предпазва от опасността да бъдат завладени от емоциите на хаоса и ужаса (и от настъпващите след това конфронтация и противоборство).
Но има и нещо друго. Споделената културна система укрепва взаимо- действието между хората и освен това представлява система от ценности – всъщност йерархия от ценности, при която някои неща имат по-голям приоритет и значение от други. В отсъствието на такава система от ценности хората просто не могат да извършват действия. Те не могат дори да възприемат, защото и действията, и възприятията изискват наличието на цел, а валидната цел задължително е нещо ценно за нас. Ние преживяваме голяма част от положителните си емоции във връзка със своите цели. Технически
21
В съчинението си „Държавата“ Платон използва тази метафора, като сравнява управлението на държавата с управлението на боен кораб. – Б.пр.

28 погледнато, ние не можем да бъдем щастливи без ясното съзнание, че се развиваме – а самата идея за развитието съдържа в себе си стойност. Пробле- мът е, че смисълът на живота, лишен от положителна стойност, е не просто неутрален. Тъй като всички ние сме уязвими и смъртни, болката и тревогата са неделима част от човешкото съществуване. Ето защо се нуждаем от средство за противодействие на страданието, което е присъщо на Битието
22
Ние се нуждаем от сигурната опора на една дълбока система от ценности. В противен случай ужасът от съществуването бързо ще превземе живота ни. А след това ще нахлуе и нихилизмът с неговата безнадеждност и отчаяние.
Следователно: няма ли ценности, няма и смисъл. Възможно е обаче между различните ценностни системи да настъпи конфликт. Тогава се оказваме в патова ситуация, защото отсъствието на групова система от убеждения прави света хаотичен, нещастен и непоносим, а наличието на такава система означава неизбежен конфликт с групите, изповядващи различни убеждения.
На Запад ние се дистанцираме от своята културна, религиозна и дори национална традиция отчасти за да ограничим опасността от избухване на междугрупови конфликти. Но това поведение не води до нищо добро, защото в крайна сметка ставаме жертва на отчаянието, породено от загубата на смисъл.
Едно от нещата, които ме вдъхновяваше, докато пишех „Карти на смисъла“, беше осъзнаването, че не можем да си позволим повече кон- фликти – не и с размерите на световните войни от миналия век. Технологиите за унищожение станаха прекалено мощни. Последиците от една нова война ще бъдат буквално апокалиптични. Въпреки това не можем просто да захвърлим своите ценностни системи, убеждения и културна принадлеж- ност. Този очевидно неразрешим проблем не ми даваше мира в продължение на месеци. Възможно ли е да има и трети изход, който остава невидим за мен? Една нощ, беше точно в този период, сънувах, че размахвам крака във въздуха, увиснал на огромен полилей високо над земята, под купола на внушителна катедрала. Хората долу изглеждаха далечни и миниатюрни.
22
Използвам термина Битие (с главно „Б“) отчасти под влиянието на идеите на немския философ от 20-ти век Мартин Хайдегер. Хайдегер прави разлика между реалността като обективно възприятие и целостта на човешкия опит (който нарича с понятието „Битие“). Битието е това, което всеки от нас преживява субективно, лично и индивидуално, както и онова, което преживяваме съвместно с другите. Следователно то включва емоциите, импулсите, мечтите, фантазиите и откровенията, както и субективните мисли и възприятия. И накрая, Битието е нещо, което се проявява посредством действието, а това означава, че неговият облик в неопределима степен се оформя от индивидуалните решения и избори – или от нашата хипотетично свободна воля. Според това тълкуване Битието е (1) нещо, което трудно може да бъде сведено до материалното и обективното, и (2) нещо, което категорично трябва да има свой термин, както се опитва да изтъкне Хайдегер от десетилетия. – Б.а.

29
Стените, и дори върхът на купола, бяха някъде далеч. Винаги обръщам вни- мание на сънищата си – най-вече заради специализацията ми като клиничен психолог. Сънищата хвърлят светлина върху тъмните кътчета, които все още са недостъпни за разума. Освен това дълго време изучавах християнството
(много повече от другите религии, въпреки че се старая да поправя този пропуск). В тълкуването на сънищата човек трябва да се опре на това, което знае, а не на това, което не знае. Знаех, че катедралите се изграждат под формата на кръст и че мястото под купола е средата на този кръст. Знаех също, че кръстът е алегория за най-голямото страдание, за смъртта и трансформацията, че е символичният център на света. Тоест място, където определено не исках да бъда. От високото – от това символично небе – успях да сляза долу и отново да стъпя на безопасната, позната и анонимна земя.
Как точно, не разбрах. А после, все още в съня си, се върнах в спалнята и в леглото си, като в същото време се опитвах да се върна и в покоя на несъзнаваното. Но щом се отпуснах, усетих как нещо повдигна тялото ми.
Обгърна ме внезапна вихрушка, която щеше да ме повлече обратно в катедралата и да ме пусне в нейния идеален център, точно под купола.
Нямаше измъкване. Беше истински кошмар. С усилие на волята успях да се събудя. Пердетата на отворения прозорец се развяваха над мен. Все още сънен, погледнах към долния край на леглото. Съзрях грамадните порти на катедралата. Разтърсих глава, за да се разсъня, и те изчезнаха.
Сънят ми ме постави в центъра на Битието, откъдето нямаше измъкване.
Изминаха месеци, докато разбера какво означава това. В този период постепенно достигнах до едно доста по-пълно лично осъзнаване за посланието, което великите истории от древността се опитват да ни внушат: в центъра на Битието се намира индивидът. Този център се обозначава със символа на кръста, както отбелязваме с „X“ мястото, където трябва да стигнем. Съществуването в центъра на кръста е равносилно на страдание и трансформация – факт, който преди всичко трябва да се приеме доброволно.
Възможно е да преодолееш сервилната лоялност към групата и нейните доктрини и едновременно с това да избегнеш капана на другата крайност – нихилизма. И най-важното, възможно е да откриеш достатъчно смисъл в индивидуалната осъзнатост и опит.
Запитах се как е възможно светът да се освободи от ужасната дилема на конфликта, от една страна, и от психологическото и социално претопяване, от друга. Ето какъв беше отговорът: посредством извисяване и усъвър- шенстване на индивида и посредством готовността на всеки да се нагърби с бремето на Битието и да тръгне по своя героичен път. Всеки от нас трябва да поеме възможно най-голяма отговорност за личния си живот, за обществото и за света. Нещо повече, всеки от нас трябва да се научи да казва истината, да поправя повреденото и неработещото и да вдъхва нов живот на старото и

30 отживялото. Само по този начин можем да намалим страданието, което трови света. За това е нужна голяма всеотдайност. Пълна всеотдайност. За всеки е ясно, че алтернативата – ужасът на авторитарната система от убежде- ния, хаосът на рухналата държавност, унищожаването на дивата природа, екзистенциалната безнадеждност и безсилие на обезверения индивид – е много по-страшна.
Обмислям и преподавам тези идеи от десетилетия. За да ги обоснова, събрах огромен масив от истории и научни концепции. Въпреки това нямам никакви претенции, че разсъжденията ми по темата са меродавни или напълно изчерпателни. За човека е непосилна задача да обхване цялата сложност на Битието и самият аз не разполагам с всички факти. Затова просто предлагам най-доброто, на което съм способен.
Във всеки случай, предварителното проучване, което проведох, и внимателното анализиране на данните не бяха напразни – в резултат написах няколко есета, които оформиха същината на тази книга. Първоначалната ми идея беше да развия по едно кратко есе въз основа на всичките ми публикации в Quora, общо четиресет на брой. Предложението се прие от канадския офис на издателство „Пенгуин Рандъм Хаус“. В процеса на работата си обаче съкратих броя на есетата до двайсет и пет, след това – до шестнайсет, и в края на краищата – до настоящите дванайсет. През послед- ните три години редактирах това, което остана, с помощта и вещата грижа на официалния ми редактор (и с безпощадната и ужасно прецизна критичност на Хървиц, когото вече споменах).
Отне ми доста време, докато се спра на заглавието: „12 правила за живота:
Противоотрова срещу хаоса“. Защо това заглавие се наложи над всички останали? На първо място заради своята простота. То дава ясно да се разбере, че хората се нуждаят от внасящи ред принципи, без които хаосът ще надделее. Ние се нуждаем от правила, норми и ценности – и като отделни индивиди, и като част от обществото. Ние сме социални животни, и по- конкретно социални товарни животни. Трябва да носим товар, за да оправдаем окаяното си съществуване. Нуждаем се от рутина и традиция.
Това е ред. Редът може да стане прекомерен и това не е хубаво, но пък хаосът може да ни погълне и удави – и това също не е хубаво. Затова трябва да вървим по правия, тесен път. Дванайсетте правила в тази книга, заедно с придружаващите ги есета, ни дават указания как да останем там. А това „там“ е разделителната линия между реда и хаоса. Това е мястото, където сме достатъчно устойчиви и достатъчно способни да изследваме, да се променяме, да поправяме това, което трябва да се поправи, и да си помагаме.
Именно там откриваме смисъла на живота и на неизбежното страдание.
Може би, ако живеехме правилно, бихме могли да понесем тежестта на собственото си самосъзнание. Може би, ако живеехме правилно, бихме

31 могли да приемем истината за своята уязвимост и смъртност, без да се чувстваме обречени като жертвен агнец, което отначало поражда недо- волство, после завист и накрая жажда за мъст и разрушение. Може би, ако живеехме правилно, нямаше да се обърнем към тоталитарната само- надеяност, за да се предпазим от съзнанието за собствената ни неадекватност и невежество. Може би щяхме да избегнем пътищата към онзи ад, който през ужасния двайсети век преживяхме тук на земята.
Надявам се, че тези правила и придружаващите ги есета ще помогнат на хората да осъзнаят нещо, което вече знаят: душата на всеки от нас непре- къснато жадува за героизма на истинското Битие и готовността да поемем тази отговорност е равносилна на решението да водим смислен живот.
Ако всеки от нас живее правилно, ще процъфтява цялото общество.
С най-добри пожелания и приятно четене!
Д-р Джордан Б. Питърсън, клиничен психолог и преподавател по психология

32

33

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: