15 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Сега разни доморасли и чужди българофоби, "зелени" неграмотници в областта на ядрената енергетика и лобита на презокеански корпорации са се втренчили в двата отлично работещи и с модерни защитни системи два хилядника на Козлодуй. Идеята е пак същата - да заковат поредния пирон в ковчега на нашата икономика и да се превърнем в нещо като бананова република, в която новоизлюпени колонизатори да се разпореждат със съдбините на страната и населяващите я "аборигени". Затова е и лицемерната параноя срещу изграждането на втора атомна централа, която завихриха Иванкостовци, Мартинчовци и някои добре платени клакьори на чужди небългарски интереси. В случая правителството и държавата имат само един полезен ход - да загърбят словоблудствата на въпросните персони и да монтират реакторите в Белене.

- Г-н Бояджиев, какъв е казусът с имотите на тракийските българи и какво предстои?

- През 1925 година между България и Турция е подписан т.нар. Ангорски договор, по старото име на Анкара. В него има членове, които гарантират на бежанците да се завърнат, да си получат обратно земите, да получат обезщетение за пропуснати ползи. Впоследствие турската страна променя закона и правото на завръщане отпада. Остава обаче задължението на Турция по този договор за обезщетение на бежанците или техните наследници за отнетите имоти или пропуснатите ползи и ако пожелаят, да си възстановят собствеността върху имотите, да имат право да ги дават под аренда. Тази част от договора никога не е изпълнена от Турция. Съюзът на тракийските дружества в България, създаден през 1896 година, на 11 май от Капитан Петко Войвода и братя Драгулеви от Малко Търново, още в самото начало преди 115 години поставя като основна своя задача защита правата на бежанците.

- Какво е развитието на проблема през последните дни?

- Новото в последните дни е, че за първи път от 1925 година има решение на българския парламент за обезщетения за тракийските имоти. Ние сме парламентарна република и най-висшият орган е българският парламент, който приема с консенсус това решение. Ние приветстваме това, което направи парламентарната група на АТАКА. Приветстваме и изказваме благодарност на лидера на АТАКА Волен Сидеров, който много години в тясно сътрудничество с нашия съюз, следи като журналист тази проблематика и сега като политик, е активната страна.

- Казвате, че за пръв път парламентът приема решение за обезщетения на тракийските бежанци. Очаквате ли то да се изпълни? Какво следва от тук нататък?

- Външният министър Николай Младенов зае ясна позиция. Той призова депутатите да подкрепят решението на Народното събрание. Министърът ще внесе в МС предложение за ускоряване на преговорите с Турция. Искам да отворя скоба - България и Турция са в процес на преговори. През 2008 година Съюзът на тракийските дружества чрез българските евродепутати Маруся Любчева, Евгени Кирилов и Николай Младенов, както виждате - различно политическо представяне - поискаха към доклада за напредъка на Турция в желанието й да стане член на ЕС да се реши въпросът за имуществените права на тракийските бежанци и техните наследници. През 2008 г. проблемът стана национален и европейски, като беше записан в европейски документ. В резултат на това Турция беше принудена да седне на масата на преговорите. От тогава досега обаче нещата са формални - на два -три пъти Турция сяда на масата на преговорите, има комисия на ниво зам.-министри, но турското министерство бяга от проблема.

- Къде са били най-много българите в Турция и в кои райони са техните имоти?

- Преговорите между България и Турция имат класифициран характер. Не очаквайте да ви споменавам 10-12 млрд., толкова милиона декара гори или пасища, толкова къщи. Цифрите са впечатляващи. Създава се впечатление, че всичко започва отначало, но не е така. ЕС прие позиция по този въпрос и го постави като конкретна препоръка към Турция. Предишното българско правителство отпусна щат и в Агенцията за държавния архив беше създадено специално звено от 5 - 8 души, снабдени с модерна техника. ДА "Архиви" си върна архивите и това, което откриха, сериозно надхвърля изчисленията на съюза, правени години наред.

- Какви са били вашите изчисления, които те са надхвърлили? Какви са имотите по вид?

- Има вече достатъчно документи, не се започва от нула. Това, което ние сме установили, е по българските архиви. Бежанци, гонени с огън и меч, не са вадели документи за собственост. Тези документи са в турските регистри. Турция трябва да се съгласи български архивисти да получат право да погледнат в архивите. Например аз като наследник, знам, че дядо ми е живял в Булгаркьой, знам, че има имоти, но нямам документи. Архивът казва: на името на дядо ти има такива и такива документи. Ще направим опит Турция да ни допусне до архива на това село, за да видим при тях какво се е водело към 1912-1913 година. То си има практика на много места имотите да се водят на името на жената. Ако Турция седне сериозно на масата на преговорите, това е допълнителен резерв да се намерят магазини, гори, ниви, ливади, пасища, гробища. Отделно трябва да се водят преговори за имотите на Българската екзархия.

- Малоазийските българи включват ли се към тези, за които се иска обезщетение?

- Абсолютно. Става дума за прогонените българи от Мала Азия и Източна Тракия. В Ангорския договор историческият период е ограничен в няколко години. Прогонените в тези години по тогавашните норми на Обществото на народите са определени като бежанци, а не като изселници, те имат право да предявят претенции.

- Какво се случва с църковните имоти и има ли документи за тях?

- Там нещата са като че ли ясни - има документи не само за църковните имоти като църкви. Българската екзархия е притежавала поземлена собственост - ниви, ливади, гори. Отделно от това примерно в Мала Азия, колкото и изненадващо да е, е имало изцяло български села, български училища, български църкви, които също са имали собственост. Правило е било училища и църкви да имат собственост и те също трябва да са част от преговорите с Турция, защото тези имоти са отнети. Вече обезщетението трябва да дойде за българската държава и тя да реши какво да е за Светия Синод, какво да е за държавата. Но сумата е огромна. Доказаните претенции са изключително сериозна сума. Вече беше направен един фал - турците се опитват да снижат нещата до частното право - който мисли, че дедите му или прадедите му са оставили имоти, да тръгне да се съди в турски съдилища, а това е загубена кауза. Това е невъзможно. Става въпрос за междудържавен договор, по който Турция е страна и тя трябва да изпълни задълженията си към България, а не да иска наследниците, които са гонени с огън и меч, да тръгнат да търсят документи, да наемат адвокати. Това е отказ от преговори и не може да се приеме от българската страна.

- Турската страна приема ли документите, с които разполагате за имотите?

- Много важно е проблемът да не се политизира. Той е национален, не може отделни партии да се опитват да печелят. Благодарим на ПГ на АТАКА, че успя да постигне консенсус в НС. От тук нататък преговорите трябва да имат конфиденциален характер, нека парламентът да контролира изпълнението.

- Само за имоти ли става въпрос, или и за убитите бежанци?

- Не говорим за кръвнина, а за имущество, отнето насила като така са нарушени човешки права. По Конвенцията за човешките права Турция трябва да плати обезщетение. Не става въпрос да се търси кой, кога, къде е убит. Това е недоказуемо. Нужно е Турция да признае, че 1912-1913 г. е осъществила геноцид срещу българите. Това е била генералната репетиция за геноцида над арменците, който е две години по-късно. За него световната общественост иска Турция да го признае, а Турция не ще. Но за да започнем на чисто, не трябва да си отмъщаваме и да търсим кръвнина, но трябва да се каже: да, имало е геноцид над българи и над арменци.

- Имате ли данни колко са убитите бежанци?

- Над 150 хил. души. В книгата си "Разорението на българите" акад. Милетич описва този геноцид. Има международна комисия, която също констатира зверствата. По онова време има над 10 селища като Батак. Те са сринати и изгорени, камък върху камък не е останал, а населението е избито.
Снимка на две колони – без текст


15.04.2011 г., с. 15
Мавъра да спре да играе на политически ментор
Няма ли кой да му каже на другаря Иван Костов, че опитите му да се прави на политически ментор на управляващите са трагично неуспешни и жалки? Писна ми всеки ден да чета и слушам по медиите как Мавъра не бил съгласен с това или с онова, как Борисов не го питал него и за това не знаел какво да прави, как, видите ли, само неговият драгоценен икономически екип можел да вдигне България на крака. Върхът на наглостта пък са зачестилите му опити да всява страх у българите от построяването на АЕЦ "Белене". Естествено, като няма за какво друго да се хване, защо пък да не пробва да промие мозъка на някой по-заблудени българи?

Не мога да разбера защо му се дава такава широка трибуна за бръщолевене на този национален предател, който е днес нищо друго освен един вегетиращ политически паразит. Какво е седнал да ръси "мъдрости", нали беше министър-председател, нали имаше власт, нали уж трябваше да огледа интересите на страната и да вдигне икономиката на крака. Какво направи той обаче? Разграби България, разпродаде държавни предприятия и активи, от които се хранеха стотици хиляди българи, благодарение на които съществуваха цели области в страната. Докара ни великите чужди инвеститори, които и до днес си трупат пари на наш гръб, а печалбата им отива на запад, където се влива в хазната на техните, по-богати и развити държави. А какво стана с българите? Останаха без работа и забягнаха в чужбина да бъдат ратаи на по-богатите европейски пенсионери. Защото тук и пенсия няма да дочакат.

Дотук ни доведе разсипията на Костов, довършена после от Кобурга, Доган и Станишев. Затова сега всеки от тях би следвало не да дава акъл на Борисов и да ръси популистки мъдрости, а да се покрие в миша дупка заради предателската си природа. Но не - политиканството е болест, а жаждата за власт е всесилна при "личности" като Мавъра - едва отървали затвора, а тръгнали да се правят на велики.

Николай Иванов, Плевен
Снимка на три колони – без текст


15.04.2011 г., с. 1-2
Уреждат здравните осигуровки на монасите
Работна група ще предложи начин, по който да се уредят въпросите със здравното осигуряване на монасите и монахините, които не са на длъжност и не получават заплата. За това се договориха премиерът Бойко Борисов и членове на Светия синод на Българската православна църква. Срещата беше поискана от митрополитите, за да бъдат обсъдени въпроси от църковния живот, по които църквата има нужда от съдействието на държавата. „Всичко, което правим за Българската православна църква, го правим с желание”, заяви премиерът. Той пое ангажимент в близките дни да намери решение на въпроса за правото на ползване на храм-паметника „Св. Александър Невски”, който няма документи за собственост, както и за придобиването от Светия синод на документи за собственост на храмове и параклиси, които църквата стопанисва.
Снимка на четири колони - Премиерът Бойко Борисов и патриархът на Българската православна църква дядо Максим


15.04.2011 г., с. 1-4
Спестяваме 2 млрд. евро от строежа на магистрали (виж видео)
2 млрд. евро ще бъдат спестени от държавния бюджет при изграждането на магистрали и пътища, съобщи строителният министър Росен Плевнелиев. Всичките седем аутобана и четири скоростни пътища са включени в трансевропейската пътна карта.

Плевнелиев обясни, че са приключили преговорите с Европейската комисия за актуализиране на трансевропейската карта. С това магистрала „Хемус” и четири скоростни пътя: Русе - Шумен, Варна – Дуранкулак, Пловдив - Асеновград - Рудозем и Рила, стават част от картата. Той поясни, че 80 на сто от общо 2,5 млрд. евро, нужни за изграждането на инфраструктурните обекти, ще бъдат осигурени от еврофондовете.

Плевнелиев съобщи още, че следващата седмица ще бъдат взети проби за изследване на магистрала „Тракия”. Медии и опозиционни депутати ще могат да присъстват на взимането на пробите.
Борисов: За две години сме загърбили Батко и Братко
„Само преди две години заради Батко и Братко всички пари по еврофондовете бяха спрени. Към днешна дата - това е разликата, тя е видима". Това заяви премиерът Бойко Борисов, след като обяви заедно със строителния министър Росен Плевнелиев, че магистралите и четири скоростни пътя са станали част от транс европейската пътна карта. „Министър Плевнелиев и неговите хора получават първа награда от Европейската комисия. Пратих Плевнелиев да преговаря за "Хемус", а той ми донесе още 4 скоростни пътя, което е хубаво", допълни Борисов.


15.04.2011 г., с. 2
Само Борисов би преборил Кунева за „Дондуков” 2
63% от българите песимисти за бъдещето на страната
Само премиерът Бойко Борисов би преборил евентуална кандидатура на Меглена Кунева за президентския вот наесен. Това показват данните от последното проучване на агенция Галъп за електоралните нагласи на българите. За Борисов биха гласували 33% от избирателите, а за Кунева 27 на сто. Името на Кунева е едно от най-често споменаваните напоследък като кандидат на опозицията. Оказва се, че дори и най-харесваният от кабинета на ГЕРБ Росен Плевнелиев няма да може да победи бившата еврокомисарка. Близо 30 на сто биха предпочели Кунева, ако неин съперник на балотажа е регионалният министър. За него биха гласували 25 на сто от българите. Шанс няма и вицепремиерът Цветан Цветанов, който би получил подкрепата само на 20%. Според проучването ГЕРБ продължава да води, като за първи път от няколко месеца има лек скок на доверието. Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували почти 25 на сто. Електоралната хегемония на ГЕРБ обаче все още е застрашена, коментира Андрей Райчев. През последния месец БСП са успели да качат рейтинга си с близо 3%. За червените биха гласували 20,5% от българите. Райчев обаче смята, че БСП няма да спечели президентския вот, ако заложи на Стефан Данаилов или Ивайло Калфин. Сред най-харесваните политици продължава да бъде Кристалина Георгиева с цели 62% подкрепа. На второ място се нареждат Росен Плевнелиев, Георги Първанов и Бойко Борисов с 39% одобрение. Следваща в класацията е Меглена Кунева, която е с рейтинг от 37 на сто. В първата десетка са и кметът на София Йорданка Фандъкова, Мирослав Найденов, Цветан Цветанов, Николай Младенов и Сергей Станишев.

Пикът на икономическата тревога у българите е преминал, сочи още изследването. Песимистите са спаднали с 2%. Въпреки това нивото на хората, които смятат, че страната ни върви към по-зле, е 63%. Според 68 на сто от анкетираните през последните 12 месеца икономическото положение в страната се е влошило.

Половината българи подкрепят и строежа на АЕЦ "Белене”. На това мнение са 48% от запитаните. Едва 15 на сто смятат, че проектът трябва да се замрази.


15.04.2011 г., с. 2
ЧЕЗ инвестира 160 000 лв. в Плевен
ЧЕЗ ще инвестира 160 000 лв. в подмяната на 9 кабела с дължина 2000 м в жк „Сторгозия” в Плевен. Първата копка на обекта бе направена в четвъртък в присъствието на регионалния мениджър на ЧЕЗ за България Петър Докладал. Местната власт бе представена от областния управител на област Плевен Иван Новкиришки и кмета Найден Зеленогорски. Кабелите, които подлежат на подмяна, са положени през 1976 г. и са с експлоатационен срок от 20 години. Подмяната им с новите, по-модерни кабели ще допринесе за намаляването на аварийността и за подобряване качеството и сигурността на електрозахранването.


15.04.2011 г., с. 3
Бутат незаконни атракциони в парковете
До края на май Столичната община ще провери откритите заведения, сергиите и атракционите в парковете. Незаконните атракциони ще бъдат премахнати, увери шефът на Столичния общински съвет Андрей Иванов. Общината ще проведе нови конкурси за разполагането на преместваеми съоръжения в парковете и градинките.

Червеният съветник Жельо Бойчев призова в новите договори да има ясна клауза, в която да е записано каква е реалната използваема площ.

Делото срещу Ковачки започна през 2008 г. Бизнесменът беше задържан и след това пуснат под рекордната парична гаранция в размер на 200 000 лв. Междувременно стана ясно, че бизнесменът е отнесъл и глоба от 10 000 лв. от Регионалната инспекция по околна среда и водите в Перник. Ведомството наложи санкцията на местното дружество „Топлофикация“. Компанията е собственост на Ковачки от началото на месеца. Екоспециалистите твърдят, че топлофикационното дружество не прилага необходимата технология в хранилището и това създава условия за запрашаване.

- Г-н Сотиров, зачестиха сигналите за вандалщини в над 70-те подлеза в София. Вие като ресорен зам.-кмет смятате ли, че данъкоплатците се чувстват сигурни и защитени?

- Поради тежкото финансово положение на общинската фирма „Егида”, която досега се грижеше за ключовите подлези в столицата, те наистина са занемарени. Преди, когато дружеството ги стопанисваше, там се поддържаше денонощна охрана и положението беше по-добро. Освен това от миналата година всички търговски обекти, които не са в капитала на фирмата, бяха прехвърлени към районите. А приходите от тях влизат директно в бюджета на Столичната община. „Егида” не може да си позволи да работи на загуба, което би се случило, ако охраняваше всички подлези. Поради тези две причини в част от съоръженията дружеството свали охраната. Какво правим ние? Работим в няколко направления. В два подлеза се правят основни ремонти – на гара „Подуяне” и на бул. ”България" при „Бокар”, отделно се извършва текущ ремонт и на други осем – шест по бул.”Цариградско шосе”, един при „Захарна фабрика” , както и на тези на бул. „Мадрид” и на бул. „Ситняково”. На всички тези обекти ще се поставят и камери за видеонаблюдение. Сега подготвяме и едно възлагане за охрана, каквото е изискването на закона. Тази обществена поръчка ще ни забави с няколко месеца.

- Какво правят от районите, към които съветниците са гласували да се зачислят подлезите за стопанисване?

- Кметовете на райони нямат собствени ресурси да се грижат изцяло за тях.

- Защо тогава е гласувано такова решение?

- Защото такова е изискването на закона. Работата на районите не е да ремонтират и охраняват подлезите. А да съберат средствата от търговските обекти и да се грижат за текущата поддръжка – ток, консумативи и др. Наемите от магазините обаче постъпват в бюджета на Столична община. След това или се коригират бюджетите на районите, на които могат да бъдат възложени определени задачи, или централно ние възлагаме определени дейности. Въпреки ограничените финансови ресурси, с които разполагаме поради кризата, смятаме да решим въпроса с по-оживените подлези като приоритетно насочим разполагаемия ресурс за тази дейност. Подлезите са един от най-болните проблеми в София. Той се усложнява още повече от безспорния факт, че ние, българите, нямаме изградени навици да опазваме общата ни собственост. Трябва да се научим, че ние като данъкоплатци трябва да пазим всичко онова, което се прави с нашите налози. Защото, колкото и пари да се харчат за почистване и поддръжка, след като има такъв масов вандализъм, нищо не можем да постигнем.

- Защо фирмите продължават да не чистят добре подлезите въпреки решението на СОС за това? Търговците там се чувстват рекетирани и измамени от общината?

- Миналата година СОС реши почистването да се прави от съответната фирма, спечелила поръчката за дадения район. Ако фирмите не си изпълняват задълженията, то трябва да се подаде сигнал в Столичен инспекторат. Те трябва да направят проверка и ако има нарушения, да санкционират виновниците. Но независимо че има фирми, които почистват, всеки от нас трябва да има ангажимента също да се грижи за хигиенизирането пред дома си и на работното си място. Навсякъде по света е така. Никъде не се разчита изцяло и само на дружествата. А ние тука си хвърляме отпадъците през прозорците и терасите. По улиците вървят и пушат безброй хора, които си гасят фасовете с пета по тротоарите, спирките и т.н. В елитни квартали на столицата има хора, които си мятат боклука в деретата пред скъпарските къщи и кооперации. Всъщност, ако човек е безотговорен, той си остава такъв и когато живее в супер луксозен дом. За съжаление много столичани не се чувстват съпричастни към общите проблеми на града.

- По колко пари годишно влизат в хазната на общината от търговските обекти в подлезите?

- В пъти по-малко, отколкото се харчат за поддръжката им. Затова е трудна дейността на „Егида”. Дружеството е търговско и трябва да се съобразява със съответните закони.

- Като не стигат парите, защо не вдигнете наемите за търговците?

- Как по време на криза да ги вдигаме? Виждаме, че по оживени и елитни търговски улици в столицата вече има масово опразнени магазини. Много от обектите в подземните връзки бяха закрити и заради строежа на метрото.

- По колко пари годишно харчи общината за ремонтите на тези отсечки?

- Тази година са предвидени над 2 млн.лв. за ремонти на т.нар. подземни пешеходни пътеки. Отделно не малко са средствата за почистването на тези обекти, но те се актуват от инспектората на отделните фирми и не разполагам в момента с тази цифра. Охраната на един подлез възлиза на над 30 000 лв. за година. За тази цел се наемат охранителни фирми, тъй като охраната с полиция струва много скъпо. Въпреки това сме разговаряли със СДВР да осигуряват обходи край подлезите. Но това не дава особени резултати, ако не се осъществява денонощно. Понякога за съжаление вандалите са толкова агресивни, че даже и пазителите на реда не могат да се справят с тях. Огромният наплив на хора с тежък социален статус от цялата страна към столицата има тежко влияние върху престъпността. Едно време в подлезите са вграждани атрактивни за крадците материали като метали, сплави и др. Сега при ремонтите влагаме други, такива, които да не могат да ги изкушат.

- Какво става с „Егида”?

- Стопанисва 20 от подлезите. Проблемът е, че има още толкова и отгоре, които са без охрана. Вече споменах, че фирмата е търговско дружество и не може да извършва благотворителна дейност. Нашето законодателство всъщност трябва реши проблема по-ясно с държавните и общинските фирми. Тези дни гост ни беше кметът на Будапеща, който сподели опит как при тях са уредени подобни въпроси. Там общината и държавата могат директно да възлагат дейности на своите дружества. Без да провеждат конкурси по Закона за обществените поръчки. В България се прие преди много години, че всички дружества трябва да се състезават на равни начала независимо дали са частни, държавни или общински. Според мен това обезсмисля съществуването на държавни и общински дружества. Освен в Унгария и в много други европейски държави, на такива дружества се възлагат охраните на подлези, на паркове, гробища и т.н. Този въпрос е регулиран в европейското законодателство, но в България това още не е направено. У нас се заложи на някакво хибридно решение – общински или държавни предприятия, което е не пълноценно.

- Можем ли да разчитаме, че новосъздадената общинска полиция ще гарантира повече сигурност в подлезите, парковете, градинките?