2 Петя Красимирова Ангелкова

31
В посока на изследователския проблем на дисертацията е важно да бъдт обсъдени конкретните промените в ДСН-5., които се отнасят до емоционалните и поведенческите категории нарушения в детско-юношеска възраст и зряла възраст. Някои по важни са:
1)
Главата за тревожно разстройство на DSM-5 изключва обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство и остро стресово разстройство и ги премества към свързани с травма и стресор разстройства. Направени са множество промени в типовете тревожни разстройства.
2)
Тревожност от раздяла, Селективен мутизъм се поставя в глава Тревожни разстройства
3)
DSM-5 критериите за посттравматично стресово разстройство се различават значително от тези в DSM-IV. Докато в DSM-4 има три основни клъстъра на симптоми - повторение на преживяното, избягване и възбуда, то в DSM-5 са въведени четири клъстера от симптоми. Избягване - клъстерът е разделен на два самостоятелни: избягване и постоянни отрицателни промени в знанията и настроението.
Последната категория включва нови симптоми, като постоянни отрицателни емоционални състояния.
Също така включва раздразнително или агресивно поведение и безразсъдно или саморазрушително поведение. Посттравматичното стресово разстройство сега е чувствително към развитието, тъй като диагностичните прагове са намалени за деца и юноши. Освен това са добавени отделни критерии за деца на възраст 6 години или по-малки с това заболяване
4)
В DSM-IV диагнозата реактивното разстройство на привързаността има две разновидности в детска възраст: емоционално оттегляне (инхибиран тип) и социална неангажираност
(дизинхибиран тип). В DSM-5 тези подтипове се определят като различни разстройства: реактивно
разстройство на привързаността и потисната социална ангажираност. И двете разстройства са резултат от социално пренебрегване или други ситуации, които ограничават възможността на малкото дете да формира селективни привързаности. Въпреки че етиологията е идентична, двете заболявания се различават съществено. Реактивното разстройство на привързаността прилича повече на интернализиращ тип разстройство и по същество е еквивалентно на липса или непълното формиране на селективна привързаност към възрастните, които се грижат за него. Разстройство на социалното ангажиране прилича повече на ДВХА и би могло да се появи при деца, които имат конкретни привързаности. Двете смущения се различават и по други важни моменти, като посока на развитие и реакция на терапевтичните мерки. Поради това се считат за отделни нарушения.
5)
Главата „Разрушително поведение, нарушения на импулсивния контрол и кондуктивно разстройство‖ е нова за DSM-5. Тя обединява разстройства, които в DSM-ІV са включени в главата "Разстройства, обикновено диагностицирани в ранна детска възраст, детството или юношество" и в глава "Нарушения на импулсивния контрол, които не са определени по друг начин" (т.е., периодични избухвания, пиромания и клептомания). Тези разстройства се характеризират с проблеми в емоционалния и поведенческия самоконтрол. Поради тясната връзка с разстройство на поведението и антисоциалното разстройство на личността, те имат двойно вписване в тази глава и в главата за нарушения на личността.
ДВХА разстройство често се комбиниран с разстройствата в тази глава, въпреки че е вписано и в главата
„Невроразвитийни нарушения‖.
6)
Направени са четири уточнения в критериите за опозиционно-девиантно разстройство.
Първо, симптомите сега са групирани в три типа: ядосано/ раздразнително настроение, аргументирано/предизвикателно поведение и отмъщение. Тази промяна подчертава, че разстройството отразява емоционалната и поведенческата симптоматика. На второ място, критерият за изключване на поведенчески(кондуктивни) нарушения е премахнат. Трето, като се има предвид, че много от поведенията,

32 свързани със симптомите на опозиционно-девиантното поведение се срещат често в нормално развиващи се деца и юноши, към критериите са добавени изисквания за определена честотата на проявите. Четвърто, добавени са критерии за тежест на проявленията.
7)
Основната промяна в DSM-5 за периодичното експлозивно разстройство е вид агресивни изблици, които трябва да бъдат взети под внимание. При DSM-IV е достатъчно само наличие на физическа агресия, докато при DSM-5 се взема предвид също и словесната агресия, неразрушителната физическа агресия. DSM-5 също така предвижда специфични критерии, определящи честотата на агресивните изблици. Уточнява се, че импулсивното и /или гневно поведение трябва да причинява явен стрес, да засяга професионалното или междуличностното функциониране или да има негативни финансови или правни последици. Освен това, поради недостатъчното изследване на това заболяване при малките деца и потенциалната трудност да се разграничат тези изблици от нормални гневни прояви при малките деца, сега се изисква минимална възраст от 6 години за да се постави диагнозата.
Специализираната литература показва, че по-голямата честота на емоционални и поведенчески разстройства при увреден слух остава не достатъчно изяснен проблем ( Това често се обяснява с неадекватен инструментариум за диагностика. Въпреки това има данни, че само ¼ от емоционално- поведенческите нарушения при чуващите връстници са диагностицирани като такива. Ясно е, че проблемът с ранната диагностика, превенцията и организираната терапия е общ проблем. От позицията на ДСН-V разбирането за емоционално-поведенческите разстройства и изискването за създаването на нов диагностичен инструментариум за детско-юношеска възрст, който да осигурява аргументирана емпирична база за поставяне на диагнозата може да се мисли, че проблемът за психичното здраве навлиза в качествено нов етап на решаване в съвременното общество.

Изтегляне 1.83 Mb.

Сподели с приятели: