2 Петя Красимирова Ангелкова



Pdf просмотр
страница29/70
Дата27.02.2022
Размер1.83 Mb.
#113288
ТипАвтореферат
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   70
PetiaAngelkova Autoreferat 16.05.2018
Свързани:
ustna-rech-pri-deca-s-uvreden-sluh, dokumentite.com-syvremenni-predizvikatelstva-v-obuchenieto-i-rehabilitaciqta-pri-decata-s-uvreden-sluh, Документооборот. Движение на документите – работни процеси,, Регистрация на документите
подрастваща възраст” е премахната. Проблемите в развитието на невро-мозъчните бази са диференцирани от емоционално-поведенческите разстройства, като е разкрита нова глава -
Невроразвитийни разстройства”, която включва:

Интелектуални затруднения (интелектуално нарушение на развитието)

Комуникативни нарушения

Дефицит на внимание и хиперактивност

Специфично нарушение на ученето

Разстройство от аутистичния спектър

Моторни нарушения
Наименованието подчертае тяхната зависимост от бързо протичащите промени в невро-мозъчна система по време на детско-юношеския период, както и съществените различия от подобни нарушение при възрастните, които са представени в самостоятелна глава „Неврокогнитивни разстройства‖.
Емоционално-поведенческите проблеми се интерпретират като интернализирани и екстернализирани разстройства според вредата, която носят за самия индивид или за другите. Признава се многофакторна обусловеност на емоционално-поведенческите нарушения, при което в центъра е взаимодействието между биологичните, психологичните и социалните фактори. Ролята на средата обаче се приема за водеща, тъй като може да промени това взаимодействие, да подсили защитните фактори и потисне рисковите. Те се разглеждат заедно с аналогичните нарушения при възрастните, но са направени промени в принадлежността на някои нарушения към по-обобщени нозолгични единици. Като цяло основните диагностични критерии от ДСН-ІV са запасени, но има някои промени, свързани с регламента за устойчивост на дезадаптивното поведение при възрастните, като се изисква подобно на детската възраст продължителността да е поне 6 месеца. Въведена е оценка на тежестта на проявление на симптоматиката с цел диагнозата да насочва към характера на терапевтична подкрепа. Въведено е изискване за емпирична аргументация на дезадаптивното поведение, което предполага продължителни наблюдения в различни социални среди и ситуации, както и предварителна психодиагностика в извънклинична ситуация (училищно консултиране). Прилагането на развитиен подход към диагностиката на емоционално-поведенческите нарушения намира израз в позицията, че оценката на отклоненията следва да се извършва в сравнителен план с възрастовите задачи на типичното психическо функциониране, при което се отразяван както симптомите на нарушения, така и съхранените страни на личността, които могат да бъдат използвани в терапевтичния процес. Във връзка с това, критериите за диагностика на нарушението варират според характерните за възрастовото развитие особености на поведението. Важно изискване на DSM-5 е да бъде разработен психодиагностичен инструментариум, който оценява детското поведение в различни ситуации, сфери на общуване и социални среди. Този инструментариум следва да е приложим за скрининг изследвания на социо-емоционалното развитие, насочени към ранно откриване, превенция и ефективност на терапевтичните дейности. Друг съществен момент е поддържането на тезата е, че при едно дете/възрастен могат да се открият коморбидни нарушения и терапията следва да осигурява комплексно подобряване на социалната адаптация.


31
В посока на изследователския проблем на дисертацията е важно да бъдт обсъдени конкретните промените в ДСН-5., които се отнасят до емоционалните и поведенческите категории нарушения в детско-юношеска възраст и зряла възраст. Някои по важни са:
1)
Главата за тревожно разстройство на DSM-5 изключва обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство и остро стресово разстройство и ги премества към свързани с травма и стресор разстройства. Направени са множество промени в типовете тревожни разстройства.
2)
Тревожност от раздяла, Селективен мутизъм се поставя в глава Тревожни разстройства
3)
DSM-5 критериите за посттравматично стресово разстройство се различават значително от тези в DSM-IV. Докато в DSM-4 има три основни клъстъра на симптоми - повторение на преживяното, избягване и възбуда, то в DSM-5 са въведени четири клъстера от симптоми. Избягване - клъстерът е разделен на два самостоятелни: избягване и постоянни отрицателни промени в знанията и настроението.
Последната категория включва нови симптоми, като постоянни отрицателни емоционални състояния.
Също така включва раздразнително или агресивно поведение и безразсъдно или саморазрушително поведение. Посттравматичното стресово разстройство сега е чувствително към развитието, тъй като диагностичните прагове са намалени за деца и юноши. Освен това са добавени отделни критерии за деца на възраст 6 години или по-малки с това заболяване
4)
В DSM-IV диагнозата реактивното разстройство на привързаността има две разновидности в детска възраст: емоционално оттегляне (инхибиран тип) и социална неангажираност
(дизинхибиран тип). В DSM-5 тези подтипове се определят като различни разстройства: реактивно
разстройство на привързаността и потисната социална ангажираност. И двете разстройства са резултат от социално пренебрегване или други ситуации, които ограничават възможността на малкото дете да формира селективни привързаности. Въпреки че етиологията е идентична, двете заболявания се различават съществено. Реактивното разстройство на привързаността прилича повече на интернализиращ тип разстройство и по същество е еквивалентно на липса или непълното формиране на селективна привързаност към възрастните, които се грижат за него. Разстройство на социалното ангажиране прилича повече на ДВХА и би могло да се появи при деца, които имат конкретни привързаности. Двете смущения се различават и по други важни моменти, като посока на развитие и реакция на терапевтичните мерки. Поради това се считат за отделни нарушения.
5)
Главата „Разрушително поведение, нарушения на импулсивния контрол и кондуктивно разстройство‖ е нова за DSM-5. Тя обединява разстройства, които в DSM-ІV са включени в главата "Разстройства, обикновено диагностицирани в ранна детска възраст, детството или юношество" и в глава "Нарушения на импулсивния контрол, които не са определени по друг начин" (т.е., периодични избухвания, пиромания и клептомания). Тези разстройства се характеризират с проблеми в емоционалния и поведенческия самоконтрол. Поради тясната връзка с разстройство на поведението и антисоциалното разстройство на личността, те имат двойно вписване в тази глава и в главата за нарушения на личността.
ДВХА разстройство често се комбиниран с разстройствата в тази глава, въпреки че е вписано и в главата
„Невроразвитийни нарушения‖.
6)
Направени са четири уточнения в критериите за опозиционно-девиантно разстройство.
Първо, симптомите сега са групирани в три типа: ядосано/ раздразнително настроение, аргументирано/предизвикателно поведение и отмъщение. Тази промяна подчертава, че разстройството отразява емоционалната и поведенческата симптоматика. На второ място, критерият за изключване на поведенчески(кондуктивни) нарушения е премахнат. Трето, като се има предвид, че много от поведенията,


32 свързани със симптомите на опозиционно-девиантното поведение се срещат често в нормално развиващи се деца и юноши, към критериите са добавени изисквания за определена честотата на проявите. Четвърто, добавени са критерии за тежест на проявленията.
7)
Основната промяна в DSM-5 за периодичното експлозивно разстройство е вид агресивни изблици, които трябва да бъдат взети под внимание. При DSM-IV е достатъчно само наличие на физическа агресия, докато при DSM-5 се взема предвид също и словесната агресия, неразрушителната физическа агресия. DSM-5 също така предвижда специфични критерии, определящи честотата на агресивните изблици. Уточнява се, че импулсивното и /или гневно поведение трябва да причинява явен стрес, да засяга професионалното или междуличностното функциониране или да има негативни финансови или правни последици. Освен това, поради недостатъчното изследване на това заболяване при малките деца и потенциалната трудност да се разграничат тези изблици от нормални гневни прояви при малките деца, сега се изисква минимална възраст от 6 години за да се постави диагнозата.
Специализираната литература показва, че по-голямата честота на емоционални и поведенчески разстройства при увреден слух остава не достатъчно изяснен проблем ( Това често се обяснява с неадекватен инструментариум за диагностика. Въпреки това има данни, че само ¼ от емоционално- поведенческите нарушения при чуващите връстници са диагностицирани като такива. Ясно е, че проблемът с ранната диагностика, превенцията и организираната терапия е общ проблем. От позицията на ДСН-V разбирането за емоционално-поведенческите разстройства и изискването за създаването на нов диагностичен инструментариум за детско-юношеска възрст, който да осигурява аргументирана емпирична база за поставяне на диагнозата може да се мисли, че проблемът за психичното здраве навлиза в качествено нов етап на решаване в съвременното общество.


Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница