28 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Защо?

Едно е например общата стойност на проектите, друго са привлечените европари. (По принцип средства от фондовете на ЕС се отпускат само когато тук е осигурен някакъв процент от т. нар. съфинансиране.) Трето е как тези суми се сравняват с икономическата тежест на дадена община. Например община Белослав, Варненско, с бюджет около 5 млн. лв. е привлякла 35 млн. лв. от ЕС.

Много и различни са механизмите и оперативните програми (ОП) на Евросъюза и е нормално местните управи да изтъкват тази, в която са най-добри. Така по ОП „Регионално развитие 2007-2013 г." община Ловеч има Грамота за добро изпълнение и антивност. На 18 януари т. г., на форум за програмата тя беше връчена лично на кмета Минчо Казанджиев (БСП). Тогава отчетоха, че Ловеч дели с Варна първото място по брой спечелени проекти (7) и е едноличен първенец по реално платени проекти.

Това е хубаво обаче Грамота за добро изпълнение и активност по ОП „Регионално развитие" има и община Видин. Там от началото на мандата на кмета Румен Видов (ГЕРБ) до средата на май т. г. бяха реализирани европроекти за по-скоро скромната сума от 10 млн. лева. Но според г-н Видов се подготвят проекти за още близо 150 млн. лева.

А нещата с проектите се променят бързо не само във Видин. Тази динамика е още една причина излъчването на шампиони да е твърде сложна задача.

Убедени, че са на трето място в страната по усвояване на евросредства, са две големи общини - Благоевград и Кърджали.

(Наистина критериите, върху които те се опират, леко се различават.) От началото на мандата на благоевградския кмет Костадин Паскалев до средата на май 2011 г. са спечелени 12 проекта с общ обем на привлечените средства 42 889 079 лева. Най-много проекти - за над 32 млн. лв., са насочени към оправяне на крайно овехтялата инфраструктура в града.

В Кърджали от 2007 г. насам са сключени общо 11 договора по ОП „Регионално развитие" (4 проекта на обща стойност 15 593 312 лв.), „Околна среда" и „Човешки ресурси". Водещ проект е за нови 64 дка към големия парк „Арпезос-Север". Той струва 8 704 368 лева и ще бъде приключен на 21 октомври т. г.

Няма и как

реално да се отсече

броят подготвяни, спечелени, реализирани проекти в един мандат; те не са заключени „от - до" в рамките на 4 години.

Например в община Карнобат кметът Георги Димитров (БСП) отчита европроекти за 13 млн. лева. Но те са спечелени и реализирани по време на двата му мандата. (А сега предстои подписване на проект за 5 млн. лева.)

Разтегнат във времето случай е и приключилата през декември м. г. подмяна на 45 км от ВиК мрежата в Кюстендил (по ИСПА, стойност 21 960 856 евро). Проектът стартира през 2004 г., при жълтото правителство, и беше уреден от тогавашната царска депутатка Ваня Цветкова. После червените Мая Манолова и Иво Атанасов тичаха доста, за да не отпадне в списъците на кабинета „Станишев". А го завърши сегашната екоминистърка Нона Караджова. Участието на общинските кметове през тези етапи беше почти символично.

Свои основания и числа, с които да се похвалят, имат и общини като Разград (11 проекта за над 20 млн. лв. само за 2010 г.), Перник (около 50 млн. лв. _затри години), Стара Загора, където сред проекти за 48 млн. лв. е най-модерната пречиствателна станция у нас, Монтана, Велико Търново, Горна Оряховица, Смолян, Сливен и други.

Община Бургас с кмет Димитър Николов (ГЕРБ) е номер едно по договорени европроекти през този мандат. Само по оперативните програми те са 12 за над 180 милиона лева. Очаква се към началото на есента сумата да е нараснала до 225 милиона лева.

По програма „Регионално развитие" са договорени 6 проекта, от които най-големият е за интегриран градски транспорт. Той е за 131 млн. лв. и включва от обновяване на автобусния парк до система за управление на трафика с електронни информационни табла на спирките и в автобусите. По същия проект се създава и мрежа велоалеи.

Вече е реализиран проект за подобряване на пет училища и детската градина „Андерсен", както и друг - за културната инфраструктура: обновяване на Морското казино, Младежкия културен център, откритата лятна естрада в Морската градина, известна на бургазлии като „Охлюва". Укрепено бе и свлачището под Летния театър.

На този фон „морската столица" община Варна стои доста скромно. В третия по-големина български град (346 000 жители) са реализирани проекти по оперативни програми за над 51 млн. лева.

Наистина администрацията работи и по нови проекти за над 200 млн. лв. Два от тях са по ОП „Околна среда"- за реконструкция и модернизация на пречиствателни станция в града, както и в курорта Златни пясъци, и за дълбоководно заустване на отпадните води в морето.

По програма „Регионално развитие" се подготвя проект за модернизиране на градския транспорт и нов транспортен мастърплан. До края на т.г. трябва да приключат предварителните проучвания.

финансирането ще бъде директно от Брюксел, като очакваме да бъде между 45 и 50 милиона евро, поясниха от общината. Парите ще отидат за обновяване на автопарка на градския транспорт, прокарване на велоалеи, модерна сигнализация, маркировка и др.

• Попово (16,6 хил. жители, кмет Людмил Веселинов) е шампион в Търговищко. Само пречиствателната станция струва 23 млн. лева. Други ВиК обекти са за 11 млн. лв., а пътни ремонти - за 9 милиона. Амбицията на Веселинов е договорените европроекти да надхвърлят 100 милиона лева.

• В Ямболско шампион е съставната община „ Тунджа " (44 села с общо 24 000 wume-ли). За мандата на кмета Георги Георгиев (БСП) са изпълнени 36 проекта за общо над 18,3 млн. лв., а сега се реализират други девет за 25 млн. лева.

• В третия мандат на Найден Зеленогорски (СДС) Плевен -с41 проекта за над 17 млн. лева - изостава от община Левски. Тя подписа договор за пречиствателна станция за 43,6 млн. лв. и работи по други проекти за около 7 милиона лева.

• Община Лом, област Монтана, е сред 15 общини в страната с най-много спечелени проекти. Тя изпълнява 10 проекта за 15 903 255 лева.
Снимка на три колони - Бургаското морско казино е изцяло обновено по финансиран от ЕС проект за културната инфраструктура в града.


28.06.2011 г., с. 19

Най-много пари се влагат във ВиК строителство
Лъвският пай от евросредствата, привлечени в общините, е влязъл във водни проекти, канализация, пречиствателни станции. Такива са случаите във Велико Търново, Враца, Габрово, Мартен (Русенско), Силистра, Сливен, Смолян, община Тунджа, ромския квартал в Каварна, Вълчи дол и редица други големи и малки общини.

Следват ги други инфраструктурни проекти - за градовете, за общинската пътна мрежа, за укрепване на свлачища и речни корита и т. н. Сред тях има дългосрочни начинания за цялостно обновяване на централна градска част, каквото има Русе. В Благоевград четири нови кръгови кръстовища значително улесниха автомобилното движение, а пето е в проект.

Значителни средства са насочени и към оформяне и обновяване на паркове - в Бургас, Кърджали, Лом, Хасково и другаде.

Благодарение на евро-фондовете своите проблеми с модернизиране и разширяване на сметищата решават Монтана, Перник, Стрелча и други.

В повечето общини са привлечени средства от ЕС за ремонт на училища и детски градини. В Благоевград например са преобразени всичките. В община „Тунджа" по ОП „Регионално развитие" са преустроени и 11 читалища, а в Лом - две. По оперативни програми се строят и спортни площадки.

Често преобразяването на обществени сгради е пряко свързано с енергийната ефективност. Такива проекти за училищата се изпълняват в Ловеч,Горна Оряховица и т. н.

Приоритетна из цялата страна е поддръжката на исторически паметници, превръщането им в привлекателни места за отдих и за туризъм. В Плевен евросредства са насочени към Панорамата и други паметници. В Шумен се укрепват местната крепост и подходът към паметника „Създатели на българската държава", във Варна ремонтират музеите, а и във Видин, и в Монтана реставрират и превръщат в туристически атракции своите калета.

Амбициозен проект реализират в Попово за доста запазена, но и занемарена късноримска крепост Ковачевско кале.

Изненадващо разнообразни в общините са социалните проекти, финансирани по оперативни програми на ЕС. В Лом се създават центрове за грижа за възрастни хора и изоставени деца, в Ловеч и в Кърджали се обновява базата на Домашния социален патронаж, в община „Тунджа", в Пазарджик и другаде има проекти за лични асистенти за болни и възрастни хора.

В благоевградския квартал „Струмско" старо закрито училище е преобразено в модерен дом за стари хора. А в почивната зона над града е построен „Еколенд", туристически център за деца.

Интересни проекти се реализират и по ОП „Човешки ресурси". В Кърджали 183 643 лв. са насочени към „ЗНАМ" (от Знания, Надежда, Алтернатива, Мотивация) - модулни обучения на педагози за работата им в мултикултурна среда, „Работилница на мечтите" се нарича пилотен проект (за 320 180 лв.) във Велико Търново, чрез който се създават 16 работни места. През май т. г. той дори беше отличен с наградата „Еврооптимист".
Снимка на две колони - C eвросредствa Младежкият дом на Благоевград е изцяло обновен, постави се нова изолация, подменена е дограмата, ремонтиран е покривът.


28.06.2011 г., с. 19
И от отличниците стават арестанти
Със своите 8300 жители Белослав вероятно е на първо място в България по усвоени евро-пари на човек от населението. През 2010 г. общината спечели и реализира проект (за 21 676 000 лв.) за канализационна мрежа и колекторна система по ОП „Околна среда". Сред другите спечелени проекти е превръщането на Белослав в привлекателен за туристи и инвеститори град (5,285 млн. лева).

Но ненадейно на 17 декември кметът отличник Емил Дичев бе арестуван за взет подкуп от 5000 лв. в сградата на общината. Белязаните банкноти му били предадени от бизнесмен. Дичев още е в следствения арест, а делото е към приключване.

Лош шанс с евросредства извади кметът на Дупница инж. Атанас Янев (издигнат от бизнес сдружението „За нашия град" на братя Галеви).

Той е подсъдим за присвоени към 35 000 евро по програмата „Леонардо да Винчи". Случаят е преди Янев да стане кмет, а бил шеф на частно дружество.

За европейски (!) шампион по усвоени евросредства определя сам себе си

доскорошният кмет трети мандат на община Кочериново инж. Константин Катин (СДС и дясна коалиция). Както пресмята той, община с около 5000 жители е защитила европроекти за общо 100 милиона лева. Имало шанс да спечели още 30 милиона.

Катин дори бил спал по пейки и паркове в столицата, за да дебне министри, от чийто параф зависела благословията за поредния европроект. Лошото е, че от два-три месеца той е отстранен като кмет. Срещу него се води дело за злоупотреба с власт - разрешил да отрежат тополи край река Рилска. Освен това продал против правилата двуетажна сграда в центъра на градчето.

Кметски премеждия не попречиха на община Левски да бъде сред отличниците по еврофондове. През декември 2008 г. кметът Георги Караджов (ДСБ) беше отстранен от длъжност и един след друг я управляваха трима временно изпълняващи длъжността. Но миналата година Караджов беше оправдан по всички обвинения и гордо коментира успехите с евродоговорите: „Доказа се, че сме създали екип, готов да устоява на удари".

С осем дълга към банки на различни суми Стоилов има заем на обща стойност 1,682 923 лв. Отделно съпругата му Татяна пък има кредит от 700 034 лв. Депутатът напълно е в тенденцията на колегите си от власт и опозиция. Масово избраниците са длъжници на банки, приятели и автокъщи, сочат декларациите им.

Втори с най-голямо задължение е ГЕРБерът Владислав Димитров. Младият депутат изплаща два кредита - от 400 000 и от 5000 лева. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров също дължи 40 бона заради кредитна карта. Шефът на РЗС Яне Янев пък плаща вноски за същата сума, но заради две кредитни карти от по 20 бона. Заем на същата стойност плаща и шефката на парламента Цецка Цачева. Цели три дълга към банки има зам.-шефът на парламента Анастас Анастасов. Председателят на вътрешната комисия има заем за 77 086 лв., дълг от 30 901 лв. и още един за 8677 лв. Шефката на правната комисия Искра Фидосова също плаща лихви по кредитната си карта на стойност 37 бона. Тя си е купила и кола - "Фолксваген Пасат" за 13 900 лв. и е получила 32 772 евро от застраховка "Живот". С 50 бона е задлъжнял и шефът на Предприемачи-ГЕРБ Димитър Аврамов, а колегата му Деян Червенкондев плаща четири кредита. Заеми на приятели пък е декларирал Александър Ненков - за 34 хил. лв. и 42 хил. лв. Червеният Димчо Михалевски пък плаща лизинг от 56 бона, а независимият Корман Исмаилов е дръпнал кредит от 51 585 евро.

Масово депутати са затънали и в ипотеки. Депутатите от "Атака" Десислав Чуколов и Деница Гаджева са успели да си купят апартаменти с кредити. Чуколов е заел 195 387 лв. и има ипотека за 97 500 евро. Гаджева пък има 97 750 евро ипотека и заем от 224 920. ГЕРБерът Димитър Бойчев плаща две ипотеки - за 47 800 лв. и за 178 460 лв. С апартаменти, но на кредит са се уредили и евродепутатите. Владко Панайотов от ДПС е купил жилище в Брюксел за 303 153 лв. от заеми, а Метин Казак - два парцела в София. Надежда Нейнски пък дължи на банката 60 000 евро кредит. С жилище и гараж се е оборудвала и жълтата Антония Първанова. Тя е платила 200 бона за апартамента и 15 000 за гараж в столицата, но на цената на ипотека от 103 000 евро. Евродепутатът на ГЕРБ Владимир Уручев също е взел жилище в София за 107 500 лв. от заеми. Царският евродепутат Станимир Илчев единствен държи авоарите си в чуждестранна банка. В Белгия той къта 102 000 евро, а като налични средства е декларирал 53 500 евро.

Без промяна в имотната декларация са премиерът Бойко Борисов и президентът Георги Първанов.

Надя Панкова


28.06.2011 г., с.2
Велчев би Доган по спестявания
Красимир Велчев удари Ахмед Доган по спестовност. Шефът на ГЕРБ в парламента е скътал в банка 1,2 млн. лв., сочи декларацията му в Сметната палата. Отделно пък съпругата му Елена има влог от 100 000 лв. Велчев е придобил заедно с половинката си гараж и парцел в столицата. Той обаче е изтеглил и заем по споразумение на стойност 862 497 лв. В сравнение лидерът на ДПС Ахмед Доган е декларирал спестявания за 1,2 млн. лв. и нито стотинка дългове. Със 128 505 лв. приходи от работа извън парламента пък е забогатял депутатът Лъчезар Иванов, сочи декларацията му. Лидерът на РЗС Яне Янев е получил 66 969 лв. също от странични доходи.


28.06.2011 г., с.2
Кметовете на заплата и VISA
Кметът на Плевен Найден Зеленогорски е декларирал единствено 2683 евро от командировки до Брюксел, а колежката му от Смолян Дора Янкова - почти същата сума, но в лева. Масово градоначалниците по места са обявили чрез уведомления, че нямат промяна в имотното състояние. Йордан Лечков, Костадин Паскалев, Славчо Атанасов и Красимир Костов нямат за деклариране нито стотинка. Кметът на Варна Кирил Йорданов погасява кредитна карта от 8249 евро, а градоначалникът на Бургас е подал на Сметната палата като допълнителни средства само 2700 лева, изкарани от съпругата му.


28.06.2011 г., с.2
Митрева напусна НОИ с 40 хил.
Бившата управителка на НОИ Христина Митрева е напуснала високия си пост с два банкови влога от спестени заплати и командировки за 40 хил. евро и 5000 лв.

Тя е декларирала и банковите авоари на съпруга си, които са за 36 хил. евро и 5000 лв. Митрева излезе в пенсия без промяна в имотното си състояние - тя е декларирала придобитите преди повече от 30 години два апартамента в София и вилно място в с. Владо Тричков до Своге.

Заместникът му Георги Прегьов се е сдобил с нов дом в столицата с площ от 83 кв. м. За апартамента е броил 137 000 лв. и макар да не споменава квартала, 900 евро е средната стойност на квадрат в столицата. Прегьов е декларирал, че е купил жилището с лични средства.