Водоизточници за питейно и битово водоснабдяване на населението, общо водоползване и собствени потребности

Водоизточници за питейно и битово водоснабдяване на населението, общо водоползване и собствени потребности

• 
  “Западен – каптаж Бейкьой” с водно количество 2,5 l/s, намиращ се северно от концесионния контур;
  
• 
  “Източен – каптаж Паметника” с водно количество 0,8 l/s, намиращ се североизточно от концесионния контур, понастоящем се ползва като резервен;
  

С писмо на управителя на „ВиК”ЕАД – Бургас, изх. № 2698/07.04.2009г. (Приложение №6 - Справка за проведени консултации) са предоставени скици на имотите, представляващи пояс І на водоизточници „Бейкьой” в местността „Банята” и на водоизточника в местността „Паметника”.

За тези водоизточници в раздел 5.2.2 на настоящия доклад е направена прогноза за въздействието с оглед опазване на конструкцията им, количествата и качествата на водите в тях поради:

• 
  близостта им до концесионната площ,
  
• 
  посоката на подземния поток от находището към водоизточниците,
  
• 
  специфичния статут на водоизточниците като съоръжения за питейно и битово водоснабдяване на населението,
  
• 
  задължение за спазване на забраните и ограниченията в техните санитарно – охранителни зони.
  

Като водоизточници за собствени потребности на населението в границите на населените места могат да се означат тръбните и шахтовите кладенци в границите на с Бата и с. Порой. По информацията от писмо на БД – Черноморски район гр. Варна (изх. № ДИ 278/ 13.04.2009 г), съгласно Закона за водите, в границите на с. Бата са регистрирани 22 бр. кладенци, а в границите на с. Порой - 5 бр. кладенци Дълбочината им достига 15 метра. Използват се главно за поливане на земеделски култури за собствено ползване в дворовете на двете села. Имат ограничен ресурс и са уязвими за замърсяване от битовите и селскостопанските източници.

Находището за трахити „Порой” се разполага почти изцяло в землището на село Бата. Изключение прави само една площ от около 25 dka в северозападния му край, която е в землището на село Порой.

Релефът е хълмисто-равнинен и находището заема един от последните и най-източни хълмове на Малка Айтоска планина. Хълмът има удължена форма и постепенно се снижава в източна посока.

Проучвателните работи са извършени през 2007 г. върху площ от 3970 декара. Оконтурената площ на находището е 1169.3 декара. Отдадената на концесия площ (за 25 години) е 1454 декара. Площта на проектната кариера (за срока на концесията) е 357 декара и се разполага в западната му част. Насипището за твърдата (скалната) разкривка се устройва върху 75 декара в границите на концесията, но извън очертанията на находището. По този начин нарушените от кариерата и находището земи са общо 450 декара. Депата за меката разкривка (почвените и почвено-геоложките материали) са две и се оформят – едното северозападно от кариерата върху площ от 15 декара и второто (след 15-тата експлоатационна година) югоизточно от кариерата върху площ от 3 декара. И двете депа са в границите на концесионната площ. Те са временни и веднага след оползотворяване на земните маси за рекултивацията освободените терени се възстановяват.

Съгласно предоставената от Изпълнителната агенция по почвени ресурси към Министерството на земеделието и горите (Приложение №5) карта по начин на трайно ползване на земите на обекта, около 50 % от площта на находището, представляват дървопроизводителна горска площ, останалата част е обработваема (ниви) и пасища (мери) .
4.3.1 Характеристика на земите и почвите в района на обекта

Физикогеографски находище „Порой” се намира в Старопланинската причерноморска подобласт, а според последната почвено-географско райониране на страната (Нинов, Ив., География на България, БАН, 1997 г.) то попада в Източно-Балканска почвена провинция от Балкано-Апенинската почвена подобласт на Средиземноморската почвена област. Тази почвена провинция се характеризира и се отличава с твърде разнообразен и сравнително сложен релеф – нископланински на север, хълмисто-ридов и хълмисто-равнинен в централната част и отчасти низинен в южната и югоизточната окрайнина. Територията й обхваща крайните източни разклонения на Старопланинската верига, представени от Върбишка, Айтоска, Малка Айтоска, Еминска и Камчийска планини, Моминското плато (северно от р. Камчия), ивицата в южното подножие (шлейфа) на Еленско-Твърдишката и Сливенската планини, междухълмията, както и долините на реките Луда и Голяма Камчия, Перперидере, Двойница, Хаджийска, Ахелой и многобройните им по-малки притоци.

Климатичните и хидроложки условия са умерено-континентални. Средната годишна температура е 12 – 12.5°С. Годишните валежи са между 460 и 600 mm (в зависимост от отдалечеността от морето). Режимът на оттока е средиземноморски, с февруарски максимум и предимно валежен. Маловодието е продължително и устойчиво и минимумът е през август.

Растителната покривка е също твърде разнообразна. В планинската част преобладаващи са смесените гори – от благун и цер, космат дъб, летен дъб, полски ясени др. Върху голите хълмове растителната покривка се състои от пасищни треви и храсти – основно келяв габър и драка, но се срещат още шипка, глог и др. Леките склонове, равниннити и низинните терени се ползват като селскостопански земи.

Теренът на почвената провинция е изграден общо взето от вулканити и седименити от Горна креда, Палеогена, Неогена и Кватернера. Геоложкият строеж на хълма с находището е от трахити, достигащи 100 и повече метри дебелина.

Сложното геоморфоложко разположение и геоложки строеж, разнообразни релефни форми и растителна покривка, близостта до морето, умереноконтинентални климатични и хидроложки условия и пр. са основните природни фактори, които обуславят съществуващото голямо почвено разнообразие в Източно-Балканската почвена провинция. Тук намират място основната част от севернобългарските, южнобългарските и планинските, както зонални, така и интразонални, почвени типове.

Съществена особеност за хълма с находището по отношение на неговото геоморфоложко разположение е, че той е един от последните планински ридове в източна посока, а по отношение на почвено-географското си местоположение, той се намира на южната граница на почвената провинция и по-точно в прехода между Източно-Балканската и двете от юг -Предбалканска и Тракийско-Среднотунджанска.

Почвите, които се установяват в този участък от Източно-Балканската почвено-географска провинция, съгласно Националната почвена карта в М 1:400 000 (Койнов, В. и кол., 1968 г.) и разширения систематичен списък на почвите в България, по легендата на същата карта (при спазване на съответната номерация) са, както следва:

Относно разположението на почвените различия, конкретно върху хълма и прилежащите земи, се забелязва известно поясно редуване отгоре надолу.

На билото и върху стръмната част на склоновете се разполагат плитките почви. Под тях по склоновете с неголям наклон се установяват характерните за Южна България почви от зоналния почвен тип – канелени горски – преобладаващо от подтип излужени. В същия пояс се срещат и почвите от почвения тип канелено-подзолисти (псевдоподзолисти). В подножието (шлейфа) на склоновете, както и в микропониженията, седловинни участъци и дъна на доловете и долчините, почвите са делувиални и алувиално-делувиални. Най-долу в низинните терени на юг от хълма, представляващи участъци от северната окрайнина на Бургаската низина, се разполагат почвите от основния за низината зонален почвен тип – смолници. В терасите на протичащите през района две реки и техните по-малки притоци, почвите са наносни – алувиални и алувиално-ливадни. Установяват се още и преходни почвени различия. Такива в района са смолницовидните (тъмни) излужени канелени горски, намиращи се в съседство със смолниците на юг.

Конкретно на хълма с находището и прилежащите земи, според актуализираната и същевременно подробна почвена карта в М 1:10 000, представена от Изпълнителната агенция по почвени ресурси (Приложение №5), почвените различия са както следва:

Подреждането на почвените различия в настоящия списък е съгласно подреждането в почвената карта.

Редът при описанието, обаче, ще бъде съгласно актуализираната базова класификация на почвите в България, съобразена с тези в света и по FAO. Основната таксономична единица и при тази класификация си остава почвеният тип, като сходните почвени типове са групирани в почвени класове.

Плитките и силно ерозираните почви () в района на находището, по легендата на FAO, попадат в почвения клас Примитивни (Leptosols). Те заемат, както бе отбелязано по-горе, билото и стръмните участъци. Почвените типове, също по легендата на FAO, които се утвърдиха като самостоятелни, са литосолите (Lithosols) и ранкерите (Rankers). Тези почви са слабо развити или неразвити, интразонални и не са обвързани с климатичната зоналност. Почвеният им профил е тънък и се състои само от един слабо или средно оформен хумусен хоризонт, рязко преминаващ в изветрялата или твърда материнска скала. Те са скелетни почви, с нарастваща каменистост в дълбочина. Мощността им е едва 8 - 45 cm. Механичният състав е лек – обикновено глинесто-песъчлив до средно песъчливо-глинест, със съдържание на физическа глина (частици < от 0.01 mm) 15-45 %. Почвената им реакция е обусловена от киселинността на почвообразуващата основа, карбонатна или безкарбонатна.

Литосолите са най-плитките почви (4 – 16 cm) и заемат най-стръмните части от склоновете и изпъкнали теренни форми, където на места или повсеместно скалата е открита на повърхността (Приложение № 4.3.1-2).

Ранкерите се отличават с по-голяма мощност на почвения профил, достигаща до 30 – 40 cm, с по-високо съдържание на ситнозем и глина, с по-тежък механичен състав, достигащ до средно и тежко песъчливо-глинест. Поради наличието на тревна растителност, запасеността с хумус и общ азот (особено в чима) е по-висока. По високи са съответно сорбционния капацитет и наситеността с бази.

Поради незначителната дебелина и висока каменистост на хумусния хоризонт, селективното изземване на последния е практически невъзможно. Неговото отнемане може да се реализира единствено с цялата земна част от разкривката, определена по експлоатационния проект като «мека разкривка».

По отношение на устойчивостта на химическото замърсяване литосолите и ранкерите, според Инструкция № РД-00-1113.07.1994 г. на Министерството на земеделието и горите (чл. 8 и Приложение № 8), се нареждат в клас пети (от общо пет) от класификацията на почвите в България по този показател.

Делувиалните почви () са също от интразоналните и не са свързани със зоналните климатични условия. Те се развиват, както бе вече посочено, в шлейфа на склоновете и негативните релефни форми върху преотложен почвен материал, свлечен в резултат на ерозията от прилежащите скатове и по-горе разположени терени и под влиянието на ливаден почвообразувателен процес. Затова почвеният им профил има пластов строеж и разнообразна мощност, нарастваща от склоновете към низината, достигайки от 40 до 120 cm в най-ниската част. В същата посока намалява каменистостта, а нараства съдържанието на фините фракции. Физичните и химичните свойства наподобяват на тези на почвите от прилежащите склонове, от чиито материали те са образувани. Запасеността с хумус в повърхностния хоризонт е около 2 - 3 %, като неравномерно намалява в дълбочина. Почвената реакция е средно и слабо кисела, с рН (в H₂O) между 5.40 и 6.40. Механичният състав е глинесто-песъчлив до средно песъчливо-глинест (глина 18 – 45 %).

По устойчивост на химическо замърсяване делувиалните почви са от клас пети.

Алувиалните и алувиално-ливадните почви () заемат съответно заливните и надзаливните тераси. Те се образуват върху алувиални отложения, близки подземни води и под влиянието на ливадна растителност. Това са генетично млади почви, които нямат оформен почвен профил. Същият има пластов и разнообразен строеж, който се обуславя от разнообразието на почвообразуващите материали и периодичното прекъсване почвообразувателния процес при нанасяне на нов алувиален материал. Мощността на тези почви силно варира (от 30 до 120 cm) и зависи от отдалечеността от речното корито и от това, върху коя от речните тераси се намира. Почвеният профил е съставен от слабо развит хумусен хоризонт, под него следват слабо хумусирани или чисти речни пластове. Повърхностният хоризонт е обикновено жълтеникаво-кафяв и рохкав. Структурата е слабо оформена и нездрава зърнесто-троховидна.

Механичният състав е лек и разнообразен – обикновено песъчлив и глинесто-песъчлив на алувиалните и до песъчливо-глинест на алувиално-ливадните почви (физическа глина общо от 8 до 42 %).

Въздушният и топлинният режим са благоприятни, но водният, поради високата им водопропускливост и слаба влагозадържаща способност, е неблагоприятен.

Запасеността с хумус и хранителни вещества е бедна и слаба, със съдържание на хумус под 1 % и до 2.5 %. Почвената реакция е неутрална до слабо кисела, с рН (в H₂O) между 7.2 и 6.5. Карбонати по профила, в зависимост от наносния материал, могат и да се установят.

По устойчивост на химическо замърсяване алувиалните и алувиално-ливадните почви са от клас пети.

Излужените канелени горски почви () заемат основната част от прилежащите от север и от юг на находището земи, както и частично от неговата територия. По класификацията на FAO те попадат в почвения пети клас Luvisols (Hromic). Преобладаващата част от тях в случая са слабо ерозирани. Същите са формирани върху плиоценски и кватернерни седименти и под влияние на горска и ливадно-степна растителност. Съществена особеност за тях е, че имат много добре оформен почвен профил, с наличието и на трите генетични почвени хоризонти (A, B и C) – хумусен, преходно-илувиален и почвообразуващ. Преходът между хоризонтите е добре изразен. Разликата при тях по отношение на морфологичните, физичните, физикомеханичните и химичните свойства е съществена. Хумусният хоризонт е канелено-кафяв с разпрашена зърнесто-троховидна структура. Преходно-илувиалният хоризонт е червеникавокафяв, плътен и с буцесто-призматична структура. Мощността на хумусния хоризонт и на почвения профил нормално е съответно 35 – 45 cm и 90 – 110 cm. Поради наличието на ерозия, мощността им е преобладаващо скъсена и е съответно 18 – 32 cm и 45 – 95 cm.

Механичният състав е тежко песъчливо-глинест, със съдържание на физическа глина (частици < 0.01 mm) между 48 и 70 % в повърхностния хоризонт и до 80 % в преходно-илувиалния.

Запасеността с хумус е бедна и слаба (под 1 % и до 2.5 %). Запасеността с азот и фосфор е също слаба, а на калий - слаба и средна. Почвената реакция е кисела и слабо кисела, с рН (в H₂O) между 5.0 и 6.5. Карбонати по профила не се установяват.

По устойчивост на химично замърсяване излужените канелени горски почви, поради високата им киселинност, попадат в клас четвърти.

Особеност при формирането на смолцовидните (тъмни) излужени канелени горски почви () е, че горският почвообразувателен процес е бил периодично заменян от ливадния.

Мощността на почвения им профил е 90 – 110 cm, а на хумусния хоризонт – 30 – 45 cm. Преходът между отделните хоризонти е постепенен до забележим. Структурата в хумусния хоризонт е зърнесто-троховидна, а в преходния – буцесто-призматична и призматична. Карбонатите са измити и се установяват в глинестите почвообразуващи материали, отложени под формата на белоочки.

По механичен състав почвите са тежки – тежко-песъчливо-глинести, със съдържание на физическа глина 45 – 60 %.

Почвената реакция е преобладаващо слабо кисела. Запасеността с хумус достига до около 3 % в първия хоризонт.

По устойчивост на химично замърсяване смолцовидните канелени горски почви са от клас трети.

Канелено-подзолисти (псевдоподзолисти) почви. По легендата на FAO почвения тип на канелено-подзолистите почви принадлежи към клас Планосоли (Planosols). Териториално в случая те представляват ивица от североизточните склонове на дясната тераса на река Хаджийска. Канелено-подзолистите почви са образувани в условията на безотточен релеф, върху глинести плиоценски и старокватернерни отложения и под влияние на широколистна горска растителност. Те рязко се отличават от всички останали с диагностичните си показатели. Това са тесктурни почви, които имат елувиален („Е”) и текстурен („Bt”) хоризонти. Преходът между тях е рязък с текстурна диференциация повече от 1.8. Почвеният профил е дълбок. Повърхностният хоризонт светлее, има мощност 18 – 35 cm, леко до средно песъчливо-глинест механичен състав (физическа глина 20 – 40 %) и разрушена зърнеста или троховидна структура. Илувиалният хоризонт е червено-кафяв или жълтеникаво-кафяв, плътен, с глинест механичен състав и призматична структура. Мощността му е 50 – 70 cm.

По устойчивост на химично замърсяване тези почви са от клас пети.

Смолниците (по легендата на FAO Vertisols) са продукт на ливадния почвообразувателен процес, близки подземни води и върху плиоценски и кватернерни наслаги. Основната част от смолниците са от подтип излужени. Площите със смолници почти изцяло се ползват за земеделски земи.

Смолниците в района са обикновено средно мощни, с хумусен хоризонт 50 – 70 cm и почвен профил 90 – 120 cm. Отличават се с тежък механичен състав – тежко песъчливо-глинест и леко глинест, със съдържание на физическа глина (частици < 0.01 mm) между 55 и 70 % в повърхностния хоризонт.

Смолницити се характеризират с ниска водопропускливост, високо влагозадържаща способност и неблагоприятен въздушен режим. При преовлажняване силно набъбват, а при изсъхване силно се свиват и образуват широки и дълбоки пукнатини. Във влажно състояние силно лепнат по обработващите оръдия.

Запасеността с хумус е най-често средна (2.5 – 4 %), средна и добра на общ азот (над 0.15 %) и средна на общ фосфор (0.15 – 0.2 %). Карбонатите са в долния край на почвения профил и в почвообразуващата основа. Почвената реакция е слабо кисела и неутрална – с рН (в H₂O), обикновено от 6.0 до 7.2. Сорбционният капацитет е сравнително висок (40 – 55 mgeqv\100 g почва), висока е степента на наситеност с бази (над 80 – 90 %).

По отношение на устойчивостта на химично замърсяване смолниците имат сравнително висока буферна способност и се нареждат в клас втори.

Съгласно извлечения от плана за земеразделяне на селата Бата и Порой, площта на предлаганото инвестиционно предложение включва предимно земи от Общински горски фонд. Обработваемите земеделски земи, частна или общинска собственост, заемат незначителен дял. Площта на земите, попадащи в контура за концесията са дадени в таблица №4.3-1.

Таблица №4.3-1.

Вид на земите	Собственик	Площ в %
Общински горски фонд	Община Поморие	59,1 %
Частни земеделски земи	Частни стопани, обединени в кооперация	27,9 %
Общински земеделски земи	Община Поморие	11,4%
Напоителни системи	„Напоителни системи” АД – клон Бургас	1,6 %