4. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

Литоложките разновидности, изграждащи района на находище „Порой” в стратиграфско отношение се отнасят към Мезозойската и Неозойска ератеми.

Вулканитите са обединени в Бургаска свита, представена от Тънковска, Медовска и Драгановска свити. Над тях залягат флишките седименти на Еминската свита.

Заляга с рязка литоложка граница върху Тънковската свита и се покрива от Драгановската свита. Медовската свита се характеризира с монотонен литоложки състав – туфи на алкални базалтоиди. Туфите са сивозелени, обикновено дебелопластови или масивни, псамитови, лапилови и бомбени с чести преходни разновидности. Сред тях се отделят разливи, силове и дайки от алкални базалтоиди (mdψβK₂^sn). Дебелината на Медовската свита е 800 m.

В находище „Порой” се разкриват туфите от Медовската свита, залягащи под трахитите (полезното изкопаемо) от Драгановската свита.

Драгановска свита (dgK₂^sn). Включва алкални меланотрахити, мезотрахити и левкотрахити, както и от нормални трахити, представени в ефузивен, експлозивен, субвулкански и гърлов фациес. Броят на разливите и тяхната дебелина са различни в отделните разрези. Установени са потоци с дебелина до 100-180 m. Отделят се разливи и силове от: нормални трахити (dgτK₂^sn); алкални трахити (dgψτK2sn) и алкални базалтоиди (dgτβK2sn). Скалите са сивовиолетови до сивобежови. Свитата заляга нормално, но с рязък контакт над Медовската свита. Според някои схващания преходът между Драгановската свита и Медовската свита е постепенен, докато други допускат трансгресивен контакт. Дебелината на свитата е непостоянна и варира от 300 до 900 m според едни автори, или от 550 до 3000 m според други.

Възрастта според едни автори е определена като горно сантонска, докато други са склонни да приемат кампанска възраст. Фактът, че свитата лежи под Еминската свита с доказана кампан-мастрихтска възраст, говори в полза на приемането на горно сантонска до долно кампанска възраст.

Разглежданото находище „Порой” е изградено от трахитите (полезното изкопаемо) на Драгановската свита, залягащи над туфите от Медовската свита.

Еминска флишка свита (emK2sp-Pg1). Развита е във флишки фациес, представен от алевролити, пясъчници, варовици и мергели или варовити глини. Дебелината на пластовете е от порядъка от 1-2 до 30-40 cm, рядко повече. Характерни за свитата са варовиците, песъчливи или кластични. Те се прослояват през различни интервали в алтернацията на алевролити, пясъчници и мергели, като бележат ритмичност от по-висок порядък. В пластовете от алевролити, пясъчници и варовици се наблюдават вътрешни текстури, характерни за флишките седименти: градационна, хоризонтална и коса слоистост. По долните пластови повърхности се наблюдават йероглифи. Пластовете на свитата са силно нагънати. Дебелината на свитата достига 2000 m.
Неозойска ератема

Палеоген

Задруга на дебелопластовия флиш (9Pg₁² - Pg₁²). Седиментните скали от задругата се явяват подложка на проученото полезно изкопаемо, речната баластра. Задругата е изградена от полимиктови пясъчници с глинесто-варовита спойка под формата на пластове с дебелина от 0.1 до 5 m. Те алтернират с алевролити със същия състав, глинести мергели преминаващи във варовити аргилити. Дебелината на задругата достига до 300 м до 1500 m. В седиментите на задругата се прослояват издължени пачки от конгломерати. Късовият им състав е от: седименти, кварц, вулкански и интрузивни скали.

В разглеждания район е представен от горната си серия, развита в контитентален фациес (N₂).

Плиоценски седименти от континентален тип са установени североизточно от р. Хаджийска (лявата част на долината й). Разположени са дискордантно върху горнокредния разрез и са представени от редуващи се глини, глинести пясъци, чакъли, на места се установяват и тънки лигнитни пластове с много ниска степен на въглефикация. Дебелината на седиментите по данни от сондажи е от 20 до 105 m.
Кватернер

делувиални и елувиални наслаги (deQh). Почвено–делувиалния- елувиален слой е представен от тънък хумусен слой и късове от кафяви, сиво-кафяви, червеникавокафяви до кафяво-виолетови трахити или трахиандезити със сиво-кафява песъклива глина и пясъци между тях.

Алувиални образувания (aQh). Разкриват се руслата и високите и ниски заливни тераси на реките. Представени са от чакъли, пясъци, валуни, алувиален льос и глини. Количеството на чакълите и пясъците е относително малко във високите заливни тераси, където преобладават глините и валуните. Валуните заемат обикновено долните части на терасите, докато по-голямата им част е изградена от глини. В ниските заливни тераси преобладават пясъците и чакълите, докато глините и валуните са относително малко. Дебелината им достига 15 m.
Тектоника на района на находището

Разглежданият район попада в обсега на Източносредногорската структурна зона. В тектонско отношение се характеризират със сложен геоложки строеж. В разглежданата част на Средногорието е установена позитивна тектонска структура: Медовската антиклинала. Вулканитите на Тънковската свита изграждат нейното ядро, а бедрата й са от скалите на Драгановската и Еминската свита. В обсега им се разполага находище „Порой”. Северно от Медовската антиклинала се разполагат Еминската и Ираклийската антиклинала, както и установените разломни структури: Просенишкият и Голишкият разсед. В седиментите на дебелопластовия флиш се наблюдават множество къси разседи. Сред седиментите на дебелопластовия флиш се наблюдават множество къси разседи, чиито продължения в ЮИ посока са покрити от неогенските и алувиалните образувания в долината на р. Хаджийска.

Находището представлява част от покров изграден от трахити, отнасящи се към Драгановската свита (dgK₂^sn). Под тях залягат скали на Медовската свита (mdK₂^sn). В горната част на геоложкия разрез се разполагат наслагите на кватернера. Участъкът има дължина около 4000 m и максимална ширина 400 m. Дебелината на проучените трахити е 30 до 50 m. Вертикалният диапазон на разпространението им е повече от 100 m.

В резултат от проведените полско-проучвателни работи, в площта бяха обособени две вулканични тела, изградени от трахитите на Драгановската свита. Находището е изградено от трахитите (полезното изкопаемо) на Драгановската свита. Те залягат с нормален и рязък контакт върху скалите от Медовската свита. Трахитите са от ефузивен фациес, дебелината им в контура на находището достига до повече от 100 m. Това са сравнително здрави скали, обикновено са напукани от епимагматични тектонски процеси с характерна призматична напуканост на скалния масив. Оцветени са обикновено в кафеникави, виолетови, червеникави и кафяви тонове, на повърхността избеляли. По плоскостите им на напукване често се наблюдават налепи и корички от лимонит и гьотит.

Западната част на находището обхваща най-високите части на възвишението, което в източна посока постепенно се изравнява с околния нисък релеф. В южната част от площта по данни от маршрутните наблюдения и картировката се разкриват изветрели сиво кафеникави до червеникавокафяви трахити, на места силно напукани, с характерна призматична напуканост на скалния масив. Наблюдават се освободени от масива изветрели ръбести (призматични) късове и блокове от трахити с повърхностна промяна на дълбочина до няколко mm.

По данни от разчистките и канавите се разкриват сиви до кафяви с виолетов отенък трахити, дребнопорфирни, здрави, на места с призматична напуканост, по пукнатините с тънки налепи от железни хидроокиси. Наблюдавани са и пукнатини с хидротермална промяна, където дебелината на променити достига до 10 - 15 cm. В повечето случаи тези пукнатини са субвертикални, рядко субхоризонтални.

По сондажен път в дълбочина са преминати слабо напукани сиво-кафяви до сиво-виолетови трахити, с редки плагиоклазови зърна.

По данни от старите кариери и кариерните гнезда се наблюдава следния обобщен профил:

От 0,0 до 0,3 m се разкриват, освободени от масива, изветрели ръбести (призматични) късове от сиво-виолетови до кафеникави трахити с повърхностна промяна, премесени със сиво-кафяв до кафяв глинесто-песъклив запълнител;

От 0,5 до 6,7 m (преминат по сондажен път) се разкриват здрави сиво-кафяви до кафяви с виолетови и червеникави оттенъци, с мидест лом, трахити, с характерна призматична напуканост на скалния масив. По повърхнините на напукване се наблюдава ожелезняване: лимонитни налепи и тънки корички от железни хдроокиси.

Опитната кариера разкри трахитови късове с големи размери и различни форми обхванати с вулканско стъкло. Близо до повърхността то е светло зеленикаво, глинясало, като в дълбочина става тъмнозелено до почти черно.

В северните склонове на възвишението в голям брой от шурфите бяха установени материали наподобяващи вулканско стъкло или туфи с бомби от трахити с различна големина (най-големите до 25 - 30 cm в диаметър).

Петрографски (С№ 3) трахитите са определени като променен пироксен-биотитов трахит, субвулкански фациес.

В източните части трахитите са с малко по-различен състав. Петрографския анализ определя скалата (С№ 14) като метасоматично променен алкален базалтоид (мелатрахит). Тя има масивна текстура и порфирна, за основната маса – микролитова, офитоподобна, иглеста за мафита, микро дендритовидна за рудния минерал структура.

Североизточно от по-горе описаното възвишение и разкриващите се в него скали се наблюдава друго, не много добре изразено, със силно заоблени форми, субпаралелно възвишение, в което изграждащите го скали са представени от трахиандезити - полево определение, добре изкристализирала, среднозърнеста, меланократна вулканска скала, порфирна по плагиоклаз и мафит. В тях се наблюдават същите хидротермални промени, както в трахитите.

На повърхността, в билните части, находището е покрито с тънък почвен слой, делувиалните и елувиалните наслаги на кватернера. Почвено–делувиалния- елувиален слой е изграден от тънък хумусен слой (до 0,05 m), и късове от кафяви, сиво-кафяви, червеникавокафяви до кафяво-виолетови трахити или трахиандезити със сиво-кафява песъклива глина и пясъци между тях. Дебелината на слоя е до 0,20 - 0,50 m, средно 0,23 m.

В ниските части на релефа почвения слой достига до 3-4 и повече m, като преобладават дебелините около 1,0 – 0,8 m. В централните части на находището, където повърхността е представена от земеделски земи средната дебелина на почвения слой е 0,88 m.

В изследваните трахити плоскостните и линейните структури на течение не са изявени, за сметка на това, много добре е изразена призматичната напуканост на трахитите, обусловена от епимагматичната им тектонска обработка. В находището са установени главно пукнатини от трите системи: L(ab); S(bc); Q(ac). Несистематичните пукнатини, диагоналните (D) са слабо представени. В приповърхностните части на находището се наблюдават и екзогенни пукнатини. Поради силното изветряне на трахитите и трахиандезитите напукаността им не можа да бъде замерена в разкритията.

Екзогенните пукнатини са развити само в приповърхностните части на масива. Те са с дължина от 0,6 до 0,7 m. Образувани са при изветрянето на вулканитит.

ГЕОЛОЖКА КАРТА НА РАЙОНА




Легенда


Характеристика на находището на подземни богатства, в т.ч. количество и качество на запасите и ресурсите

Качествената оценка на полезното изкопаемо (трахити) от находище „Порой” е извършена, съгласно изискванията на БДС EN 12620 (Добавъчни материали за бетон) и БДС EN 13043 (Скални материали за битумни смеси и настилки за пътища, самолетни писти и други транспортни площи).

Петрографските определения на скалните разновидности и изпитванията на физико - механичните показатели на трахитите са извършени в „ЕВРОТЕСТ-КОНТРОЛ” АД, София. Изследванията на материала за съпротивление на дробимост („Лос Анжелос”) са извършени в Строително изпитвателен център – „ТРА” ЕООД, гр София и Независима изпитвателна лаборатория към НСЛ „Инфраструктура” ЕООД, гр. София, а за Коефициент на ускорено полиране в Централна лаборатория по пътища и мостове към фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, гр. София.
Качествена характеристика

Петрографска характеристика. Изследвани са 3 броя образци от скалните разновидности на проучвателната площ. Образците (2 броя) от полезното изкопаемо, петрографски са определени като променен пироксен-биотитов трахит, субвулкански фациес и метасоматично променен алкален базалтоид (мела-трахит?), което ги отнася към базичните магмени скали. Те са изградени главно от плагиоклаз, калиево-натриев фелдшпат и променен мафит - пироксен. Изследван е и един образец (шлиф) от вулканското стъкло, запълващо празнините между трахитовите късове.
Физико-механични показатели. Изследвани са 13 броя проби трахити и трахиандезити, полезното изкопаемо на находището, и определени: обемна плътност, специфична плътност, обем на пори, коефициент на пори, якост на натиск във въздушно сухо състояние. Макроскопското определение на взетите проби от сондажите е трахити. Получените лабораторни данни и резултатите от тяхното осредняване са показани в табл. № 4.4.1-1.

Таблица 4.4.1-1

Трахитите са от ІІ група-ефузивни скали и по показателите обем на порите и обемна плътност попадат в 3 клас. Крайното заключение за класа, в който попадат трахитите, не се дава, тъй като, не са изследвани всичките стандартни показатели по БДС 7718-74.

За добив на трошен камък за пътни основи и асфалтови покрития се допускат скали от всички групи и класове на БДС 7718-74, които след натрошаване покриват изискванията на стандарт БДС 2282-83, като за добив на трошен камък не се допускат: глинестите варовици, мергелите, глинестите пясъчници и глинестите шисти. Проучените трахити в находището отговарят на това изискване на стандарта.

Годността на трахитите като скални материали за битумни смеси и настилки на пътища, самолетни писти и други транспортни беше установена при извършената съпоставка на получените стойности със стандартните изисквания. Съпоставката е показана в следващите таблици.

Форма на зърната на едри скални материали.

При необходимост, формата на зърната на едрите скални материали трябва да се определи чрез коефициент на плоски зърна съгласно EN 933-3. Коефициентът на плоски зърна трябва да бъде декларирана чрез съответната категория, определена в таблица 1, в зависимост от предвиденото ползване (Таблица 4.4.1-2).

Таблица 4.4.1-2

Таблица 1	БДС EN 13043		Получени	резултати
Коефициент на плоски зърна	Категория Fl	min	max	средно	Категория Fl	Брой проби
<10	Fl10	0	10	4.6	Fl10	10
<15	Fl15	14		14	Fl15	1
<20	Fl20
<25	Fl25
<30	Fl30
<35	Fl35
<50	Fl50
>50	Flдекларирана
Без изискване	FLNR

Когато се изисква, коефициентът на формата, определен по EN 933-4, трябва да бъде деклариран чрез съответната категория, определена в таблица 2, в зависимост от предвидената употреба (Таблица 4.4.1-3).

Когато е необходимо, устойчивостта на дробимост се определя чрез коефициента Los Angeles, в съответствие с т. 5 на EN 1097-2:1998. Коефициентът Los Angeles трябва да бъде деклариран чрез съответната категория, определена в таблица 3, в зависимост от предвиденото ползване (Таблица 4.4.1-4).