Английският поет и драматург Т.С. Елиът (1888-1965) е удостоен с Нобеловата награда за 1948 “за своя изключителен новаторски принос към съвременната поезия”. През 1910 той завършва Харвардския университет, където учи философия и литература, и пише своята докторска дисертация. Най-значимите му произведения са: “Пуста земя” (1922), “Убийство в катедралата” (1935), “Идеята за християнско общество” (1939). Според литературната класация на списание “Time” Т.С. Елиът е “поетът на ХХ-ти век”.
♦♦♦
1♦ “Аз не вярвам, че културата на Европа би могла да оцелее, ако Християнската вяра изчезне. Убеден съм в това, не просто защото самият аз съм християнин, но и като изследовател на социалната психология. Ако Християнството загине, заедно с него ще загине цялата наша култура.” (ELIOT 1967, 200).
2♦ В книгата си “Идеята за християнско общество” (The Cambridge Lectures, 1939) Т.С. Елиът пише:
“Възможно най-лошото нещо е да защитаваме Християнството, само заради това, че то е полезно, а не заради това, че то е истинно.
Да се доказва правотата на Християнството, само защото то е полезно за нашия морал, е един погрешен ход. Напротив, ние трябва да покажем, че от истинността на Християнството неизбежно произтича истинността на Християнския морал.” (ELIOT 1988, 46).
3♦ “Един християнин може да докаже пред хората истинността на своята вяра по един съвършен начин, само когато заложи реално живота си за нея, а не когато логически анализира причините за своята вяра.” (ЕЛИЪТ, цитиран в Draper 1992, №599).
4♦ През 1934 Т.С. Елиът пише за лутанията на съвременното човечество между невежеството и знанието – две парадоксални следствия от т.нар. “научно-технически прогрес”:
“Безкраен цикъл от идеи и действия,
безкрайни изобретения, безкрайни експерименти,
те носят знание за движението, но не за покоя,
знание за говоренето, но не за тишината,
знание за словата, и невежество за Божието Слово.
Нашето знание ни води все по-близо до нашето невежество,
нашето невежество ни води все по-близо до смъртта,
но това е близост до смъртта, а не близост до Бога.
Къде е животът, който изгубихме в живеенето?
Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието?
Къде е знанието, което изгубихме в информацията?
Небесните цикли през тези двадесет века
ни водят все по-далеч от Бога и все по-близо до смъртта.” (ELIOT 1934).
5♦ В “Идеята за християнско общество” Елиът пише: “Ние трябва да се отнасяме към Християнството с много повече интелектуално уважение, отколкото сме свикнали. Ние трябва да се отнасяме към Християнството като към учение, което акцентира върху мисленето, а не върху чувствата. Ако наистина започнем да се отнасяме по този начин, следствията ще са прекалено сериозни, за да могат да бъдат приети от всички. Защото, когато Християнската вяра е не само почувствана, но и промислена, тя води до практически резултати, които съвсем не са удобни за всеки.” (ELIOT 1988, 6).
6♦ “Разделението между онези, които приемат и онези, които отричат Християнското учение, е според мен най-дълбокото разделение между човешките същества.” (ЕЛИЪТ, цитиран в Yancey 1999, 88).
7♦ “Нашето време е покварено, цялата съвременна литература е покварена от безбожието.” (ЕЛИЪТ, цитиран в Ozick 1989, 151).
8♦ “Защо хората трябва да обичат Църквата? Защо трябва да обичат нейните закони?
Защото Църквата им говори за живота и смъртта, и за всичко друго, за което те биха искали да забравят.
Защото Църквата е нежна там, където те биха били твърди, и е твърда там, където те биха били мекушави.” (ELIOT 1934).
9♦ Ето как Елиът си представя некролога на ХХ-ти век:
“Тук живяха свестни и безбожни хора. Техният единствен паметник е един асфалтов път и хиляди изгубени топки за голф.” (ELIOT 1934).
10♦ “Едно общество престава да бъде християнско, когато религиозните практики са изоставени, когато поведението на хората вече не е регулирано от християнските принципи и когато просперитетът в този свят е станал единствената съзнателна цел за всички.” (ELIOT 1988, 9-10).
11♦ В книгата си “Християнство и култура” (1948) Т.С. Елиът пише:
“Целта на безспирната индустриализация е да създаде маси от хора от всички класи, откъснати от традицията, отчуждени от религията и податливи на масови внушения – с други думи, да създаде тълпа. А една тълпа няма да бъде по-малко тълпа, ако тя е добре нахранена, добре облечена, добре окъщена и добре дисциплинирана.” (ELIOT 1988).
12♦ “Христос е единствената неподвижна точка в нашия въртящ се свят.” (ЕЛИЪТ, цитиран в Castle 2002, 219).
♦♦♦♦♦♦♦
29. РЪДИАРД КИПЛИНГ, Нобелов лауреат за литература
Британският поет и прозаик Ръдиард Киплинг (1865-1936) е удостоен с Нобеловата награда за 1907 “за изключителната си проницателност, оригиналността на въображението, богатството на идеи и забележителния си талант на разказвач”. До 1907 Киплинг създава 17 тома с разкази, 4 романа и стотици стихотворения. Основните му произведения са: “Книга за джунглата” (1894), “Ким” (1902), “Ирландската стража във Великата война” (1923) и автобиографията “Нещо за мен” (1936).
♦♦♦
1♦ Non nobis Domine! –
Не за нас, о Боже,
да бъдат възхвалата и славата
за всяко дело, слово или можене;
защото Твоя е властта
да сложиш корона или позоряща стигма
върху всяко дело или мъдростта,
които човекът сам е постигнал.
Нашата вина е, че твърде много обичаме
и че покриваме с величествен воал
онзи шум, който Слава наричаме,
и Златото – онази мръсна кал.
Заради тия двете ние изживяваме
хиляди горещи и безбожни дни,
но в нашите сърца признаваме,
че слава заслужаваш само Ти!
Ти си Силата, чрез Тебе съществуваме,
наш Създател, Съдия и Приятел си Ти,
само за Твоята прошка бленуваме,
не ни отхвърляй и ни прости.
И дай ни сила да прозрем преди последните ни дни,
че всички наши пътища са жалки,
че слава заслужаваш само Ти! –
Non nobis Domine!
(KIPLING 1934, ‘Non nobis Domine!’, in “A Choice of Kipling’s Verse”, T.S. Eliot – editor; London, Faber and Faber, 1963, 257-258 ).
2♦ “Отче наш, Ти, който обичаш всеки,
помогни ни, ние просим от Тебе съвет,
за да можем да градим навеки
Твоето чисто наследство, Твоя завет.
Научи ни да обичаме нещата прости
и на радост, в която няма горчиво зрънце,
и на прошка, лишена от мисли злостни,
и на любов към всички под нашето слънце!”
(КИПЛИНГ, цитиран в “A Choice of Kipling’s Verse”,
T.S. Eliot – editor; London, 1963, 272-273).
3♦ В своята статия “Религията на Ръдиард Киплинг” Дж.Т. Съндърланд пише: “Аз смятам, че Киплинг има религиозно послание към нашето време. Неговите стихотворения извират от дълбините на душата му и са насочени директно към съвестта и религиозната жажда на хората. Бог говори на света чрез различни гласове. Аз мисля, че един от тях е гласът на Киплинг.” (SUNDERLAND 1899, 607-608).
4♦ “Сега моят жизнен път приключва и аз очаквам своето възмездие. Иисусе, когато застана пред Твоя трон заедно с онези, които съм приближил до Бога, моля Те, възкреси и мен самия.” (КИПЛИНГ, цитиран в Wilson 1978, 340).
5♦ “Носете свойто бреме!
С търпение в гръдта
гнева си обуздайте,
смирете Гордостта!
Със ясно, просто слово,
с език открит и смел
засейте чужда нива,
гонете чужда цел!
Носете свойто бреме!
Не чакайте мъзда!
Не крийте страх и слабост
под плаща ‘Свобода’.
По всяко ваше дело,
въздишка, вик, въпрос
диваците ще съдят
за вас и за Христос.”
(КИПЛИНГ 1992, 12-13; из “Бремето на белия човек”)
♦♦♦♦♦♦♦
Сподели с приятели: |