А Същност, видове, система І. Гражданският процес като защита и санкция

Недопустими съдебни решения. При тях съдът не е имал правото и задължението да ги постанови, т.е. извършил е нещо недопустимо. Кога идва недопустимост: Съдът няма задължението да постанови решението. Следователно няма право на иск. Може правото на иск да не съществува отначало, или да отпадне в хода на процеса (напр. в хипотезата на чл. 119 (1) ГПК - при отказ от иск, съдът е длъжен да прекрати делото, но не го прави; ако някоя от страните почине, съдът трябва да прекрати делото след 6 м., но съдът постановява решение. При сливането на спорещите страни - делото трябва да се прекрати, тъй като няма страни, но съдът постановява решение и др.). Другата хипотеза - ненадлежно упражняване на правото на иск, т.е. липсват абсолютните процесуални предпоставки. Делото трябва да се прекрати, но съдът постановява решение - недопустимост (напр. недееспособност на лицата , липсваща представителна власт на процесуалния представител е др.). Другата хипотеза - нарушаване на диспозитивното начало и постановяване свръх петитума, респ. присъжда нещо, което не е искано. Съдът няма право да присъжда нещо повече от това, което е поискано.

Не е задължително влязлото съдебно решение да е нищожно или недействително, може да е частично - частично обжалване.

Когато решението е нищожно, то се прогласява за нищожно, а недопустимите решения се обезсилват.

Неправилни съдебни решения. Не може да се даде такава обща дефиниция, тъй като категорията е различна при обжалването на първоинстанционните, второинстанционните и касационните решения.

Съдебното решение е лично осъждане и затова има двуяка характеристика:

1. Акт на познание (формиране на познание на базата на доказателствения материал).

2. Волеизявление на държавен орган, заповед към страните по делото. Основанието - кога едно съждение е правилно:

- когато съответства на стоящия извън човешкото съзнание факт, т.е. адекватно отразява обективната действителност. В БГП-с израз на това разбиране е чл. 218, б “в”

- когато е в състояние да убеди аудиторията - характерно за отменения чл. 207.

Законодателят е възприел и двата подхода.

По отношение на първоинстанционното съдебно решение - неправилно е, когато не съответства на събрания доказателствен материал.

При касационното обжалване - тук не се събират нови доказателства. Следователно неправилно е съдебното решение, когато е постановено в противоречие с материалния закон или при съществени процесуални нарушения - чл. 218, б”в”.

Има и друго разбиране - в ГП-с съществува принцип на обективната истина, т.е. неправилно е съдебно решение, което не съответства на действителните материални правоотношения между страните.

ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ

№ 67
а)Правото на въззивна жалба и неговото упражняване

За да започне въззивното производство, трябва да е подадена въззивна жалба. Чл. 198 дава изискванията за нея. За да се подаде жалба, тя трябва да се предхожда освен от пръвоинстанционно съдебно решение, но и от правото на въззивна жалба.

Правото на въззивна жалба - чл. 197 - по косвен начин дава отговор на въпроса кой може да е негов субект. Право на обжалване на съдебното решение имат само страните по делото. Страните били страни в първоинстанционното производство. “За страната, която е присъствала срока започва да тече ...”. По индиректен начин се посочва, че страни са тези, които могат да подадат жалба. Трети лица също могат да имат интерес, но те не могат да подадат.

Могат да обжалват съдебното решение всички страни - главна, допълнителна, контролиращата, подпомагащата.

По същината на правото на въззивна жалба съществуват две теории:

1. Правото на въззивна жалба е самото право на иск в неговото динамично развитие. Правото на иск намира правно приложение в правото на въззивна жалба. В определен етап от съществуването си правото на иск се проявява като право на въззивна жалба.

2. Правото на въззивна жалба е сродно, но различно от правото на иск. Правото на иск е субективно, публично, потестативно право. То е едно динамично право и в хода на развитие на делото преминава от една качествена характеристика в друга, т.е. от по-богатото към по-богато съдържание.

От кой момент възниква правото на иск? Когато възникне правният спор. След като има правен спор лицето може да предяви искова молба пред съда. След това правото на иск не се погасява, а се дава право да се иска насрочване на първото заседание по същество. След като са минали устните състезания правото на иск се превръща в право да се иска постановяване на съдебно решение. Когато то се постанови правото на иск не се превръща в право на въззивна жалба. След постановяването на въззивното решение правото на иск се превръща в право на касационна жалба. Правото на иск се погасява с влизане на решението в сила според динамичната теория.

Според една друга теория правото на иск е право да се иска постановяване на съдебно решение. тогава правото на иск е право, на което кореспондира задължението на първоинстанционния съд. С постановяването на съдебното решение правото на иск се погасява. И тук то е едно динамично право, но има живот само преди второинстационното производство до постановяване на решението на първоинстанционното. Правото на въззивната жалба е различно право от правата на иск според тази теория. Правото на иск е конкретна проява на едно констит. субективно право. ФЛ и ЮЛ имат право на субективна защита. Ищецът предявява неоснователен иск. Той е отхвърлен, Ответникът получава защита. Ищецът не е нарушител. Тук се касае за право на правосъдие,т.е. право да се получи съдебно решение. Дали то ще наложи санкция е друг въпрос. Правото на правосъдие е едно абстрактно право. То има различни проявни форми. В Гп-с това е правото на иск. Друга проявна форма е правото на въззивна жалба, а третата форма е правото на касационна жалба.

В Гп-с могат да встъпят и подпомагащи страни. По-голяма част от подпомагащите страни нямат право на иск. Те могат да подадат въззивна жалба независимо от волята на страната, която подпомагат. Чл. 177 (1) косвено сочи това. Подпомагащата страна може да обжалва решението, защото първоинстанционното решение я обвързва, когато влезе в сила. Така лицето, което няма право на иск може да обжалва решението. Това противоречи на първата теория.

В първоинстанционното производство делото има един номер. Пред втората и третата инстанция това дело се води под друг номер. Това са различни дела. При втората инстанция има въззивник (подал жалбата) и въззиваем. Не се говори за ищец и ответник.

Стамболиев - втората теория е на един по-полезен прагматичен път. Правилна е онази теория, която отговаря на прагматическите нужди на практиката.

Правото на въззивна жалба е субективно публично право. То е право да се образува производство и да се получи решение на въззивния съд. Правото на въззивна жалба е обусловено от определени предпоставки, т.е. наличието на първоинстанционно решение. Участието в качеството на страна в първоинстанционното производство и наличието на интерес от обжалването съдебно решение. Интерес има по принцип, когато съдебното решение е неизгодно за страната. Кога е неизгодно? По принцип право да обжалва има ответникът, когато искът е уважен и ищецът, когато искът му е отхвърлен. По изключение може интерес да има ищеца и когато искът е уважен и от мотивите е видно, че не е защитен този интерес, който той е поставил на първо място. Или ответникът има интерес при отхвърлянето на иска, но не на основа основанието, на което ответникът се е позовал - при едно евентуално възражение на ответника. За да има право на въззивна жалба трябва да има интерес. Ако няма интерес, то няма и право на въззивна жалба и делото не следва да се образува пред въззивната инстанция. Съдилищата ни обаче на практика не прекратяват делото на това основание.

Правото на въззивната жалба възниква от момента на обявяване на съдебното решение, когато бъде постановено задочно съдебно решение,което се обявява чрез вписване му в книга, като се изпраща съобщение на страните ,че има съдебно решение.

Срокът е 7 дневен. Ако съдебното решение е обявено от съд. Срокът тече от обявяването на съдебното решение. Има съвпадение между вписване правото на въззивна жалба и началото на срока. Втора хипотеза - решението е обявено чрез вписване в срочната книга. : дн. срок тече от следващия ден следващ датата на връчване на решението. Има разлика между момента на възникване правото на въззивна жалба и началото на момента на срока. Ако страната не е получила съобщение, то може да подаде жалба.

Правото на жалба се упражнява в писмена форма. Чл. 198 - жалбата трябва да има определено съдържание. Най-съществените елементи - указание в какво се състои порочността на решението, както и новите доказателства, които жалбоподателят (въззивник) иска да бъдат събрани. Диспозитивното начало във въззивното производство забранява на въззивния съд да се занимава с онези части на съдебното решение, които не са били обжалвани. С оглед на диспозитивното начало въззивната инстанция няма право да излиза извън рамките на жалбата. Ако въззивникът не се е позовал на някой порок въззивната инстанция няма право да отменя решението на основание този порок.

Новите доказателства, които трябва да се посочени. Сега съдът проверява служебно правилността на решението. Какво значи нови доказателства? - чл. 198, б”д” и чл. 205. Пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Едно становище бе, че нови доказателства по смисъла на чл. 205 и чл. 198,б”д” са само тези доказателства, които не са били известни на страната по време на разглеждане на делото или са нововъзникнали доказателства и доказателствени средства. Ако страната е знаела за доказателствата и е могла да ги представи по време на висящия процес пред първата инстанция, то не може да ги събира или представя пред въззивната инстанция. Санкция за тази недобросъвестност на страната. Това разбиране не се свързва с чл. 65.

Стамболиев - трябва да се разглеждат нови и стари доказателства. За ди допусне тези доказателства съда, те трябва да са нови. Въпросът е от чия гл.т. той може да прецени нови ли са или не. Той може да преценява само от своя гл.т. Тези доказателства и доказателствени средства до този момент може да не са били включени в делото и няма значение кога са възникнали и няма значение дали страната нарочно не ги е представила. Единственият критерий по чл. 205 е обективният критерии по делото - ако тези доказателства не са били събирани и не са били известни на съда, те трябва да бъдат събрани. Чл. 65 дава санкцията за страната знаела за доказателствата, но не ги е представила - разноските за цялото въззивно производство падат върху тази страна.

ЧАСТИЧНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА - чл. 196 (2), когато в едно съдебно решение съдът се е произнесъл по няколко материални спора, може да се стигне до тук. Когато се обжалва само едно от обективно съединените решения, въззивният съд е ограничен от иска, може да разгледа само посоченото решение. Решението в останалите негови части влиза в сила.

Жалбата се подава в 7 дневен срок срез съда, който е постановил решението - чл. 197. Въззивната инстанция - ОС за решения на РС (от същия район); апелативния съд за решения на ОС. АпС висшестоящ ли е спрямо РС. РС не дължи подчинение на АпС. Решението се контролира пряко от ОС и индиректно от ВКС. АпС стои в страни от тази система.

Чрез съда - първа инстанция се извършва проверка за:

а) Формален въпрос - дали е спазена формата по чл. 198 - 199.

б) Дали страната, която подава въззивната жалба има право на нея.

в) Приложенията към жалбата - чл. 198 (2).

Възможни са три резултата от проверката:

а)Въззивната жалба е редовна, подателят има право на жалба - изпраща се препис от нея на насрещната страна пред първата инстанция, но се чака отговорът й.

б) Въззивната жалба е нередовна по форма - постановява се разпореждане от съдията да се изпрати съобщение до страната да отстрани нередовността (описва се) в 7 дневен срок. Възможни са две хипотези:

- Ако се отстранят се върви по първия път.

- Ако не се отстранят се постановява ново разпореждане, с което се разпорежда въззивната жалба да се върне на въззивника, тъй като е нередовен.

в) Ако съдът прецени, че лицето, подало въззивната жалба няма право на това, се разпорежда за връщането й като недопустима.

В хипотезите на второто решение - втората хипотеза и съответно третото, изпраща се съобщение на подателят, че има разпореждане за връщане на жалбата - чл. 200. Разпореждането за връщане на въззивната жалба подлежи на обжалване (частна жалба (ЧЖ) - чл. 200 (2)).

Разпореждането прегражда развитието на процеса,т.е. подлежи на обжалване. С ЧЖ по принцип по чл. 213. Също се подава чрез съда, постановил решението до въззивната инстанция. Изпраща се въззивна жалба, на която не е даден ход заедно с разпореждането на съдията, с което се връща въззивната жалба +частната жалба, с която се обжалва разпореждането. Въпросът, който се поставя пред втората инстанция е процесуален за наличието или липсата на право за въззивно обжалване. Решава се с определение. Може да потвърди разпореждането или да го отмени и дава ход на делото. Задължителност за нисши стоящата инстанция.

De jure въззивната жалба се връща, а фактически не се връща.Остава към делото, тъй като върху нея се поставят разпорежданията. Срокът - ако жалбата е просрочена, тя не може да се поправи. Ако се пропусне 7 дн. срок (дава се, за да разработи добре и подробно въззивната жалба, тъй като тя е израз на диспозитивното начало) има две възможни хипотези: Срокът е преклузивен, но може да бъде продължен, но най - често се възстановява (продължаващ се срок, който не е изтекъл; възстановителен - срокът е изтекъл по причини, които страната не е могла да предвиди и отстрани). Във въззивната жалба може да се направи особено искане за възстановяване на срока - сочи се причината. Втората инстанция се произнася с разпореждане по особеното искане -възстановява срока и второто разпореждане е изпращането на препис до другата страна. Ако няма особено искане - разпореждането, с което въззивната жалба се връща. Страната получава разпореждането, след което подава частната жалба, с която иска и възстановяване на срока.

В хипотезата на нормално развитие. Изпраща се препис на въззивната жалба на въззиваемия. Срок да даде отговор по жалбата - чл. 201. Може да направи писмени възражения и да посочи доказателства за това възражение срещу въззивната жалба. Въззиваемият не може да подаде насрещна въззивна жалба, за разлика от закона за гражданското съдопроизводство, където е имало такава възможност. Отговорността на въззиваемия - навлиза във въззивното производства, пакс. резултат е отхвърлянето на въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди решението на пърноинстанциония съд. Ако има насрещна въззивна жалба -въззив. също има право да иска да се отмени решението м негова полза - пакс. резултат е отмяна на решението в полза на въззиваемия, който има две качества: въззиваем и въззивник по своята въззивна жалба. Чл. 208 (2) - забрана за reformatio imperius - маск. риск, който поема въззиваемия е да се отхвърли въззивната жалба, но може и да спечели, т.е. решението да се отмени в негова полза, докато при сегашното решение може да загжуби. Решението да се отхвърли в негова полза, т.е. нарушава се равенството между страните.

След изтичането на срока за даване на отговор, делото, въззивната жалба, приложенията към нея, евентуално отговора и приложенията към него се изпращат във въззивната инстанция. Отново се извършва проверка за допустимост на жалбата. Ако не е редовна, действа се, както би действала първата инстанция. Ако е редовна, има разпоредително заседание - произнасяне по допустимостта на исканите нови доказателства. Стремежът е да се спести подготвителното заседание (каквото има в първата инстанция), а директно да се проведе заседанието по същество. Разпоредителното заседание е закрито, без призоваване на страните. Разпоредителното заседание може да е и открито, ако съда намери за необходимо да изслуша страните (чл. 205, изр. 3). Във въззивното производство може да се допускат само нови доказателства. По изключение съдът има право да разпита свидетели, ако намери за необходимо - чл. 205, изр. посл. Нарушено е правилото за непосредствеността при възприемане на доказателствата. Съдът действа на базата на събраните в първата инстанция доказателства. Следва насрочване на открито заседание за разглеждане на делото, т.е. по същество. Призовават се страните и новите свидетели. Събират се доказателства, провеждат се устните прения, съдът прави разпореждане, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и се пристъпва към постановяване на въззивното решение.

Присъединяване към въззивната жарба - чл. 204. Другарство, когато има повече от един ищци или ответници (чл. 171 и сл. ГПК). Само един ото тях може да подаде въззивна жалба. Законът предвижда възможност не по-късно от края на посоченото съдебно заседание други процесуални другари да се присъединят към жалбата с писмена молба. Следователно стават въззивници в производството. Присъединяването е необходимо само в случай ва обикновено другарство. Ако е било необходимо, другарите автоматически стават страни и пред втората инстанция. При необходимото другарство, другарите търсят защита на едно и също материално право, за разлика от обикновеното другарство - различни материални права и съдът не е сезиран от всички, а само от един от тях.

Съдебното решение на първата инстанция се обжалва в 7 дн. срок с въззивна жалба, която първо се проверява от първата инстанция: прекратяване на производството и жалбата се връща с определение; изпращане на въззивната жалба на въззиваемия. Той трябва да отговори в 7 дн. срок. Въззивната жалба с отговор се изпраща във въззиваната инстанция. Демулативен (пренасяне на делото в по-висшата инстанция) и суспензивен ( решението на първата инстанция не може да влезе в сила) ефект. Проверка на редовността на въззивната жалба във втората инстанция - определение за връщането й; чл. 205 ГПК. Съдът се произнася по исканите нови доказателства и насрочва открито заседание, което има три етапа:

1. Проверява се дали обжалваното съдебно решение е действително или нищожно (служебно). Ако съдебното решение е нищожно, следователно първата инстанция не е изпълнила задължението си да реши спора с валидно съдебно решение. С решението на втората инстанция се прогласява нищожността на съдебното решение. Възможни са два пътя:

а) Връщане на делото в първата инстанция, тъй като правото на иск е неудовлетворено.

б) Делото да се прекрати, когато ищецът няма право на иск. Това може да стане с определение, или дасе инкорпорира в рамките на въззивната инстанция за нищожност.

2. Проверява се дали съдебното решение е допустимо или не, ако не е нищожно. Ако съдебното решение е недопустимо, то се обезсилва. Възможни са два пътя:

а) Недопустимост поради неподведомственост на съдебната система, делото се прекратява и се изпраща на компетентния орган.

б) чл. 209 (1, изр. 2) - недопустимост поради неподсъдност - делото се препраща към компетентния съд или друг компетентен орган. Чл. 94 и чл. 80 (2) ГПК. Напр., когато РС се произнесе по спор, посъден на ОС. Не става препращане, а преобразуване. Стамболиев - може да се каже, че делото се прекратява и започва ново първоинстанционно позглеждане в друг състав на същия ОС. Чл. 290 (1, изр. 3), когато съдът се произнесе по непредявен иск, а съдът не се произнесе по предявения иск. Следователно недопустимост и съдебното решение се обезсилва и се връща за преразглеждане. Съдебно решение за повече от поисканото. Частта в повече се обезсилва, като останалата част от съдебното решение се разглежда от въззивната инстанция. Важи диспозитивното начало.

3. Дали съдебното решение е неправилно. Въззивната инстанция няма за цел, задача проверка на съдебното решение на първата инстанция, а разглеждане на материален спор. Затова контролът в случая е условно казан.

- забрана за imformatio imperius - чл. 208 (2) ГПК. Забрана за влошаване положението на въззивника. Прилага се само в случай, че е подадена жалба от едната страна в първата инстанция. Ако обжалват и двете страни, това правило ге може да се приложи.

- чл. 204 - присъединяване с писмената молба на другарите на жалбоподателя в първата инстанция. Другарство - обективно отклонение във връзка с иска, когато има повече от един ищци или ответници. Законов термин. Това е субективно съединяване на искове. Видове:

1. Според материалноправния критерий:

а) Необходимо - чл. 171,б”а” другарите търсят защита на едно и също материално право.

б) Обикновено, когато другарите търсят закита на различни материални права, но основанието за тях е едно.

- чл. 134 ЗЗД и чл. 15 ГПК - изключителна процесуална легитимация на кредитора. Съдът служебно конституира като страна и носителят на защитаваното материално право, т.е. длъжника на кредитора. Следователно е налице необходимо другарство. Тук е излишно присъединяването на чл. 204 ГПК (във всички случаи). Необходимо и възможно е присъединяването при обикновеното другарство. Тук се прилага само чл. 204 ГПК.

- Оттегляне или отказ от подадената жалба по чл. 203. Свързва се с, подобно е с оттеглянето и отказа от иска. Ал. 2 е излишна според Стамболиев. Възможен е отказ от възникналото право на въззивно обжалване. В съдебното заседание това става пряко, устно. При запознаване със съдебното решение - върху него може да се напише, че няма да се обжалва.Преди да е възникнало определено процесуално право, лицето не може да се откаже от него, а само след придобиването му. Оттеглянето на въззивната жалба е възможно във всеки момент, след предявяването й - аналогично на чл. 119 (1) ГПК, но най-късно до края на заседанието по допускане на доказателствата, със съгласието на насрещната страна. При оттеглянето правото на жалба не се погасена, т.е. възможно е тя отново да се предяви (хипотетично поради краткия 7 дн. срок). Възможно е и без съгласието на насрещната страна в посочените рамки, а ако е съгласна до края на устните прения.

Отказът от жалбата е отказ от правото на въззивно обжалване. Не съществува възможност да я предяви отново и съдебното решение на първата инстанция влиза в сила.

При оттеглянето или отказът, разноските (собствените и на насрещната страна) се поемат от страната, която се е оттеглила или отказала.

При въззивното разглеждане могат да се събират нови доказателства, които не са били събрани пред първата инстанция. Възможно е да се повторят и доказателства, които вече са били събирани пред първата инстанция като свидетелски показания и разпит на вещо лице. Недостатък - нарушава се или се ограничава принципът за непосредственост при събирането на доказателствения материал. - чл. 205, изр. посл. ГПК.

Ако втората инстанция стигне до друго решение на материалния спор - отменя изцяло или частично съдебното решение и постановява решение по същество - чл. 208. Текстът не съответства на практиката.

Въззивното решение: Ако жалбата е неоснователна, постановява се решение, с което се потвърждава решението на първоинстанционния съд. В обратния вариант: съдът преценява дали обжалваното решение е нищожно, недопустимо или неправилно.

- НИЩОЖНОСТ: Съдът прогласява нищожността на решението, но не се произнася по същество - чл. 209 (2). Делото се връща за ново разглеждане. Има и друга алтернатива - нищожността се проверява ex officio, дори да не е посочена във въззивната жалба. Това не е нарушение на диспозитивното начало. Нищожното решение противоречи на правния ред. Сериозно нарушение и затова се проверява служебно. Следователно това не е разширяване и на служебното начало. Нищожното решение по дефиниция не поражда правни последици. На неговата база не може да се получи изпълнително решение, тъй като съдебното решение се пор. ефектите на СР - няма пречка за постановяването на нищожно решение, макар това да не е посочено във въззивната жалба и това не нарушава забраната за imformatio imperius.

Друга алтернатива - прогласява се нищожността и делото се прекратява. Така се постъпва ако ищецът няма право на иск. Ако има право на иск, съдът не е изпълнил своето задължение да постанови валидно съдебно решение и затова делото се връща, за да изпълни съда задължението си. Ако повторното разглеждане е пред друг състав, решението е I валидно решение, не II решение. Делото се връща за ново разглеждане, тъй като по силата на КРБ страните имат право на триинстанционно разглеждане, а при нищожността липсва валидно първоинстанционно решение. Това не е ново разглеждане на делото, о продължаване на вече извършеното.

КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

№ 74