А Същност, видове, система І. Гражданският процес като защита и санкция

Производство за издаване: Родово подсъдни на СГС са арбитражните и чуждествранните съдебни решения, първоинстанционния съд по съответното гражданско дело, по което има влязло в сила съдебно решение (в тези съдилища се съхраняват делата). РС за извъсъдебните ИО.

Това е исково производство - чл. 242 и сл. , но особено исково производство. Препис от молбата не се връчва на ответника, тъй като се цели бързина. При извънсъдебните ИО се прилага копие от ИО, плаща се държавна такса. Молбата се разглежда в закрито заседание. Съдът проверява ИО - редовно от външна страна и дали доказва изпълняемото право - чл. 243. Следователно не проверява дали това материално притизание действително съществува. Извънсъдебните ИО са частни документи, които имат форламна доказателствена сила във всички други производство, но тук имат материална доказателствена сила. Производството завършва с определение на съда за издаването или неиздаването на ИЛ. Производството е твърде бюрократизирано. Определението подлежи на обжалване от деня на постановяването му по реда на чактните жалби - чл. 244. Длъжникът в седемдневен срок от получаването на призовката за ПИ. До този момент процесът е едностранен, тъй като длъжникът не е участвал, а от момента на получаване на призовката става двустранен.

П на пИ - чл. 323 - възниква в момента на издаване на ИЛ ( Стамболиев), Сталев - от момента на постановяване на СР и то се провелява в производството за издаване на ИЛ. Предпоставките за ППИ са три равнопоставени: изпълняемо право, ИО, ИЛ. Ако има ИЛ, а няма изпълняемо право, СИ пак ще изпълнява. Ако има ИЛ, а няма ИО, СИ ще изпълни. Следователно ИЛ е пряка предпоставка за възникването на ППИ. Изпълняемото право и ИО са косвени предпоставки, тъй като предоставят издаването на ИЛ.

Изпълнителни органи - компетентен е да извършва посочените в ГПК изпълнителни действия: съдия - изпълнител и синдик. СИ има местна изпълнителна компетентност. Тя се определя от изпълнението на делото и района. Тя е предпоставка за допустимост. При предаването на вещи (движими и недвижими) се определя от обекта на изпълнение, при вземанията на длъжника - местоживеенето му, при задължението за действия или бездействия . местожителството на длъжника по изпълнение.

Контролен орган е съдът:

1. Предварителен контрол: производството за издаване на ИЛ.

2. Последващ контрол: изразява се в спиране или пресратяване на започналия изпълнителен процес.

Прокурорът може да обжалва незаконните изпълнителни действия на СИ.

Страни: Взискател - води ИП и длъжник - срешу него е ИП. При недееспособност ИП се спира до назначаването на законен представител. ИП може да е срещу лице, чието име не фигурира в ИЛ като длъжник - наследници, трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за длъжника.

Универсално приемство - при смърт на взискателя - спиране на ИП до издирването на наследниците.

87.СПОСОБИ ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

а)Изпълнения на парични притезания. Несеквестируемост.

СЕКВЕСТИРУЕМИ ИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА: Единственият обект, върху който може да се насочи Ипроцес за такива притезания, е имуществото на длъжника или на отговарящия за дълга. Имуществото е съвкупност от оценимите в пари права на длъжника. Чл. 337 ПГК - принципът за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, т.е за което и да било парично притезание длъжникът отговаря с цялото си имущество, освен ако законът е предвидил ограничена имуществена отговорност. Паричното притезание може да бъде удовлетворено чрез погасяване, вътху което и да било имуществено П на длъжника освен тези, които са несеквестируеми. Взискателят може да насочи изпълнението си срещу всяко, но и срещу всички имуществени П на длъжника. Кое точно П - съразмерява се с нуждата да се удовлетвори взискателя. Когато исканото от взискателя изпълнение надхвърля тази нужда, длъжникът може да предложи изпълнението да се ограничи до един или няколко от исканите изпълнотелни способи или да се промени обектът на изпълнение - чл. 338.

За някои парични притезания законът предвижда, че длъжникът отговаря не с цялото си имущество, а само с част от него, т.е. ограничена имуществена отговорност:

а) наследникът, приел наследството по опис отговаря за дълговете на наследника само с наследството, не и с личното си имущество. Ако кредиторите на наследството са поидкали неговото отделяне, кредиторите на наследника могат да се удовлетворят само от личното му имущество, но не и от наследството.

б) Чл. 343 КТМ, чл. 346 КТМ.

Изпълнението се насочва срещу П, които длъжникът има към деня на възбраната или запора, а върху прехвърлени преди това П - след успешен иск по чл. 135 ЗЗД.

Изключение от принципа, че за дълг на длъжника изпълнението може да се насочи само срещу негови П са поръчителя, залогът и ипотеката за чужд дълг - чл. 326 (3).

По своята правна същност имуществената отговорност (секвестируемостта) е явление на процеса, не на материалното право. Тя се състои в задължението за длъжника да понася изпълнителния процес, насочен срещу имуществптп му и П на съдия - изпълнителя да осребри секвестируемото имущество и да удовлетвори кредитора.

НЕСЕКВЕСТИРУЕМИ ИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА: Това са имуществените П на длъжника, относно които съди - изпълнителят не разполага с процесуална власт да ги запорира, възбранява и продава, т.е. несеквестируемостта е забрана за ПИ. Основанията за нея са: 1. Непрехвърляемост на правото. Тя осуетява осребряването му и го прави негоден обект за ПИ. Непрехвърляемостта може да се дължи на естеството на П, на неговото предназначение или на законова възбрана за прехвърляне (напр. ПП; П на издръжка, стипендия и т.н).

2. Изрична законова забрана ПИ да се насочва върху определени П, макар те да са прехвърляеми - чл. 339, 341.

- Жилище: Несеквестируемо, независимо от неговата стойност или вид, даже и да не се обитава от длъжника. Води до несеквестируемост на дворното място, което е построено. Необходимо е нито длъжника, нито членовете на семейството, с които живее, да нямат друго жилище ( под семейство се визират връзките на брак, родство, осиновяване). Не трябва да надвишава жилищните нужди на длъжника. Надвишващата част е секвестируема, ако може да се обособи като отделен обект.

- Вземанията на длъжника за трудово възнаграждение са частично несеквестируеми. Визират се не само заплатат, но и други вземания по Тр.Пр. и не само вземанията по Тр.Пр., но и за трудво резултат.

Несеквестируемостта е абсолютна и относителна:

а) АБСОЛЮТНА: Върху несеквестируемото П не може да се посегне за удовлетворяване на което и да било притезание срещу длъжника. Такива са обикновено П. чиято несеквестируемост следва от невъзможността или забраната за тяхото прехвърляне (напр. вземане за издръжка - чл. 341, ал. 5).

б) ОТНОСИТЕЛНА: Когато върху несеквестируемото П може да се посегне, за да бъдат удовлетворени определени, посочени от закона притезания. От това П съответните притезания се удовлетворяват с привилегия.

Несеквестируемост, постановена от закона отпада в редица случаи - чл. 340, чл. 341. Правното значение на несеквестируемостта:

а) ПИ върху несеквестируемо П е недопустимо. Дали даденото право е несеквестируемо се преценява към деня на запора или възбраната.

б) Изпълнителните действия, нарушаващи несеквестируемостта са унищожаеми. Длъжникът може да се позове на несеквестируемостта до приключване на Ипроцес. Може да се предяви и след това, но ако в резултат на ПИ трети лица са придоболи П върху несеквестируемата вещ, техните права се запазват - чл. 330 (3).

в) Недействителен е предварителен отказ от несеквестируемостта - чл. 342; Н, които я уреждат са императивни. Длъжникът може да се откаже от несеквестируемостта, ако учреди върху съответната вещ залог или ипотека. Ако длъжникът продаде несеквестируемата вещ, несеквестируемостта отпада.

г) Несеквестируемостта е ненаследима. За нея винаги важи lex fori (законът, който вайи за нея по време на започване на ПИ), даже изпълняемото право да се урежда от чужд закон.

ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПАРИЧНИ ПРИТЕЗАНИЯ: Нуждата възниква поради опасността съдия - изпълнителят да не открие в декя на изпълнение секвестируеми П на длъжника, годни да удовлетворят взискателя. Липсата може да се дължи на различни причини: небрежно или умишлено поведение на длъжника.

Нашето право предоставя ред способи за защита на кредитопа от такова поведение на длъжника, включва наказателна отговорност ( чл. 247 и 296 НК). Такива способи са залогът, ипотеката, исковете по чл. 134 и 135 ЗЗД. Отрицателният УИ, с който се разкрива симулация, обезпечаването на осъдителните искове за парични притезания. Ако кредиторът не наложи запор или възбрана по реда на обезпечаване на иска, преди да е започнал изпълнителния процес, той може да поиска това след започване на Ипроцес, макар изпълнителните действия още да не са допустими:

1. ЗАПОР ВЪРХУ ДВИЖИМИ ВЕЩИ: Това е разпореждане на съдия - изпълнителя, с което определя движимата вещ на длъжника, което се предназначава за принудително удовлетворение на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея и тя се предава на длъжника или трето лице за пазене. Така се запазва физическата цялост на вещта и нейната принадлежност към имуществото на длъжника и следователно се обезпечава успешния изход на Ипроцес.

Запорът предпоставя започнат Ипроцес и секвестируемост на вещта. Законът предвижда два способа да се наложи запор:

1) Запор чрез опис на вещ, владяна от длъжника и посочена от взискателя.

2) Запор чрез описване на запорираната вещ в призовката за доброволно изпълнение.

Изборът на способ зависи от това дали взискателят знае или не знае какви движими вещи притежава длъжника.

Изисква се точно индивидуализиране на запорираната вещ и уведомяване на длъжника за запора.

При първиа способ запорът се смята за наложен с описа на вещта в протокола на съдия - изпълнителя, а при втория - с получаване на призовката. Оценката на вещта и предоставянето за пазене са действия, които следват запора, а не са част от ФС.

Процесуални последици на запора:

а) Правомощието на съди - изпълнителя да управлява и да се разпорежда със запорираната вещ.

б) Задължението за длъжника да не поврежда или унищожава вещта и да не се разпорежда с нея. Нарушаването на тези задължения е въздигнато в престъпление.

в) Когато след запора вещта се остави на длъжника, той става неин пазач с произтичащите от това задължения.

Гражданскоправни последици:

а) Запорът лишава длъжника от разпоредителна власт върху вещта, но длъжника остава неин собственик.

б) По отношение на взискателя запорът поражда П да третира като недействителен спрямо себе си всички действия на разпореждане на длъжника с вещта след налагането на запора. Чл. 346 - недействителност на разпореждането със запорирана вещ, извършено от длъжника в полза на трето лице. В това се състои обезпечителното действие на запора. Разпореждането е недействително след налагането на запор, а преди него - само в случайте на чл. 347,б. “г”. Разпореждане е всяко прехвърляне или учредяване на ВП върху вещта, както и всеки отказ от ПС.

в) В отношенията на длъжника и третото лице недействителността не важи. Подобно на продажбата на чужда вещ, продажбата на запорирана вещ е валидна, но подлежи на отмяна по чл. 189 ЗЗД,т.е. недействителността е относителна - важи само за определени лица.

Правното значение на недействителността се проявява в няколко насоки:

а) Понеже разпореждането се счита за неизвършено, взискателят може да продължи изпълнението върху запорираната вещ, ако тя се намира във владение на длъжника. Ако е предадена на трето лице и то не я върне доброволно, взискателят не може да се удовлетвори преди да установи по исков ред недействителността и да осъди третото лице да върне вещта.

б) Третото лице не може да иска спиране на изпълнението върху вещта.

в) Страна в Ипроцес става длъжника.

г) Третото лице не може да се конкурира с взискателя при разпределение на сумата, получена от продажбата на запорираната вещ.

2. ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ: Разпореждането на съдия - изпълнителя, с което определя недвижимата вещ на длъжника, се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея и тя се предава за пазене на длъжника или трето лице.

Цел - същата като на запора.

От запора възбраната се различава повече по начина, по който се налага, отколкото по правните последици. Разликите се дължат на различния правен режим на движимите и недвижими вещи.

Възбраната предпоставя започнал Ипроцес и секвестируемост на недвижим имот.

Чл. 343 (2) - за да се счита възбраната за наложена е нужно:

а) Да се връчи на длъжника призовка за доброволно изпълнение с точно посочване на възбранения имот.

б) Да се впише от ноъариуса в нотариалните книги писмото на съдия - изпълнителя, с което налага възбраната. Така се оповестява възбраната на третите лица.

Описът и оценката следват възбраната, а не са част от ФС.

Процесуалните последици - съвпадат с тези на запора. Задълженията за длъжника се пораждат от деня на призовката, макар тя да не е все още вписана - чл. 345 (2).

Гражданскоправни последици: Спрямо длъжника съвпадат с тези на запора. По отношение на трети лица - състоят се в недействителността на разпореждането с възбранения имот. Решаващо за недействителностт е вписването на възбраната. Тя ползва взискателя и присъединелите се кредитори, без да е необходимо тя да бъде вписана за всеки един от тях - чл. 346 (2). Вписването е от значение и при конкуренция на вписани възбрани и на други делствия, извършени преди възбраната, но невписани или вписани след нея. Те са й непротивопоставими.

Правното значение на неотносителната недействителност на разпореждането, извършено след вписването съвпада с това на запора, с едно важно изключение: взискателят може да продължи изпълнението върху възбранения имот, даже и ако владението на имота е било предадено на трето лице.

3. ЗАПОР ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ НА ДЛЪЖНИКА: Разпореждане на съдия - изпълнителя, с което определя вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с него, а на третото задължено лице - да плаща на длъжника.

Цел - обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването му чрез плащане и насочва третото задължено лице да предаде дължимата престация на съдия - изпълнителя.

Запорът предпоставя започнал Ипроцес и секвестира вземане. Изборът на вземане става от взискателя. Длъжникът не разполага с П по чл. 338. За да конкретизира вземането, взискателят трябва задължително да посочи третото лице.

Налагането на запора става с две действия:

а) В призовката за доброволно изпълнение се сочи вземането - обект на запора.

б) На третото лице се връчва запорно съобщение, с което се уведомява за наложения запор и му се забранява да плаща на длъжника. Запорното съобщение се изпраща едновременно с призовката - чл. 344 (3).

в) Когато се налага запор върху вземане, обезпечено със запор или ипотека или материализирани върху ЦК, са необходими и допълнителни действия. Запорът се отбелязва в ипотеката. Заложената вещ трябва да се предаде на съдия - изпълнителя от лицето, което а държи. Съдия - изпълнителя изземва ЦК в свое владение ( по същия наин се налага и запор върху вземане, за което има издаден ИЛ).

Процесуални последици - същите като при запор върху вещ и възбрана.

Гражданскоправни последици:

1) Спрямо страните:

а) Лишаване на длъжника от разпоредиъелна власт върху вземането не може да прехвърля, опрощава, залага, новира вземането, да прихваща с него, да води относно него исков процес и да се спогажда без участието на взискателя.

б) Взискателят счита за недействително спрямо себе си такива разпоредителни действия, както и плащането на трето лице след запора.

2) Спрямо трети лица - недействителност на разпорежданията на длъжника с вземането след запора.

- Чл. 347,б. “в” - при конкуренция между запор и цесия предимство ще има този А, който пръв е бил съобщен на третото задължено лице. Добросъвестността му е без значение. Извършеното разпореждане е относително недействително,със същите последици на недействителността.

3) Спрямо третото задължено лице:

а) Запорното съобщение легитимира съдия - изпълнителя да получи валидно плащане от това лице, когато лицето плати, това го освобождава от задължението му, като плащането, извършено на самия длъжник. Дори при незаконност наИпроцес или запора, плащането се счита за валидно.

б) Запорът лишава длъжника от легитимация да получи валидно плащане,т.е. плащането, извършено от трето лице на длъжника е недействително спрямо взискателя и присъединилите се кредитори и те могат да искат повторно плащане - чл. 346 (3). В отношенията на длъжника с третото лице обаче плащането е действително и неговото значение ще се прояви, ако запорът бъде отменен.

в) Недействителност спрямо взискателя и присъединилите се кредитори са и всочки сделки, сключени между длъжника и треото лице след запора, с които се намалява, погасява вземането или третото лице се замества от друг длъжник.

г) Третото лице се задължава да пази дължимите от него вещи до предаването им на съдия - изпълнителя - чл. 390 (3). В качеството си на пазач то отговаря с глоба по чл. 365 (2), ако предаде вещта на длъжника. Да съобщи в 3 дн. срок от запорното съобщение данните по чл. 391. Отговаря за вредите, причинени на взискателя поради неуведомяване.

Възможно е да се наложи върху част от вземането. Запорът обхваща вземането с всички негови принадлежности (лихви) - чл. 395 (1).

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ДВИЖИМИ ВЕЩИ: За да е законно изпълнението, то трябва да е насочено срещу имуществените П, които има длъжника. За да провери собствеността, съдия - изпълнителя не събира доказателства относно фактите, въз основа на които длъжникът е станал собственик, а използва индиции за собтвеност - чл. 69 ЗС; чл. 360 (2). Това правило не важи, когато има обстоятелства, от които е явно, че вещта принадлежи на друг, макар че се държи от длъжника. Тези обстоятелства опровергават презумпцията за собственост. Не може да се опише вещ, която в деня на описа се намира в държане на трето лице, което оспорва собствеността на длъжника. Ако взиактелят счита, че вещта принадлежи на длъжника, той може да насочи изпълнението срещу притезанието на длъжника за предаване на вещта и само след като тя се върне на длъжника, върху нея ще се насочи изпълнение. Когато вещта се намира у взискателя поради запор или П на задържане, тя може да се опише за дълга на длъжника.

Ако има вече наложен запор с призовката, описът се извършва след изтичане на срока за доброволно изпълнение. При запор чрез опис спазването на този срок не е нужно. За деня на описа се призовават и двете страни, но присъствието им не е условие за описа. Той се извършва от съдия - изпълнителя - чл. 328. Описът се извършва, като съдия - изпълнитъеля посочи в протокола характерните белези на вещта. Когато се описват родово определени вещи, те трябва да бъдат и физически отделени. Трябва да съдържа и другите данни, посочени в чл. 361. Описът е условие за следващите действия - оценка и предаване на пазач.

а) Оценката е основата, на която ще се определи цената, на която вещта ще се продаде - чл. 370. Извършва се заедно с описа, но е възможно и по - късно. Тогава за нея се съставя отделен протокол - чл. 362. И двете страни могат да обжалват оценката, ако смчтат, че е неправилна.

б) Ако описаната вещ не бъде изнесена веднага за продажба, тя се оставя за пазене у длъжника - чл. 363. Длъжникът не получава възнаграждение за пазене. Чл. 364 - предаване на пазач. Той не е страна, а лице, което съдейства за целите на Ипроцес. То изпълнява обществена функция. Определя се по взаимно съгласие на страните, а ако те не могат да се споразумеят - назначава се от съдия - изпълнителя. Пазачът е длъжен да пази вещта с грижата на добър стопанин и да дава сметка за хейхите доходи и за разходите по пазенето. Длъжен е при поискване да предаде вещта на съдия - изпълнителя или посочено от него лице и да нея предава на длъжника. Има П на възнаграждение, чийто размер се определя от съдия - изпълнителя. Ако не изпълни задълженията си, съдия - изпълнителя може да смени пазача - чл. 365 (2), Спрямо длъжника пазачът отговаря за вреди. Взискателят може да осъществи отговорността на пазача с иск по чл. 134 ЗЗД, ако длъжникът бездейства. Ако се разпореди с вещта, пазачът отговаря наказателно за обсебване. Пазачът се освобождава от задължнията си с А на съдия - изпълнителя.

ПРОДАЖБА НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ:Извършва се или от съдия - изпълнител по реда на публичната продан или чрез посочена от страните борса - чл. 367 (2,3).

а) Продажбата на запорирана вещ лишава длъжника от собствеността на тази вещ, независимо и въпреки неговата воля, т.е. продажбата спрямо длъжника е един А на принуда.

б) Продажбата прави купувача собственик, даже и длъжника да не е бил собственик - чл. 372. Това е оригинерен способ за придобиване на собственост.

Продажбата се обявява съобразно чл. 368 (3) и се извършва по правилата за ПП на недвижим имот. Съдия - изпълнителя предава на купувача владението на предадената вещ. след като постановлението за нейното възлагане влезе в сила. Предаването става съобразно с чл. 414. ПП на движима вещ също е оригинерен способ за придобиване на вещта. ПП може да бъде обжалвана и оспорвана по исков ред.

УСЛОЖНЕНИЯ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО:

1. При ПП - също като при ПП на недвижима вещ. Единствената разлика е чл. 367 (3)

2. Когато вещта не е могла да бъде продадена, продажбата се счита за нестанала. Последиците от нейната продажба се състоят от три алтернативни възможности за взискателя, предоставени по негов избор:

- Да се откаже от изпълнението върху запорираната вещ. Изричен отказ не е необходим. Достатъчно е взискателят да не упражни другите си П в течение на 7 дни. В такъв случай вещта се освобождава от запора и се връща на длъжника.

- Да иска да се извърши нова продан - чл. 371б (2).

- Да поиска вещта да му бъде възложена - чл. 371б (3) .

Възлагането е даване вместо плащане, постигнато не чрез договор, а чрез изпълнителен А на съдия - изпълнител. Неговите правни последици са гражданскоправни. Взискателят става соственик на вещта и може да иска тя да му се даде във владение. Възлагането не е така атакуемо, както продажбата - когато Ипроцес бъде прекратен на някое от основанията по чл. 330, възлагането трябва да се отмени. То е недействително, когато вземането на взискателя не съществува. Ако е засегнато от процесуални нередности, то може да бъде обжалвано.

3. Изпълнение върху чужда движима вещ - чл. 372:

а) Поради ограничения характер на придобиване, истинският собственик губи П си. То се превръща в притезание за равностойността на вещта. Това П се осъществява по исков ред.

б) При възлагане, взискателят не става собственик, ако е бил недобросъвестен и затова дължи връщане на вещта - чл. 372 (4). Ако е бил добросъвестен - а).

г) Взискателят отговаря за вредите, които е понесъл бившият собстеник. Отговорността предпоставя недобросъвестност на взискателя - чл. 372 (6). Добросъвестниия взискател не отговаря.

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ:Чл. 373 - абсолютно условие за описа е съдия - испълнител да се е уверил, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбрната. Проверката се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги. Ако няма такива данни, проверката трябва да се извърши с други средства. Само при липса на такива данни се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС.

За описа важат същите правила с някои особености: Върши се винаги след срока за доброволно плащане. В протокола за опис, освен данните по чл. 361, се включват и допълнителни - чл. 374 - участие на вещи лица. Друг начин за оценяване на имота е недопустим. П да се иска актуализация на оценката; иначе продажбата е атакуема. Пазене - чл. 375; за пазча същото.

ПУБЛИЧНА ПРОДАН - СПОСОБЪТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ. Публична - неограничен кръг лица се поканват да участват в нея като наддавачи. Поканата се отправя с обявление за ПП. Съдия - изпълнител изготвя обявлението най - късно 7 дни след описа и оценката, ако не са обжалвани - чл. 376. Съдия - изпълнител е длъжен да разгласи обявлението - чл. 376 (2), чл. 376 (3). ПП продължава 1м. Началният и крайният момент се определят в обявлението за ПП - чл. 347. Ако срокът се намали, ПП е опрочена. Извършва се в канцеларията на съдия - изпълнител. Там се правят наддавателните предложения.

ПП се извуршва чрез наддаване. Състои се в отправяне на наддавателните предложения до съдия - изпълнител. Условията за валидност на наддавателните предложения - чл. 378, 379. Те могат да бъдат направени лично или чрез представител. Пълномощното трябва да е писмено - чл. 378 (3), може да е общо. Предложената цена - чл. 378 (5). За да е валидно, наддавателното предложение трябва да е вписано в наддавателен лист и подписано от наддавача. Над. предложение трябва да се направи преди приключване на ПП. В продълженото наддаване може да вземе участие и нов наддавач.

Съдия - изпълнителя е длъжен да обяви за купувач онзи наддавач, който е направил най - високо наддавателно предложение. Обявеният за купувач не става собственик, а само възможността да стане такув. Обявяването за купувача поражда облигационнот задължение да плати обещаната цена в срок от 5 дни след обявяването. Възлагането става от съдия - изпълните, ако купувачът внесе цената в срок. Възлагането има ВП действие - прехвърля върху купувача П, които е имал върху продадената веш. Това е деривативно основание за придобиване на ПС - чл. 384 (2). Купувачът става собственик от деня на възлагането, даже то да се обжалва - чл. 384. по своето правно естество ПП не е договор за продажба, а едностранен властнически А на съдия - изпълнител. При ПП изпълнителният О действа не като равнопоставен на купувача участник в граждански оборот, а като Двласт, който прехвърля имота на длъжника независимо и въпреки неговата впля. ПП се различава от договора за продажба не само по ФС, но и по правни последици: ПС се придобива само след плащане на цената, въз основа на възлагането и ПП не може да бъде развалена поради евикция и скритите недостаъци, но може да се отмени чрез обжалване.

Законът стабилизира ПП:

а) Някои от пороците на възлагането (непредоставяне на задатък и липса на пълномощно за наддаване) се санират, ако задължението за плащане се изпълни от купувача - чл. 384 (1). Възлагането не може да се обжалва и заради нередовности, допуснати при предхождащите го действия, ако те са влезли в сила,т.е. възлагането може да бъде обжалвано, ако не са спазени условията за неговата собствена валидност, както и някои от действията, обуславящи валидна ПП, не са били изпбщо извършени, абсолютно нищожни са или са били опорочени и възлагането е извършено преди изтичане на срока за обжалване.

Чл. 384 (3) - Ако възлагането не бъде обжалвано, ПП може да бъде оспорена по исков ред и то при два недостатъка: когато имотът е възложен на лице, което няма П да участва в наддаване; имотът е бил възложен, макар купувачът да не е платил цената. В първия случай ПП е недействителна, а във втория се разваля.

б) Купувачът не може да разваля продажбата поради недостатъци (чл. 199 ЗЗД), нито да я унищожава поради пороци във волята, тъй като ПП не е договор. ПП обаче не е стабилизирана, ако е била възложена чужда вещ; спрямо действителния собственик ПП е недействителна.

Възлагането прави купувача собственик, но не и владелец на вещта. Купувачут получава владението само след като възлагането влезе в сила, бъде вписано и купувачът удостовери, че е внесъл необходимата такса - чл. 386 (1).

При тези условия, съдия - изпълнител въвежда купувача във владение на имота, даже срещу истинския собственик, щом не е предотвратил ПП чрез жалбата при условията на чл. 332 (2) или иск по чл. 336. Срещу въвода изваденото лице може да се бори чрез иск за собственост - чл. 368 (2), но не и с владелчески иск.

УСЛОЖНЕНИЯ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО:

1. Нестанала ПП - чл. 382 - когато в определен срок не са направени наддавателните предложения или направените предложения са недействителни. В тази хипотеза взискателят има три възможности:

а)Ако в 7дн. срок взискателят не поиска имотът да му бъде възложен или да се извърши нова ПП, имотът се освобождава от изпълнение и по искане на съдия - изпълнител нотариусът заличава вписаната възбрана. Имотът обаче не става несеквестируем.

б) Да поиска нова ПП. Тя се извършва по правилата на чл. 371 (2).

в) Да поиска имотът да му бъде възложен. Важат правилата за възлагане на движима вещ с някои особености - чл. 383.

2. Ако обявеният за купувач не внесе дължимата цена - разваляне на ПП. Последици:

а) С обратна сила се разваля облигационното отношение между купувача и длъжника.

б) За своята неизправност купувачът отговаря с внесения задатък - се смята за постъпил в имуществото на длъжника. Задатъкът може да се ползва за удовлетворяване на взискателя.

в) Имотът може да се възложи на друг от наддавачите - чл. 381, б. “б”. Поканеният наддавач не е длъжен да приеме поканата. При нужда така се постъпва до изчерпване на всички валидни наддавачи. Когато не се конституира нов купувач, настъпват последиците на нестанала ПП.

3. ПП е недейстивтелна, когато имотът се възложи на лице, което не може да е наддавач. Тази недействителност е абсолютна, т.е. равнозначна на нищожна и не може да се санира. Последици:

а) ПП няма ВП действие.

б) Купувачът губи платената цена. Те се използват за удовлетворяване на взискателя - чл. 358.

в) Обявяването на недействителност става по исков ред, а не от съди - изпълнител. Това е УИ - може да се поиска нова ПП по чл. 358.

Другите процесуални нарушения при ПП не я правят недействителна, а са основания за нейното унищожаване или разваляне - чл. 384 (3). В тези случаи имотът се връща в имуществото на длъжника и може да е обект на нова ПП.

4. Недействителна е й ПП на чужда вещ. Понеже е деривативно основание за придобиване на ПС, ПП на чужда вещ не прави купувача собственик и не лишава от ПС истинския собственик, спрямо него ПП е недействителна и не може да му се противопостави. Съдебна практика - ПП обаче е юрисдикционно основание за придобиване на имота с кратка давност, ако купувачът е бил добросъвестен. Чл. 387 (1) - настъпват последиците на евикция:

а) Ако цената не е още платена на взискателя, купувачът може да поиска да му бъде върната сумата. Ако цената е била вече разпределена, отново може да се иска връщане на сумите и законната лихва от деня на внасяне на цената по сметката на съдия - изпълнителя. Други вреди поради евикция купувачът не може да търси, освен ако взискателят е бил недобросъвестен. Ако недобросъвестен е бил купувачът, П му се ограничават до връщане на цената. При осъществяването на тези П - чл. 387 (2). ИЛ се издава на основата на удостоверението по чл. 386, ако са били привлечени като подпомагаща страна, срещу която се иска ИЛ.

Особености при ПП:

а) На ипотекиран имот - чл. 388, тъй като ПП погасява всички учредени върху имота ипотеки. Макар че няма ИЛ ипотекарния кредитор става страна в Ипроцес и има П на взискател в случаите по чл. 382 и 383.

б) На съсобствен имот - чл. 388. Останалите съсобственици могат да използват ПП, за да ликвидират съсобствеността, като поискат писмено от съдия - изпълнител да продаде целия имот,т.е. ПП става способ за делба, която се извършва изцяло по правилата на Ипроцес. Не се прилага чл. 293 (2).