Активно дълголетие
Изтегляне 5.17 Mb.
|
Свързани:
ПЕДАГОГИЧЕСКА-ХАРАКТЕРИСТИКА
| Глава II
ЗА РОЛЯТА НА КЛАПИТЕ ВЪВ ВЕНИТЕ Хранене и очистване на клетките Биохимичните и биофизическите причини на остаряването на човека, както изглежда, са твърде много. Мисля, че на първо място смело може да се постави замърсяването, задръстването с шлакове на клетките и междуклетъчното пространство, с отпадъци от непрекъснато протичащия процес на обмяната на веществата, с продукти на окислението. Приканвам ви да си спомните ученическите години, урока по биология, на който започна запознанството с едноклетъчните организми. Вие се наведохте над микроскопа и видяхте как живее амебата. Ето продуктите от обмяната на веществата, прониквайки в този най-прост организъм през обвивката (мембраната), постепенно увеличават и увеличават обема на амебата до определен предел на насищането. След това под въздействието на механичните сили на разтягането върху мембраната амебата се свива и по такъв начин през микроскопичните пори (вакуоли) в обвивката се избавя от отпадъците на предидущия цикъл на обмяната на веществата и окислението. Ето как природата е организирала храненето на живите клетки и очистването им от шлаковете. Както виждаме, природата се е справила блестящо със задачата за храненето на живите клетки, като е използвала електрическите молекулярни сили и електрическите сили на Кулон, законите на електроендоосмозата и т. н. По разшифроването на механизма на храненето на клетката са написани много трудове. Създадени са теориите на преносителите, на активния пренос, на пиноцитозата. Да не се задълбочаваме в тези теории. Ще кажем само, че работата с храненето на клетките би била съвсем благополучна, ако най-после бяха разработени месечните рационални менюта за хората от различни възрасти и професии. За съжаление природата се е справила зле с очистването на клетките от отпадъчните продукти на обмяната на веществата (шлаковете). Само при непрекъснато механично движение, под действието на еластичните сили очистването се осъществява, и то непълно, тъй като след всеки цикъл на свиване в клетката (и в амебата) остава някакъв обем, в който се съдържат и шлакове, утайващи се във вътрешните органи и мембраните на клетките. По такъв начин за поддържане на живота и на самоочистването от шлаковете живите клетки трябва да се намират в състояние на непрекъсната микровибрация; следователно и животът е непрекъснато движение. Но човешкият организъм се състои от безчислено множество клетки. Шлаковете и другите химически вещества, изхвърлени през външните мембрани, се събират в междуклетъчното пространство, откъдето се всмукват в лимфатичните и кръвоносните съдове; там се образува венозната кръв. Тя се движи към сърцето за по-нататъшна трансформация в черния дроб, бъбреците, белите дробове и т. п. Колко прост и ефектен е процесът на храненето на клетката и колко сложен, криволичещ и дълъг е пътят на шлака до оня момент, когато на организма най-после се удава да се избави от него! Можем да си представим колко «тихи заливи» има по този път, където шлакът може да се утайва като тиня на речното дъно! (Между другото, през 1973 г. в трудовете на Чикагския университет е публикуван труд, в който като основна причина за остаряването на хората се отбелязва постепенното утайване на шлака в междуклетъчните пространства, в това число и на мозъчното вещество. Това съобщение потвърди хипотезата за вредата от шлаковете, изказана от мен преди тридесет години.) Движението на всички тези отпадъчни вещества между милиарди клетки по лъкатушните пътища на междуклетъчното пространство не е възможно без участието на някакви големи сили, насочени към шлаковата течност отвън. Какви са тогава механичните външни сили, способстващи движението на шлака в междуклетъчното пространство? Те, изглежда, са три: Първата е силата на вибрацията на клетките. Тя е много малка. Втората е силата на свиването на клетките, възникваща при мускулните съкращения. Третата — това са инерционните усилия, възникващи в гравитационното поле на Земята при сътресения на организма по време на ходене, бягане, скачане и т. н. Очевидно е, че втората и третата сила са най-значителни по величина и решаващи по значение. ...Милиони години човечеството не си е готвило ни закуска, ни обед, ни вечеря. Разбира се, не са съществували столове и ресторанти. Първобитният човек трябвало да бяга цял ден, за да търси храна за себе си и за децата си. Да бяга и да се бори. Да бяга точно така, както днес бягат зайците и вълците. Но ето че човечеството изобретило копието, лъка, ножа, колелото, автомобила, асансьора, дивана, обувката с гумена подметка. Аз, разбира се, шаржирам историята на развитието на материалната култура, но фактът си остава факт; съвременният човек, особено гражданинът, напълно се е откъснал от електрическите заряди на Земята, в хода на развитието на цивилизацията е изпогубил всички свои природни инстинкти и се е изправил пред необходимостта самостоятелно да се бори за запазване, оздравяване и удължаване на живота. Милиони години в процеса на еволюцията природата е конструирала и с темп, много далечен от темповете на научно-техническия прогрес, е усъвършенствала нашите вътрешни органи; сърце, бъбреци, стомах, черва, мускули, мозъчно вещество. Но тя очевидно не е успяла да довърши това-онова. Всички тези органи са се формирали в условията на висока физическа активност — бягане, мускулни съкращения, непрекъснати (с изключение на часовете за почивка и сън) сътресения на организма в продължение на часове. Ненамерила друго, по-ефективно конструктивно решение, природата използвала именно тези инерционни, гравитационни сили на тръскането и на мускулните съкращения за очистване на клетките и междуклетъчните пространства от вредни, бих казал гибелни за организма шлакове, постепенно нарушаващи процесите на окислението, обмяната на веществата в клетката и здравето на човека. Развитието на науката и техниката е довело до възникването на ситуация, в която възможността за каквито и да било сътресения въобще изчезва, рязко намалява потребността от мускулни съкращения и от усилени биотокове. Имам пред вид космическите полети, когато човек се оказва в безтегловност. Продължителното пребиваване в условията на безтегловността може да доведе до лоши последствия, затова космонавтите по изкуствен път възбуждат токовете на действието за съкращение на мускулите с помощта на специално създадени за тази цел апарати, механизми и тренировъчни апарати. Защо природата е създала клапи във вените «Анатомията на човека» — първият учебник на студента от медицинския институт, разказва много подробно за строежа на човешкото тяло, но не дава обяснение на функционалната зависимост между всички части на нашия организъм. Струва ми се, че не по-малко полезен би бил един учебник по «Конструкция на човека», както за инженера е задължителен учебникът «Конструкция на двигателя». Но за съжаление да се купи книгата «Конструкция на човека» не е възможно, защото никой още не я е написал. Съвременната физиология, макар да е напреднала много, все още не е разшифровала много функционални зависимости и механизми на дейността даже на основните органи на човека. До ден днешен например не е обяснен механизмът на мускулното съкращение. Ето защо бих желал преди всичко да поразсъждавам за някои скрити за окото части от конструкцията на нашия организъм, да се ориентирам в механизма на тяхното взаимодействие и да предложа начини да се помогне на тези части в тяхната много важна работа. И така под налягането на силите на съкращението на сърдечния мускул и на обвивките на артериите артериалната кръв се разпределя по цялото тяло на човека по мрежа артериални и капилярни съдове, хранещи клетките и отвеждащи продуктите от обмяната на веществата. В процеса на движението по капилярите същата кръв отнема от междуклетъчната лимфа отпадъците от окислителните реакции и шлаковете, което превръща артериалната кръв във венозна. Необходимо е да се обърне особено внимание на това, че при движението по микроскопичните канали на капилярите, чийто диаметър е около 0,005 см, венозната кръв изгубва почти напълно налягането си (фиг. 3) На нейното движение влияе засмукването в алвеолите на белите дробове. Но с какво конструктивно решение природата е осигурила придвижването на венозната кръв към сърцето и изкачването й от пръстите на краката до бедрото и от пръстите на ръцете до рамото. За да се отговори на този въпрос, е необходимо внимателно да се разгледа надлъжния разрез на вените на който и да било от нашите четири крайници. (фиг. 4) Оказва се, че цялата вътрешна повърхност на вените от пръстите на ръцете до рамото и от пръстите на краката до бедрото през интервали от около четири сантиметра е снабдена от природата с торбички-клапи, подобни на сърдечните клапи. Те позволяват на кръвта да се движи само нагоре, към сърцето, и се затварят при обратен ток (фиг. 5). Всяка клапа е още едно съпротивление срещу преминаването на течността. За какво в такъв случай да се въвеждат 22 клапни съпротивления във вените на краката и 17 съпротивления във вените на ръцете, ако след капилярите налягането в големите вени изчезва почти напълно? При всяко съкращение на мускулите техният напречен размер се увеличава, вените се притискат от мускулите и кръвта между две клапи се устремява към сърцето (фиг. 6). Ето какво решение на задачата е измислила природата. Тя превърнала мускулите в помпи. Освен това тя предвидила разпространение по нашия организъм при всяко съкращение на сърдечния мускул на един импулс от слаб биоток, предизвикващ слабо съкращение на мускулите и даващ добавъчен импулс за движението на венозната кръв към сърцето. Но това слабо съкращение е недостатъчно все пак за пълно очистване от шлака. Два примера ще докажат това. След сън всеки инстинктивно иска да се протегне. Но да се протегнете е възможно само при силно напрягане на мускулите, т. е. с изтласкване от междуклетъчното пространство и от вените на голямо количество кръв, събрала се там през нощта и натоварена с шлак. Така постъпват и котките, кучетата и другите животни. След сън те непременно трябва да се протегнат. Значи, по време на съня, когато на вените помага главно сърдечният мускул, очистването на кръвта е недостатъчно. Ако човек е бил принуден да лежи, без да става, няколко дни, а още повече — седмици, той просто няма сили да стане след болестта и може да върви само с чужда помощ. Мислеха си, че слабостта е следствие на болестта. Но след проверка в Института по курортология се изясни, че даже здравият спортист не може да върви, след като е лежал в леглото една седмица без движение. Слабостта е следствие от нарушения в нормалната обмяна на веществата в резултат на натрупване на шлак в междуклетъчното пространство, в организма. Вероятно сте обърнали внимание, че аз говорих само за вените на крайниците и не споменах за главните «кръвопроводи», преминаващи през тялото към сърцето. Защо природата е снабдила с клапи вените на целия четирикрак и двукрак свят само от крайниците до раменния пояс и до таза? Тогава как венозната кръв се придвижва до сърцето? Да си спомним фигурата на четирикраките животни. Тялото им е в хоризонтално положение. Следователно със съкращение на мускулите кръвта може да се изкачи само до бедрото и до рамото; по-нататък тя ще потече към сърцето сама. И това, че при човека, както и у четирикраките, няма клапи в тялото, е още едно доказателство, че преди милиони години, когато са се формирали нашите органи, предците на човека са ходили по земята на четири крайника. Отсъствието на клапи на разстояние почти половин метър (малко повече или малко по-малко, според ръста) показва, че начинът на живот на два крака от природата не е предвиден за човека. Трудът е формирал наистина човека. Хипотеза на автора за ролята на клапите По-горе се спомена, че за извеждането на шлака от междуклетъчните пространства е нужна помощ отвън. Сега искам да изложа своята хипотеза за още един, много ефективен начин да се използват клапите за борба с шлака. Щ е започна с една аналогия, твърде далечна от физиологията. Ако трябва да отворите бутилка и нямате тирбушон, можете да избиете тапата, като ударите дъното на бутилката о земята или с длан. Описаното явление се обяснява с това, че количеството движение, равно на произведението от масата на течността и нейната скорост, насочено първоначално към ръката, след като срещне съпротивлението на дланта, изменя своя знак и се устремява към тапата, като я избива чрез съобщената по-рано на течността енергия минус загубите от триенето (фиг. 7). Същото ще стане с венозната кръв, ако ударите достатъчно силно в земята с тока на обувката си. При това на цялата маса кръв, намираща се във вените между клапите, се съобщава скорост, насочена към земята. Но след удара на тока о земята тази кръв, опирайки се на долните клапи (ние вече знаем, че те не пускат в обратната посока венозната кръв), енергично се устремява нагоре към сърцето. Но в кои моменти на живота човешкото тяло и неговите вени изпитват сътресения от сили и ускорения, насочени към земята, покрай гравитационното поле? Такива ускорения възникват по време на бягане и на бързо ходене. На фиг. 8 е показана схема на движенията на краката на човека и на центъра на тежестта на неговото тяло по време на бягане. След като кракът бъде изхвърлен напред и на него се пренесе цялата тежест на тялото, бедрото на човека, а следователно и неговият център на тежестта описват част от окръжност, радиусът на която е равен на дължината на крака. При следващата крачка — същото. В резултат центърът на тежестта на човека при бягане и ходене описва циклоида. При това ускоренията са насочени към земята в точката Р. Тези ускорения при бързо ходене се предизвикват от ударите на токовете о земята и причиняват ударите на венозната кръв по клапите. С всеки удар натоварената с шлак кръв си пробива път по вените към сърцето подобно на изтласкването на тапата от бутилка при удар на дъното о земята. С хемата на механизма на движението на човека позволява да се направи още едно интересно наблюдение. Както е известно от механиката, за праволинейно движение на тялото с постоянна скорост не се изисква никакъв разход на енергия. Но по време на праволинейно ходене човек се изморява. За какво се изразходва неговата енергия? Както споменах по-горе, центърът на тежестта на човека се движи не праволинейно, а по циклоида, затова центърът на тежестта при всяка крачка се повдига и спуска с около осем сантиметра при дължина на краката един метър. Ако приемем теглото на човека за 80 килограма, извършваната работа за повдигане на центъра на тежестта при всяка крачка с 8 сантиметра ще бъде равна: 80X0,08 = 6,4 килограмометра, без да се смятат триенето и загубите. Ако човек измине за един час 5 километра, като направи 6250 крачки, той ще изразходва 6250x6,4, т. е. ще извърши безполезна работа от 40 000 килограмометра, което е равно на мощност от 0,15 конска сила. А ако се отчетат и загубите от триене при спускането с всяка крачка и ако приемем коефициента на полезното действие на механизма на краката за равен на около 0,5, не е трудно да се пресметне, че общата изразходвана мощност ще бъде около 0,3 конска сила. Това и води до умората. Разглеждайки механизма на ходенето от гледна точка на инженера, стигаш до извода, че природата в крайна сметка е изработила доста несъвършена схема на многозвенното устройство за придвижване. Тази схема изисква голяма излишна загуба на енергия, която се съпровожда с усилено образуване на шлак; на всичко отгоре последният трябва да бъде изкачен на височина метър и половина до сърцето. Затова е много полезно да се използва външният помощник — ударите с ток или с цяло стъпало по земята по време на бързо ходене. Но за тази цел трябва да вървим не съвсем тъй, както сме свикнали от детството. На рационално ходене и бягане трябва да се учим от туристите и от маратонците, при които центърът на тежестта подскача съвсем малко и поради това разходът на енергия за придвижването е сравнително малък. Разгледайте схемата на такова бягане (фиг. 9). Центърът на тежестта се движи почти праволинейно. Е. Бол направил интересни изчисления върху сумарните изменения на енергията, свързани с обмяната на веществата в организма на човека. Тъй като свързването на кислорода във вода става с участието на атоми водород и на електрони, общата величина на електронния поток в нашето тяло може да се изрази в ампери. Като имал пред вид, че в състояние на покой нашият организъм консумира 264 кубически сантиметра кислород в минута и че при образуване на вода на всеки атом кислород са необходими два атома водород и два електрона, Е. Бол изчислил: всяка минута във всички клетки на нашето тяло към кислорода прииждат 2,86.10 22 електрона. Този «ток» достига 76 ампера. Да направим равносметка за разсъжденията си. Природата изпълнява очистването на клетките от шлак по три начина: 1) чрез непрекъсната, но много слаба вибрация на клетките от биотоковете на нервните импулси; 2) чрез изстискване на шлак от клетките и междуклетъчното пространство благодарение на мощните сили на мускулното съкращение; 3) за сметка на енергичното придвижване на шлак от клетките и между клетъчното пространство от инерционните сили при сътресение на човешкото тяло (бягане, скачане с въже и т. н.). Ако вторият и третият начин не се използват, тялото постепенно се задръства с шлак, увяхва преждевременно и в крайна сметка загива. Виброгимнастика Комплексът от утринни гимнастически упражнения не напразно се нарича «зарядка». Наистина това е зареждане с бодрост, със свежест, с активност за целия предстоящ ден. Даже хора тренирани, физически силни, занимаващи се с напрегнат умствен труд, след няколкочасова работа започват да чувстват тежест в главата. Мозъкът се уморява. Аз предлагам едно просто упражнение, което могат да изпълняват даже хората, за които бягането и бързото ходене са забранени. Повдигнете се на пръсти така, че токовете ви да се отделят от пода само на един сантиметър (фиг. 10), и стъпете рязко на пода — ще почувствате удар, сътресение. При това ще стане същото както при бягане и ходене: благодарение на клапите във вените кръвта ще получи необходимия импулс за движение нагоре. Това движение авторът нарича «виброгимнастика». Това сътресение на тялото трябва да се повтаря не по-често от един път в секундата. След тридесет такива упражнения (сътресения) трябва да се направи прекъсване от 5—10 секунди. В никакъв случай не се мъчете да повдигате токовете повече от един сантиметър над пода. От това упражнението няма да стане по-ефективно, а само ще причини ненужна умора на стъпалата. Твърде честите сътресения също са безполезни. В междуклапните пространства на вените не успява да се натрупа достатъчна порция кръв и нейната вълна няма да достигне следния «етаж» на вената. Помните ли, в началото на тази глава приведох пример с бутилката, напълнена с течност. Ако тя е напълнена до половината, никога няма да можете да избиете тапата. Хидродинамичният удар ще бъде много слаб. При всяко упражнение трябва да се правят не повече от шестдесет сътресения. Правете ги твърдо, но не толкова рязко, че да причиняват болезнен тласък в главата. Сътресенията трябва да бъдат точно такива, каквито природата ги е предвидила при бягането. Затова виброгимнастиката не представлява опасност за гръбначния стълб и за неговите дискове. Моят опит от занятията с виброгимнастика вече десетилетия потвърждава това. Препоръчва се упражнението да се повтаря три до пет пъти за един ден и да трае по една минута. Считам, че за хората със седяща или стояща работа е полезно да се занимават с виброгимнастика. Тежестта в главата, възникваща поради прилива на кръв в резултат на дълга и напрегната умствена работа, преминава след виброгимнастика. Обяснението е, че инерционните сили придвижват енергично венозната кръв от главата към сърцето. По време на изкачване по стръмнина умората преминава след едноминутна виброгимнастика. Препоръчвам тези минутни упражнения да се правят след всеки 150—200 м изкачване. Особено ефективно се премахва умората с такива упражнения при дълги походи. По мое мнение виброгимнастиката може смело да се причисли към лечебните разновидности на физкултурата. По-горе обясних как и защо при виброгимнастиката се отстранява шлакът. Ако тези упражнения се изпълняват постоянно, венозните клапи ще престанат да бъдат «тихи заливи». Сътресението на организма, стимулиращо по-енергичното пулсиране на кръвта във вените, отстранява струпването на шлакове и тромбите около венозните клапи. Следователно тръскането на организма е ефективна помощ в профилактиката и лечението на ред болести на вътрешните органи, средство за предпазване от тромбофлебит и даже от инфаркт (микротромбофлебит на вените на сърдечния мускул). Това се потвърждава от всички привърженици на виброгимнастиката. Като пример искам да приведа мнението на академик В. А. Амбарцумян, ползвал се успешно от виброгимнастиката (писмото се публикува с разрешение на автора). «Скъпи Александр Александрович, В периода между 1966 и 1969 година боледувах няколко пъти от тромбофлебит. В 1969 г. след лечение на тромбофлебита в болница започнах да прилагам предложения от Вас метод на вибрационната гимнастика, когато болестта още не беше съвсем преминала. След два-три месеца приложение на този метод изчезнаха всички следи от последната болест. След това вече две години не съм имал тромбофлебит. Струва ми се, че предлаганият от Вас метод наистина ми помага да се предпазя от тромбофлебитните явления...» Често срещам в периодичния печат съобщения, които потвърждават ползата от тръскането, вибрацията на организма. Ще приведа едно такова съобщение, публикувано в списанието «Техника — молодежи», № 7, 1974 година под заглавие «Езда против парализата». «През 1952 г. на Олимпийските игри в Хелзинки в един от видовете езда получи сребърен медал австралийската спортистка Д. Хартел. Какво беше изумлението на публиката, когато стана известно, че тази спортистка е прекарала полиомиелит (детски паралич) като дете и дълго време е лежала парализирана. Успехът на Хартел наведе лекарите на мисълта да лекуват последиците от полиомиелита с езда. Опитите, провеждани в ГДР, Англия, Швеция и Холандия, вече позволяват да се говори за положителни резултати от спортно-лечебната медицина. Така например в една от клиниките на ГФР постъпил дванадесетгодишен пациент с много сериозни нарушения в координацията на движенията. Момчето не можело да направи само повече от пет-шест крачки, губело равновесие от най-малкия тласък, речта му била неразбираема, лицето му непрекъснато потрепвало. Даже лекарите и специалистите по лечебна гимнастика не вярвали, че детето някога ще преодолее болестта. Но само след петнадесет урока пациентът се държал на коня без чужда помощ. След тридесет и пет урока той вече можел сам да изпълнява иесложни гимнастически упражнения и да слиза от коня. След петдесет урока той вече смело пускал коня в галоп. Специалистите считат, че макар ездата да не излекува напълно последствията от полиомиелита, тя оказва огромно положително влияние върху пациентите, като укрепва общото им физическо състояние. Завършвайки разказа за виброгимнастиката и нейното въздействие върху организма на човека, искам да дам и следните съвети; първо, когато се занимавате с виброгимнастика, стискайте здраво челюстите; второ, старайте се да не правите упражненията в средата на стаята. По-добре е да ги изпълнявате в рамката на вратата, където подът е по-устойчив; така няма да предизвикате протестите на живеещите под-вас. Как да бягаме В нито една от популярните брошури, рекламиращи бягането, не е казано как трябва да ходим и да бягаме. Сега, надявам се, всеки читател ще разбере, че плавното, бавно ходене «просто така» — така се придвижват повечето от старците — трябва да предизвиква умора, защото шлакът се отделя от организма недостатъчно. Но ако по време на разходката преминете някои, макар и къси разстояния от пътя бодро, бързо, с големи крачки, като се стараете да стъпвате колкото е възможно по-твърдо, опирайки се на тока и слагайки на земята цялото стъпало, ще почувствате не умора, а бодрост и прилив на сили. Чрез силните съкращения на мускулите и чрез ударите, сътресенията на цялото тяло ще сте предизвикали рязко, пълноценно очистване на организма си от шлака. Също тъй твърдо трябва да стъпвате на земята или на пода предимно на тока, по време на бягане, бягане на място и при каквито и да са упражнения със скокове. Бягането на пръсти не е полезно, защото сътресенията се отслабват от напрежението на стъпалото, то се уморява, а очистването от шлака се влошава. За достигане на максимална бодрост и здраве е желателно да бягаме ежедневно 15—20 минути (2—3 километра), като се стараем да стъпваме на петата колкото е възможно по-твърдо. Към бягането трябва да привикваме внимателно и постепенно. В първия ден направете десет бързи крачки; след това с ръце, сгънати в лактите — 5-10 крачки бегом. Дишайте спокойно: на две крачки — вдишване през носа, на две крачки — издишване през устата. Когато се появи «второто дишане», вдишвайте и издишвайте по-дълго, на четири крачки. С приспособяването на организма към бягане е необходимо да намалявате отрязъците за ходене; в края на краищата ще се научите да пробягвате по два-три километра на ден. Възрастните хора трябва да изпълняват това упражнение, като редуват бягане и ходене всяка минута и половина. При това много важно е да се отбележи още, че бягането е полезно за нашите вътрешни органи. Сърцето, стомахът, червата, черният дроб, бъбреците и другите органи на нашето тяло в течение на милиони години са се формирали в условията на много висока подвижност на човека, в условията на ежедневни сътресения по време на бягане, на бързо ходене, на скокове, боричкане и т. н. Затова сега при нашия седящ начин на живот всички тези органи се нуждаят от помощ за очистването им от шлаковете. На тях също им е необходимо да се «тръскат», както трябва. Ни черният дроб, ни бъбреците, а още по-малко сърцето могат да се «прогонят», «прочистят» по друг начин. Затова аз считам, че с помощта на бягането и на бързото ходене на открито по моята система или — ако времето не позволява — с помощта на бягане или ходене на място в жилището ние съзнателно стимулираме процесите на самоочистваие на нашите вътрешни органи. Но повтарям още един път, към бягането трябва да приучваме организма много внимателно и постепенно, иначе можем да си причиним голяма вреда. Считам, че предлаганите от мен упражнения са нужни не само на възрастните хора. Ако искаме да възпитаме издръжливи младежи и девойки, едно от звената на тяхната физическа подготовка трябва да стане според мен ежедневното бягане в продължение на не по-малко от тридесет минути — с опора на крака върху стъпалото и петата. Същите упражнения са много нужни на нашата младеж — ученици, студенти и, уверен съм, са просто необходими за инженерно-техническите работници и учени, водещи заседнал живот, в увяхващото тяло на които животът много често угасва, колкото и обидно да е това, точно тогава, когато мозъкът е придобил максимална информация и опит. Изтегляне 5.17 Mb. Сподели с приятели:
|