І. КРАТЪК АКТУАЛИЗИРАН СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОФИЛ НА СЕВЕРОИЗТОЧЕН РАЙОН ОТ НИВО 2

1. 
   Общ профил на района
   

В съответствие с препоръките от Междинната оценка на РПР СИР за периода до 2009 г. и с цел да се избегне повтаряне на фактологията при описанието на социално-икономическия профил на Североизточен район от приетия през 2005 година РПР СИР 2007-2013 г., стандартно структурираният анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние и потенциала за развитие на района е съкратен. Представен е коментар по специфичните проблеми на района в контекста на целите на НСРР. Детайлен анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние и потенциала за развитие на района е включен в приложение към настоящия АДИ РПР СИР 2011-2013 г.

Основните тенденции в социално-икономическите процеси са отразени с макроикономически показатели.

При част от показателите набраната информация за анализирания период напълно се покрива и като времеви период. В зависимост от информационната осигуреност, за някои от показателите разглежданият времеви и анализиран периоди не са идентични. Поради същата зависимост за отделни показатели е различно и равнището на анализ (район от ниво 2, област, община).
2. Състояние на регионалната икономика

Стойностите по основни макроикономически показатели в периода 2005-2008 година очертават паралелни положителни тенденции на промяна:

Придобитите ДМА в Североизточен район в края на 2007 г. са на стойност 2 525 011 хил. лв. ( в т. ч. в частния сектор - 2 227 344), като за 2008 г. те намаляват на 2 500 475 хил. лв. ( в т. ч. в частния сектор - 2 287 718). Налице е тенденция на повишаване на придобитите ДМА в частния сектор.

Изпреварващото нарастване на разходите за придобиване на ДМА за периода в сравнение с придобитите ДМА се отразява негативно върху незавършеното строителство.

Независимо от този факт инвестициите за придобиване на ДМА като показател за потенциала и динамиката на регионалната икономика в Североизточен район запазват относително високи нива и темп на нарастване.

графика 1.Произведена продукция на глава от населението за СИР, по области, 2004-2008 г., [хил. лв.]	графика 2. Коефициент на заетост (15-64 н.г.) за СИР, по области, 2004-2008 г.
графика 3. Коефициент на безработица за СИР, по области, 2004-2008 г.	графика 4. Средна годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за СИР, по области, 2004-2008 г.

В сравнение с 2008 г. налице е нарастване на БДС и в трите сектора. В сектора на услугите през 2009 г. се произвежда 64,48% от брутната добавена стойност на Североизточен район, в сектора на индустрията – 28,07 %, а в сектора на селското стопанство – 7,44 %. Данните показват, че районът притежава силно развит сектор на обслужващите дейности в областта на публичните услуги, бизнеса, финансово-застрахователната сфера, транспорта и туризма. Наблюдава се изоставане в дела на индустрията и аграрния сектор в брутната добавена стойност на района.

Търсенето на работна сила е силно повлияно от глобалната финансово-икономическа криза от края на 2008 г. Формират се отрицателни тенденции в пазара на труда – масови уволнения, завръщане на хора, работили в други райони на страната и в чужбина (в строителство, аграрен сектор и услуги). Разминаването между предлаганата и търсената квалификация продължава.

Масовата емиграция на хора в трудоспособна възраст продължава, т.е., остава стагниращият фактор за развитие и заплахата за кризисни процеси. Намалява и броят на децата/учащи – закриват се училища, сливат се паралелки, намалява броят и мотивацията на педагогическия персонал.

По данни от Междинната оценка за изпълнението на РПРСИР 2007-2013 г. човешкият ресурс, и по-точно неговото „изтичане”, се очертава като основен проблем на района. От друга страна, наличието на висока безработица е блокиращ фактор на развитие. Спадът на заетостта през 2009 г. е по-висок (-2,2 пункта) от средния показател за страната (-1,4), като това се отнася и до безработицата, която се увеличава с 1,8% спрямо 2008 г. – по-високо от средното за страната (1,2%).

По отношение на преките чуждестранни инвестиции, които също са от голямо значение за стабилно развитие на Североизточен район, се наблюдава значително нарастване през последните години от 1 460 035 хил.евро за 2007 г. на 2 083 919.1 хил.евро за 2009 г., както и увеличаване дела на района в общия обем на привлечените чужди средства за страната. Водещи области по привличане на инвестиции са Варна - с най-голям дял от 1 640 335 хил.евро, Добрич с 194 854.4 хил.евро и Търговище – 153 040 хил.евро. Районът остава на второ място в страната за 2009 г. по размер на акумулираните преки чуждестранни инвестиции (10,19%), като обемът им бележи намаляване с 1.51% в сравнение с 2008 г. Преобладаващият дял от преките чуждестранни инвестиции (77.71%) са на територията на Варненска област, над три пъти повече от останалите три области взети заедно.

Основните приоритети на енергийната политика в приетата през м. юни 2011 г. Енергийна стратегия на страната до 2020 г. са увеличаване на дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност, като за енергийната сигурност и устойчивото развитие, най-предпочитан енергиен ресурс са ВЕИ, но навлизането им се забавя поради по-скъпите технологии за оползотворяване. Подходящи за преход към нисковъглеродна икономика са и ядрената енергия и природният газ. На СИР се пада най-големият относителен дял в постигането на заложените в Националната програма за реформи 2011-2015 г. цели в съответствие с целите на стратегия Европа 2020 по отношение на ВЕИ в крайното енергийно потребление (16%) и повишаване на енергийната ефективност с 25 % до 2020 г.

Независимо от настъпилите промени в териториалния обхват, Североизточен район продължава да заема едно от водещите места в развитието на туризма сред районите в страната. В сравнение с 2007 г., когато районът е водещ в сферата на туризма с дял от 32.75% от общо приходи от нощувки, през 2008 г. СИР е на второ място след Югоизточен район по два показателя - приходи от нощувки с - 31.25% и леглова база - с 31.69%. Районът продължава да е на второ място и през 2009-2010 г., като легловата база през 2010 г. е 29,29% и приходите от нощувки са 28,98%.

Наблюдава се продължаващо въздействие на негативните тенденции, свързани с масовия туризъм, прекомерното натоварване на базовата инфраструктура по крайбрежието, интензивно застрояване и подчертано урбанизиран градски характер на курортната среда. Предвид капацитета на туризма и приносът му в развитието на първичния и други вторични икономически сектори и в регионалната БДС, е необходимо предприемането на мерки за решаване на проблемите с натоварената базова инфраструктура по крайбрежието, както и съобразяване на териториалното развитие на СИР до края на настоящия и през следващия планов период с този важен за района сектор. Богатите крайбрежни туристически ресурси следва да бъдат усвоявани по умерен и щадящ околната среда на­чин, без прекомерни застроявания и във взаимодействие с други разнообразни форми на туризъм, предлагани във вътрешните територии на района. Североизточен район е с богато културно-историческо и природно наследство, което е сериозна предпоставка за развитието на алтернативни форми на туризма –културен, аграрен, екологичен.
3. Социална сфера

След публикуване на резултатите от преброяването на населението на България през м. февруари 2011 г., населението на Североизточен район е намаляло с 25 374 и е 966 095 души, което съответства на 13,12 % от населението на страната.

Североизточен район е четвърти по брой на населението сред районите от ниво 2 в България. Разпределението на населението по области показва значителни разлики - с най-голям брой население е област Варна 475 074 души с гъстота 124.40 ч./кв.км, а област Търговище е с най-малък брой население – 120 818души, а с най-малка гъстота 50 ч./кв.км.е област Добрич.

Трябва да се отбележи, че нетната миграция на населението на Североизточен район през 2010 г. е отрицателна, като изселилите се са с 3 170 души повече от заселилите се. Единствено в област Варна има прираст.

Естественият прираст на населението на Североизточен район е отрицателен – ( -3206 бр. за 2010 г.), но в по-малка степен, отколкото другите райони в страната.

Коефициентът на заетост на населението на 15 - 64 навършени години през 2010 година е 56.7% и бележи спад в сравнение с 2009 г. По този показател районът е на четвърто място в страната и е с 3% по-нисък от средната стойност за страната - 59,7%.

По икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години през 2010 г. Североизточен район се нарежда на второ място след Югозападния с 66.4%, като по този показател районът е малко под средния коефициент на икономическа активност за страната, който е 66.5%.

Населението в района е с високо образователно равнище като цяло, но се наблю­дава неблагоприятна тенденция за ранно напускане на училище и емиграция на високообразовано население от областите, с изключение на Варна. По брой на образователните заведения – общо 368 - районът се нарежда около средните равнища за страната.

Системата на здравеопазването в Североизточен район разполага с относително добре изградена мрежа. Спрямо 2008 г. когато районът е разполагал с общо 34 болнични заведения с 4762 легла, 266 лечебни заведения за извънболнична помощ и 28 други здравни и лечебни заведения с общо 966 легла, през 2010 г. в района има 38 болнични заведения с 4643 легла, от които 17 са многопрофилни болници с 3281 легла и 16 специализирани болници – с 955 легла. Осигуреността с болнични легла в района е била 48 на 10 000 д. население към 31.12.2008 г., при стойност 64.1 на същия показател в национален мащаб, с незначителното увеличение през 2010 г., районът продължава да заема средно ниво за страната по осигуреност със здравни грижи. Във всички лечебни заведения на територията на района се оказва и необходимият обем от спешна медицинска помощ. На територията на Североизточен район има общо 4 специализирани лечебни заведения с основен предмет на дейност оказване на спешна медицинска помощ, по 1 в четирите областни града – Варна, Добрич, Търговище и Шумен, като Центърът за спешна медицинска помощ в град Варна има 9 филиала.

Населението в СИP, обслужено през 2010 г. от един лекар е 267 човека, т.е. близко до националния показател – 268 човека. Населението, обслужено от един стоматолог в района е 1424 човека, т.е. с 243 човека повече от средния за страната - 1181. По тези два показателя СИР се нарежда на трето място сред останалите райони и продължава да заема средно ниво за страната по осигуреност със здравни грижи.

По области разпределението е следното: с най-добри показатели, при това чувствително над средните за СИР е област Варна, съответно 212 човека се обслужват от един лекар, а един стоматолог обслужва 1118 човека. Останалите три области са с показатели значително под средните за СИР, като с най-малък брой лекари е област Добрич, а с най-малък брой стоматолози е област Търговище.

През 2011 г. в СИР са одобрени за безвъзмездно финансиране на здравни заведения и здравна инфраструктура 4 проекта в общините Варна, Шумен, Балчик и Омуртаг, по Оперативна програма регионално развитие, Приоритетна ос 1, процедура „Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни и общински лечебни заведения в градски агломерации”.

Доходи на населението

Доходите на населението в Североизточен район за 2008 г. са около средните за страната, като за едно лице средният доход е 3 305 лв., малко под средния за страната - 3 502 лв., а за едно домакинство средният доход е 8 737 лв., малко над националния показател – 8 686 лв.

Доходите на домакинствата от работна заплата за 2008 г. съставляват най-голям относителен дял – 47.8 % от общия доход, следвани от доходите от пенсии – 20.9 %, доходите от предприемачество – 9.2 % и доходите от продажба на имущество – 6.2%. Размерът и структурата на доходите показват значителни различия за различните области в района - общият доход средно на лице за област Варна е 3 851 лв., за област Добрич – 2 831 лв., за област Търговище – 2 102 лв., за област Шумен – 3 308 лв.

Социални услуги

Социалните услуги и системата на социалното подпомагане са относително добре развити, като броят на извършваните в общността социални услуги е 92, с капацитет от 10 436 места, които надвишават повече от 4 пъти броя на местата /2 262/ в 33-те специализирани институции за предоставяне на социални услуги в района. Специализираните институции за предоставяне на услуги за възрастни лица и за деца в неравностойно положение са недостатъчни.

Разпределението на извършваните социални услуги по области в региона е изключително дебалансирано – в област Варна те са 56.5% от общия брой за района, в област Шумен – 21.7%, в област Търговище -14.1%, в област Добрич - 7.6 %.

4. Инфраструктурно развитие

Пътна мрежа

Републиканската пътна мрежа на територията на района обхваща 84 км автомагистрали, 483 км пътища І клас, 467 км пътища ІІ клас и 1633 км пътища ІІІ клас. Относителният дял на пътищата с национално и международно значение – автомагистрали и пътища І клас е 21,3 %, т.е. по-висок от средните за страната – 17,5 %. По-голяма част от пътищата в района са с трайна настилка – 99,6%.

Към 2010 г. гъстотата на пътищата от висок клас /автомагистрали и пътища І клас/ е 0,039 км/кв. км и е по-висока от средната за страната - 0,031 км/кв. км³, като най-голяма гъстота се наблюдава на територията на областите Шумен и Варна, съответно 0,063 и 0,051 км/кв. км. Гъстотата на пътищата от висок клас е най-ниска в област Добрич, само 0,018 км/ кв. км. На територията на областите Търговище и Добрич не са изградени автомагистрали и връзките им със съседните области се осъществяват по пътища І и ІІ клас.

Към 2010 г. гъстотата на пътищата с регионално значение в Североизточен район е 0,144 км/ кв. км и е малко по-ниска в сравнение със средната за страната-0,145. Регионалните пътища имат най-голяма гъстота в областите Добрич и Търговище, където функциите им са не само да осигуряват пътните комуникации в областта и района, но и да осъществят интеграцията и връзките със съседни райони.

Железопътната мрежа е втора по значение и важност за осигуряване на транспортен достъп и обслужване на населението и икономиката в Североизточен район. Общата дължина на изградените и функциониращи ж.п. линии на територията на района през 2010 г. е 478 км, които съставляват 11,8 % от ж.п. мрежата на страната. Общата дължина на удвоените главни ж.п. линии е 237 км, съответстващи на 49,6 % от всички ж.п. линии в района. По достигнато ниво на удвояване на ж.п. линиите Североизточен район е на първо място сред останалите райони от ниво 2, близо два пъти по-висок от средния за страната – 23,6 %.

Дължината на електрифицираните главни и второстепенни ж.п. линии е 375 км – 78,5 % от общата дължина на ж.п. линиите в района, т.е. с 28,5% над средния относителен дял в районите от ЕС25 - 50 %. Степента на електрификация на ж.п. линиите в района е над средното ниво за страната - 67,96 %, като изпреварва всички останали райони с изключение на Югоизточния район.

Гъстотата на изградената ж.п. мрежа в Североизточен район към 2010 г. е 32,7 км /1000 кв. км, малко по-ниска от средната за страната - 36,9 км / 1000 кв. км, но с 34.7 % по-ниска от средната гъстота за районите в ЕС25 - 50 км/ 1000 кв. км и е на последно място сред останалите райони от ниво 2.

Варна е най-голямото българско морско пристанище с обща дължина на кея 5 601 м, на което през 2009 г. са обработени повече от 6.7 милиона тона товари годишно. Разполага с 32 корабни места, 77 500 кв.м складове и 240 800 кв.м складови площи. Със съвременното си оборудване, ж.п.-фериботно обслужване и местоположение, пристанището е „врата” за товаропотоците между Европа, Русия, Украйна, Кавказ, Средна Азия,  Средния и Далечен Изток. Пристанището е въвело стандарти за качество ISO 9001/2000 и е едно от първите Черноморски пристанища, сертифицирано спрямо изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата – ISPS Code.

Варна е многоцелево пристанище с модерна техника и специализирани терминали с непрекъснат режим на работа. За изпълнение на основната си дейност Пристанище Варна разполага с 9 специализирани терминала - 3 в пристанището Варна-Изток и 6 в пристанището Варна-Запад. Всеки от тях има необходимото оборудване и складове за съхранение на различните видове товари. Пристанището разполага с 2 контейнерни терминала, по един на пристанищата Варна-Изток и Варна-Запад. Терминалите обслужват основно фидерните линии от Средиземно и Черно море.

През 2009 г. в пристанището са обработени повече от 6.7 милиона тона товари, като товарооборотът на пристанището е намалял с около 1 млн.т. или с 13% спрямо 2008 г. За същия период броят на обслужените кораби бележи слабо намаление - от 1405 през 2008 г. на 1112 обслужени кораба през 2009 г. През същата година в пристанището са обработени 112 611 контейнера, които са с 27.5% по-малко спрямо 2008 г.

Според данните за 2010 г. в Пристанище Варна са отчетени:

• 
  Товарооборот 8 039 000 тона
  
• 
  Корабен трафик: GT – 8 294 538; брой – 1150
  
• 
  Обработени контейнери – 118 702 TEU
  

Летище Варна е едно от летищата в страната, които имат статут на международни. Тук е съсредоточена значителна част от обслужваните международни дестинации. По достъп до полети Североизточен район е в групата с брой на полетите до 250 на ден. Като цяло инфраструктурата на летището отговаря на изискванията за международно летище за обществено ползване. В края на 2006 година българо-германският консорциум "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, съставен от водещия световен летищен оператор Фрапорт АГ и българската компания Еърпорт сървисис ЕООД, спечели конкурса за концесия на летищата във Варна и Бургас. Концесията е за срок от 35 години, в рамките на които дружеството ще оперира и инвестира в развитието на двете морски летища.

През 2009 г. на летище Варна са обслужени 12 699 самолета и 1 220 181 пътника. Спрямо 2008 г. самолетодвиженията и пътникооборотът на Летище Варна е намалял с около 16%, което в голяма степен е следствие от стагнацията в световната икономика през последните години.

Данните за Летище Варна за 2010 г. сочат: 

• 
  Разполага с една писта 2500 m.;
  
• 
  Оперира 24 часа в денонощието;
  
• 
  Има 12 577 самолетодвижения за 2010 г.;
  
• 
  Обработени са 1 227 442 пътници през 2010 г.; 
  
• 
  Обслужва 100 дестинации в 57 страни;
  
• 
  На 2 часа път в радиус от летището живеят 2.8 милиона потенциални пътници
  

От представените актуални данни за 2010 г. е видно намаляване броя на самолетодвиженията със 122 и на обслужваните дестинации – с 20 броя спрямо 2009 г. Намаляването на самолетодвиженията на Летище Варна за една година с около 0,96% може да е следствие от стагнацията в световната икономика, но пътникооборотът на летището през този период е увеличен със 7261 пътника.

Почти 99% от пътникооборота се формира от туристи през четирите летни месеца на годината. Основният проблем на летището е липсата на достатъчно площ за обслужване на пътниците и багажите в този период.

Телекомуникации

Значителни са различията в степента на развитие на телекомуникациите на територията на различните области в Североизточен район. С най-малък брой ПТТ станции и агентства през 2009 г. е област Търговище – 111 от общия брой за района - 688, а с най-голям брой е област Варна – 292 или 42.4 %. Силно изразена тенденция на бързо нарастване на агентствата /офисите/ има в област Варна, където броят им вече надвишава броя на ПТТ станции. Останалите три области в района запазват съотношение 2:1 в полза на ПТТ станции, но като цяло с далеч по-ниски стойности в сравнение с област Варна, която има показатели много по-високи от средните за страната.

Достъпът до Интернет е осигурен в градските центрове. Проблеми съществуват основно в селата, където все още степента на оборудване на фирмите и домакинствата с компютри е твърде ниска и е необходимо изграждането на публични места за достъп до мрежата /телекомуникационни центрове/. Насочването на ресурси за развитието на електронните комуникации добива изключителна важност за преодоляване на регионалните различия в достъпа до електронни услуги и развитието на информационното общество в Североизточен район.

Енергийна инфраструктура

- Електроенергийна инфраструктура

Общата дължина на електроразпределителната мрежа в Североизточен район е от около 42 000 км. и през 2010 година от Е.ОН България са доставени 5,3 ТВтч електрическа енергия до 1,1 млн. клиенти в района. Е.ОН България осъществява своята дейност в 9 административни области /четири от които са в СИР/ чрез общо 5 разпределителни обслужващи центъра и постоянно развива предлаганите на клиентите услуги в стремежа си да им предостави ефективно обслужване на европейско ниво и качество на снабдяването с електрическа енергия.

На СИР се пада най-големият относителен дял в постигането на поставените в Националната програма за реформи на Р България 2011-2015 г цели в съответствие с целите на Стратегия Европа 2020 по отношение на ВЕИ в крайното енергийно потребление (18%) и намаляването на енергийната интензивност на БВП с 54% при средно 50% за страната.

- Газоснабдителна инфраструктура

Разчетите за газификация на страната предвиждат до 2020 г. да бъдат газифицирани около 30% от битовите потребители, което ще бъде особено полезно за отоплението на градовете, в които няма централна топлофикация. Докато в Европейския съюз средно около 40% от населението ползва газ, то у нас 97% от газа се ползва от промишлеността, вкл. от топлофикационните дружества. Газовата инфраструктура в ЕС е 6-7 пъти по-развита от тази в България.

Като цяло потреблението на природен газ на човек от населението в България е 2,5 - 4 пъти по-ниско от това в ЕС. В тази връзка е необходимо ускорено развитие на вътрешната газова инфраструктура и съответно разширяване на потреблението на газ, което е не само по-евтина енергия за отопление от тока и парното, но е и екологично чисто. Разчетите сочат, че ако бъде постигнато посоченото ниво на газификация на потребителите като цяло ще бъдат спестени около 1 млрд. евро годишно, спрямо сегашното потребление на други видове енергоносители.

Газоразпределителната мрежа в областния град Варна се изгражда от юни 2004 година. От предимствата на синьото гориво по данни от 2009 година в морския град се ползват 1174 домакинства и 103 обществено-административни и промишлени потребители. Изградената мрежа е 128,5 километра. През 2008 г. в най-стария български морски курорт „Св. Св. Констанин и Елена“ започна присъединяване на потребители от туристическата сфера. Инвестиционната програма на “Овергаз инженеринг” АД до 2013 година е на стойност над 21 милиона евро и осигурява възможност за присъединяване към газоразпределителната мрежа на 40 000 битови и на 365 промишлени и обществено-административни потребители.

Разширението на съществуващата газоснабдителна инфраструктура в СИР продължава с изграждане на 80 км газопровод високо налягане с номинален диаметър 300 мм от Добрич до Силистра, чийто максимален капацитет ще е 876 млн. м3/г. Планирано е проектът да бъде пуснат в експлоатация през 2012 г.

- Топлоснабдителна инфраструктура

На територията на СИР има изградена топлоснабдителна инфраструктура във Варненска и Шуменска области.

Централизираното топлоснабдяване на община Варна /училища, детски градини, жилища и др. обекти, еквивалентни на 14 000 апартамента или 38 000 души население/ се осъществява от " Топлофикация" ЕАД - Варна. Системата за централно топлоснабдяване има отоплителна централа, 426 абонатни станции и 28 км. топлопреносна мрежа.

В град Шумен има изградена топлоцентрала, която ползва природен газ. В 477 броя абонатни станции са монтирани ултразвукови топломери. Дължината на изградената топлопреносна мрежа на територията на общината е 100 км. през 2012 г.

- Възобновяеми енергийни източници

От гледна точка на енергийната сигурност и устойчивото развитие, възобновяемите източници са най-предпочитаният енергиен ресурс. Същевременно, обаче, сравнително по-скъпите към момента технологии за оползотворяването им не позволяват тяхното бързо навлизане. Поради това, ядрената енергия и природният газ остават по-подходящи ресурси за прехода към нисковъглеродни енергетика и икономика.

Използването на ВЕИ в страната като цяло все още е ограничено, но се увеличава на база на преференциите, дадени със Закона за енергетиката.

В Североизточен район има голям интерес към използването на възобновяемите енергийни източници. Изследванията по въпроса за енергийния потенциал на вятъра показват, че крайбрежните територии на Североизточен район имат отлични възможности за развитие на ветроенергетиката, тъй като попадат в т. н. Зона на голямата ветроенергетика. Нос Калиакра е в зона С - зона на висок ветроенергиен потенциал, която се характеризира със средногодишна скорост на вятъра над 6-7 m/s, енергиен потенциал - 200 W/m² (над 1 500 kWh/m² годишно). Средногодишната продължителност на интервала от скорости ∑ τ 5-25 m/s в зоната е 6 600 h, т.е., около 75% от броя на часовете в годината (8 760 h). Според метеорологичните данни относно движението на въздушните маси на височина 10 метра над земната повърхност областите Варна, Шумен, Добрич са в зоната от 100 до 199w/m².

Североизточен район от ниво 2 е на първо място в страната по инсталирана мощност на база на използване на ВЕИ. Ветроенергийни паркове се изграждат както в крайбрежните части, като водещи са общините Каварна и Шабла, където природният потенциал се оценява като най-подходящ, така и във вътрешността на района, на територията на общините Суворово, Ветрино и Вълчидол.

По отношение на използването на слънчевата енергия, България условно се разделя на три зони в зависимост от часовете на слънцегреене и годишната радиация. Основните потребители на слънчева енергия у нас са системи за топла вода в жилищни, обществени и стопански обекти. По данни от Българския портал за енергетика и ВЕИ, Североизточен район е с подходящи природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия, има възможности за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталации за енергия.

Територията на Североизточен район е богата и на геотермална енергия, но поради специфичния й ресурс, нейното приложение и използване е много по-ограничено.

По-широкото използване и навлизане на възобновяемите източници в Североизточен район, в т.ч. и използването на ветровата енергия следва да бъде една от основните цели, свързани с постигането на устойчиво развитие на района.

По достигната степен на развитие на водоснабдителната мрежа, Североизточен район е на едно от първите места в страната, тъй като делът на водоснабденото население е 99,9% към 2009 г. при среден показател за страната - 99%. В 30-40% от населените места проблемите с водоснабдяването не се дължат на сушата, а на проблеми със захранването с питейна вода.

В Североизточен район е изградена 1416,6 км канализационна мрежа, която се експлоатира само от дружества с над 50% държавна собственост. В канализационната мрежа е обхванато 63,3% от населението.

Доставената вода от общественото водоснабдяване, за задоволяване нуждите на населението в Североизточен район през 2008 г. е била 46 603 хил. куб. м, докато доставената през 2009 г. вода е 84 700 хил. куб.м. Най-голям процент от нея /81.8 %/ се пада на битовия сектор. За задоволяването на нуждите на най-големия консуматор - област Варна, през 2008 г. са доставени 26 816 хил. куб. м вода или 57.5% от общото количество вода, доставена в Североизточен район. През 2010 г. тази стойност за област Варна е нараснала до 59 870 хил. куб. м. вода. Най-малко количество вода продължава да се доставя в област Търговище – 6 220 хил. куб. м. през 2009 при 3 418 хил. куб. м. през 2008 г.

Като цяло количеството на доставената и използваната вода намалява с около 15% през последните пет години. Основна причина за това е все още високият дял на загубите при транспорта на вода от постъпилите води във водопроводната мрежа в района, който обаче от 66.4% през 2008 г. е намалял на 63,3% през 2009 г. В национален мащаб този показател запазва стойността си през последните две години /около 61 %/. С най–висок и растящ относителен дял на загубите на вода към 2009 г. са областите Шумен – 83,0% и Търговище – 81.0 %.

Проблемите в района са свързани с достъпа на всички населени места до питейна вода с нужните качества и недостатъчната степен на развитие на канализационни мрежи в по-малките от тях.

Разходите за опазване на околната среда в страната през 2008 г. са на обща стойност 1 685 584 хил.лв. и са се увеличили спрямо 2007 г. с малко над половин милиард лева. В Североизточен район и без това малките разходи от 131 170 хил. лв. за 2008 г., са намалели спрямо 2007 г. с 18%. Те се явяват едва 7.8% от общите разходи, направени за опазване на околната среда в страната през 2008 г. Въпреки, че през 2009 г. тези разходи общо за страната намаляват до 1 280 563 хил. лева, за Североизточен район е налице нарастване до 140 429 хил. лева.

Област Варна има най-голям дял - 70,8 % - от общите разходи в Североизточен район, като през 2009 г. средствата, отделени за опазване на околната среда, са се увеличили с 4 375 хил. лева спрямо 2008 г. През 2009 г са увеличени отделените средства за опазване и възстановяване на околната среда и в областите Добрич и Търговище, за разлика от област Шумен, в която разходите са намалени с 1 517 хил.лв.

Като цяло средствата, които се отделят за опазване и възстановяване на околната среда, вкл. за културното наследство са изключително недостатъчни както в регионален, така и в национален мащаб.

РИОСВ - Варна контролира 930 обекта, потенциални и реални замърсители на атмосферния въздух, във Варненска и Добричка области. По-голямата част от общините в региона на РИОСВ – Варна имат добър статус на атмосферния въздух. Традиционно проблемни зони са Варна, Провадия, Добрич и Девня.

През 2009 г. в Националната мрежа за контрол на качеството на атмосферния въздух от региона са постъпвали данни от четири пункта, разположени в три населени места - гр. Варна, гр. Добрич и гр. Девня. Тези общини са класифицирани като “горещи” екологични точки.

По осреднените концентрации на 6-те измервани показателя за състоянието на атмосферния въздух може да се направи анализ, че по показател фини прахови частици във всички пунктове за мониторинг са регистрирани превишения на утвърдената среднодневна норма на пределно допустима концентрация (ПДК)- ср.дн. 50 мкг/м3.

Контрол на състоянието на атмосферния въздух се извършва и чрез мобилна автоматична станция в гр. Провадия и гр. Балчик. При анализа на резултатите са констатирани наднормени стойности по показател ФПЧ₁₀ в двата пункта, което потвърждава необходимостта от реализацията на разработените общински програми по КАВ. В контролирания от РИОСВ – Варна регион се реализират 5 общински програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми, съгласно чл. 27 от Закона за чистота на атмосферния въздух, целящи привеждането на наднормените стойности на замърсителите в рамките на нормата за имисиите в населените места Варна, Белослав, Девня, Провадия и Добрич.

За контрола на показателите, характеризиращи качеството на атмосферния въздух /КАВ/ на територията на гр. Шумен работи автоматична измервателна станция (АИС), контролирана от РИОСВ – Шумен, част от националната система за мониторинг, която регистрира концентрациите на ФПЧ₁₀ (фини прахови частици), SO₂ (серен диоксид), NO₂/NO (азотен диоксид) и О₃ (озон). АИС регистрира на територията на Шумен през 2009 г. среднодневни наднормени концентрации, които превишават средногодишната норма (СГН) на ФПЧ₁₀ - 40 mg/m³ и формират средногодишна концентрация от 42,9 mg/m³.

През 2009 г. в Община Шумен е разработена и приета „Програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за нивата на ФПЧ₁₀ в атмосферния въздух на Община Шумен” с период на действие 2009 г.–2014 г., включваща план за действие и мерки за изпълнение от 2010 г. до 2014 г.

През 2009 г. двадесет и шест фирми от региона са провели собствени периодични измервания (СПИ) и са представили в РИОСВ-Шумен докладите от проведените измервания.

За определяне качеството на атмосферния въздух по контролираните параметри в гр. Търговище, имисионните измервания се извършват от мобилна автоматична станция (МАС) на Районна лаборатория -Варна към ИАОС-София.

Във връзка с установеното от страна на МОСВ незадоволително състояние на Общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и с регистрираните превишения на нормите за нивата на фини прахови частици /ФПЧ10/ в 29 общини в страната в периода 2007-2009 г., от началото на 2010 година са предприети действия за спешно актуализиране на съществуващите програми и за разработване на нови в случаите, когато това е необходимо, като през 2011 г. част от актуализираните програми са приети от общинските съвети. Актуализираният анализ на представените в Общинските програми резултати от извършената моделна оценка на приноса на източниците на емисии към нивата на ФПЧ10, показва различна степен на влияние на територията на отделните общини на основните източници на замърсяване – битово отопление, транспорт, индустрия, неорганизирани източници и др., като в тази връзка се планират и предприемат съответни мерки.

Относителният дял на населението, обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в Североизточен район /60,7 %/ е по-висок от средния за страната /43,8 %/, като районът се нарежда на второ място след Югозападния район /67,4 %/. На територията на Североизточен район през 2009 г. функционират 18 броя пречиствателни станции или 27,5% от общия дял за страната. С най-голям брой пречиствателни станции е област Варна – 11 бр., област Добрич - 6 бр., област Шумен – 1 бр., а в област Търговище няма изградена такава. През 2010 г. общият брой на пречиствателните станции в СИР се увеличава на 19, тъй като в гр. Попово, област Търговище е изградена и пусната в експлоатация ГПСОВ. През същата година в гр. Търговище и гр. Антоново са изградени още две пречиствателни станции, които предстои да бъдат въведени в експлоатация.

Заустените, в т.ч. третирани отпадни води в Североизточен район, имат обем от 91,14 млн.куб.м през 2009 г., от които 51,11 млн.куб.м. или 56 % са третирани. Относителният дял на заустената отпадна вода в района е 12 % от общия за страната обем – 756,68 млн.куб.м, а третираната вода е 12.3% от общата третирана вода за страната – 494,12 млн.куб.м.

По данни за 2008 г. относителният дял на третираните отпадни води в % спрямо общия обем заустена отпадна вода за Североизточен район е бил 69,3%, като с най-висок дял са били област Добрич - 90 % и област Шумен – 80,4 %, следвани от област Варна - 65 % и с най-малък относителен дял - област Търговище – 36,5 %.

По отношение на дела на обслуженото население от системи за събиране и транспортиране на отпадъците през 2009 г. – 87.8 %, Североизточен район е на последно място спрямо останалите райони от ниво 2 и е с 8.8 % под показателя за страната - 96.6%. За сравнение – с най-голям дял обслужено население, със стойности над този за страната са Южен централен район с 99.1% и Югозападен район с 98.7%.

Количеството на битовите отпадъци депонирани в депата през 2009 г. в Североизточен район е намалял спрямо 2008 г. от 455 658 тона на 448 000 хил. тона, съответстващи на 13,6% от тези в страната за същия период. Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района през 2009 г. са 27, като броят им се разпределя сравнително пропорционално между отделните области: Варна – 9, Шумен - 6, Добрич - 7 и Търговище – 5. Относителният дял на населението, обслужено със събиране и транспортиране на отпадъците за страната през 2009 г. е 87,8 %. Три от областите в района са с по-малък дял от средния за страната: Добрич – 78.7 %, Шумен – 85.1 %, Търговище – 62.7%. Единствено в област Варна е осигурено обслужване на високо равнище, което обхваща на 100 % населението в населените места. Необходимо е подобряване на системата за събиране и транспортиране на отпадъците на територията на областите Шумен, Добрич и Търговище. Системата не функционира ефективно в селата, което е причина за наличие на нерегламентирани сметища.
ІІ. АКТУАЛИЗИРАН SWOT АНАЛИЗ

Изготвеният SWOT-анализ на Североизточен район следва конструкцията Силни страни/Слаби страни, Възможности/Заплахи, като е спазена стандартната методология за неговото изготвяне и логическата последователност при представяне на изводите от социално-икономическия анализ.

На базата на актуализирания анализ на икономическото състояние и тенденции, ситуацията в социалния сектор, развитието на техническата инфраструктура и екологията, могат да бъдат идентифицирани актуалните силни и слаби страни на Североизточен район (вътрешни фактори и условия на развитието му), както и да бъдат очертани благоприятните възможности и потенциалните заплахи, породени от въздействието на външната обкръжаваща среда.

Социално-икономическият анализ и SWOT-анализът на Североизточен район служат за актуализирането на стратегическата част по отношение на потенциала за развитие и проблемите на района.

Визията, целите и приоритетите на актуализирания документ за изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район за периода 2011-2013 г. са формулирани въз основа на актуализирания социално-икономически анализ и SWOT-анализ, като е отчетен новия териториален обхват на района от ниво 2, валиден от 01.01.2007 г., актуализираната Национална стратегия за регионално развитие за периода 2011-2015 г., разработените оперативни програми за периода 2007-2013 г., финансирани от фондовете на ЕС, новите цели и приоритети на кохезионната политика на ЕС.

Взети са под внимание и представените по-долу резултати от извършената през 2010 г. Междинна оценка за изпълнението на РПР СИР 2007-2013 г. за периода до 2009 г. по отношение актуализацията на стратегията за устойчиво интегрирано регионално развитие в Североизточен район в АДИ РПР СИР 2011-2013 г.

- Изпълнението на мерките по отделните приоритети на Стратегическа цел 2 се характеризира със значим напредък и различна степен на активност. Започналата реализация на проекти по всички приоритети предоставя потенциала за задоволително изпълнение на Стратегическа цел 2 до 2013 г.

- Общият напредък по изпълнението на приоритетите на РПР СИР може да бъде определен като ограничен, но е налице потенциал за реализиране на мерките за развитие на района, по-специално, тези по Стратегическа цел 2. Най-голямо предизвикателство е реализацията на мерките, свързани с технологичното развитие и иновациите по Приоритет 1 и Приоритет 3, свързан с териториално балансиране на туристическото развитие в района на Стратегическа цел 1, за които е констатиран ограничен напредък и необходимост от допълнителни усилия за реализация на мерките. Ограниченият напредък в изпълнението на мерките по Приоритети 6 и 7 на Стратегическа цел 3, също изисква специално внимание.

Обобщени изводи от междинната оценка за актуализацията на стратегията за устойчиво интегрирано регионално развитие в АДИ РПР СИР 2011-2013г.

Обобщени препоръки от междинната оценка за актуализацията на стратегията за устойчиво интегрирано регионално развитие в АДИ РПР СИР 2011-2013г.

- Привеждане на структурата и съдържанието на документа в съответствие с чл. 11, ал. 3 на ЗРР (2008).

- Анализът на икономическото, социалното и екологичното състояние и потенциала за развитие на района следва да бъде стандартно структуриран във всички РПР и кратък (до 10 стр.), представящ коментар по специфичните проблеми на района в контекста на целите на НСРР. По детайлен анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние и потенциала за развитие на съответния район може да бъде включен в приложение към РПР.

- Формулиране на целите и приоритетите на РПР, по начин, който осигурява прякото им обвързване с тези на НСРР и оперативните програми, както и обособяване на тези, за чието изпълнение ще бъдат осигурени само национални средства. Необходимо е и осигуряване на приемственост между определените цели и приоритети на РПР (2005) и новите цели чрез таблица за съответствие.

- Определяне на всички възможни източници за финансиране на определените мерки – национални, от ЕС и др., които допринасят за осъществяване на политиката за регионално развитие в СИР.

- Интегриране на процесите по наблюдение и оценка с тези, определени за оперативните програми, съфинансирани от ЕС.

При актуализацията са отчетени насоките на Общоевропейската и национална политика по отношение на регионалното развитие.

Извършените корекции в стратегическата част на актуализирания документ за изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточен район за периода 2011-2013 г. целят да осигурят сходство между 6^-те регионални плана относно структура и акценти в областта на регионалното развитие.

Извършените промени по отношение на основните приоритети и специфични цели на приетия през 2005 г. Регионален план за развитие на Североизточен район 2007-2013 г. (чрез обединение на приоритети и фокусиране върху човешките и финансови усилия) оптимизират възможността за тяхното изпълнение. Приоритизацията е изготвена въз основа на нуждите на района при отчитане на неговата специфика и потенциал за развитие.

От една страна актуализираната стратегическа част акцентира върху възможностите на местните власти, бизнеса и неправителствения сектор да инициират качествени промени на територията на района и от друга е съобразена с промяната на териториалния обхват и социално-икономическата обстановка.

1. ВИЗИЯ ЗА БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ НА РАЙОНА