Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Развиване на чувство за собствено достойнство
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Развиване на чувство за собствено достойнство
Трите духовни потока се обединяват, за да създадат интуитивния глас на слънчевия сплит. В процеса на развитие на чувство за собствената ни същност, нашият интуитивен глас става естествен и постоянен наставник. » Това, как изглеждаме в собствените си очи, дали уважаваме себе си, определя качеството на нашия живот, дали успяваме в работата, във взаимоотношнията, в лечението и интуитивните умения. Саморазбирането и самоприемането, връзката със себе си, в много отнощения представлява най-сьдбоносната духовна задача, която стои пред нас. В действителност, ако не се харесваме, ще бъдем неспособни да вземаме правилни решения. Вместо това, ще насочим личната си сила за вземане на решения в ръцете на някой друг: някой, на когото искаме да направим впечатление, или някой, пред когото се представяме за по-слаби, отколкото сме в същност, за да си осигурим физическа сигурност. Хората, които имат ниско самочувствие, привличат взаимоотношения и служебни ситуации, които отразяват и затвърждават тази слабост. Преди време един човек сподели с мен, че никога не е очаквал да бъде обичан в брака си. Оженил се, само за да не е сам, убеден, че любовта е нещо, което се случва на други хора, но никога на хора като него. Никой не се ражда с ясно чувство за собствено достойнство. Трябва да придобием това качество с течение на времето, като се изправяме пред предизвикателствата, които животът ни поставя. Третата чакра резонира на границите на физическото тяло. Силни ли сме физически или сме слаби? Способни или неспособни? Красиви или с физически недостатъци? Твърде високи или твърде ниски? От духовна гледна точка всяко едно физическо преимушество или недостатък са илюзия, само един „житейски реквизит". Но отношението на индивида към тях, приемането или отхвърлянето им, има решаващо значение за духовното развитие. От духовна гледна точка целият физически свят не е нищо повече от „класна стая", но предизвикателството към нас в тази класна стая, е: при това тяло, обкръжение и лични убеждения, какво ще изберем - това, което развива нашия дух, или онова, което изразходва силата ни за физическите заблуди, които ни заобикалят? Отново и отново, предизвикателствата на третата чакра ни карат да оценяваме своето чувство за лична сила и достойнство по отношение на външния свят. Да вземем, например, предизвикателствата на третата чакра при жена в инвалидна количка. Това, че физическият свят е илюзия, не означава, че инвалидната количка не съществува или че физическият проблем на тази жена не е реален. По-скоро означава, че нищо във физическия свят не може да побере или ограничи силата на човешкия дух. Дори завинаги да остане в инвалидна количка, тази жена може да реши дали това е пречка за нейния дух. Ако избере възможно най-смислен живот в инвалидна количка, това е нещо побече от психологически вярно решение; тя взема духовно решение, което ангажира пълния запас от енергии на сефирот Неца и Од. Запознах се с жена на име Рут, когато провеждах едноседмичен семинар в Мексико. Рут беше отседнала в същия хотел - не участваше в семинара. Беше прикована към инвалидна количка от осакатяващ артрит - може би най-тежкия случай, който съм виждала. Една сутрин станах необичайно рано и отидох с чаша кафе във вътрешния двор, за да нахвърля бележки за моята лекция през този ден. Забелязах Рут, която седеше сама и слушаше класическа музика от стар магнетофон. Бяхме се запознали предишния ден, но тази сутрин не можех да откъсна поглед от нея. Мислех, че не го забелязва, тъй като беше с гръб към мен. Чудех се как се справя с това тяло, така страшно осакатено от болестта, а също и напълняло, поради невъзможността да се движи. Изведнъж тя обърна глава към мен, усмихна се и каза: - Чудиш се как мога да живея в това тяло, нали? Бях така изненадана, че нямаше как да скрия: - Позна, Рут. Точно това си мислех. - Добре, ела до мен, за да ти разкажа. Докато придърпвах стола си към нея, тази седемдесет и пет годишна жена каза: - Харесваш ли музиката „ню ейдж"? Кимнах с глава и тя заяви: -Добре, ще пусна тази ролка, докато ти разказвам за себе си. На фона на музиката тази забележителна еврейка ми разказа историята си. - На тридесет и осем години останах вдовица с две дъщери. Трябваше да ги издържам, а не знаех как. Превърнах се в най-ловкия човек, когото можеш да си представиш. Никога не съм открадвала, но бях много близо до това. На двадесет и две години по-голямата ми дъщеря се присъедини към будистка комуна. Възпитах дъщерите си в традиционно еврейско семейство в Ню Йорк, а тя отиде в будистка комуна! Всеки път, когато идваше да ме види, й казвах: „Как можа да постъпиш така с мен? След всички жертви, които направих за теб, как можа?" Трябва да сме водили този разговор поне сто пъти. Един ден тя ме погледна и попита: „Мамо, дрехите ми мръсни ли са? Мислиш ли, че в някакво отношение съм нечиста? Изобщо, правя ли нещо, което те обижда?" Казах й: „Сигурно вземаш наркотици. Това е - те ти дават наркотици." Отговори: „Да, опитах наркотиците." Знаеш ли какво й казах тогава? Казах й: “Донеси ми малко.” И тя донесе. Донесе ми малко ЛСД, Бях на петдесет и пет години и взех наркотик. Едва не паднах от стола, Не можех да повярвам, че е вземала ЛСД. Тя продължи: - Вярваш ли в ангели? -Да, разбира се. - Добре, защото това ми се случи, след като взех наркотика. Имах свръхсетивно преживяване: носех се над тялото си, по-лека от въздуха. И срещнах това прекрасно същество, което каза, че е моят ангел. Оплака ми се: „Рути, Рути, знаеш ли колко ми е трудно да бъда твоят ангел?" Отвърнах, че никога не съм мислила за това, и моят ангел каза: „Позволи ми да ти покажа как ми изглеждаш." И ми показа моя двойник - само че моят двойник беше цял омотан в хиляди гумени ремъци - и заяви: „Ето така ми изглеждаш. Всеки един от тези ремъци е страх, който те управлява. Имаш толкова много страхове, че никога не ме чуваш, когато се опитвам да ти говоря, за да ти кажа, че държа всичко под контрол." След това моят ангел каза: „Ето ти ножица. Защо не отрежеш всички тези ремъци и не се освободиш?" Точно това направих. Отрязах ги до един. И с всеки отрязан ремък усещах невероятен прилив на енергия в тялото си. После моят ангел добави: „Сега не се ли чувстваш по-добре?" Отвърнах, че се чувствам по-леко от въздуха и по-щастлива от всякога. Не преставах да се смея. Моят ангел продължи: „Сега трябва да се върнеш в тялото си, но преди да го направиш, ще ти покажа нещо." Показа ми бъдещето, и се видях поразена от артрит. Не ми каза защо трябва да изтърпя това състояние, каза ми само, че трябва. Но ме увери, че ще бъде с мен при всяка стъпка от моя път. След това ме върна в тялото ми. Разказах на дъщеря си всичко, което се беше случило, и двете се смяхме почти непрекъснато в продължение на два месеца. Оттогава сме много близки. Когато преди десет години започна този артрит, си мислех: е, добре, това не е недъг. Бях наистина по-саката, когато можех да ходя: винаги толкова много се страхувах да остана сама, да се грижа за себе си, че исках дъщерите ми да бъдат до мен и никога да не се налага да се грижа за себе си. Но след това преживяване, повече не ме беше страх. Вярвам, че физическото ми състояние е начин да ми се напомня, че никога не трябва да се страхувам. Сега разговарям с моя ангел всеки ден и се смея, повече откогато и да било. Бих искала да мога да водя Рут със себе си, където и да отида, за да разказва своята история на участниците в семинарите ми. За мен Рут и нейният ангел са близнаци. Нейната история олицетворява избора да вярваш, че свръхсетивния свят на Божествената енергия има по-голяма власт от физоческия свят на формите и материята. Този избор накара онова, което можеше да бъде пречка за нея, постепенно да се превърне във вдъхновение. Нейният недостатък се превърна в предимство. Това е влиянието на сефирот Неца и Од, нашите духовни „крака". Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|