Съзнанието и неговата връзка с изцелението
През последните четири десетилетия се появи огромна по обем информация за ролята на съзнанието в проблемите на здравето. Нашите нагласи изпълняват изключително важна роля в изграждането или разрушаването на телесното ни здраве. Депресията например, не само нарушава нашата способност да се лекуваме, но директно отслабва имунната ни система. Гневът, ожесточението, яростта и възмущението възпират процеса на лечение, или напълно го преустановяват. В желанието да се излекуваме е заложена огромна сила. Без тази вътрешна сила, болестта обикновено лесно надвива физическото ни тяло. С всички тези нови знания, силата на съзнанието получава отговорно място в медицинския модел на здравето и болестта.
Учудващо е колко много хора признават, че изпитанието болест е станало повод да обърнат поглед навътре кьм себе си и да се запознаят отблизо със своите нагласи и начин на живот. Всъщност всички те свидетелстват за един и същи процес на оздравяване - пътешествието от субективния до обективния ум.
В началото, когато научават диагнозата, хората се изпълват със страх. Но щом си върнат присъствието на духа, повечето от тях съобщават, че вече са предусещали, че нещо не е наред, но са пропъждали това чувство от страх. Това е важно, защото показва, че интуицията ни предупреждава за загубата на сила от нашето тяло. Когато обаче страхът постепенно се уталожи, хората обръщат поглед навътре към себе си и правят преглед на съдържанието на своите мисли и на емоционалните си данни, Така започва процесът, при който умът и чувствата са в съгласие, хората осъзнават, че между онова, което мислят и онова, което чувстват, има разлика. Лечението изисква единство на ума и сърцето, или най-общо казано, умът е този, който трябва да се приспособява към чувствата, прекалено често пренебрегвани от нас във всекидневието.
Непрекьснато слушам истории, в които хората разказват какво са предприели, за да реорганизират живота си, давайки на чувствата си право на глас. Историята на Силвия илюстрира това пътуване към съзнанието и на ума, и на сърцето. И двете гърди на Силвия бяха отстранени поради раково заболяване. Ракът се беше разпространил и към някои от лимфните бъзли. Би било естествено да мисли постоянно за това, но Силвия се абстрахира от раковото си заболяване и се съсредоточи върху стресовете в своя живот, които замърсяваха енергията й. Обърна внимание на страховете си и влиянието, което те упражняваха върху нейната психика и призна, че се ужасява от самотата. Беше развила рака малко след своя развод. Естествено щеше да бъде да се съсредоточи върху мисълта, че е сама и върху своето огорчение, но вместо това, обеща да се радва на всеки ден от живота си. Реши да не мисли непрекъснато за миналото, да забрави мъчителните преживявания, включително развода, и да благодари за всички добри неща, които й се бяха случили. Често изпитваше тъга заради положението, в което се намираше, но вместо да се отдаде на тази тъга, тя се освобождаваше от нея, като си поплакваше и продължаваше нататък. По-късно започна да дава подкрепа на други хора, които се възстановяваха от рак и животът й придоби нов смисъл и значение. От символна гледна точка, беше „ръкоположена" -т.е. силата, която даваше на другите, се връщаше към нея чрез признанието и благодарността на онези, на които помагаше. Никога не беше чувствала така ясно самостойността си. След шест месеца в организма й нямаше и следа от рак.
Един аспект на осъзнаването е да се живее в настоящия момент и да се цени всеки ден. Силвия успя да се изолира от миналото си и създаде нов живот, който имаше смисъл и цел: това значи да бъдеш обективен спрямо кризата в своя личен живот. Макар и да беше развила рак, Силвия подаде ръка на истината, че един укрепнал дух е способен да излекува болното тяло – обективният ум има власт над субективните преживявания. Отново и отново съм свидетелка на това, че оздравяването е въпрос на осъзнаване - не на болестта, а на жизнената сила, която индивидът никога по-рано не е използвал.
Сподели с приятели: |