Апология на християнството

IX 

2. В Африка невръстни деца се принасяха публично в жертва на Сатурн чак до проконсулата на Тиберий. Той повеси живи жреците като на оброчни кръстове по същите тези дървета, които скриваха престъпленията им в сянката си. Призовавам за свидетели войниците на баща ми, които изпълниха тази заповед на проконсула.

3. Но това кощунствено жертвоприношение тайно се извършва и до днес. Не само християните ви презират, защото нито едно престъпление не се изкоренява веднъж завинаги и нито един бог не променя нрава си.

4. След като Сатурн не пощади собствените си деца, естествено нямаше да пощади и чуждите. Но и техните собствени родители му ги принасяха и откликваха на драго сърце и ги приласкаваха, за да не ги заколят, облени в сълзи. И все пак убийството на близък се различава много от убийството изобщо.

5. Галите посичаха в чест на Меркурий възрастни хора. Оставям легендите за Таврида на театрите. Но дори в онзи богобоязлив град на Енеевите благочестиви потомци се подвизава някой си Юпитер, когото хората обливат с човешка кръв по време на зрелищата си. "Но това - казвате, - е кръвта на укротителите на животни." Да, мисля си, тя е по-долно качество от кръвта на другите хора. Но тогава не е ли много по-достойно вместо нея да се пролее кръвта на един злодей? Тя поне със сигурност се пролива от убиец, а не от звяр. О, Юпитер, християнино, ти единствен син на баща си, равен нему по жестокост!

6. Понеже няма никакво значение дали убийството на едно дете се извършва по повод жертвоприношение или по нечие хрумване, макар че за убийството на близък това е от значение, аз ще се обърна към народа. Колко от тези, стоящи наоколо, хора, алчно зинали за християнска кръв, колко от тези съдии, най-справедливи за вас и най-безпощадни спрямо нас, колко от тях искате да изправя пред съвестта им, задето убиха собствените си деца?

7. Ако има някаква разлика между видовете смърт, то много по-жестоко е да изтръгнете диханието им под водата или да ги обречете на студ, на глад или на кучетата, защото един възрастен би предпочел да умре от меч. 

8. А тъй като на нас действително ни е забранено веднъж завинаги човекоубийството, не ни е позволено дори да изтръгваме зародиш от утробата на майката, откъдето човек черпи кръв, за да се оформи. Възпрепятстването на раждането е предварително убийство - няма значение дали някой изтръгва родена вече душа или я унищожава при раждането. Това, което ще стане човек, е вече човек, както всеки плод вече се съдържа в семето.

9. Колкото до кървавото угощение и до подобните трагични ястия, проучете не е ли разказано някъде (у Херодот, мисля), че у някой народи двамата съюзници сключват договор, като си прерязват вените и вкусват от кръвта си. Не знам как точно са вкусвали кръвта си заговорниците на Каталина. Говори се, че у някой скитски племена близките на убития го изяждат.

10. Но аз отивам твърде далеч. И днес кръвта, поета с длан от пронизаното бедро и подадена в знак на приобщаване, белязва посветените на Белона. А къде останаха онези, които, за да излекуват епилепсията си, по време на зрелищата поглъщат с ненаситна жажда прясната кръв на престъпните убийци, докато тя още се стича от гърлата им?

11. А също и онези, които се угощават с животинското месо от арената, които се домогват до глигана или до елена? Онзи глиган се облизва от кръвта на човека, която го обля по време на двубоя. Онзи елен се хвърля в кръвта на гладиатора. Зрителите пожелават и стомасите на мечките, претъпкани с човешки вътрешности. Човек повръща погълнатото човешко месо. Вие, които ядете подобни неща, колко далеч стоите от трапезите на християните?

12. А тези, които с животинска стръв са зинали за човешка плът, нима вършат по-малко зло само защото я поглъщат жива? Нима стават по-малко съпричастни на безчестието, защото пият само една бъдеща кръв? Но те изяждат не просто едни невръстни деца, а вече оформени хора.

13. Засрамете се от заслеплението си пред нас, християните, които не слагаме на трапезите си дори животинска кръв и се въздържаме от удушени и мъртви животни, за да не се оскверним по някакъв начин с кръв, пък била тя погребана дълбоко във вътрешностите им. 

14. Накрая, за да измъчвате християните, донасяте напоени с кръв колбаси, твърдо убедени естествено, че им е забранено това, чрез което искате да ги отклоните от правия път. Що за приумица е да вярвате, че тези, които се ужасяват от животинска кръв - а вие добре знаете това, - са жадни за човешка, освен ако случайно сами сте установили, че тя е по-сладка?

15. В такъв случай тъкмо човешката кръв сама по себе си трябваше да бъде също толкова добро средство за изпробване на християните, колкото и олтарът, колкото и кадилницата. Следователно разпитваните щяха да докажат, че са християни както чрез жаждата си за човешка кръв, така и чрез отказа да жертвопринасят. И обратното, те щяха да отрекат, че са християни, ако не я вкусеха, както и ако заколеха жертвата. Така или иначе нямаше да ви липсва човешка кръв при разпита на задържаните и при изпълнението на присъдите им!

16. Тогава има ли по-безчестни хора от учениците на самия Юпитер? Ктезий разказва, че персите се съвокуплявали със собствените си майки. Но и македонците будят същите подозрения - когато за пръв път гледали трагедията за Едип, те се присмели на мъката на кръвосмесителя и му подвикнали: "Хайде де, я скачай връз майка си!"

17. Сега преценете доколко вашите заблуди допринасят да извършвате кръвосмешения, когато разюзданият живот ви предостави възможност за това. Първо, оставяте синовете ви да бъдат зачевани от състрадание към някой случайно минаващ чужденец или да бъдат осиновявани от по-знатни родители. По този начин те ще се отчуждят от семейството си и неизбежно някой ден споменът за него ще се разсее. Веднага щом заблудата пусне корени, тя ще расте като посредник при кръвосмешението и родът ще се множи заедно с престъплението.

18. Тогава навсякъде - у дома, в чужбина, отвъд морета и океани - ще ви съпътства похотта, чиито Скокове ту тук, ту там могат, без да знаете, лесно да ви народят синове дори от една нищожна част от семето ви . Така пръснатите по този начин членове на един и същи род ще се сношават помежду си благодарение на човешките контакти и в своето неведение за кръвосмешението не ще могат да се познаят.

19. Нашето изключително бдително и неподатливо целомъдрие ни предпазва от подобни случайности. Защитени сме както от позор и всякакви извращения след брака, така и от евентуално кръвосмешение. Някой сред нас - старци, чисти като момчета, - са още по-твърди и отблъскват с девическо въздържание цялата огромна мощ на този грях.

20. Ако си давахте сметка, че тези престъпления се срещат сред вас, щяхте да забележите, че те не се срещат сред християните. Едни и същи очи щяха да ви уверят и в едното, и в другото. Но има два вида слепота, които лесно се съчетават - тези, които не виждат това, което съществува, вярват, че виждат онова, което не съществува. Именно това ще докажа в хода на изложението. А сега да поговорим за явните ни престъпления.