Решаване на проблеми, свързани със сезонни условия

10.2.Решаване на проблеми, свързани със сезонни условия

При настъпване на засушаване съществуващото разреждане в приемащия поток може в голяма степен да намалее или изобщо да престане, може и за няколко месеца през годината. При тези обстоятелства приемането на подход за зона на смесване и запазването на съответствие с директивата ще се окажат невъзможни, тъй като приемащите води може да се състоят единствено от третираната отпадна течност. Това може да се отнася и за случай на временни потоци, по-специално в Средиземноморския район, които всяка година пресъхват по естествени причини. Тези ситуации може да изискват внимателно разглеждане на всеки отделен случай, при използване на СКОС като потенциална начална точка за определяне на условията на разрешителното.

Може да има известна полза от разработването на условия за сезонно разрешително, ако тези явления се случват редовно.

Условия за сезонно разрешително може да са подходящи също така в други части на Европа като скандинавските страни, в които ниските зимни температури водят до замръзване на езерата и реките. По-долу е посочен един такъв случай за финландско езеро:

Механизмите на смесване в Suur-Saimaa (вж. препратка 16(8)) са необичайни и повлияни от хидрологията, морфологията, сезонните изменения и разликата в плътността на отпадната течност и водата в езерото. През лятото топлите отпадъчни води от предприятието за производство на целулоза близо до Lappeenranta и Joutseno се намират на повърхността и се смесват по протежението на южния бряг на езерото, въпреки че ветровете могат понякога да ги придвижат на север. През зимните месеци обаче отпадъчните води от Joutseno Pulp са топли и по-тежки от водите, които пристигат от запад от завода за целулоза Kaukaa. Тогава водите от Kaukaa се придвижват в повърхностните слоеве, докато отпадъчните води от Joutseno Pulp потъват надолу и текат близо до дъното на езерото, покрай и на север от Päihänniemi, около 20 km срещу естественото течение (водно количество 600 m³/s) в езерото. Дълбочинният профил на езерното дъно е важен за разбирането на феномена (фигура 10.2).

Такива драматични промени показват по превъзходен начин често сложната действителност на оценяване и изчисляване на смесването. Това изследване потвърждава с пример как изцяло естествени процеси могат да въздействат върху процеса на смесване и налагат необходимостта от разработване на гъвкав режим.

В нашия пример разбирането на зоните на смесване е разработено чрез разширена програма за мониторинг и проучване. В случай на ново заустване обаче може да е необходимо да се извърши прогнозно моделиране, за да се подпомогне екипа за управление на речните басейни при изчисляване разреждането на дълбочинен поток в такова разслоено езеро (вж. позовавне 16(9))¹⁶.

11.Стъпало 4 – Проучвателно изследване (не е задължително)

a) химически концентрации (на PS/PHS или други разглеждани определящи фактори). Батиметрия, характеристики на седиментите, скорост на водата, ниво на водите, дисперсионни характеристики (напр. изследвания чрез багрилни маркери за проследяване) (свързани със структурата, калибрирането и валидирането на моделирането);

б) определяне характерните особености на рецептора (съсредоточаване върху биологичните аспекти на водоприемника, включително легло, брегове, биология на водния стълб, така както се изменя с времето в предвижданата зона на въздействие на заустването и в по-широка зона във водния обект);

в) доказателства за увреждане на рецептори (съсредоточаване върху доказателства за обхвата на промяна в биологията, свързан с експлоатацията на заустването — един от начините да се направи това е да се сравнят биологични показатели в зоните, върху които заустването оказава въздействие, с такива от контролни зони, (може да бъде същата зона, преди появата на заустването или може да бъде действителна контролна зона, разположена на друго място);

г) преглед на специализирана литература или нови лабораторни изследвания за екотоксичност (например за рецептори, които са важни за конкретен случай, за които няма налични директно приложими или полезни заместващи данни).

Въпреки че са представени като стъпало 4, проучвателните изследвания могат да спомогнат на всяко стъпало от 0 до 3. Ако има налична информация, тя може да бъде използвана от компетентния орган при достигането до решение и настоящите насоки нямат за цел да възпират която и да е страна от събиране и използване на съответна информация в подкрепа на този процес. Като основно правило насоките не следва да изключват или обезкуражават използването на специфични за мястото данни, когато кандидатът предпочете да ги придобие, тъй като тези данни могат само да подобрят базата данни, върху която може да се базира вземането на регулаторни решения. В много случаи тежестта за извършването на тази работа пада върху извършващия заустването, ако в противен случай компетентният орган ще бъде склонен да счете предложения обхват на надвишаване на СКОС за неприемлив.

Не е нужно изследванията, които попадат в обхвата на стъпало 4, да са нови. Така например, съответните данни могат да се получават от редовен, наблюдаващ или проучвателен мониторинг, извършен от други страни за други цели. За дадено съществуващо заустване може да има на разположение изследвания от изследвания във връзка с първоначалното разрешително, възможно от много години назад. С цел отговорно използване на ресурсите за оценка може да е уместно да се използват заместващи данни, получени при сходни обстоятелства от други местоположения. Макар очевидно да не са толкова „мощни“ като данните за всеки конкретен случай, може да има основания да се потърсят други източници (например, ако има налични дългосрочни записи, които позволяват да се изведе дългосрочната променливост, когато не съществува такъв запис за местоположението, представляващо интерес).

В някои случаи събирането на данни в реални условия с цел калибриране и проверка на някои от хидродинамичните и дисперсионните модели, които обикновено се използват на стъпало 3 може да е в съответствие с нормалната практика на моделиране. Точният начин, по който данните от всякакъв вид могат да бъдат поискани или използвани в рамките на определянето обаче, ще зависи от преобладаващия подход на държавата-членка за разрешаване на заустване.

Обосновката за точка в) е да се допусне разглеждане a priori на вероятността за биологично въздействие от дадено ново заустване. Точка г) позволява разглеждане на действителни въздействия за съществуващо заустване. При изпълнението на точки в) и г) логиката е не да се прави опит да се получи нов, по-малко строг СКОС, който да се прилага за местни води, а да се даде възможност да се разгледа дали прогнозираният или реално възникващ обхват на надвишаване на СКОС (в това число неговата 3d пространствена и времева променливост), ще засегне или засяга биологичното състояние на водния обект. Изпълнението на точки в) и г) няма да засегне мерките за въздействие, които са строго химични (напр. области, обеми, дължини и съотношения на брега, легло, съотношения на рифови местообитания и съотношения на местообитания в пясъчни дюни), подложени на въздействието на концентрации над СКОС, но това е само един довод към решението за приемливост на обхвата. Работата за биологично охарактеризиране доставя входящата биологична информация при определяне на приемливостта на стъпало 3. В случаите, когато има достатъчно познания за биологичните фактори и вероятните въздействия на химичните концентрации върху тях, биологичните съображения могат да бъдат заложени при вземането на решение на стъпало 3 без да се прибягва до специфично изследване в реални условия. В даден отделен случай обаче регулаторният орган може да изиска от евентуалния бъдещ извършващ заустването специфично за мястото изследване в реални условия или извършващият заустването може да избере да го направи преди да кандидатства с надеждата, че това ще е предимство по отношение на приемливостта на случая. Възможно е това да не е в полза на даден случай и може да затвърди решението, че обхватът на надвишаване на СКОС е неприемлив.

Всички изследвания във връзка с моделиране и оценяване подлежат на несигурност и компетентните органи ще добият голям опит в балансиране на нивото на несигурност по отношение на оценката, обществената цена и обществения и екологичен риск при упражняването на техните регулаторни функции. В това отношение определянето на приемливия обхват на смесване не е по-различно от другите регулаторни функции. В някои случаи след преминаването от стъпало 0 до стъпало 3 без да прибягва до нови проучвателни изследвания, може да се окаже, че новите проучвателни изследвания могат да помогнат в намаляването на остатъчната несигурност. Когато е планирано изследване в реални условия, при изпълнението му е важно да се отчетат свързаните рискове за здравето и безопасността.

При всяко определяне може да има степен на остатъчна несигурност и, за да се гарантира защитата на околната среда, по-специално в случай на ново заустване, което е достатъчно мащабно, за да достигне до оценка на стъпало 3, компетентният орган може да избере да изиска проучвателни изследвания за потвърждаване, че моделирането или друго оценяване на приеманията за вреда са валидни за конкретния случай. Такива изследвания може да включват проверка с цел потвърждаване на прогнозираната дисперсия на заустването, мониторинг на качеството на водите, тип и качество на седиментите и биологични рецептори в рамките на и извън определената зона на смесване и т.н. Изследването в реални условия обаче има своите ограничения и променливостта на реалния свят е такава, че разликите между реалните наблюдения и приеманията за оценките са неизбежни. От това следва, че вниманието при тълкуване на констатациите от тези проучвания е важно, не на последно място, за да гарантира, че всички от предположените видими въздействия са правилно обяснени. Погрешно е да се смята, че промени, за които е направено предположение в проучването на отделно заустване, непременно са възникнали в резултат на посоченото заустване, а може да са възникнали в резултат на други влияния върху околната среда. Очевидно моделът на изследванията следва да позволи отчитане на разликите между различните видове промени (например чрез използването на подходящ контрол), въпреки че в практиката осъществимите подходи може да са ограничени.

Необходимо е да се подчертае обаче, че практическите трудности може да ограничат обхвата за такива изследвания. По-специално провежданите изследвания на водния стълб в крайбрежните води може да изискват измервания при такива динамични условия, че може да бъде много трудно или изключително скъпо да се осигурят ясни и надеждни резултати.

При някои обстоятелства, когато има подходяща информация от реални условия, може да е уместно определянето на приемливостта да бъде направено чрез използването на тези данни, без да се използва ново моделиране. Например в случаите, когато има достатъчна информация за разпределенията на химичните концентрации, които възникват във водния обект, и доказателства за въздействието (или липсата на въздействие), върху съответните рецептори на подходящи местоположения. В такива случаи може да се счита, че определянето на зоната на смесване се осъществява на стъпала 2 или 3, в зависимост от това дали преценката за приемливостта на обхвата е направена на базата на обхватите по предпазливост на стъпало 2 или в резултат на по-задълбочен подход на стъпало 3.

Внимание! Използването на проучвателни изследвания е въпрос на преценка на държавата-членка. То няма за цел да въвежда допълнителен мониторинг и не следва да се тълкува като опит да бъде наложено изискване за извършването му.