Библиографски данни за публикацията: Чавдарова – Костова, С. Основни аспекти на социалната работа с бежанци в България (1992-2004). – Годишник на су „Св. Климент Охридски”, Факултет по педагогика, Книга Социални дейности, Т

По-конкретно документът, регламентиращ правата на бежанците в областта на социалното подпомагане, е Законът за социалното подпомагане (ДВ, бр.56, 1998 г.). Като специална група за социално подпомагане бежанците са включени в измененията и допълненията на Закона (ДВ, бр.120, 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.), чл.2:

• 
  ал.1. “Българските граждани, чужденците с разрешение за постоянно пребиваване в Република България и чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности.”
  
• 
  ал.2. “Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество.”
  
• 
  ал.3. “Право на социално подпомагане имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.”
  
• 
  ал.4. “От правото по ал.3 се ползват и чужденците с разрешение за постоянно пребиваване в Република България и чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.”
  
• 
  ал.5. “…получаването на месечни социални помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд, освен в случаите на майчинство или когато възрастта и/или здравословното състояние на лицето не позволяват това” [6].
  

Правните основания за обезпечаването на подслон на търсещите убежище са заложени в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., чл.21: “По отношение на жилищното настаняване договарящите държави се задължават … да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, възможно най-благоприятен статут и във всеки случай не по-малко благоприятен, отколкото предоставения най-общо на чужденци при същите обстоятелства.”

В чл.32, ал.2 се посочва правото на социално подпомагане чрез финансова помощ за жилищното настаняване: “…на чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да се окаже финансова помощ за настаняване в жилище за срок от 6 месеца от влизане в сила на решението за предоставяне на статут, при условие и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците, съгласувано с министъра на финансите”, като: “Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут е длъжен в срок 14 дни от получаването на решението за предоставяне на статут да се яви в общината на населеното място, в която ще се установи, за да бъде вписан в регистъра на населението (чл.35).”

Гарантираното в нормативните актове право на подслон се реализира спрямо двете основни категории: кандидати за статут на бежанец и получили статут по следния начин:

Кандидати за статут се настаняват от Държавната агенция за бежанците в:

- регистрационно-приемателните центрове – с. Баня, община Нова Загора, и в община “Овча купел”, София;

- в частни квартири (през годините се ползват квартири на територията на София, Варна, Пловдив и др.) Разноските за наем и режийни консумативи (електроенергия, топлоенергия и вода) се заплащат от Държавната агенция за бежанците със средства, осигурени от Републиканския бюджет и по проект, финансиран от Върховния комисариат за бежанците при ООН. Този тип настаняване обаче се оказва “сериозен проблем, тъй като утежнява бюджета на Агенцията, затруднява организацията по обслужването на бежанците и опазването на обществения ред, както и гарантиране сигурността на самите бежанци”. Немаловажен в случая е и самият размер на наемите, оказващ се пречка при търсенето и намирането на квартири. В определени случаи с настаняването в частни квартири на лица в процес на регистрация и разкриване на процедура в Държавната агенция за бежанците се ангажира Бежанско-мигрантската служба на Българския червен кръст.

Първоначално търсещите убежище се настаняват в транзитен център – “териториално поделение” на Държавната агенция за бежанците с основни функции: “за регистрация, настаняване, медицинско изследване и провеждане на ускорено производство за чужденците,търсещи закрила” (чл.47, ал.2, т.1) [7].

Предвижда се “изграждането на два транзитни центъра на най-натоварените гранични пунктове” – с. Бусманци, “Аерогара София” и с. Пъстрогор, ГКПП “Капитан Андреево”, което да се реализира чрез финансиране от “Национална програма ФАР” - “Укрепване на капацитета за настаняване на Държавната агенция за бежанците”. В края на 2003 г. строителството на двата нови транзитни центъра “за засечени на границата чужденци” на стойност 5 млн. евро е одобрено [14, с. 58, с. 60].