Божиите празници
Безквасни хлябове (Хаг ХаМмаццот)
Изтегляне 146.5 Kb.
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
| Безквасни хлябове (Хаг ХаМмаццот)
На петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните хлябове; седем дни да ядете безквасни хлябове (Левит 23:6). В общ смисъл празникът Пасха се припокрива с празника на Безквасните хлябове. Технически обаче Господният празник на Безквасните хлябове започва на 15 Нисан, деня след Пасхалната жертва. В синагогите този празник е познат като Хаг ХаМмаццот и продължава една седмица. Седем дни израиляните трябва да ядат само безквасен хляб в памет на деня, когато Бог е избавил народа Си от Египет. Този исторически ден заслужава да се помни: Едно огромно множество, наброяващо около три милиона мъже, жени и деца – заедно със стадата и богатствата, придобити в Египет – започват своя изход. За кратко време децата на Израил буквално са пренесени от царството на робството в царството на свободата. Те са изкупена общност. “В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на Пасхата израиляните излязоха с издигната ръка пред очите на всички египтяни” (Числа 33:3). Те взимат тестото в нощвите си без да чакат да втаса. Когато идва заповедта да напуснат, те тръгват - с невтасалия хляб и всичко останало! Това напускане на Египет с безквасен хляб е довело до една от най-колоритните традиции на Пасхалния сезон. Очаквайки дните на безквасния хляб, жените еврейки извършват “пролетното почистване”. Много грижливо те помитат, изследват и почистват домовете си, за да премахнат всеки остатък от квас. Помитат подовете, изваряват съдовете, изпразват шкафовете. Всичко това се прави, за да се отстрани всяка следа от квас. Тогава, точно преди Пасха, се запалват големи огньове в празните участъци земя и в полетата по целия Израил, за да унищожат квасния хляб и трохите, които са намерили. Равините посочват, че квасът повдига тестото, както прави гордостта. Плоският хляб говори за смирение и послушание. Безквасният хляб говори за готовността ни да премахнем склонността към злото, която живее у всички ни. Той ни напомня, че политическата свобода не е достатъчна. Бог е избавил народа Си от Египет не само за да бъде освободен от властта на Фараона, а да бъде свободен и от робството на греха. Той е избавил хората Си, за да се наслаждават на свободата, която имат всички, които се научават да живеят в смирена зависимост от единствения истинен Бог. Апостол Павел, еврейски учен, може би има предвид това в I Коринтяни 5:7-8: Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас. Затова нека празнуваме – не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина. Според Павел и според разбирането на други равини, квасът е илюстрация за греха. Следователно празникът на Безквасните хлябове говори за нуждата Божиите хора да живеят нов живот, откъснат от робството, под което са били в царството на греха и тъмнината. Трябва да имаме предвид обаче и месианското значение, което Иисус придава на Пасхалната мацца. Когато разчупва безквасния хляб на Седер и казва: “Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание” (Лука 22:19), Той всъщност казва, че Пасхалната мацца има смисъл, който се осъществява изцяло в Него. Празникът на Безквасните хлябове говори за нуждата ни да се откажем от стария си начин на живот. Някои вярващи виждат описание на страдащия Спасител, непреднамерено показано в начина, по който се приготвя безквасния хляб. Според постановлението на равините мацца трябва да бъде нарязана на ивици, продупчена и опечена по такъв начин, че да изглежда наранена. Дали тази прилика е случайна? Или Израилевият Бог е втъкал Своята история в традициите на хора, които още не вярват? Еврейският пророк Исая, говорейки за Божия страдащ Слуга, ни казва, че чрез Неговите рани ние сме изцелени, че Той е наранен поради нашите престъпления, че е бит поради нашите беззакония (Исая 53:5; Захария 12:10) и разбира се, е без грях. Ние сме напуснали своя “Египет”, като носим нашия Хляб със себе си – и не само с нас, а в нас, самия Хляб на живота. Има указания, че Богът на Библията иска от нас да виждаме Иисус като нашия „безгрешен хляб”, източник на живот. Витлеем, мястото, където Иисус се ражда, на еврейски е Бейт-лехем, означаващо “дом на хляб”. Имайки предвид този образ на Месия като наш Пасхален хляб, вижте какво казва Иисус в Евангелието на Йоан: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него. Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен (6:53-57). Йоан продължава като казва, че това учение е било толкова трудно за разбиране, че като го чуват, много от Господните ученици Го напускат. (ст.60-66). Виждаме причината. Взети буквално, Иисусовите думи да ядат плътта Му и да пият кръвта Му изглеждат канибалски. Но ако Иисус Христос говори образно за духовни истини (ст.63), и ако Той е Месия-хляб на Израил, посланието Му е от съществено значение. Иисус, Който е станал нашия безквасен хляб, ни кани да участваме в Него. Той ни кани да Му се посветим и да изградим в себе си Неговия характер в процеса на очистване на кваса от стария ни живот. Ако Пасхалният безквасен хляб съответства на Божия Месия, това означава, че не сме оставени сами в безуспешните си опити да живеем безгрешен живот със собствени сили. Много хора, вярващи в Христос, намират тази картина за реалистична. Ние сме напуснали своя “Египет”, като носим нашия Хляб със себе си – и не само с нас, а в нас – самия Хляб на живота. Както Лот бяга от Содом, така израиляните не трябва да поглеждат назад към предишния си живот, но трябва да вземат невтасалия хляб със себе си, дори да не оставят време той да се надигне. И ние, след като приемем Месия за свой Спасител, трябва да оставим предишния начин на живот и да вървим с вяра към духовна зрялост и вярност, като оставим настрана детинските и грешни неща и се доверяваме на Бога за всичко предстоящо. Изтегляне 146.5 Kb. Сподели с приятели:
|